Отиди на страница:
| Аферим на Дончо Цончев! Майсторът си е майстор! Само дето се забърка с комунистите, ама нейсе, това е временно и историята ще му прости. Добре го е казал това за гафовете, дано имат уши и очи за него и пишещите без да мислят, вкл. и по форума |
Много точно прибрано . Бе точно така както е написал и статията ! Чете се лесно и се разбира ! Поздравления Д-Цончев но едва ли депутатите шъ та разберат , они спреха а четат вестник СЕГА !  Най-духовното по моето незнайково мнение е точно това ! А останалото в статията е просто вярно ! Вкусът на думите - наистина божествени движения в душата ти. Те, думите - когато не са изцапани или натруфени, - извикват видения, форми и аромати, чувства и направо усещания от цялата гама, в която съществува човекът. Всяка една дума притежава това свойство - стига да имаш способността да я приемеш без предразсъдъци и да знаеш, че тя е по-голяма от самия теб, след като е създадена и е останала през вековете. |
| >>><<< Така е негро, така е! Аферим! Знае Дончо, че никой на става светия в собствената страна, но знае и че друг път да си светия няма- трябва да носиш кръста такъв, какъвто си го издялал. Е, бай Дончо си е издрусал страхотен кръст, от тежък дъб дето корените му заграбили ахатови геоди, кремъци и речни търкала от черно габро. Чуква ви навремени по някоя геодка да се насладите на аметисти, пръска искри с някой кремък и кой види...види и на светлината на кремъка, а кой не види и крушка в гъза да му завъртиш, се тая...  |
| Ми разбира се, бай Дончо, щом комунягите сте на власт, требва да ви създаваме уют чрез мьеки думи, пухкава реч и закачлива интонация. Как ще ви разваляте рахатлъка с разни недружелюбни думи. И мерцедеси ще ви купим, и топките в памук ще ви турнем да не се претриват у кожените кресла. Други мераци?  |
Поздравления Д-Цончев но едва ли депутатите шъ та разберат , они спреха а четат вестник СЕГА ! много си прав. те са чукча-писател и списват във вестника |
Тъпо есе. Станал си депутатин - трай си! Наместо да ревеш кански, че журналистите ти изяждали кюфтетата. Авторът Цончев сигурно усеща, че се е опозорил навеки с депутатстването си. А думите да ги ползва по предназначение - от парламентарната трибуна - за това е пратен там!  |
| Значи , като няма дела дУпетатски има думи и по думите ще ги познаем... прав си, бай Дончо, ама кво от това, ? Оло и другите се упражняват пак с думи...и се превръщат във вентилатори на едни и същи "вмирисани" думи... Ха Ха. |
Ловджийската метафора "стрелба с думи" напомня източната традиция - като учиш някого да се бие и стреля, трябва да го научиш също да превръзва и лекува. Та и думите освен за стрелба могат да служат и за друго, дето вика бай Дончо според зависи кой и какъв си.  |
| Значи тук Дончо Цончев е изложил в художествената форма основната идея на нео-позитивистите (Витгенщайн, Карнап и др.), че основната функиция има езика. И предметът на философията трябва да бъде неговият анализ. Обратно материалистите казват, че в основата е материалното, а думите са настройка. Според тази теория думите служат да прекрият материалните мераци в парламента. Българският народ е материалистично настроен. На времето един голям българин (от турски етнически произход)беше казал "рЪнЪтЪ прави борбЪтЪ" |
| ""А начинът, по който ги изстрелваш в лицето на другите, показва какъв си. Това определя твоята същност и твоята стойност в което и да е общество. Диапазонът - от гения до идиота."" Да , напълно съм съгласен, без последното: Натиснете тук Натиснете тук което за линковете става: От дебила до идиота. |
| Отлична работа. Сигур за пети път давам примера с есето на Георги Марков за живота и езика. И той си спомня, че дискусията за езика тръгва още от времената на Вълко Червенков. И нему, на Червенков, не му харесвал езика на вестниците, но ни на йота не успял да промени нещо. Георги Марков твърди, че езикът на газетите(преди 30години) е два пъти по калпав от този преди 50, че и тогава, преди трийсет, масово интелигентите, обсъждащи езика, си затваряли очите за връзката между езика и живота, който живеем. Колегата на Дончо, Николай Хайтов, (Бог да го прости) написал през 70те есето „Език и жизнени запаси". Там той се осмелил да каже в прав текст, че главната причина за обедняването на езика е обедняването на представите.