Отиди на страница:
| Не коментирам чувството за хумор на Харви. Но примерът му е неподходящ и неточен. Черните останаха по различни причини, недоверието само една от тях. Една част просто не можеха да се придвижат, друга част изобщо не разбра за какво става дума, а трети останаха да поплячкосат и да се порадват на един град без бели. Истинският Harvey Pekar e голям образ, а American splendor е любим филм. |
Що бре, добра статийка. На чиновниците, обикновенно със средно недовършено образование и роднина в управата, това им е основно занимание. Намират всякакви варианти за да се правят на заети и да правят мръсотии. Не дай си боже да имаш титла доктор, инженер, професор......  Чиновника си умира от кеф да ти извърти номер.... |
| Не смятам написаното от Харви, за сарказъм! Това си е чист, неподправен хумор. Не забелязвате ли, че именно беше отговор на постинга на С, в който бяха отправени подигравки (не дори и хумор), към администрацията на САЩ? ~ Най-малко е извън темата!  Стигаме до извода на Д-р Тормозчиян, заимстван от големият Кирил Христов - до който стига и Николай Хайтов в последната си книга, издадена посмъртно (2005 г.) : не само чиновниците и политиците са гадняри - ние всички сме такива.И не само американците (да се върнем на ДИ) или руснаците (да оставим другите), ТОВА СМЕ. Това е! |
| (Виж статията в "България"-"Фондът за Либия започва работа" Безобразие! Време е ясно да се каже - Либия ДЪЛЖИ НА БЪЛГАРИЯ сериозно обезщетение за измъчваните ни сънароднички! Какви са тези преговори за пари (откуп, прикрит като "хуманитарна помощ" - впрочем, либийците дори и тази формулировка не приемат!), па макар и основно осигурени от САЩ и ЕС! Този фонд тряба да се погрижи за българските 250 000 онкоболни, за сираците, инвалидите и пенсионерите у нас - 4 милиарда да се дадат на България! А предателското правителство да си ходи. както и Първанов, който важно обяви, че "много скъпо" щяла да ни струва свободата на сестрите! Има само една българска позиция - не ни занимавайте с рекет, това е изцяло проблем на Либия, а не на българската държава, либийците са в положение "цуг цванг"-всеки ход е болезнен, но единствено верният е незабавно освобождаване на българките с извинение и компенсации и обяснение на собствения народ, че ебил манипулиран. тежк, но единствено перпективно и за тях. |
Кво става тука, бе! Един се обижда на "лелка", друг се докача от "чук", трети направо се отвратил от живота и хората... То на всички нема угодия, ами пазете си здравето.  Harvey  |
| И аз като някогашен чиновник да кажа нещо в защита на брата чиновник. Клейменето на "чиновника - класов враг" е преживелица от социализъма, когато в органа на ЦК в. "Стършел" карикатуряха плешиви шкембести чиновници с издути чанти и черни лъскави наръкавници, работническата класа беше класа хегемон, за висшия ешелон да не говорим. * Омразата към света (и себе си), за която говори Дайнов, извира от житейската некомпетентност и неудовлетвореност на хората без истинска работа и истинско място в живота - и в случая с дребните чиновници - държавни, партийни, научно-образователни, фирмени и т.н. - е резултат на системата "круговой поруки и подати". * Омразата изчезва тутакси щом човек си намери (му намерят) истинска работа и място, понеже всеки здрав човек обича да е зает, полезен, компетентен, нужен, да го ценят за нещо. Проблем за намирането на истинско място са и прекомерните амбиции, също резултат на системата "круговой поруки и подати", която ликвидира представата за истински стойности и създава илюзията, че всеки може всичко (понеже никой не може нищо). * Тези проблеми са колкото от балканско ориенталство, прекомерна любов към кефа, кафето с цигарка, "раките в джобите" и трибализъм (родовоплеменност = нетърпимост към индивида), толкова и от комунистическо "равенство" и "класова омраза", тоталитарно презрение към човека и комунистическия цинизъм и голямо лъгане. |
| Не е съвсем по темата, може да е пускано вече, щото е старичко, за което ще ме извините, но аз наскоро го получих Натиснете тук --- [...] работа необмислена или недомислена, зле започната, без ръковоство или нескопосано ръководена, която сякаш по съдържание свършва със скандал, за да служи само за грозна регистрация на печалните си герои. |
| Житейската некомпетентност и неудовлетвореност при социализма идваше от факта, че всичко беше на уж. Работните места също бяха на уж, често бяха само борба на държавата с реалната безработицата, даваха мизерно заплащане срещу нулева работа ("аз се правя, че работя, а тя, държавата, се прави, че ми плаща". На подобна работа се съгласяваха хора без добро образование и професионална квалификация. Едни от най-противните лелки в живота ми бяха онези от "Обща канцелария" на СУ, на първия етаж в Юридическия. Бяха огромно количество, запуснати, захабени, пълни, лениви, груби и нагли. При огромния си брой, не е имало случай да чакам по-малко от 30 минути. А да сте чакали безнадежно в кметството си? А да са ви глобявали за престъплението да носите паспорта си с моминското си име година след женитбата? Всекидневни десетки унижения при лелеците по времето на социализма. И една безотказна зависимост - колкото по-необразована е лелята, толкова е по-груба и по-невъзможна за работа. BTW, не бих пускала подобни лели поне по консулските служби в чужбина. Навяват неприязън към страната сред емигрантите, напомнят им за това от което са избягали. Да не се заблуждаваме, обаче, че житейската некомпетентност и безнадежно нищоправене беше само по канцелариите. Не, то беше и по стаите на т.