Отиди на страница:
| Преди години форумец, чиято близка беше тогава зам. м-р на ВнР, се рови много по тоя въпрос и накрая потвърди, че нямам нищо общо със службите. Мислех, че си личи. |
| Манрико, ами ти самият обективно (независимо от личните си мотиви) се намеси в подкрепа на тия, които "нямат други аргументи освен лични нападки". Фън, фън, ама за едни фън, за други - брадва. |
Чичо, намесил съм се СЛЕД Бот и за да пощипна малко, защото наистина се дърляхте за някакви картини по Нова година. Така и не разбрах за какво точно - очевидно предисторията е отпреди да чета форума, пък вие си се дърляте, а не информирате публиката.  Take it easy, man - но все пак какво стана с онези картини |
| Аха, потвърди, че нямаш нищо общо със службите, като малко преди това беше пуснал сам тази клевета. BTW, няма такова чудо като "световна практика и публична тайна" дипломатическите служители по задължение да служат на специалните служби. Може би така да е било в социалистическа България, знам ли?  Но всичко това е отклонение от основната тема под която пишем. |
| Не съм се "дърлял по Нова година", а са ме клеветили от пет години насам, и днес пак го използваха като "аргумент" срещу мене. Ако не разбираш добре ситуацията, не се изказвай. |
| Простич, не така- шамар с крак! Фичо, проверката на някакъв служител в МВнР просто не означава нищо! Кажи си тук-- Не съм подписвал ДА служа на спец. службите! Простичко е, а после е лустрацията! |
| Manriko, за мен пък няма нормален форумец, който да повтаря абсурдни лъжи само за да налее малко масло...в дискусия не по темата. Самата аз пропускам край ушите си подобни глупости, под достойнството ми е да ги повторя. Не е ли под твоето достойство също? Говорим за елементарна нравственост в човешките отношения. Елементарни морални семейни ценности. |
| Че то ако в този форум се изказват само хора, които разбират за какво става въпрос, трябва направо да го затворим! Очевидно не е тук мястото, където се обсъжда и решава нещо сериозно и отговорно - чешем си езиците за разтоварване. Мен за краткото ми и повърхностно пребиваване са ме обвинявали: 1. Че съм комунист и агент на КГБ 2. Че съм платен агент на империализма, юдомасонството и лично на Сорос. 3. Че съм внедрен психиатър, който си гони пациентите с цифрови никове. 4. Че съм с една хромозома по-малко от белите хора (това от днес) Аз ако ги взимам на сериозно, трябва най-малкото да се гръмна. Ей сега един ще каже "Що не си се гръмнал, бе" |
| Във филмите, книгите и криминалните бюлетини, обикновено платното се изрязва от рамката и тогава се изнася. Изключително рядко се прибягва до изнасяне заедно с рамката. Само суперспециалисти могат да си го позволят това. |
Ей, сакън, спри се... туй на майтап....  Всеки, седял по-дълго от няколко месеца във форума, няма начин да не е събрал една камара определения и обвинения... мъж/жена, хомосексуалист, ченге... комуист/комуняга/комуноид, физиологичен антиамериканец (това последното на Аведар е редко свежо...) Мен примерно за тия вече 4 години и половина са ме обвинявали че съм хем ционист, хем антисемит.... |
| Манрико, многословието ти е излишно - ако си сбъркал, разбра си грешката. Ако не си сбъркал, видяхме те всички. |
| Но името ти, йезуит, не е пускано без твое разрешение, и никой не е изтривал ръцете си в биографичните ти и семейни данни. Колко пъти да обяснявам, че няма значение дали тук ще напишат, че йезуит е крал картини на някой си Вихрони, по простата причина, че йезуит е анонимен и за него никой нищо не знае. Няма никаква реална вреда за човекът, който се крие зад този ник, a точно това не се харесва на клеветниците. Все си е друго да наклепаш реален човек, а не сянка. Докато в този форум има 4-5 човека, чиито имена се знаят. Аз или Фичо не сме искали имената ни да станат публично достояние, но беше направено в един друг форум и пренесено автоматично тук, във форума на Сега. Стореното, сторено. Предлагам ви да се опитате да бъдете максимално етични в създалата се ситуация и да не наливате допълнително напрежение с некоординирани "шеги". Редактирано от - Нели на 10/1/2006 г/ 23:17:44 |
