Отиди на страница:
фэк... зесколко ноуц... инак зе парче из укьей... на пам зизите са уже 'ез нечрл ез ит гец'... зе фък из риъл... зе наци щайнбах изн'т хич попюлър зюда... енд зериз ноу зъч зинг ез курская мегнит еномaлайа енимор... бикоз зай кар го е дизективйтнъл мегнитот... зьенкю...  Редактирано от - Harvey Pekar на 18/1/2006 г/ 05:47:28 |
| бря...бря... авторът се е показал недопросветен - в кренвиршите соя не се слага - да провери цените - соята на килограм е по-скъпа от килограм пилешко... |
| Когато видях, че става дума за поевропейчване и си припомних следния разказ в едно руско СМИ: Официант сначала согласился, что это и в самом деле червяк, а потом начал настаивать, что это комплимент от шеф-повара и дорогого стоит. И теперь выходило так, что моему товарищу предстоит проглотить не только обиду, но и самого этого червяка. Он не стал этого делать. То есть он не стал глотать червяка, а обиду затаил. И через несколько минут он со своей обидой ушел в туалет, и обнаружил там довольно большую крысу. Крыса смотрела на него, как ему показалось, довольно доброжелательно, но все-таки это была крыса, и его затошнило. Он поскорее вернулся за стол, но там его ждал червяк. Ничего страшного на самом деле не произошло. Проблема была только в том, что мой приятель вместе с его женой, которая тоже сидела за этим столом, только что вернулся из Италии. Пожив в Италии две недели, он вообразил себя европейцем и теперь отказался оплатить счет. Он был уверен, что поступает по-европейски. Менеджер, которую мой товарищ вызвал, кстати, сначала не поверила, что и в самом деле в туалете может быть крыса. Тогда Роман отвел ее в туалет. Крыса за это время не двинулась с места и смотрела все так же доброжелательно. Она за это короткое время привыкла и, может быть, даже привязалась к людям. Напрасно, кстати: по указанию менеджера охранник тут же, на этом месте и забил ее шваброй. Туалет с пола до потолка был забрызган кровью. Между тем мой товарищ все еще, несмотря ни на что, чувствовал себя европейцем. Он чувствовал себя европейцем даже в отделении милиции, куда его и жену отвезли за отказ расплачиваться по счету. Всю ночь, до самого утра, сидя в КПЗ, он чувствовал себя европейцем. Под утро их освободили — до суда. Но даже следующим днем, когда ему позвонил участковый и предложил уладить дело миром, то есть оплатить счет, он самонадеянно продолжал чувствовать себя европейцем. Это поразительно, но его неистовые усилия оказались вознаграждены — в прямом смысле. Вечером он встретился с хозяином этого заведения. Мой товарищ отказался видеться с ним в его ресторане. Они встретились на нейтральной территории, то есть во дворе дома моего товарища, в детской песочнице. Хозяин ресторана сказал, что ему доложили, он во всем разобрался и теперь готов извиниться и даже встать на колени прямо здесь, в песочнице. Хозяин сказал, что все сотрудники его заведения, правда, убеждены, что мой друг принес эту крысу с собой, но лично он так не считает. Мой товарищ сказал, что не надо вставать на колени. Зачем мараться? — Ну ладно, — вздохнул ресторатор. — Еще раз простите. Когда виноваты — тогда виноваты. Я предлагаю разойтись так: половина счета наша, половина — ваша. Идет? Он ведь тоже считает себя европейцем. |
| Нещо не ми стана ясно какви са битът и душевността на европееца. А колкото до всеобщото разпадане - то е нормално. Вторият принцип на термодинамиката е универсален. |
| Извън шегата, това с ракията и шкембето така и не ми стана ясно кой го пусна в обращение? Преди няколко месеца на метри от Шан-з-Елизе ядох традиционния френски колбас endouillette, който си е чиста проба смрадливо шкембе в черво, печено на скара. Наистина, толкова смрадливо в България не съм срещал. А за ракията, предполагам, че проблемни ще са само домашните метанолки... |
