ЕВРОПЕЙСКА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ОСНОВНИТЕ СВОБОДИ

Рим, 4 ноември 1951 г.
Правителствата, подписали тази конвенция като членове на Съвета на Европа,

Вземайки предвид Всеобщата декларация за правата на човека, провъзгласена от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 10 декември 1948 г.;

Вземайки предвид, че Декларацията има за цел да осигури всеобщото и ефективно признаване и спазване на правата, провъзгласени в нея;

Имайки предвид, че целта на Съвета на Европа е да се постигне по-голямо единство между неговите членове и че едно от средствата за преследване на тази цел е поддържането и по-нататъшното осъществяване на правата на човека и основните свободи;

Потвърждавайки отново своята дълбока вяра в тези основни свободи, които представляват фундамент на справедливостта и мира в целия свят и могат по-ефикасно да бъдат осъществени, от една страна, по пътя на действената политическа демокрация, а от друга, чрез общо разбиране и спазване на правата на човека, от които тези свободи зависят;

Решени, като правителства на европейски страни, които имат общи ценности и общо наследство от политически традиции, идеи, свобода и върховенство на закона, да направят първата крачка към съвместното осъществяване на някои от правата, провъзгласени от Всеобщата декларация,

Се договориха за следното:


Член 1

Високодоговарящите се страни ще осигурят на всяко лице под тяхна юрисдикция правата и свободите, определени в Част I на тази Конвенция.



ЧАСТ I
Член 2

1. Правото на живот на всеки се защитава от закона. Никой не може да бъде умишлено лишен от живот, освен в изпълнение на съдебна присъда за извършено престъпление, за което такова наказание е предвидено в закона.

2. Лишаването от живот не се разглежда като противоречащо на разпоредбите на този член, когато то е резултат от употреба на сила, призната за абсолютно необходима:

a) при защитата на което и да е лице от незаконно насилие;

b) при осъществяването на правомерен арест или при предотвратяване на бягството на лице, законно лишено от свобода;

c) при действия, предприети в съответствие със закона, за потушаване на бунт или метеж.


Член 3

1. Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.


Член 4

1. Никой не може да бъде държан в робство или в принудително подчинение.

2. Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен или задължителен труд.

3. За целите на този член не представлява "принудителен или задължителен труд":

a) всеки труд, който обикновено е задължителен за лицата, лишени от свобода в съответствие с член 5 на тази Конвенция, или по време на условно освобождаване от такова лишаване от свобода;

b) всяка служба от военен характер или в страните, където се признава освобождаване от военна служба заради религиозни убеждения, службата, отбивана вместо задължителната военна служба;

c) всяка повинност, изпълнявана в случай на извънредно положение или бедствие, застрашаващи съществуването или благосъстоянието на обществото;

d) всеки труд или повинност, представляващи елемент от обичайните граждански задължения.


Член 5

1. Всеки има право на свобода и сигурност. Никой не може да бъде лишен от свобода, освен в следните случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона:

a) законно лишаване от свобода по силата на постановена от компетентен съд присъда;

b) законен арест или лишаване от свобода за неизпълнение на законно съдебно решение или с цел осигуряване на изпълнението на задължение, предписано от закона;

c) законен арест или лишаване от свобода с цел да се осигури явяване пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване от престъпление;

d) лишаване от свобода на непълнолетно лице на основата на законно решение, за да се осигури надзор с възпитателна цел или законно лишаване от свобода на такова лице с цел да се осигури неговото явяване пред предвидената в закона институция;

e) законно лишаване от свобода с цел да се предотврати разпространението на инфекциозни болести, както и на душевноболни лица, алкохолици, наркомани или скитници;

f) законен арест или лишаване от свобода на дадено лице с цел да се предотврати незаконното му влизане в страната или на лице, против което се предприемат действия за неговото депортиране или екстрадиция.

2. На всеки арестуван трябва незабавно да бъдат съобщени на разбираем за него език основанията за арестуването му и всички обвинения, които му се предявяват.

3. Всеки арестуван или лишен от свобода в съответствие с разпоредбите на т. 1 (c) на този член трябва своевременно да бъде изправен пред съдия или пред длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции, и има право на гледане на неговото дело в разумен срок или на освобождаване преди гледането на неговото дело в съда. Освобождаването може да бъде обусловено от даването на гаранции за явяване в съда.