| Нели, не си единствената, чиято анонимност бе нарушена в този (или по-скоро, предишния) форум... Никога не съм одобрявал разкриването на лични данни за когото и да било. От друга страна след първоначалното недоброволно (и осъдително) разкриване на личните ви данни от бивш "мониторец", вие сами излагате във форумното пространство още подробности. Много е просто - ако не искате някой да ги ползва срещу вас, просто не го правете. Злонамерени хора, които да се възползват от предоставената от вас информация, за да ви атакуват, винаги ще има. Моята "анонимност" (във форума съм точно толкова анонимен, колкото и ти) е въпрос на личен избор. Аз също седя зад ника си - той е моята форумна личност. Адресът ми е реален. А също така съм оставил достатъчно нишки - ако някой много ентусиаст и любопитен реши да се потруди, може да разбере кой съм.... Но просто не се стемя към светлината на форумните прожектори и много добре премислям всеки факт за себе си, който правя форумно достояние.... |
| йезуите, след като имената ни (и измислици за нас) бяха така щедро бяха поствани във форума, включително и на първата страница на тази дискусия, решихме 9преди години), че единствения начин да се затвори устата на клеветата е да се разкаже истината от нас. Нима не се съгласяваш с това? Още веднъж - ти си анонимен, аз не съм. Пиша по актуални политически теми и моите възгледи някому не се нравят. Ти пишеш често само за/по повод на мен или Фичо. За това за нас има клевети, а не за теб. За това има за Граци, а не за теб. Пишем реални неща, собствен опит, преживелици, истината (както ние сме я видели), а това някому не се нрави. Винаги съм мразила тайнствеността и заговорничеството на някогашната БКП клика. * По темата. В България има стотици хиляди млади и образовани хора, на които трябва да се даде шанс да работят за държавата си. Това може да стане само с пълна прозрачност при заемането на държавни постове и с въвеждането на открити конкурси. Шуробаджанакизма, партизанщината, номенклатурното назначаване са все неща на някогашния режим, от преди 1989. За всеки от нас е добре това положение да се промени. |
| Ех, Нели, нищо старо не е забравено, нали? Явно ти се вдига самочувствието, че понякога се налага да ви обърна внимание, правейки ви забележка - когато минете границата на добрия тон, или откровено послъгвате или манипулирате (всичките тези неща ви се случват доста често, та много от тях и подминавам). Мен ме радва, че допринасям за душевното ти здраве. Иначе всеки може да отвори досието ми и да види, че само в незначителна част от постингите ми ви визирам, и то само в горните случаи. Същото го правя и с други никове. И че ако има интересна за мен статия, давам мнение. Апропо, с по-горните си реплики ти първа се обърна към мен. Единственото, което направих преди това, бе да дам линк към фактите - в отговор на доста свободно представената от теб информация за жените в БГ парламента - доста далеч от истината, но пък изгодна за теб. Редактирано от - Iezuit на 11/1/2006 г/ 01:00:03 |
Както обещах, след работа и след концерта на щерка ни, малко по-точно за българската жена след 1989. В скоби искам да отбележа, че за разлика от някои колеги форумци, когато пиша за нещо не черпя само едноминутна иформация от гугъл.  Тъй като в статията ставаше въпрос и за министър Масларова: между 13-15 декември 1993 в София се проведе "Международна конференция по проблемите на равенството през периода на преход на страните от Централна и Източна Европа". На тази конференция от българска страна се чуват разнообразни твърдения, от гордостта, че "за да заведе дело пред съда българската жена няма нужда от съгласието на своя съпруг" през "някога (разбирай преди 1989) равенството у нас било "дадено", но не признато като основно право" (Масларова) до "феномен на феминизиране на бедността".