Отиди на страница:
| Фич, въпреки огромната си интелектуална мощ, не си разбрал точно (въобще) простото внушение на последния абзац. Но пък ние всички знаем, че под подобни стаии се пише именно в такъв стил, нали. Ето, и стариот хъш (ъмонг адърс) е обогатил чудесно темата. Добро четиво над форума. |
| Tell it to the marines" може да си го преведеш както си искаш В речника на американскея жаргон от 90 год обяснинието е: тия ги разправяй на баба си , аз пък като бивш морски /не пехотинец/си го превеждам така: виж ми окото морско синьо. Абе, in a word нашия си е по-богат език. |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
Да, Iezuit, няма разлика и затова войната трябва да се избягва. Тя просто подменя стандартите (критериите) на хората. Но какво да сториш - победителите не ги съдят! Извод?  |
| Извод? За различните хора е различен... някои бързат да подпяват на победителите... някои предпочитат да няма победители, просто като няма войни... защото зад всеки "победител" - или дори оцелял - има поне по един, много често - безименен - гроб. |
| енибази кьен бьиком ен енескей песпърт холдър енд ъкуайр зе зтатус ов ен енсекей зитизен... зе енескей зтейт зинайз иниц вънзъменл акц зе кетъгориз ъв ( лимитиз) зеритори... зе принзипл ъв нешнл борзерз енд едвокац зе лоу трензнешнли... зе беърър ов зе енескей песпърц бикъмз ей зитизън ъв енескей... вайзъл стезизтигз ов зе беърър аа логд ин зе енескей зитизншип рджистр... зе пазпорд из нъмбрд енд ънтренсфрбъл; иц велидити 'з лимитиз енд ринюъбъл... бах зайнин' зе езджойнин' зтейтмънт зе беърър пледжз ту партизипрейт он ей безд-ефърт бейзиз зо зъпорт зе интгрити ъв зе енескей зтейт... зиз паспорт мей нот бе мизюзд фор кпиминал, айзиълоджикъл рилиджъз ор политикъл пърпъзес кънфликтин' уиц зе контенц ъв енескей енд/ор зепърдайзин' зе репютейжн енд гууз нейм ъв енескей... зитзншп зийзез уиц зе икзпирежн ритрн ор конвизкежн ъв зе песспърт... |
"Сталин отряза снабдяването на Западен Берлин, за да го принуди - чрез студ и глад - да влезе в съветската окупационна зона, която го обграждаше отвсякъде." Абе само на мен ли така ми се чини , или Путя е щудирал яко Вожда на вси времена и народи, та кога опре да се плаши Украйна друго не можа да измисли.  |
Всеки знае, че САЩ имат заслуга за победата над нацизма и фашизма и японския милитаризъм.Признат е факта, че САЩ допринесоха за освобождението на голяма част от Европа. Благодарността и доброжелателството, които те си спечелиха в Европа не е незаслужено.Но защо САЩ влязоха във тази война?В подготвителният период на образованието си, учениците никога не са получавали задоволителен и точен отговор на този въпрос.Преподаванията по история в концентрирани вид бяха насочени в/у миналото на различни народи, родната история със своите герои и известни личности-принадлежащи на една далечна епоха, която по различни причини не би могла да се оспорва, като същевременно потресаващите събития и травматизъм на 20 век-умишлено или не- малко бяха засегнати.Във всеки случай и днес, учениците не научават кой знае колко много за американската история-токова далечна страна с тези каубои, индианци, гангстери от киното и за която държава се казва много често с доста убеденост, че тя почти няма история. Това, което знаем , или по-скоро това, което мислим че знаем, е за ролята на САЩ във ВСВ, внушена ни от американската филмова индустрия и особено Холивуд. Многобройните филми за войната направени от това студио през 50-те и 60-те, популяризираха по един фин, но силно ефикасен начин, според който САЩ, вдъхновени от техния идеализъм са влезли в тази война, за да установят свобода и справедливост в Европа-а и навсякъде по света.По такъв начин по време на войната, американските власти защитаваха тази кауза пред общественото мнение в страната си и по света.Айзенхауер квалифицира намесата на неговата страна във ВСВ като “голям кръстоносен поход”.По подобен начин президента Рузвелт отбеляза, че САЩ ще водят борба за ценности като: свобода , право и както допълва-“за тяхната религия”. През 1941 Англия и САЩ подписва известната “Атлантическа харта”.До този момент Вашингтон още не бе влязла във войната, но дефакто , активната американска подкрепа за Англия означаваше друго.В тази Харта двамата партньори декларират, че противопоставянето им на нацистка Германия, е в името на “четирите свободи”:свобода на словото, свобода на вероизповеданието, правото на съществуване, правото на сигурност.Въпреки това към тези красиви и размити думи трябва да се отнасяме с предпазливост, понеже става ясно, че Вашингтон и Лондон въобще не са предвиждали на своите колонии-като Индия и Филипините да се възползват от подобна свобода.