4. Всеки арестуван или лишен от свобода има право да обжалва законността на неговото задържане в съда, който е задължен в кратък срок да се произнесе; в случай, че задържането е неправомерно, съдът е длъжен да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице.

5. Всяко лице, арестувано или лишено от свобода в нарушение на изискванията на този член, се ползва с осигурено от правните процедури право на обезщетение.


Член 6

1. Всяко лице, при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Съдебното решение се обявява публично, но пресата и публиката могат да бъдат отстранявани по време на целия или на част от съдебния процес в интерес на нравствеността, обществената и националната сигурност в едно демократично общество, когато това се изисква от интересите на непълнолетните лица или за защита на личния живот на страните по делото или, ако съдът счете това за извънредно необходимо в случаите, в които поради специални обстоятелства публичността би нанесла вреда на интересите на правосъдието.

2. Всяко лице, обвинено в криминално престъпление, се счита за невинно до доказване на вината му в съответствие със закона.

3. Всяко лице, обвинено в криминално престъпление, има минимум следните права:

a) да бъде незабавно и в подробности информирано за характера и причините за обвинението срещу него на разбираем за него език;

b) да има достатъчно време и възможности за подготовка на своята защита;

c) да се защитава лично или да ползва адвокат по свой избор; ако не разполага със средства за заплащане на адвокат, да му бъде предоставена безплатно служебна защита, когато го изискват интересите на правосъдието;

d) да участва в разпита или да изисква разпит на свидетелите, свидетелствуващи против нещо, и да изисква призоваването и разпита на свидетелите на защитата да се извършват при същите условия;

e) да ползва безплатно услугите на преводач, ако не разбира или не говори езика, използван в съда.


Член 7

1. Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което в момента на неговото извършване не е било квалифицирано като престъпление по националното или международното право. Не може да бъде налагано наказание по-тежко от това, което е било предвидено за съответното престъпление в момента, когато то е било извършено.

2. Този член не изключва съденето и наказването на което и да е лице за действия или бездействия, които в момента на тяхното извършване са представлявали престъпление в съответствие с общите принципи на правото, признати от цивилизованите народи.


Член 8

1. Всеки има право на неприкосновеност на личния си и семеен живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията.

2. Намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите.


Член 9

1. Всеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва свободата да променя своята религия или убеждения и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, религиозни обреди и ритуали.

2. Свободата да се изповядват религията или убежденията подлежи само на такива ограничения, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност, за защитата на обществения ред, здраве и морал или за защитата на правата и свободите на другите.


Член 10

1. Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от границите. Този член не е препятствие за дейността на радио и телевизионните компании и на производителите на кинематографична продукция от страна на държавите да бъде изисквано наличието на разрешително за такава дейност.

2. Ползването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност, териториалната цялост, за предотвратяване на безредици или на престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или на правата на другите, за предотвратяване на изтичането на секретна информация или за поддържане на авторитета и безпристрастността на правосъдието.


Член 11

1. Всеки има право на свобода на мирните събрания и на свободно сдружаване, включително правото да образува и членува в професионални съюзи за защита на своите интереси.

2. Упражняването на това право не подлежи на никакви ограничения, освен на тези, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Този член не изключва въвеждането на законни ограничения върху упражняването на тези права от служещите във въоръжените сили, полицията или държавната администрация.


Член 12

Мъжете и жените, достигнали брачна възраст, имат право да встъпват в брак и да създават семейство в съответствие с националните закони, регулиращи упражняването на това право.


Член 13

Всеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти.


Член 14

Упражняването на правата и свободите, изложени в тази Конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак.


Член 15

1. По време на война или на извънредно положение, застрашаващи съществуването на нацията, всяка от Високодоговарящите се страни може да предприеме действия, освобождаващи я от изпълнението на нейните задължения по тази Конвенция, но строго в пределите на изискванията на положението и при условие, че тези действия не са несъвместими с другите и задължения по международното право.

2. На основата на предходната разпоредба не се допуска никакво освобождаване от задълженията по чл. 2, освен по отношение на смъртта като резултат от правомерни актове на война, както и от задълженията по членове 3, 4 (т. 1) и 7.

3. Всяка от Високодоговарящите се страни, която се ползва от правото на такова освобождаване, е длъжна да предостави на Генералния секретар на Съвета на Европа пълна информация относно предприетите действия и породилите ги причини. Тя също така е длъжна да информира Главния секретар на Съвета на Европа за датата на прекратяване на тези действия и на възстановяване прилагането на разпоредбите на тази Конвенция в пълния им обем.


