Отиди на страница:
| Eто, това е адресът, от който пристигна писмото ти: GratzianKolev@invitation.sms.ac |
| Леле, извинявай...това е просто някакъв си отвратителен спам, който по всяка вероятност се препраща на всички хора в моя "списък" ( мисля че е така, тъй като даже и моята собственна съпруга го получава на нейния компютър, който е само на два метра от моя). Имах неблагоразумието да откликна на една покана от наш съфорумец да се приключа към тази "услуга", която никога дори и не ползувах и тия гадове явно си праскат спам от мое име до побъркване...жена ми го е получила барем пет пъти. Много ти се извинявам, както и на всички други които неволно са били атакувани от мое име. Повтарям: АЗ НЯМАМ ТАКЪВ И-МЕЙЛ! Ей, на какво да правиш...хората делегират от мое име спам и аз трябва да се чувствувам като натрапник. Гадно и сигурно трябва да тръгна да се разправям, ама не знам как...тия са коварни и не ти оставят контактна информация за да се оплачеш. Ако още веднъж получиш такъв мейл, направо в кошчето, без дори и да го отваряш. Извинявай отново... айде сега за лека нощ ( за теб - добрутро)... един поздрав от старите тефтери, миришещ на импотентен псевдодисидентски нихилизъм ( потвърждаващ донякъде твърденията на Апропо, че не съм много голяма работа)  АВТОДАФЕ Глупчо - си викам - Тъй ли се пише? Не си ли чел никакви книги? Всичко е смрад и всичко мирише залей ги с бензин. Запали ги. Нито ямб, нито хорей има тук, римувам гъза си със проза. Знаеш ли, честно, че тоя боклук ме хвърля във страшна невроза. Интресно, защо ли ги пиша тез нескопосани куплети? Някакво говедо в мене диша срещу признатите поети. Искам да пиша за туй що боли за всичко което е в мене. Не съм аз поет, разбираш нали? Не съм, ама хич не ми дреме. Те са за литературата, брат. Това е мисия нелека, не е за всеки тоя занаят, аз пиша просто за човека. Не мога да жонглирам с думите но мога да ти кажа право когато недостигат сумите и ложето ти е кораво не мислиш много за поетите, не си купуваш вече "Пламък", а стискаш в джоба си монетите, ядосан ритваш някой камък. Забравяш всякакви метафори, не можеш да напишеш рими. Загасват твоите семафори и питаш се:Защо горчи ми? 13 Март 1980 година. София |
| Отбих се сутринта* до Трета буна и там какво да видя - струпана тълпа! Събрали се, издигнали трибуна и четат на глас Реконтрата в "СЕГА". _________________ * - по тъмно! Редактирано от - Velikancho на 16/1/2006 г/ 08:16:22 |
Брато, еваларка!!!  Добре си усвоил и новия матерен; ще минаваш по-начесто - нали?Редактирано от - Д-р Перемянов на 16/1/2006 г/ 09:07:36 |
едно и също ли сме чели.. да го ***..
Мен ли питаш? Аз още не съм чел нищо, само рейзнах палче на брато  А защо са тези езопови звездички във въпроса ти? За да си в тон с Грацкоо ли? |
| Ето още едно стихче: Доктор Сфиркоф е сърдечен, но хирург. Той пришива всичко kаквото, да му занесеш. ""Погледна към обора и видя каквото търсеше. Грабна го и веднага изтича при услужливия и още сънен селски доктор:..." На сутринта, след като се събуди и за да се отърве от риваниту* на магарицата - Величко отиде в градината, където започна да търси маркуча, за да полее цветята и другите овошки и зеленчуци. Тук маркуч, там маркуч.. няма маркуч. "Бря, помисли си Величко, престанах и да виждам" и отърча набързо пак при доктора където... ... *написах го така, за да не са бърка с реванЕ-то, т.е. онзи сладкиш :-))) |
| Доктор Сфиркоф е сърдечен, но хирург. Той пришива всичко kаквото, да му занесеш. страшно е тва.. перколезий .. ако има нещо стойностно.. достойно за антология.. тва требва да е.. виш досега с литературни шедьоври колко заразен може да се окаже.. ти явно не си си мил ръцете след четене щом си прифанал |
| Той е прифанал от шантологията и иска да влезе в антологията. Ма си измий ръцете първом с топла вода, Перколезий, че с тея надървени пръсти не уцелваш римата. От студ ли си се одървил? [/s] |
| Доктор Сфиркоф е сърдечен, но хирург. Той пришива всичко kаквото, да му занесеш. Латинското К в kаквото не ви ли дразни? |
| Мен най-много ме дразни О-то. Едно такова заоблено, оядено и самодоволно. Иде ми да го хвана и да го извия през кръста, на 8 да го направя. |