Във всеки случай, провъзгласената “Атлантическа харта”служи да се лансира идеята, че САЩ и неговия съюзник Англия воюват в името на свободата и справедливостта. Тази идея е била активно подържана през следващите години.Безброй личности-и не изключително американци- са правели всичко, за да се повярва, че САЩ са откликнали на “божествената мисия да освободят света”.По такъв начин, правителствените американски обяснения са формирали истината или по-скоро официалната митология, според която единствено идеалистичната мотивировка е характеризирала ролята на САЩ във ВСВ. След избухването на ВСВ, повечето американци не са били настроени да тръгнат на борба с фашизма и хитлеровия националсоциализъм.Те са знаели много малко или нищо за тази европейски “изъм” и не са се чувствали директно заплашени.Милитаризмът в германския и неговия японски вариант не ги е безпокоял много-в САЩ милитаризма и насилието са традиционни и по-скоро се славят отколкото осъждат.Между впрочем, GI са се оплаквали по-късно, че за първи път са изпитвали доста често фашистка практика в собствената им армия, под формата на извращения и лошо отношение, което на войнишкия жаргон става известно като”chickenshit”. Повечето от американските войници са имали скромни познания и интерес към страните или народите, които са “тръгнали” да освобождават. ----- Това поколение американци не са били впечатлени от идеалистичните речи на Рузвед и Айзенхауер.Американските войници не са желаели тази война и те не са воювали за красивите идеи на свободата, правото и демокрацията.Те са правили това за да спечелят колкото се може по-бързо тази война и да се приберат по домовете си.Нека само да си припомни филма “Да се спаси в.Раян” , в който един американски войник заявява, че се бие”за правото да се завърне в къщи”. ---- Това, което американските войници или цивилни са мислели за маловажно, е че тяхното мнение не играе никаква роля в/у произхода на решението, което доведе тяхната държава да влезе във ВСВ.САЩ са страна със установена демокрация, в смисъл че периодично гражданите имат свобода на действие да избират кандидати за президент или сенатори в Конгреса –били те демократи или републиканци.Те се ползват от тази свобода на действие, в случаите когато са способни да оценят разликата, понякога много фина м/у двете политически партии, което не е привилегия за голям процент американци.Във всеки случай, наличието на този изборен ритуал не означава, че обикновените американски граждани имат влияние в/у високите етажи на управлението на Вашингтон като:Белия дом, Капитолия или Пентагона. От друга страна е погрешно да се счита, че президента монополизира вземането на решения(като всемогъщ диктатор), въпреки, че е считан за “най-силния човек на планетата”.В действителност американските президенти притежават по-малка власт от тази, която обикновено мислим.Много често те не могат да разчитат на поддръжката-даже на членове от своята партия в Камарата на представителите или Сената.Следователно американската политика по време на ВСВ, със сигурност не може да се обясни с персонални мотиви и цели на президента Рузвелт-както обикновено много историци са привързани към концепцията, според която”големите хора” диктуват развитието на историята. В Америка, политическите решения не се взимат нито единствено от президента, нито от народа.Всички решения на Вашингтон и неговите действия имат за цел да разпространяват и развиват интересите на политическия, икономическия и военния елит на страната.Тези хора образуват истински триъгълник на властта. Гледайки в тази перспектива, управляващия елит на САЩ , е този, който е мотивиран от участие във ВСВ от икономически, търговски интереси и преследване на изгода.Този истински мозъчен център са били гигантите на американската индустрия като Форд, Г.М., ИТТ, ИБМ.Те са упражнили огромно влияние над Вашингтон, като няма да бъде преувеличено да се каже, че американското правителство се е стараело да задоволи основно техните нужди и разпространяват техните интереси. Както днес, така и преди, каймака в света на бизнеса в Америка, очаква от вътрешната и външната политика на страната :да се опита на премахне всички ограничения за тяхната икономическа дейност; да държи покорен американския работник, определяйки ми заплата на възможно най-ниско ниво; да намали риска от съперничество във вътрешен и външен план.Крайната цел от всичко това, е да позволи на големите предприятия да прибират възможно най-големи печалби. Каквито и усилия да полага американското правителство, то никога не може да задоволи целокупния свят на бизнеса.Точно затова широката американска публика забелязва малко удобство във външната политиката на Вашингтон -независимо дали се ръководи от републиканци или демократи. |
