Отиди на страница:
| абулафия, поздравления и от мен! Есето много ми хареса и да си призная, го прочетох просто в захлас. Това ми се случва много рядко, но ми се случва винаги, когато си препрочитам "Мертв1ье души", например. А Джимо си е Джимо. На мен, с малки изключения, много ми допадат неговите "писма" и знам, че въпреки войнстващата простащина, наглост, гаврата с нашия народ от страна и на тия, и на ония, отблъскващата руменпетковщина и т.н., като дойде сряда, за утеха, ще си прочета джимовото есе и ще ме докосне нещо истинско. Пустият му Джимо, как пък веднаж не написа хубавата българска дума "визия", бе майка му стара! |
| Авторът беше подхванал една хубава тема навремето, може би тя се поизчерпа, но Натиснете тук |
"...такава хубава колекция обикновено значи хитлеристка плячка, която тихомълком се легализира след много години" (абулафия) А как ли да тълкуваме сбирката на Британския музей ?  |
| Мето от интернето и Никодиме - в ПСВ и ВСВ американската армия била още расово сегрегирана, отделни бели и черни части. Поколението на бившите черни войници, заминали безплатно в колежите ("исторически черни" колежи, разбира се) по закона за ветераните, Servicemen's Readjustment Act of 1944 (GI Bill 1944), било първото голямо поколение на борбата за граждански права. * През март 1945 в Германия за пръв път две хиляди черни войника влезли в бой срещу немците заедно с белите си сънародници. Как белите се съгласявали черни да влязат в частите им - горе-долу както белите бейзболисти се съгласили да приемат черния Джаки Робинсън в Бруклин Доджърс в 1947 - не им било лесно, особено като гостували в южните градове, да не ги претрепят клановците. Налагало се някой бял любимец на публиката от местния отбор да прегръща Джаки на терена да ги успокои. * "Бунтовете" на черните войници в армията през ВСВ не били като българското Войнишко въстание 1918, а малки протести срещу сегрегацията, без жертви, решавани от военния съд. Знае се за The Mare Island Mutiny (1944) в една база на ВМС близо до Сан Франциско. * Историята на американската музика дава достъпна за нас представа за сложния процес на интегририрането на черните, който често се обръщал и на 180 градуса. Хем "черното" от време оно е неразделна част от американската музика, по-точно решаващата му част, хем приемането му от белите е бавно и противоречиво, хем самите черни в някои моменти се дръпват от идеята за интеграция към своите си черни корени и търсят Black nationhood. * Грацко ще може да анализира като специалист явления като модата на биг-бандовете, "черното" пеене на Елвис, защо британския рок (Клаптън) е по-близо до автентичния черен блус от американския рок (Грейтфул Дед), който е много по-близо до белия англо-келтски фолк, защо още има сегрегирани класации за бяла и черна музика (рок и Р&Б, поп и соул), защо от расовата хармония на диското в 70-те се роди самосегрегацията на хип-хопа при Рейгън в 80-те и продължава досега. |
И аз обичам да гледам военни филми. По рано гледах все руски. Сега гледам само американски. И още един американски за снайперисти гледах - с Джъд Лоу и Ед Харис. Казваше се "Враг пред портите". Кръвта и ужаса не бяха спестени. Само мирисът на мърша го нямаше, но можеше да се предполага - зловещо. По време на обсадата на Сталинград най-добрият руски снайперист - обикновено бедно руско момче/Джъд Лоу/ дебне да ликвидира най-добрият немски /Ед Харис/ - майор и аристократ, загубил сина си в същата война, но железен и безжалостен. Много зрелищен филм и напрегнат. Накрая руския снайперист победи и беше увенчан със слава и признание от другаря Сталин. Филмът, както казах, беше американски. Редактирано от - Сибила на 18/1/2006 г/ 16:58:56 |
Бе, у бързината може и да съм пропуснал , ма умните дет ме четат знаят що кажувам ! Наздраве и на тебе , не се ли казваше Атанас ?!?? ! Май че е Имен ден , я провери у църковнио календар що пише   Редактирано от - nesnaecht на 18/1/2006 г/ 17:00:36 |
| Сиби, ма шер, спешъли пур тоа - следващия път като гледаш "Враг..."-а обърни внимание кой е режисьорът (все пак), а и филмът е копродукция (все пак). А освен това точно за този филм са пословични последните 7 минути, които първоначално са липсвали и са доснети после по настояване на US продуцента. Нещо друго за войната да си гледала напоследък? |
| Проверих неам грешка днеска е Атанасов ден , и ЧИД на сите Атанасовци/Атанаски и ред други дето може и да немат ама да празнуват ! Те така се живее сто години и малко повече ! |
Уууу, прав си, Фортиций, европейски бил филмът, бе, чудя се защо така ми е харесал. На Жан-Жак Ано. И Ед Харис е единственият американец там. Обаче нито един руски актьор за цяр няма дори. Гледах, гледах наскоро един филм за войната между Севера и Юга - Студената планина". Пак с Джъд Лоу. И той ми хареса. Редактирано от - Сибила на 18/1/2006 г/ 17:23:50 |
абулафия,  Хубаво написано и най-вече, вярно. Бих искал да добавя само една подробност. Арестантските коли, наричани черный ворон, са отнесли много български интербригадисти, които са били предадени на властта от най-големия български интербригадист - Георги Димитров. Така Гошето си е изкупил животеца от Сталин. Като е предавал събратята. Когатото са го питали за този или онзи от загиналите, той вдигал рамене и отвръщал, че там всичко се решава от НКВД. А Джимо си го знаеме. Той не се притеснява да постави на едно ниво диктатурите на Хитлер и Сталин и американската демокрация. Ето, това е, а? Джимо, tell that to the marines... |
"Враг пред портите"? - Пълни измишльотини и фантасмагории, нямащи нищо общо с истината. Както само хамериканци могат да ги измислят...  |