-бедни представи, бедна мисъл, бедно слово-желязната зависимост между умствения склад и онова, което излиза наяве било чрез писменото , било чрез изговореното слово. Коментирайки го Георги Марков уточнява-не хората на словото правят това, а живият живот, действителността, не отчуждението, а задължителната бедност на представите, налагани от режима като условие за съществуване. Бедността на езика същевременно влияе върху бедността на представите и сама по себе си така предизвиква беден живот . И тук става интересно. Ако ние не можем да не се съгласим с ГМ, че бедността на живота намира израз в бедност на езика и е напълно логично следствие на действителността, то ние няма как да се съгласим с причините, които той посочва тогава. А именно- липсата на свобода на словото, на информация, на партийните догми , налагащи едноцветност, немислене и папагалничене. Лъжата на партийното културно слово, на пропагандата. Тези неща сега ги няма- а резултатите са същите, даже и по-лоши. Не можем напълно да се съгласим и с Дачков, че причините са само в соца. Той твърди че вината за положението не бива да се търси единствено в политиците. Че те просто са нашата идея за успех. Нашите представи за него! Демек, да караш пиян и да ти козируват, да заобикаляш закона като мечтата на шопа-врата у поле. В демократични условия, пише Дачков, тя не успя да се развие по-далеч от представата за мутра: да удариш, да вземеш, да дръпнеш колкото се може по-бързо с мангизите, да се возиш на джип и да газиш с него всичко живо под звуците на разюздана чалга. Той подчертава, че всички днешни бандити, политици, бизнесмени и прочие "елит" са получили своето възпитание, ценностна система и мироглед по времето на социализма. Днес берем неговите плодове. писа преди година тук Дачков.Демокрацията не е виновна за нищо. Правя това отклонение, защото все по-силни стават тъгуващите по миналото гласове, които днес призовават за извънредно положение. То не може да ни отърве от самите нас. (може може-др Сидеров може всичко-б.м) Тъжна работа! Само като си помислиш как посрещаме Новата година. Цяла седмица взривове, откоси и свистене на "пиратки". Без светлини, без фойерверки, без красота. Само оглушителни трясъци. Защо ли го правят? Защо им е кеф, когато нещо гръмне? Сигурно защото по този начин скриват празнотата в главите си - или пък за да си доубият мозъчните клетки. Така де - в България колкото си по-прост или малоумен, толкова по успяваш- Ами до това доведоха тези представи. До тези парламентаристи, до техния език-защото те са просто едни от нас. Дали е прав Дачков? Но и у Сърбия е така, с чалгата и фоерверките. Ама с държавността , мутрите и просмукването им в елита, май нещата не са същите. Там все още се намира някой министър да се гръмне заради едната чест, заради едната идея.. Като германски офицер в Хитлеровия бункер накрая. Май има нещо друго. Него пък Густав Льо Бон го е описал-иде реч за друг склад, за натрупаното там. Прочетете си го. |
| ..къса му е "моралната позиция"..и на него.Разбирам стремежа му за разграничение, амъ напъните в тая посока го правт да изглежда.., както и да е.И така, 'журналистите, кюфтета, остри(а не нежни) думи, обикновен боклук, академик, мечките, Цицерон, Сталин, Хитлер'.Какво са това?Думи, думи, думи..А навън през прозореца - дела, дела, дела..И то на съпартийците.Олеква.Четеш Пирински, четеш Масларова..., четеш Цончев..Думи.Джипове, мерцедеси.Мъгла..В мъглата крадец. ..мне г-да, езикът е просто един от многото начини, чрез които хората общуват.Има йерархия г-не.'Кюфтетата' са съществували много преди езика..  |
| Ама , че ги навързахте! Кюфтета и думи !Истината може би е , че който яде кюфтета не говори !Или пък говори, ама не против кюфтетата-естествено! Пък и да се говори с пълна уста....! Ако разглеждаме нещата на тази плоскост кое е по важно?Да ядем и да не говорим или да сме гладни и да не спираме с думите. Ами като няма кюфтета, а пък и никой не иска да те чуе? |