Член 16

Никоя от разпоредбите на членовете 10, 11 и 14 не може да се тълкува като създаваща препятствия за Високодоговарящите се страни да въвеждат ограничения за политическата дейност на чужденците.


Член 17

Никоя от разпоредбите на тази Конвенция не може да се тълкува като предоставяща правото на някоя държава, група или лице да осъществява дейност или актове, имащи за цел разрушаването на което и да е от правата и свободите, предвидени в тази Конвенция, или ограничаването им в по-голяма степен от предвидената в Конвенцията.


Член 18

Ограниченията, допустими в съответствие с тази Конвенция по отношение упражняването на определени права и свободи, не могат да се прилагат с цел, различна от тази, за осъществяването на която са били въведени.



ЧАСТ II

Член 19

За да се осигури спазването на задълженията, поети от Високодоговарящите се страни по силата на тази Конвенция, се образуват:

1. Европейска комисия по правата на човека, по-нататък назовавана "Комисия".

2. Европейски съд по правата на човека, по-нататък назоваван "Съдът".



ЧАСТ III
Член 20

Броят на членовете на Комисията е равен на броя на Високодоговарящите се страни. В състава на Комисията не може да участва повече от един гражданин на една и съща държава.


Член 21

1. Членовете на Комисията се избират от Комитета на министрите с абсолютно мнозинство измежду лицата, включени в списък, съставен от Бюрото на Консултативното събрание; всяка група представители на Високодоговарящите се страни в Консултативното събрание предлага трима кандидати, като поне двама от тях трябва да са граждани на съответната държава.

2. Доколкото тази процедура е приложима, тя ще се използва и при изборите за членове на Комисията в случаите, когато впоследствие страни по Конвенцията стават други държави, а така също при попълването на случайно овакантени места.


Член 22

1. Членовете на Комисията се избират за срок от шест години. Те подлежат на преизбиране. Обаче мандатът на седем от членовете, избрани на първите избори, ще е с продължителност три години.

2. Имената на членовете, мандатът на които ще бъде три години, се определят по жребий от Генералния секретар на Съвета на Европа веднага след завършването на първите избори.

3. Член на Комисията, избран на мястото на бивш неин член преди изтичането на мандата на последния, заема длъжността до края на мандата на своя предшественик.

4. Членовете на Комисията изпълняват задълженията си до замяната им с нови членове. След замяната им членовете на Комисията продължават да работят по делата, в които са участвали преди замяната им.


Член 23

Членовете на Комисията участват в нейната работа в лично качество.


Член 24

Чрез Генералния секретар на Съвета на Европа всяка от Високодоговарящите се страни може да сезира Комисията с всяко нарушение на разпоредбите на Конвенцията, извършено по нейно мнение от друга Високодоговаряща се страна.


Член 25

1. Комисията може да бъде сезирана с жалби (петиции), отправени до Генералния секретар на Съвета на Европа от всяко лице, неправителствена организация или група лица, които твърдят, че са жертва на нарушение от страна на някоя от Високодоговарящите се страни на правата, провъзгласени в тази Конвенция, при условие, че Високодоговарящата се страна, против която е насочено обвинението, е декларирала, че признава компетенцията на Комисията да получава такива жалби. Тези от Високодоговарящите се страни, които са направили подобни декларации, са длъжни да не създават по никакъв начин пречки за ефективното използване на това право.

2. Такива декларации могат да бъдат направени за определен период.

3. Декларациите се депозират при Генералния секретар на Съвета на Европа, който изпраща копия от тях на Високодоговарящите се страни и ги публикува.

4. Комисията осъществява функциите, предвидени в този член, след като най-малко шест от Високодоговарящите се страни направят декларации в съответствие с предшестващите точки на този член.


Член 26

Комисията може да започне работа по дадено дело само след изчерпване на всички вътрешноправни средства за защита в съответствие с общопризнатите норми на международното право и преди изтичането на шест месеца от датата на окончателното решение на националната инстанция.


Член 27

Комисията не разглежда жалби, подадени в съответствие с чл. 25, които:

a) са анонимни, или

b) представляват по същество дело, вече разгледано от Комисията или в хода на друга процедура на международно разследване или решаване на спорове, и не съдържат нова информация, отнасяща се към това дело.

