Отиди на страница:
"Тя дори си има и някой предимства" - си помисли накрая той докато обхождаше градината и прекопаваше доматите. Трудно му беше обаче да свикне с необходимостта да поддържа мотиката постоянно права. Защото, когато виснеше (на всеки 100-150 квадрата копане), му беше почти невъзможно да не я настъпва, точно като в стария виц за Винету и Олд Шетърхенд. Добре поне, че в местната аптека продаваха "ВиАгро" - специален продукт за земеделските стопани, който поддържаше сечивата им винаги готови за сеч. |
Шантав  След Величко пред кабинета на д-р Свирков чакал и един член от политическия ни елит.Той носел в ръчички свинска зурличка с молба доктора да му я пришие щото нещо му изчезнал апетита, а при толково папо в политиката закъде е без апетит.Малко предложение за продължение на историйката.  |
Добре поне, че в местната аптека продаваха "ВиАгро" - специален продукт за земеделските стопани, който поддържаше сечивата им винаги готови за сеч. И тук Величко сякаш попадна в омагьосан кръг. "ВиАгро" струваше скъпо и за да има пари да си го набавя, той започна да прекопава нивата на комшийката. Но колкото повече копаеше, толкова повече от чудотворните хапчета му трябваха. Започна да прекопава и нивата на кметицата, после и на попадията, а от време на време и зеленчуковата градина за даскалицата. Даскалицата беше модерна жена и обикновено ползваше "ВиБратор" - нов вид специализиран мотокултиватор, но твърдеше, че си е друго и Величко да мине оттам с мотиката си. |
| Не е минало без един-двама желаещи за език от мравояд, неприлично дългичък и порест еротомани от всички страни, съединявайте се! |
Когато сред селските магарици се разнесе страшната вест, че хората са хвърлили око на най-милото на магаретата и най-нагло си го присвояват , поради което магарешкият род, оцелял милиони години и то благодарение на едната скромна прехрана с магарешки бодли, е на свършване. Клепоухите стопанки в див кариер се завтекоха към селската мера, където като дивни орхидеи извисяваха снаги най-китните и хрупкави бодили и се скупчиха тревожно в размисъл как да сложат край на пъкленото дело. Най-старата и най-мъдрата от тях, преживяла не един и двама Крали Марковци, взе думата и разясни на събранието, че главният виновник за това е някой си д-р Сфирков, специалист по трансплантации и крадец на семейно магарешко щастие. Беше взето решение всички магарици, ведно с плодовете на любовта си да посетят кабинета на разбойника - да го наобиколят, да го ореват и с мощни къчове да го ритат, ритат, ритат и тъпчат, тъпчат, тъпчат, докато от него не остане дори и една прашинка. Речено-сторено, по селкия път се изви прашна буря, вдигната от стотици гневни магарешки копита, която за минути обви и неугледната, килната на една страна сграда, в която се помещаваше и манипулационната на вероломния доктор. Тоз път на вратата висеше табелка : " Командировка извън селото. Международен конгрес на пластичните хирурзи, Бразилия, почетен председател - д-р Сфирков, търсете след две седмици". Редактирано от - Сибила на 16/1/2006 г/ 16:52:41 |
Международен конгрес на пластичните хирурзи, Бразилия, почетен председател - д-р Сфирков, търсете след две седмици". Магаретата както знаем са упорити животни. А още повече магариците. Разставиха постове около медицинската служба и търпеливо зачакаха. След две седмици видяха Сфирков да се задава по пътя от града. Беше висок, загорял и явно в добро настроение. Крачеше бодро усмихнат, подсвирквайки си тихо последния хит на Азис, който го бе посрещнал на аерогарата за една бърза аудиенция в тоалетната на ВИП-а. Пред себе си буташе ръчна количка, в която освен куфара си, беше поставил и някаква голяма дървена макара, около която беше увил на няколко ката прекомерно нарастналото си достойнство. Величковата магарица първа се загледа към макарата: - Я! Да пукна, ако това открая не е достойнството на моя Марко - заяви на висок глас тя. Другите магарици също се загледаха в макарата. - Ей там е от моя. А туй по средата със сигурност е на моя. Оная част определено я познавам - чуваше се от всички страни. Вероломния доктор, явно беше пришил на пациентите си целия инвентар от бараката за инструменти, а на себе си беше добавял едно по едно всичките магарешки достойнства. Магариците нападнаха неочаквано. С неистови крясъци "Дай си ми това, беее!" или "Туй си е само за менеее!" те се втурнаха към доктора, всяка захапа частта от която се интересуваше и задърпаха с всички сили и на всички посоки. Накрая шевоте не издържаха. Прозвучха няколко гръмки "Хххррррраас! Ппррррассс! Хрррр!" и всяка магарица се отправи към дома гордо понесла достойнството на верния си другар. А доктора остана да лежи на пътя, стъпкан в прахта от магарешките копита. И това не беше най-лошото. Най-лошото беше, че вече бе напълно лишен от достойнство. |
Леле, леле! това може да накара даже магарицата да се изчерви!  Без да съм литературен критик бих изтъкнала, че веднага почувствах благотворното влияние на Бай Кар.  Бай Кар, ти да не си му съавтор.  |
| - Не, това не е Рио де Жанейро! - промълви докторът и главата му се отпусна в прахта на селския път. |
| Бравос! Това казах и в първия си постинг, че трябва някой и да се погрижи за магаретата. Най-накрая проумяхте замисъла. *** е, не мога да не напомня един много стар соцвиц, да ме извинява който го знае, ама и тук един синхрон се получава. Значи, Тодор се оплаква на Брежнев в приятелска раздумка, че "отговорният орган" ( тот же самый ответственный орган, что у отца Онуфрия откусила Ольга) го подвежда в отговорни моменти. Брежнев, щастлив, споделя, че току що се е върнал от САЩ, където са му присадили нов, който му служи доста добре. Препоръчва му клиниката и го препраща нататък. След известно време двамата пак се срещат, Льоня пита Тошо - ну, как?, а Тошо жален отговаря - присадиха ми, ама никаква работа не ми върши, още по-зле. Льоня уточнява - теб питаха ли те какъв да ти присадят - социалистически или капиталистически? Разбира се - казва Тодор, избрах си социалистически, какъв друг? Тодоре, Тодоре, голяма грешка си направил, те са ти присадили моя, стария, откъде да вземат друг социалистически? **** е това, по въпроса за политиците, дето чакали пред кабинета. Много важно е да внимаваш с избора... |
| А, ако не ме лъже паметта въпросът с трансплантациите сме го обсъждали и преди, в смисъл когато не помага консервативното лечение... |
| >>><<< Ох деем таа земя кръгла...отвързани от коневръз, магаревръз.....изпонаписали сте сичко вече ... но млъкни сърце.... Кон+магаре+човек=мулебен...?[/siz e=2] .... |
| А доктора остана да лежи на пътя, стъпкан в прахта от магарешките копита. И това не беше най-лошото. Най-лошото беше, че вече бе напълно лишен от достойнство. След няколко минути докторът се размърда. Полека се изправи и като отупваше прахта от костюма си помисли:"Магарешка им работа Дай им само хамалогия А аз съм вечи за по-изтънчени удоволствия и следя новостите в занаята". И при мисълта за тях, изстреля пробно два- три пъти новия си език, с който се бе сдобил на конгреса в Бразилия, нещо средно между езика на мравояд, игуана и хамелеон-розов, влажен, порест и грапав. |