нар. научни работници от БАН, например. Признавам, че един от кошмарите ми за работа беше да стана научен сътрудник в собствения си институт. Осъзнах го в по време на аспирантурата си. Една от най-срамотните картини е опашката на научните работници за месечната социална помощ (наречена заплата). Шегите 5-та преснота, самоунижението на хората извили опаша от първия до третия етаж, и виждащи се един-друг само в деня за заплата, мутрите на застарели комунистически ченгета (уволнявани и пак приемани, изхвърляно по негодност и пак прибирани от съжаление), не направили едно мъжко дело в живота си и лели, "игриви", уж душа на компанията... Това беше представата ми за ада. * Тук съм имала среща със същия феномен, но забележете, само на отеделни (много малко на брой) места, които наподобяват социалистически лежанки за борба с безработицата. Част от обслужващите градския транспорт тук са такива - особено ония, в будките на станциите на метрото, които се лишиха от реална работа поради наличие на машини за закупуване на карти. Подобна е ситуацията в тукашните пощи - имала съм случай служителка да ми каже, минавайки покрай мен, че няма да отговори на въпроса ми, защото била в почивка. Каква почивка, казах аз и погледнах с удивление часовника си, беше 9 и 15 сутринта, а пощата беше отворила преди точно 15 минути. Скоро нещата ще си дойдат на мястото. Говори се за пълно преструкториране на държавната поща, защото покрай интернета работата им намаля двойно и тройно. Но и до сега да се случва да стоиш по 30 минути на опашка. Хората не си дават зор и тейкват времето си. |
| Да, Благородний, към завистта, като прибавиш и омразата към ближния, стигаш до класическата сентенция: "Хомо хоминис лупус ест..." За всичко са виновни каманистите. Те назначиха тези нови "прогресивни" чиновници, те ги карат да си пият кафетата и да работят на "ужким"не ли Нели? и те, са виновни, че става студено, а през юли много горещо и те и пак те... до края на света... Ха Ха. |
| И за стотях лева, дет висиш на Каруция, са виновни комунизите и чиновниците, нъл тъй, Милчо? Много интересно става когато обясниш на някой "чиновник" в БГ, че трябва да ти козирува и да слуша какво искаш и да изпълнява, зашото заплатицата му идва от твоите данъци и ти си му работодател един вид... Лошото е, че най-тежките случаи (некой предпенсионен дедик, който вижда в службицата си единствения начи да се почувства значим - като се прави на важен пред теб) почервеняват, почват да треперят и човек го хваща страх да не ги тръшне некой инфаркт...  |
Спомнете си как страната гореше от полски и горски пожари, когато се разбра, че Симеон няма да "ни оправи". ...и други подобни простотии... * Миндянина е жалък. Върнете ми поне Дачков ! |
| Gan(юго), ще те допълня не с лудата крава, а с епидемията от шап. Такива средновековни клади даваха по "международния видео обмен"... А само 10 български селски ветеринари им трябваха. Тъй де покрай тези селски къщи англичаните можеха и малко опит да почерпят Редактирано от - volog на 19/1/2006 г/ 08:27:32 |
| То въобще по въпроса с птичия грип у нас работата е екзотична. Мой познат в едно районно ХЕИ бе луднал, че на ден в лабораторията им носеха всичко измряло в района на населеното място, и то далеч не само пернатите... А един титан в същия район се бе светнал да започне да трупа база за борба с птичия грип, т.е. да купи 10-15 осемдесет литрови бутилки с въглероден диоксид и да мори с тях пилетата. С газ. Не не прост българина - пуска пилетата в бидон от кисело зеле, пуска им газ и те мрат. Чиста работа. а чиновниците са били, са и ще продължат да бъдат в основната си част мърди. |
| Да, Иезуите, за каруцарското ти "мислене и аргументи" пак са виновни майка ти и татко ти комунизи, така са те формирали... Ха Ха. |
| Хммм, излиза, че присъщата на българина (поради което - достоен за презрение народ ) омраза към ближния е намерила своето перфектна реализация - чиновническия апарат. Каруцата пред коня. Тц, не съм съгласна. Чиновникът е социална роля, отговаряща на обществ. потребности и значи трябва да има точно и ясно разписани цели, периметър на действие и критерий за оценката й (Между другото, виждали ли сте какво представлява една служебна характеристика - пълен тюрлю гювеч, поради което "службата" за чиновника е Началникът). Така работата му става прозрачна и за управлението на самата система, и за гражданите. Защото социалните роли подлежат на контрол, нали?! Е, тези условия като липсват, се отваря поле за страсти и емоции, и за изтласкване на личните неудоволствия в публичното пространство. Така, че според мен омразата и завистта (българска?!) не е причина в случая, а следствие. И за да превърнат чиновничеството в "орда", причината е друга - не народопсихологическа, а политическа и образователна. |
| ...Говорим твърде много, обичаме твърде малко и мразим твърде често....Джордж Карлин. Избора, избора на чиновника-конкурс, психотест, тест за обща култура и.т.н. И да допълня-който мрази себе си мрази и другите. |
| Доколко омразата и завистта са присъщи на българина, не знам. Знам обаче, че ги срещаме ежедневно на много места, като се почне от улицата и градския транспорт и се стигне до този форум. А защо се концентрират в чиновниците? Че кой става чиновник на днешно време в България? - хора, които за нищо друго не стават и не могат да си намерят нормална работа, където да си изкарват хляба с труд и квалификация. - хора, които очакват да получат добри рушвети от чиновничеството. Е какво да се чудим тогава? |