2. Комисията счита за недопустима всяка жалба, подадена в съответствие с чл. 25, която тя счете за несъвместима с разпоредбите на тази Конвенция, за явно необоснована или представляваща злоупотреба с правото на жалба.

3. Комисията отхвърля всяка жалба, която счете за недопустима по силата на чл. 26.


Член 28

В случай че Комисията приеме подадената до нея жалба, тя:

a) с цел установяване на фактите предприема съвместно с представителите на страните проучване на жалбата и ако е необходимо - разследване, за ефективното осъществяване на което заинтересованите държави са длъжни да създават всички необходими условия след размяна на мнения с Комисията;

b) се поставя на разположение на заинтересованите страни с цел да се постигне приятелско решаване на спора на основата на уважението към правата на човека, както те са определени в тази Конвенция.


Член 29

1. Комисията изпълнява функциите, предвидени в чл. 28 посредством подкомисия, в състава на която влизат седем члена на Комисията.

2. Всяка от страните по спора може да посочи за член на подкомисията лице по свой избор.

3. Останалите членове се избират по жребий по ред, определен в Процедурните правила на Комисията.


Член 30

Ако в съответствие с чл. 28 подкомисията успее да постигне приятелско решаване на спора, тя съставя доклад, който се изпраща на заинтересованите държави, на Комитета на министрите и на Генералния секретар на Съвета на Европа за публикуване. Този доклад се ограничава с кратко изложение на фактите и на постигнатото решение.


Член 31

1. Ако не се стигне до решение, Комисията съставя доклад, съдържащ фактите и мнението на Комисията за това дали установените факти представляват нарушение от страна на засегнатата държава на задълженията и по тази Конвенция. В доклада могат да се посочат мненията на всички членове на Комисията по този въпрос.

2. Докладът се изпраща на Комитета на министрите, а така също на засегнатите държави, които обаче нямат право да го публикуват.

3. В доклада до Комитета на министрите Комисията може да направи такива предложения, каквито намери за подходящи.


Член 32

1. Ако в съответствие с чл. 48 на тази Конвенция въпросът не бъде предаден в Съда в срок от три месеца от датата на предаване на доклада в Комитета на министрите, последниятрешава с мнозинство от две трети от членовете, имащи право да участват в работата му, дали е налице нарушение на тази Конвенция.

2. При положителен отговор Комитетът на министрите определя срок, в течение на който засегнатата Високодоговаряща се страна е длъжна да вземе мерките, произтичащи от решението на Комитета на министрите..

3. Ако засегнатата Високодоговаряща се страна не е взела удовлетворителни мерки в определения срок, Комитетът на министрите решава с мнозинство от две трети от членовете, имащи право да участват в работата му, какви действия трябва да бъдат предприети за изпълнение на първото му решение и публикува доклада.

4. Високодоговарящите се страни се задължават да считат за задължителни за тях всички решения, които Комитетът на министрите може да вземе по силата на предходните точки на този член.


Член 33

Комисията заседава при закрити врати.


Член 34

Комисията взема своите решения с мнозинството от гласовете на присъствуващите и участвуващите в гласуването; подкомисията взема своите решения с мнозинството на влизащите в нея членове.


Член 35

Заседанията на Комисията се провеждат, когато го изискват обстоятелствата. Те се свикват от Генералния секретар на Съвета на Европа.


Член 36

Комисията изработва свои собствени процедурни правила.


Член 37

Секретариатът на Комисията се осигурява от Генералния секретар на Съвета на Европа.



ЧАСТ IV

Член 38

Броят на съдиите в Европейския съд по правата на човека е равен на броя на членовете на Съвета на Европа. В състава на Съда не може да има двама съдии, граждани на една и съща държава.


Член 39

1. Членовете на Съда се избират от Консултативното събрание с мнозинството от подадените гласове от списък на лица, определени от членовете на Съвета на Европа; всеки член на Съвета посоча трима кандидати, като поне двама от тях трябва да са граждани на тази държава.

2. Доколкото тази процедура е приложима, та се следва и при избирането на нови членове на Съда в случай на приемане на нови членове на Съвета на Европа, а така също при попълването на овакантени места.

3. Кандидатите трябва да притежават високи морални качества и да отговарят на изискванията, предявявани за заемане на висши съдебни длъжности, или да са юристи с призната компетентност.