| Войната винаги мирише на мърша и затуй на кино ни я украсяват и обезмирисват с герои и слабаци. Защо споменава тези Леонидовци обаче, да не би да се е впрегнал от вчерашните леонидовски изгъзици... едва ли...? |
 Метеорният поток Лео ниди е най-известното космическо зрелище, след лунните и слънчевите затъмнения, за пръв път е описано, от древните астрономи преди около 4000 години. Леонидите са резултат от преминаването на Земята през част от прашните облаци на кометата Темпъл Тътъл. Метеорните потоци са кръстени на съзвездията Персеиди, Леониди, а метеоритите-според мястото на Земята, в което са се забили |
That here, obedient to their laws, we lie. Натиснете тук |
| Да, пехотинците са сила с която трябва да се съобразяваме.Съвременната история се прави от дребните хора, които са ръководени от големи лидери като Бжежински. |
| Фичо Разбира се, че между нацизма, комунизма и амриканската демокрация има огромна разлика. Фашизмът е крайно дясна, а комунизмът е крайно лява доктрини, докато американската демокрация е по-умерен тип управление. Те имат, обаче и нещо общо, Хитлер искаше брутално да наложи Новият ред над света, което си беше старата Германска империя, комунистите правеха износ на революция, като поощряваха освободителните движения, докато американците сега правят износ на американски тип демокрация. В едно германско списание четох за химна на американските морски пехотинци В него се е споменавало, за върховете на Перу и за пясъците на Либия. Историята за пясъзите на Либия е от 19-век, когато те трябвало да освободят един американски кораб, кпойто тогавашния паша в Либия взел за заложник. Вместо да го освободят те попаднали в плен. Но въпрекитова таова примеждие е овековечено в техния химн. |
| Jarheads е добър филм, препоръчвам. Интересен паралел между "войната" от филма (която не се случва) и последния абзац на ДИ. -- Ето нещо a la prima за една неслучила се лична война, смъртта на Сталин, куплет от една песен и малко шоколад. Когато немците стигнали до последната спирка на трамвая в Москва, майка ми решила, че е дошъл моментът да започне своята лична война. До тогава всичко, което правела било да пере кървавите бинтове в болницата, дето баба ми била хирург и да чете книги на ранените. Денем с други деца ходили в огромния средновековен Данилов Монастырь, чиито червенеещи се в кармин крепостни стени надвисват над черните дървета на снежния парк с някаква неясна заплаха за завръщането на Иван Грозни. Те не чакали Иван Грозни, а си шепнели, че СССР значи Смерть Сталина Спасет Россию и играели на войници из запуснатите стражеви кули, по крепостните стени и из жилищните сгради, в които била разположена някаква забравена колекция от стари часовници. Навивали часовниците и нестройният хор от пулсовете на различните времена, които всеки отмервал, започвайки от своята си Епоха, бил единственият обитател на манастира, ако не се броят гарваните в парка. Манастирът също отмервал епохите, макар и в пълно мълчание, защото в него монаси нямало. Другото, което понякога правила майка ми през деня било да краде от огромната библиотека на дядо и да продава книгите на битака (толкучка), за да финансира някакви свои предприятия, за които не ми е разказвала, но предполагам, че са били свързани или с кино или с нещо сладко. Филмите често били американски. Сладкото също - консерви кондензирано мляко или дори шоколад от Ленд Лийза. Нощем двете с майка си дежуряли във входа на кооперацията: трябвало да следят от някой от прозорците да не се вижда светлина през уплътнението и да дебнат да не падне фугас - били въоръжени с големи щипки, с които да го хванат и да го пъхнат в купчината пясък. Прозорците били добре уплътнени, пък и много от квартирите били празни: тяхната кооперация била известна като блока на интербригадистите, в който живеели всякакви левичари от цял свят, дошли да строят светлото бъдеще. Но сутрин идвали черни гарвани и ги отнасяли. Например американския инжинер по юзините Чарлз Келли, който бил близък приятел на Чаплин и чиято дъщеря после много се боеше някой неин братовчед от Америка да не я потърси. Разбира се, не става дума за гарваните от парка, а за арестантските коли, наричани черный ворон. Това била причината и да няма кой да забележи липсите от билиотеката на баща й, а само някакви тихи еха да прокънтяват в утробата на старата италианска цигулка. При тези нощни дежурства над затъмнения град натежалите от студ звезди били огромни и само лъчите на ПВО прожекторите скитали по тихото небе. Докато не дойдели самолетите с басово бучене, което става все по-ниско заради червеното отместване. Червено като пожарите и кървищата. В някоя такава нощ извикали патриарха и каквото било останало от синода при Сталин. Това можело да значи само едно, царят на