Бирник верно днес няма реконтра. Т`ва е една дъФка дето стои залепена на едно огледало в редакцията и кога мине некой подъвче-подъвче , па пак я залепи там .... да има за другите.... Язък!!!  Излага се Диманов с тез шкембета и ракии... и шкембе ще ядем и ракия ще пием , и дробчета , и шерденчена и прочее... жалко , че талантливи момчета ни поднасят Европата като нек`ъв Бармалей , дето яде наред ... аре нема нужда... . то , верно , че и там имат доста кусури , ама ние да не би да нямаме , случайно примерно на ред на сме научени, а?... Безкарагьозена е таа тема пичове, даже безцацена и безгюмюшена...  |
| Разтърсена е мойта нежна българска душевност и от световния разпад ми страда ****(бита). Затуй под сбръчканата кожа, със готовност, ще си монтирам европейска арматура. |
| Я?! Днес верно нема Реконтра... Е немаше начин - след Шанта и Койос трябва да помълчим! - Между другото, горният анализ препечатка от "Атакишер беобахтер" ли е? |
| И аз ще викна като Моканина: "Боже, колко мъка има по този свят, Боже!" Те още един дет международното положение му пречи! |
| Не, бе, другари, имало Реконтра, ама е скрита, мнооого скрита, на края на едно доста безсмислено съседно писание. Та Реконтрата е следната - под предизборен плакат с комсомолец, минал през Кореком, стои надписът: Имам план за промяна! Осигурено лечение и образование Нови работни места, безработица под 10% По-високи и справедливи доходи Гарантирам, че с екипа ми ще ги постигнем! Че ни умОрат от смех и гаранции...  |
Айде, лешоядите пак накацаха. Не им миришела реконтрата на развалено, не дъхала на леш, месата й не окапвали като гнили круши, нямало плесен по белналите се кости.  Добра си е реконтрата  (за тези, които могат да я прочетат  ). |
| План имам хубав за промяна- да вдигна ...* си веднага, че иначе гората аз ще хвана, докато жена ми** тук рога ми слага. ________________________ * - дохода, какво друго? ** - всъщност още се спори "Е ли Елена жена ми?" Редактирано от - Velikancho на 18/1/2006 г/ 11:51:30 |
| ОДИЧКА ЗА БОЗОРАЗПАДА Разпадат се атоми, сгради, империи, разпада се още на Майкъл носа даже аз се разпадам (какво безхаберие!) на брашно, малко захар и чаша вода.[/u][/b] |
| Бозонът като единица за глупост ( Натиснете тук) не може да се разпадне, поради същинската същност на глупостта - тя обединява. Другите бозони ( Натиснете тук) все още не се разпадат. По дефиниция. [/b] |
| Казвате, че няма реконтра. Коет си е верно - верно си е. Те ви тогава една реконтра от мен: Полк. Етанолий Спиритонов беше отскоро началник на районното. Той пристигна на работа както винаги около 9 часа сутринта. Нали затова беше началник, можеше вече да си позволи малко повече сън сутрин. Не че беше мързелив. Никак даже. Но считаше, че вече си е изработил правото на малко по-спокоен живот. Поръча на секретарката да му донесе едно двойно еспресо и сводките за изминалото денонощие и докато чакаше се замисли за миналото. Спомни си за времето когато беше обикновен оперативен работник. Не му поверяваха важни дела от момента, в който предишния началник го намери в гардероба на спалнята си. Обяснението, че търси скрити подслушвателни устройства нещо не успя да го убеди. Товареха го с дребни кражби, пиянски сбивания и всякаква друга черна работа докато преди около три месеца не дойде звездния му миг. Всичките му колеги и началници бяха на поредната акция за респектиране, а него го оставиха да пази районното и двамата пияници в ареста, прибрани малко по-рано за сбиване в кварталната кръчма, когато телефона иззвъня. - Ало. Полицията ли е. Обаждам се от кабинета на премиера. Случаят е спешен, а всички са се запилели нанякъде. Можете ли да изпратите веднага човек на място? Етанолий разбра веднага, че едва ли ще има друг шанс за истинска детективска работа. Реши, че в никакъв случай няма да го изпусне. Освободи задържаните срещу обещанието, че повече така няма да правят, заключи районното и хукна през глава към министерския съвет. Лично секретарката на премиера го посрещна на вратата, и без да се бави го въведе