Член 40

1. Членовете на Съда се избират за срок от девет години и подлежат на преизбиране. Мандатът на четирима от съдиите от първия състав обаче изтича след три години, а мандатът на още четирима - след шест години.

2. Членовете на Съда, мандатът на които изтичат след първоначалните периоди от три и шест години, се определят по жребий от Генералния секретар на Съвета на Европа веднага след завършването на първите избори.

3. Член на Съда, избран на мястото на бивш негов член преди изтичането на мандата на последния, заема длъжността о края на мандата на своя предшественик.

4. Членовете на Съда изпълняват задълженията си до замяната им с нови членове. След замяната им членовете на Съда продължават да работят върху делата, в които са участвали преди замяната им.


Член 41

Съдът избира председател и заместник-председател за срок от три години, които подлежат на преизбиране.


Член 42

За изпълнението на своите задължения членовете на Съда получават възнаграждение, определяно от Комитета на министрите.


Член 43

За гледането на всяко дело Съдът образува отделение от седем съдии. Ex oficio в отделението заседава съдията, гражданин на засегнатата държава, или ако такъв липсва, лице по неин избор, което ще заседава в качеството на съдия; имената на останалите съдии се определят преди началото на гледането на делото от Председателя на Съда чрез жребий.


Член 44

Право да предават дело в Съда имат само Високодоговарящите се страни и Комисията.


Член 45

Юрисдикцията на Съда обхваща всички дела, засягащи тълкуването и прилагането на тази Конвенция, които Високодоговарящите се страни и Комисията му предават в съответствие с чл. 48.


Член 46

1. Всяка Високодоговаряща се страна може по всяко време да декларира, че признава ipso facto и без специално споразумение задължителната юрисдикция на Съда по всички въпроси, засягащи тълкуването и прилагането на тази Конвенция.

2. Декларациите, посочени по-горе, могат да бъдат както безусловни, така и направени при условие на взаимност от страна на няколко или на определени Високодоговорящи се страни, както и за определен период.

3. Тези декларации се депозират при Генералния секретар на Съвета на Европа, който разпраща копия от тях на Високодоговарящите се страни.


Член 47

Съдът може да разгледа едно дело само след като Комисията се е уверила в безрезултатността на своите усилия за приятелско решаване на спора и в течение на тримесечния срок, предвиден в чл. 32.


Член 48

Дело може да бъде предадено в Съда при условие, че засегнатата Високодоговаряща се страна, ако тя е една, или засегнатите Високодоговарящи се страни, ако те са повече от една, са признали задължителната юрисдикция на Съда, или, ако не са я признали, със съгласието на засегнатата Високодоговаряща се страна, ако тя е една, или на засегнатите Високодоговарящи се страни, ако те са повече от една:

a) от Комисията;

b) от Високодоговарящата се страна, чийто гражданин се счита за жертва;

c) от Високодоговарящата се страна, която е предала делото в Комисията;

d) от Високодоговарящата се страна, срещу която е подадена жалба.


Член 49

Споровете относно подсъдността по дадено дело на Съда се решават от Съда.


Член 50

Ако Съдът установи, че решенията или мерките, взети от съдебните и други органи на Високодоговарящата се страна, изцяло или частично противоречат на задълженията и по тази Конвенция, а така също ако вътрешното право на тази страна допуска само частично обезщетение за последиците от тези решения или мерки, Съдът, ако това е необходимо, може да постанови предоставянето на справедлива сатисфакция на потърпевшата страна.


Член 51

1. В решенията на Съда се посочват техните основания.

2. Ако решението като цяло или някоя негова част не отразява единодушното мнение на съдиите, всеки от тях има право да излезе със свое индивидуално мнение.


Член 52

Решенията на Съда са окончателни.


Член 53

Високодоговарящите се страни се задължават да изпълняват решенията на Съда по всяко дело, по което те са страна.


Член 54

Решенията на Съда се изпращат на Комитета на министрите, който следи за тяхното изпълнение.


Член 55

Съдът изработва свой регламент и процедурни правила.


Член 56

1. Първите избори за членове на Съда се провеждат след получаването на осем декларации, направени от Високодоговарящите се страни в съответствие с чл. 46.

2. Никакво дело не може да бъде предадено на Съда преди той да бъде избран.