всички гарвани е поискал и тях. Оказало се обаче иначе. Сталин обявил, че ще отварят пак църквите. После пуснал облаче от лулата си и с дяволит проблясък в очите попитал през него: " чтото у вас с кадрами плохо, почему?" Патриархът, който бил смел човек, отговорил: "мы, тов. Сталин, их в семинарияхготовим, готовим, а они потом Генсеками становятся." Сталин се засмял доволно. Спасението на Русия вече не било в неговата смърт и когато до фронта могло да се стигне просто като хванеш по Тверская, майка ми написала кратко, изпълнено със сдържан патос и правописни грешки писмо и заминала. Предполагам, че най-много е искала да стане пилот, защото и до сега говори с мечтателен глас за това колко бил хубав Американският шоколад и как на пилотите давали от него преди полет. Това било след разстрела на коменданта на Москва, който обявил по радиото, че немците са близо и всеки да се спасява сам. В града вече царял някакъв ред. Милицията я хванала на някакъв пропусквателен пункт още преди да може да спаси страната (тази чест се паднала на Жуков и белия му кон) и я замъкнала в болницата при баба ми. Просто поредния пердах с метлата, който, заедно с това, да изтупа и целият сняг, в който била отрупана, придружен от ругатни на български "джереме проклето!". Като стана дума за американци и пилоти, от нея съм чувал една песен. Нарича се песня Американских Летчиков и почва така - мы летим ковыляя во мгле//мы летим на разбитом крыле// бак пробит, хвост горит// но машина летит// на честном слове и на одном крыле. Преди години в Загребския музей за Изящни изкуства срещнах един американски дядо, който обяснаваше на висок глас, че такава хубава колекция обикновено значи хитлеристка плячка, която тихомълком се легализира след много години. Заговорихме се и се оказа бивш пилот. Изтананиках му песента, думите не разбра, но заради мелодията почти ме прегърна. И потвърди за шоколада. Редактирано от - абулафия на 18/1/2006 г/ 13:19:55 |
Димитри, прекрасно е че имаш време за филми...  Има и хубави като "Иваново детство", "Апокалипсис сега" и други. P.S. - тука се нарежда веднага и "Ловецът на елени" BTW, няма начин да не си гледал "Иди и виж" |
Die Luftbruecke - желязната завеса беше спусната от Чърчил, а не от Сталин. И още две крилати медийни фрази по темата: Send the marines! - Пратете морските пехотинци (да оправят поредния регионален проблем - б. пр.) Shoot-to-kill policy. - Борба с тероризма, със всички сравнително легални средства. И една хипотеза: всички тупат американците по гърба, че са единствена суперсила и на тях се пада да оправят глобалните бакии. Ма на тях май вече не им гила ролята на глобален полицай  |
Дали някога някой морски пехотинец забелязал, че каската му прилича на гърне? ..."По-късно научих, че Sad sack (тъжен чувал) означавало развлечен, капнал от умора войник..."[всъщност изразът означава непохватен новобранец и идва от отколешен изтънчен войнишки лаф "sad sack of s...something", но и старите пушки по време на Втората световна война са си викали така заради популярна по онова време серия вестникарски карикатури с главен герой редник Sad Sack. Така че, според контекста, или се пише sad sack, или Sad Sack, но никога Sad sack.] "...а патката бил орденът, който демобилизираните получавали при уволнение. Този орден нe изобразява патка, а гордия американски орел, излитащ от един кръг [всъщност този, за едни "кръг", представлява венец], но кръгът пресича дясното крило на орела, затова го наричали пресечената (пробитата) патка - the ruptured duck." И този "прочит" е доста неточен. "The original Ruptured Duck was a cloth insignia depicting an eagle inside a wreath. It was worn on uniforms above the right breast pocket by WWII servicemen and women. It was issued to service personnel who were about to leave the military with an Honorable Discharge. It also allowed them to continue to wear their uniform for up to thirty days after they were discharged since there was a clothing shortage at that time. This showed the MP's that they were in transit and not AWOL. Well, the boys thought the eagle looked more like a duck; and, because it meant they were going home, the popular saying was, "They took off like a Ruptured Duck"...hence the nickname." Bill Shea Hubbardston, MA USA Phone: (978) 928-4495 E-Mail: billshea@tiac.net “Took off like a ruptured duck” – left in a hurry “ [който има време, да го преведе, no pun intended] Както спомена авторът в началото на дописката си, за човек, който си служи с чужди езици е непростимо да води останалите в заблуждение. Колкото повече и по-често му се налага на човек да използва гърнета, толкова повече той ги вижда навсякъде около себе си и все повече, по естествен път, се връща към Иваново детство. |