Какво са фактите - наистина, ако ако %-та на работещите жени в трудоспособна възраст през 1989 е бил около 85 %, то към ноември 1993 този % е около 68%. Особено фрапиращо изменение е онова за което спорехме по-горе - участието на българските жени в Народното събрание. Точните цифри са: 1950 - 15% 1985 - 21.7% 1990 - 8.5% За наше успокоение и другите източноевропейски страни имат същия проблем: Бивша Чехословакия от 29.3% в 1985 представителството на жените пада на 8.6% в1990 Унгария - от 26.6% в 1985 на 7.2% в 1990 Полша - от 20.2% в 1985 на 13.5% в 1990 Румъния - от 34.4% на 5.5% в 1990 Някога, като пишех дисертацията си, прочетох една доста интересен (като цифри и изводи) доклад на Рената Шйеменска (The Impact of Political and Economic Changes..., 1993) пред Steering Committee for Equality between Women and Men, Council of Europe, Strasbourgh. Авторката твърдеше, че може да раздели на 2 групи гражданите на Източна и Централна Европа по въпроса за това дали вярват, че равенството на жените и мъжете е много важен елемент на демокрацията: В първата попадаха България, Украйна, Полша и Румъния, където отговор "да" варира от 73% (България) до 61% (Румъния). - Във втората група попадаха Унгария, Естония, Литва, Словения, Чехословакия (все още) Авторката тълкуваше тези данни по-доста необикновен начин - от една страна въпросът е бил общ, не бил свързан с някаква конкретна практика, а от друга страна, държавите отговорили с повече "да" за равенство между мъжете и жените направили това заради по-твърдата си ортодокасална привързаност към комунистическата идеология в която главен елемент е...атеизма. Полша, казва тя, била изключение от правилото, заради дългата и упорита работа на "Солидарност", която наблягала много върху проблемите за правата на човека, ерго просвещавала. BTW, Шйеменска има право за Полша - ако погледнете по-горе ще установите, че само в Полша намалението на участието на жените в парламените на изследваните страни е по-малко от 1/2 път. Във всички останали намалението е в много пъти - в Румъния (най-ортодоксалната комунистическа държава) 7 пъти, в Унгария и бивша Чехословакия почти 4 пъти, в България 2, 5 пъти. За това Шйеменска прави един трик - тя конкретизира въпроса за равенството между половете с :"Вярно ли е, че когато работните места са оскъдни, мъжете имат по-голямо право на работно място от жените". И тук нещата си идват на място. Унгарците и на двата въпроса отговарятпочти еднакво - 43% са за равенство на половете, а 49.7 % не са съгласни, че мъжът има приоритет при търсенето на работа. Къде е тук България, както някога кзаваха по Всяка неделя? Ами на 73% "за" равенство на половете, отговарят само 44.7% са несъгласни с твърдението, което е пряко приложение на неравенството в отношението между половете (да припомня, става въпрос за приоритета на мъжа на работно място пред жената). Подобно разминаване на заявени принципи с тяхното прилагане на практика открих и в свое собствено изследване през юли, 1994. Балканско лукавство? Несериозно приемане на всеки въпрос свързан с по-мирогледни проблеми? Цинизъм? За сравнение, на въпроса "Вярно ли е, че когато работните места са оскъдни, мъжете имат по-голямо право на работно място от жените" в страни като Норвегия, Швеция, Финландия % съгасие се движи межди 8 и 16. В САЩ е 23.4%, в Канада - 18.3%, в Аржентина - 24%. Изводите оставям за вас. Не мога да не спомена, че процентът на участие на жени в управлението на страни като Франция (само 5.7%, 1990) и Швейцария (14%) е нисък, но тенденцията е на увеличение, никога на понижение. Единствено Източна Европа прояви феномена на понижаване в пъти на действителното (не случайно казвам действителното, до 1989 всичко беше сякаш на ужким) на жените в политическия живот. Да не забравим, че във Финландия този процент е 31.5% (1990), а Швеция 38.5%, пак същата година. |