ЧАСТ V

Член 57

Всяка от Високодоговарящите се страни е длъжна да отговори на запитване на Генералния секретар на Съвета на Европа относно начините, по който нейното вътрешно право осигурява ефективното прилагане на която и да е разпоредба на тази Конвенция.


Член 58

Разходите на Комисията и Съда се поемат от Съвета на Европа.


Член 59

При изпълнение на техните функции членовете на Комисията и Съда се ползват с привилегиите и имунитетите, предвидени в чл. 40 от Статута на Съвета на Европа и в споразуменията, сключени в изпълнение на този член.


Член 60

Никоя разпоредба на тази Конвенция не трябва да се тълкува като ограничаваща или накърняваща права или основни свободи на човека, гарантирани в законите на която и да е от Високодоговарящите се страни или в което и да е споразумение, по което тя е страна.


Член 61

Никоя разпоредба на тази Конвенция не ограничава пълномощията на Комитета на министрите по силата на Статута на Съвета на Европа.


Член 62

Високодоговарящите се страни се съгласяват, че освен по силата на специални споразумения те няма да се ползват от други действащи договори, споразумения или декларации с цел чрез разглеждане на жалба да подчинят спор относно тълкуването или прилагането на тази Конвенция на други процедури за решаване на спорове, освен предвидените в тази Конвенция.


Член 63

1. При ратификацията или по всяко време след това всяка държава може да декларира чрез уведомление до Генералния секретар на Съвета на Европа, че действието на тази Конвенция се разпростира върху всички или върху някои от териториите, за международните отношения на които тя носи отговорност.

2. Разпространението на действието на Конвенцията върху териториите, посочени в уведомлението, влиза в сила тридесет дни след получаването му от Генералния секретар на Съвета на Европа.

3. Разпоредбите на тази Конвенция ще се прилагат на тези територии с дължимото уважение към местните изисквания.

4. Всяка държава, направила декларация в съответствие с т. 1 на този член, може по всяко време след това да декларира по отношение на една или няколко територии, за които се отнася декларацията, че признава компетенцията на Комисията да получава жалби от лица, неправителствени организации или групи лица в съответствие с чл. 25 на тази Конвенция.


Член 64

1. При подписването на тази Конвенция или при депозирането на ратификационния и документ всяка държава може да направи резерва по отношение на някоя от разпоредбите на Конвенцията в смисъл, че закон, действуващ в този момент на нейна територия, не съответства на тази разпоредба. По силата на този член не се допускат резерви от общ характер.

2. Всяка резерва, направена съответствие с настоящия член, трябва да съдържа кратко изложение на съответния закон.


Член 65

1. Високодоговаряща се страна може да денонсира тази Конвенция само след изтичането на пет години от датата, на която тази държава е станала страна по Конвенцията, и шест месеца от датата на нотифицирането на Генералния секретар на Съвета на Европа, който уведомява за това другите Високодоговарящи се страни.

2. Това денонсиране не освобождава съответната Високодоговаряща се страна от задълженията и по тази Конвенция по отношение на всеки акт, който може да представлява нарушение на тези задължения и който би могъл да бъде осъществен до момента на влизане в сила на денонсирането на Конвенцията.

3. При същите условия престава да бъде страна по тази Конвенция всяка от Високодоговарящите се страни, която престава да бъде член на Съвета на Европа.

4. Конвенцията може да бъде денонсирана в съответствие с разпоредбите на предходните точки по отношение на всяка територия, върху която нейното действие е било разпространено по силата на чл. 63.


Член 66

1. Настоящата Конвенция е открита за подписване от членовете на Съвета на Европа. Тя подлежи на ратифициране. Ратификационните документи се депозират
при Генералния секретар на Съвета на Европа.

2. Тази Конвенция влиза в сила след депозирането на десетия ратификационен документ.

3. По отношение на държавите, ратифицирали Конвенцията след нейното влизане в сила, тя влиза в сила в деня на депозиране на техния ратификационен документ.

4. Генералният секретар на Съвета на Европа информира всички членове на Съвета на Европа за влизането на Конвенцията в сила, за имената на Високодоговарящите се страни, които са я ратифицирали и за всяко следващо депозиране на ратификационен документ.

Съставена в Рим на четвъртия ден на ноември 1950 г. на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, и единствен екземпляр, който остава на съхранение в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар изпраща заверени копия на всяка от държавите, подписали тази Конвенция.