| Навремето Бай Дончо ме спечели със свежият си изказ, който му се удава и до сега. Та той никога не е имал проблем с думите, но май има проблем с темите. Като писател и сега като зорлем политик. Който го е чел си спомня как в последните му разкази по Татово време беше почнал да мята едни гроздови ракии с едни генерали, режисьори и дипломати, в едни специални клубове, на едни ловни резиденции. А около тях се виеха едни дългокоси харпии, почитателки, поклоннички, които основно бяха кандидатки за слава в писателското поприще. А той ги кара да му прислужват и която не умее да му нагласи салатката "Марш, не те е срам!" Това беше той, великият Дончо Цончев. След Преврата си затрая, даже почна да скимти жално и да опипва почвата пописвайки тук-там. И дойде денят, когато "нашите" взеха властта, та пак почна да се кашля издебело. Даже му се привижда, че работи в Парламент! БАЙ ДОНЧО , В БЪЛГАРИЯ СИ НЯМАМЕ ПО КОНСТИТУЦИЯ ПАРЛАМЕНТ - ИМАМЕ СИ НАРОДНО СЪБРАНИЕ ! Демек, сбрали се там някакви от кол и въже и вече 15 години едни и същи ни досаждат с простотиите си. И ти , естествено стана един от тях. |
..aaхъ, аз се чудех откъде такова дълбоко познаване на езика на мечките(по света и у нас), а то от ловджийския му перид..  |
| "Майсторът" на късия разказ решил да се изяви и като есеист. С още по-злополучен резултат - забъркал криво-ляво буламач от баналности и за да му придаде вкус, ръснал накрая публицистичен пиперец. Подобна блудкава словесна манджа може да се хареса само на хора, които явно не са кусвали и лъжичка от изисканите гозби на световните майстори на есето. А писали са тез хора по тази тема много - ала кой да чете и що ли му трябва, като и тъй може, и тъй минава. За философията на езика, според която езикът е "дом на битието" (Хайдегер), "енергия на духа" (В. фон Хумболт), "не език, а свят", "светосъзидаване" и т. н., хич дума да не отваряме. Седи си нашият доморасъл мъдрец под кривата круша в Нови хан и интуитивно прониква в тайните на битието и словото. После споделя с нас фундаменталните си прозрения: Но човекът е факт и говорът му е факт. Плюс тайнството, заключено в разделянето на езиците. Защото една родопска мечка и една мечка от Скалистите планини общуват на един език. Както славеят от Апенините и този от крушата в двора ми. Зер, авджия е човекът, ако не тайните на животинския смят, то какво друго ще знае по-добре. Ама и това, да му се не знаеше, не било баш тъй, както той го умишлява: Къде живее слонът се познава по “акцента му” Слоновете от различни райони срещат проблеми с общуването, защото използват различни звукови съчетания. Австрийски учени установиха, че слоновете използват над 70 звукови сигнала, а тембърът им зависи от средата, в която живеят. Затова животни от различни райони срещат проблеми с общуването, твърдят изследователите. Подобно на тях и морските бозайници различават няколко диалекта, твърдят американски учени от университета на щата Орегон. Те наблюдавали поведението на китовете с прикрепени към тях камери и предаватели. Така установили, че китовете от различни места в световния океан говорят "различни езици". Сините китове, които обитават източната част на Тихия океан, издават "дълбоки, пулсиращи звуци", докато гигантите на запад отговорят с продължително "у-у у". Северните им събратя издават звуци, наподобяващи весело хихикане. Гласът на обитателите на ледените Антарктически води пък наподобява мутиращ глас на пубертет. "Всяко стадо сини китове владее особен диалект -съчетание от честота и сила на звука, който издават млекопитаещите. Различията се усещат веднага, но досега не са били установени и изследвани. Тази особеност вероятно е заложена в генома на кита", твърди Дейвид Мелинджър, ръководител на проучването. |
| Аз не съм замезвал с "изисканите гозби на световните майстори на есето", но и на мене написаното от Дончо Цончев ми се видя претенциозно, банално и ... скучно. Естествено, че "подреждането на думите" е много важно - да сложиш верните думи на верните места... Но да свеждаш общуването до подреждането на думи, да твърдиш, че "цялата работа при общуването между хората е в подреждането на думи", е доста повърхностно. *** По-долу не съм чел, просто си спомних, че имаше един такъв извисен и разглезен писател, който очевидно все още не може да проумее защо спряха да го преиздават. *** Напълно подкрепям идеята на М. Константинов, че нацията трябва да смени лидерите си, включително и културните такива |