tupakmango
[Златен]
от Bulgaria
Тоя Расате се прави на голям българин ползвайки езическото име преди покръстването на на сина на княз Борис -Владислав!

"Щом българите са стари християни на Балканите, дори най-старите, защо в 864 или в 865-866 г. са покръстени? Това е една от най-големите заблуди в нашата история. Българите са били еретици ­ арияни, те са отричали триединосъщността на Св. Троица. Считали са кръщението с вода недопустимо, защото било древен езически обред. Твърдели, че то трябва да става с дух, при кръщаване туряли Евангелието на главата на покръстващия се и му чели “Отче наш”. Затова в решение № 19 на Първия вселенски събор в Никея е записано, че когато арианин или павликянин се откаже от ерестта задължително се кръщава. Това е покръстването на българите, кръщаване по официалната християнска догма. Кръщение и покръстване са два различни християнски ритуала, те са един само когато се кръщава езичник, но когато се прави с отказал се арианин от ерестта си, то е само кръщение, нищо повече, а не покръстване. Еретиците са християни, а не езичници.

Затова, когато въстават 52 български рода срещу отказването от арианството, те извикват на кан Борис I “НЕ ИСКАМЕ НОВИЯ ЗАКОН, а не новата религия. Новият закон, това е за триединосъщността на Св. Троица.
“Гонителят” на християните Омуртаг и на двата му златни медальона е изобразен с корона с кръст държащ в ръката си скиптър с кръст, подобни са и печатите на предходниците му Тервел, на който пише “Богородице, помагай на цезаря Тервел” и на Телериг с надпис “Христе помагай на твоя роб Телерюг, богохранимия патриций” ­ явно печатът е от времето преди да стане кан.

Надписите на Омуртаг, така и на сина му Маломир и внука му Персиян в началото си имат кръст и започват “Аз, поставения от Бога кан сюбиги Омуртаг (Маломир или Персиан)”. В никой от тях няма Тангра, сочи се християнския Бог. И пред втория надпис на Мадарския конник също има кръст, съобщава го проф. Бешелиев. От тези надписи е видно, че и тримата български канове не използват Бога като титла за държавно величие, а в текстовете им се обръщат към християнския Бог като вярващи в него християни и молят той да им даде дълъг живот, да доживеят 100 г., това се отнася до Омуртаг и Маломир, който иска за кавхана си Исбул. А в Чаталарския надпис първият моли още Бога да му помогне “да гази добре с краката си императора”. Това езичник не би направил.

В Сюлемайнкьойския надпис на Омуртаг за сключения 30-годишен мирен договор с Византия, още по-категорично е показано неговото християнство. Записано е, че този договор е сключен: “Годината от появата на истинския Бог бе 820 и от сътворението на света 6328 г.” И тук Тангра липсва. Не може да се приеме, че този християнски текст на договора е наложен от Византия. Тя е победена, ще плаща унизителен ежегоден данък. Победителят Омуртаг налага условията. Ако не беше християнин, не би допуснал този текст да се впише в договора. Още по-типично християнски с дълбока вяра в справедливостта на християнския Бог и духовна чистота е надписът от Филипи на кан Персиян. Личи, че той е дълбоко вярващ християнин.:

“Ако някой потърси истината Бог вижда, и ако някой лъже, Бог вижда. Българите сториха много добрини на християните (ромеите), а християните забравиха. Но Бог вижда.” Неслучайно този надпис е вграден в основите на катедралата във Филипи, Персиян е така разпоредил, защото е християнин. Знаменателното е, че дори след изтегляне на българите оттам при княз Борис I, надписът не е изтрит.

Българското еретическо християнство се най-добре се вижда от приписката към Сказанието за Тивиропулските мъченици на Теофилакт Охридски за спора между кан Маломир и брат му Ернавота, който му казва: “Божиите домове ще се въздигнат наново и свещеници чисти чисто ще служат на чистия Бог. И жертви от хвала и изповедание ще се поднасят на животворящата Троица”. В онези времена ересите са наричани от официалното християнство “мърсотия, нечистотия”, затова еретиците са били “нечисти”. Тогава в България е имало църкви и свещеници, но като еретически те са били “нечисти” и техния Бог е също “нечист”. Затова Ернавота казва, че храмовете ще бъдат наново съградени чисти и вещениците ще бъдат чисти и ще служат чисто ­ няма да бъдат еретици. Той е убеден, че българското еретичество ще бъде преодоляно. Спорът между него и брат му не е религиозен, както превратно се предава, а династичен. Маломир е най-малкият брат, той е изместил престолонаследника Ернавота. Проф. Иван Венедиков в книгата си “Прабългарите и християнството” е на същото становище.

Княз Борис I не се покръстил, а се е отказал от националната ерес."