Отиди на страница:
| фък... интересно нящо е truthката... сматрел муви... за адин русский карабъль в магаданский край... бая голем... плува в езерце... и то бая големо... има-нема колкото панчаревското... отпреде си копа пръст... вътре в угрюмам карабле чьорнъйе рабочие вадят от пръстта золата... а парахода я изфърля отзаде си... и тъй си пътува през сайбирия... штота падобнее и тов. койос е визуализирал... както подобава на не чак толкоз могъщ народ, нашият бачка с колички наместо с параходи... но традицията си е традиция... само дето голдът се губи зарит в новозасипаните територии... за да нема подобна загуба требва на секоя количка и по адин археолог да се тури... да рови за трейшънски трежъри доде се транспортира пръстта... |
Завидно въображение. И сладки попадения: "на сутринта най-спешната ми работа е да дръпна циповете на панталона, на чувала и на палатката". А за тепетата и Родопите да не говорим.  ----------------------------------------- ----------------------------------------- ---------- Моят приятел Пенчо ми отправи поетична, "постмодернистка" заявка да го почеша по темето. Сърбяло го в ареала на мисловната дейност /сигурен знак, че ще се пръкне някоя пенчовщина/, та разчитал на намесата ми. И аз нали съм меко сърце, му ЗАделих великодушно четири реда. ПОЧЕСВАНЕ Говорих му, какво не му говорих. Не вдява. И ще трябва да се свиква, че свикнал е с езика да се бори като прасе със тиква. |
Той , пък не давал Витоша... море барабар с хижите ша я пренесем на морето..... все гледате мама му стара да минете тънко.... боклука давал - Витоша не давал.... те на пазара не дават да си избираш доматите , той ми тръгнал за Витоша да са пазари...   Ейййй ногу нервен народ са извъди.... к`ьф патриот си ти бе човек???  К`ъф, к`ъф ... ми НЕРВЕН...  Павка!!! Добра идея , ама ако затрупаме морето откъде ша вадим карагьоз , ... ми поне Трета буна да оставят , като пенсионерска градинка със шадраванче.... |
Получаваме и дарения. От Пловдив ни пратиха едното тепе, сега очакваме софиянци да ни подарят Витоша, но ударът ще стане, когато родопчани се намесят. Пратят ли ни Родопите, ще успеем да изтласкаме Черноморието чак до Урал. Друга група патриоти работи в южно направление, засипвайки коритата на Струма, Места и Марица.Пръстта се извозва от тунелите които копаем под Шипка, връх Ботев и Бузлуджа.Стъпим ли на Беломорието, нататък е ясно-мощна офанзива към Средиземно море и Атлантика.За там ще трябва повече материал, който ще извличаме от дупката в Царичина-неизчерпаеми запаси.Националният идеал ще бъде не" България на три морета", а "България на три континента". Ура и да живей!  |
НА ОЛО Ще те накарам да се влюбиш, не с думи нежни - с думи груби, че казано помежду нас си, те будят автентични страсти и ме обгръщат със харИзма - пръв Дон Жуан на КОМУНИЗМА. |
| Заспивам непробудно, а на сутринта най-спешната ми работа е да дръпна циповете на панталона, на чувала и на палатката. Не точно в този ред обаче. В какъв ли ред? Не спирам да го мисля от десет минути вече. Не съм математик и се сетих само за девет варианта. |
| Във връзка с гореизложения проект, който одобрявам напълно, имам още няколко допълнителни предложения. За да се запази основният ни източник на туристи и карагьоз - Черно море, предлагам: 1. Да се засипе Босфорът, тъй като оттам Черно море ще се излее при засипването му. 2. След засипване на Босфора неминуемо морското ниво ще се повиши. Във връзка с това да се изградят диги по бреговете на Румъния, Русия и Украйна. На Турция и Грузия не им трябват - те са планински. В противен случай водите ще се разлеят по тези територии и после ходи търси карагьоз из Донбаса. ............................... П.П. Ооо, Бирник, ЧНГ! Къде се изгуби - сигурно си черпил за откриването на НАП. |
А пък ако отчета и неизвестния брой дърпания на въпросните във всички посоки, то направо си става едно нерешимо уравнение. |
| Великанчо , ЧНГ и на теб.Да илядиш! Други черпят за това административно недоносче.Аз тихо попържам. Но твоя проект не ми допада. За какво са ни туристи като стъпим на три континента? България-на българите! На повсеместна борба за увеличаване на народонаселението на България! Идеите от нас -децата от вас! |
