Отиди на страница:
Дизайнера много буквален, бе, и никво въображение. Импланти, отвеси - пунт и пластика. Сега остава да питаме Шарл Перо как бабата и Червената Шапчица излезли живи-здрави и с непокътната цялост от корема на вълка, след като веднъж били вече погълнати и прекарали известно време там. И не прави разлика между порнография и еротика. |
.Прост херойски даскал ли? Я виж колко е як и мускулест в сравнение с Ахил - още нежен малък пикльо, който тепърва ще прави бицепси и ще се прочува? (снимка: натиснете тук) |
Те и едно човарЕ (снимка: натиснете тук)  |
На френски пък е така - Chiron - le Centaure, абе, какво разправяте, истински центурион - сериозен боец и воин. |
| И още нещо... (снимка: натиснете тук) |
Тая пуста магарица, ей , от късмет не се отърва, пак на нея се падна, запустосва Величковица, още унесена от прекрасния сън, който бе сънувала нощеска, а вместо Величко в цялата му предишна мъжка мощ, откри в постелята си Крали Марко кротко да преживя разлистен розов магарешки бодил. |
| Сибила , че е мускулест Хирон е видно, но нещо не му се види мъжественото. Да не е бил донор при некоя операция на Сфирков? |
| "кротко да преживя разлистен розов магарешки бодил" требва да е пълно със семантичен заряд, но мога ли да го разгадая, я |
Е, не се види, предполагам, че древния майстор на фрески милостиво ни го е спестил, за да не си глътнем езиците /дамите/ от внезапно споходил ни мерак. То и на Ахил не се види, ама това не му попречило да стане баща на Неоптолем, наречен още Пир. Редактирано от - Сибила на 16/1/2006 г/ 13:16:20 |
| Величковица през погледа на Величко, на следващата сутрин. Разлистеният розов магарешки бодил не се вижда по технически причини (снимка: натиснете тук) |
Бирник, страхотно  .И естетично, да му се не види! Такава вероятно е мечтата на Бокачо, Джовани, осъществена и нагледно представена. Той казваше, че на хубавата женица, дето мъжът й пожелал да превърне в кобила с помощта на един съсед, комуто била известна тайната как да стане това, и липсва само опашката. Тя пък щяла да се появи след като над жената, застанала на четири крака  бъдат извършени разни магически ритуали, последният от които - присаждане на опашка. И съседът я присаждал, присаждал, докато на съпруга това действие започнало да изглежда подозрително познато.Така развалил магията и прекъснал започналата вече метаморфоза на хубавата булка в кобила. Редактирано от - Сибила на 16/1/2006 г/ 13:55:11 |
Я глей на кво ме направи нощес - оревах селото, бе, Величкооо-иъъъ-хлъц-иъъъ-хлъц! Магарицата продължаваше да реве. Но не бе това радостен рев. Нещо много тъжно го докарваше. "Брех къв звяр съм станал. Направо разплаках мамата на магарицата" - помисли си Величко и си опипа отново инструмента. Още му беше твърд. Мноооого твърд. Направо кат сибирски смърч, канадски дъб или на самоковски шоп тиквата. Обърна се пак и награби магарицата. Тя се изтръгна от ръцете му надавайки викове на ужас. - Стига, бе Величко. Цела нощ ме прекопаваш с мотиката. Имай капка милост, бе човек. Не си на полето. "Какво и става на тая магарица?" помисли си Величко. "Я да го погледна накрая тоя инструмент дет така я уплаши." Повдигна той юргана и що да види - верно е инструмент. Сфирков вместо достойнството на Марко му беше пришил дръжка на мотика. Барабар с мотиката на всичкото отгоре. Дигна се Величко да ходи при доктора. Рекламация да прави. Стигна до кабинета на Сфирков, а там - затворено. На един лист, залепен за вратата с тиксо, беше написано с големи букви "ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ". Отчаян Величко заблъска по вратата. След малко отвътре се показа главата на доктора и като го изгледа сърдито го отряза: - Ела следобед. В момента сестрата се оправя с инвентара ми. Следобеда - пак затворено. Само че надписа този път гласеше "САНИТАРЕН ПОЛУДЕН". Величко отново заблъска по вратата и завика: - Докторе, отваряй! Не се крий, докторе! Върни си ми на Марко достойнството! - Шшшшшт! Тихо бе. Не можеш ли да четеш? - прозвуча иззад вратата гласа на Сфирков - Имам санитарен полуден. Значи цял следобед ще оправям санитарката. Величко се прибра в къщи, но реши да ходи при доктора всеки ден, докато оня не си оправи грешката. Така и нямаше късмет обаче. На следващия ден имаше данъчна ревизия, на по-следващия - инспекция от ХЕИ. Притесни се малко когато в края на седмицата видя табелка "Проверка на средствата за ППО", но явно вече и пожарникаря се интересуваше от маркуча на доктора. Още по-стряскащ беше надписа "Ден за изповед", който видя след няколко дена. След около месец славата на доктора се беше разнесла не само из селото, но и из целия окръг. При него се редуваха всякакви инспекции, проверки и високопоставени визити, така че Величко изобщо нямаше шанс да се срещне с него. Налагаше се да се примири с мотиката. "Тя дори си има и някой предимства" - си помисли накрая той докато обхождаше градината и прекопаваше доматите. |