при премиера. Етанолий бе доста развълнуван. Досега не бе разговарял лично с някой по-влиятелен от кмета на община "Илинден". - Виждате ли, г-н полицай - обясняваше забързано премиера - сутринта както винаги дойдох на работа рано и се захванах с кореспонденцията. Написх едно секретно писмо до президента Буш и после едно на президента Путин. След това стана време за редовното сутрешно заседание. Събрах писмата от бюрото и ги сложих в личния ми сейф, за да ги изпратя по-късно. Когато се върнах от заседание, извадих всичко от сеифа, но писмото до Буш беше изчезнало. Никой не е влизал тук докато ме нямаше. Никой не беше отварял сейфа ми. Знам със сигурност - винаги залепвам косъмче на вратата. Стана време за обяд и реших, че ще го потърся пак по-късно. Пак прибрах всичко в сейфа и отидох да обядвам. Като се върнах след обяда пак извадих всичко от касата и писмото до Буш си беше там. Този път, обаче, писмото до Путин беше изчезнало. После трябваше да изляза за малко и хайде пак всичко в касата. Върнах се, изваждам всичко и какво мислите намирам - писмото до Путин. А писмото до Буш го няма. Направих си тогава следния експеримент. Пак прибрах всичко, почаках пет минути и го извадих. И хоп - намирам писмото до Буш, а другото го няма. После чаках само две минути, после една, няколко секунди, накрая дори и не затворих вратата на сейфа. И всеки път някой вътре подменяше писмата. Това е някаква мистерия Някой тук явно ме разиграва и полицията трябва да разреши тази загадка. Ето вижте. Той показа на полицая писмото, адресирано до Буш и го пъхна в касата. После го извади и демонстративно сложи пред него писмото, адресирано до Путин. - Разбирате ли сега за какво ви говоря? Етанолий разбра, че задачата е от изключителна важност. Щом и кореспонденцията на премиера не беше сигурна какво оставаше за другите държавни тайни? Тука явно бяха намесени ЦРУ, КГБ, МИ6 или МОСАД. А може би всички заедно. Той огледа внимателно сейфа. Не откри никакви следи от взлом или външна намеса. Почука внимателно по стените. Масивна стомана. Поне 15см. Нямаше двойно дъно, таван или някакви други кухини. Тогава се захвана с писмото. Написано на ръка с най-обикновена химикалка Big на луксозна хартия с държавния герб. Обърна листа за да изследва и обратната страна и тогава го откри. Липсващото писмо до президента Буш се намираше на гърба на писмото до президента Путин. Или пък писмото до Путин беше на гърба на писмото до Буш. Или обратното и наопаки. Съвсем се обърка и предвидливо престана да мисли. С тържествен вид той показа откритието си на премиера. Така след разкриването на мистерията с изчезващите писма, капитан Спиритонов беше повишен в чин полковник и стана началник на РПУ в столицата. И ето че сега вече имаше други грижи. Погледна пак сводката за престъпността през изминалото денонощие. "Регистрирани престъпления - 0" бодро стоеше там на единствения ред. Погледна сводките за последната седмица. Нула, нула, нула... Нещо не беше наред. От няколко дена нямаше никаква престъпност. Не че това беше лошо, но Енатолий не се чувстваше добре. Обади се и на другите си колеги в столицата и страната. И при тях положението беше същото. Явно нещо се мътеше. "А колкото по-дълго нещо се мъти, толкова по-голямо ще се измъти" - мислеше си той. Накрая реши, че е крайно време да действа. Излезе в коридора и зачака. След малко там се появи и чистачката кака Дочка. Етанолий знаеше, че чистачките в районните не са обикновени чистачки (справка Натиснете тук). Той я повика при себе си в кабинета и я попита направо: - Како Дочке, кажи ми, ама честно. Знаеш ли какво се мъти в България? Защо от близо седмица няма никакви престъпления? - Ама ти вестници не четеш ли, бе Етанолий? - попита го през смях чистачката. - не знаеш ли че сега депутатите респектират престъпниците с мерцедесите си. И престъпниците така са се уплашили, че са се скрили в миши дупки и не смеят да си покажат носа. |