Е, те ако идеите увеличаваха броя на новородените / в тон със статиите за раждаемостта в "Наблюдател"/, то малката ни България щеше да се пука по шевовете без възможност да понесе многочисленото си население. |
После стисвам дръжките на количката и отпрашвам окрилен към хоризонта. И така всяка нощ през почти цялата ми почивка. Нощем насипвахме, а на сутринта местя палатката и цял ден къртакис в спалния чувал. Не беше точно представата ми за почивка, но нали съм патриот... Една вечер се появи някакъв едър, як тип, заобиколен от няколко още по-едри и по-яки по-типове. Изсипах количката и отидох да помогна на колегата отляво, който работеше с магарешка каручка. - Абе, кой е тоя бе? Кво само ходи и оглежда наоколо? Да не е от разузнаването на украинците отсреща? - А, няма страшно. Това е Жоро Кауна. Той наглежда нашия участък и синхронизира работата ни с другите групи. Успокоен продължих патриотичното си дело. За две седмици дръпнахме около километър навътре в морето. Тогава една сутрин Жоро Кауна пак дойде на инспекция, придружен от други важни клечки. Огледа резултата от двуседмичните ни услилия и заяви. - Достатъчно, момчета. За тоя сезон стига толкова. Ако продължим още, конкуренцията ще ни усети. - После се обърна към придружителите си. - Площтта е напълно достатъчна. Ето тук ще построя един хотел, тук още един, тука ще е плувния басейн, а ей там ще вдигна едно казино със зала за боулинг и дискотека. Останалата земя засега е свободна и можете да закупите парцели от фирмата ми за недвижими имоти на преференциални цени. |
| като си е точно нещо, си е точно, няма нужда от Вай! и Ох! много хубави нови думи, само тоя принос в деривационната морфология да остане, стига му...  |
Останалата земя засега е свободна и можете да закупите парцели от фирмата ми за недвижими имоти на преференциални цени. Всички въздъхнаха облекчено , защото си помислихме , че пак ще ни удържи от заплатата задето последните 20 м. ги засипахме с речна баластра , пък трябвало с трошен камък като за ж.п. линия...Запътих се към палатката и започнах да я нагъвам... докато се усетя останаха само две въженца и едно колче...с въженцата си вързах панталонита , щото падаха , а колчето прибрах в джоба си за всеки случай...трудна професия е туй патриотизЪма мамаму стара... то мене ма остави ами такъв голям патриот като Жоро Кауня кой знае какъв зор вижда деееба...обаче нямя как--- "България на три океана!!!" ... т`ва е... грабвайте количките...  |
Достатъчно, момчета. За тоя сезон стига толкова. Ако продължим още, конкуренцията ще ни усети. - После се обърна към придружителите си. - Площтта е напълно достатъчна. Ето тук ще построя един хотел, тук още един, тука ще е плувния басейн, а ей там ще вдигна едно казино със зала за боулинг и дискотека. Останалата земя засега е свободна и можете да закупите парцели от фирмата ми за недвижими имоти на преференциални цени. В този момент изтрещя пушка, сякаш пролетен гръм. Главата на Жоро се пръсна. Като крушка, ударена ядно в паважа. Явно калибърът беше подходящ. За лов на тиранозаври. Лепкави парчета мозък се посипаха по потника ми. Оприличих за момент картината на влачена мазилка. Някои, от по едрите, се търколиха надолу и тупнаха в пясъка. В краката ми пък тупна око. Синьо едно такова. Гледаше ме премрежено - липсваше му клепач. Наведох се да го взема. Спомням си, от телевизията, че уликите се събираха веднага. На кого му бяха потребни - това, виж, не помня. Окото отскочи. Реших, че от вълнение не съм успял да насоча точно ръката си - очите не отскачат ей така. Прицелих се по-точно и стрелнах длан към него. Този път го сграбчих. В следващия миг обаче изпищях. Беше ме захапало, беше се впило в китката ми. Невинното синьо око. Струя гореща кръв пръсна в лицето ми. Замахах бясно с ръка на всички посоки, надявайки се да се откопча от него. Окото си стоеше непомръднало, лочейки жадно от моята китка. Нов изстрел. Не почуствах нищо. Погледнах ръката си. Дланта ми я нямаше, китката пушеше обгоряла и самотна, процеждайки капки черна кръв. Окото - и то не беше вече там. Бях освободен. Почувствах внезапно облекчението, като струя в крачола си. Кой беше този стрелец - стрелецът-освободител? |