Оркестър за сватби и погребения.
Отиди на страница:
| Ама да де, и моят първи прочит беше такъв, но първият не значи и единствен, трябва да сме по-широко скроени. То и за много други неща в живота важи, прочее.  |
| Почина Кира Андрейчина. Моите спомени за чудесната преподавателка, за майката на едно голямо и хубаво семейство, на което поднасям дълбоките си съболезнования, и най-вече - на Венцел.  |
Аууу, това е ужасна новина! Ами сега Роситу какво ще прави? Дали ще се научи да върви по права линия до погребението?  Извинете ме за простотията - мястото е неподходящо |
| Да не го мислим Роситу, то си има вече нова ракета-носител, ББ. Но покрай този ББ и невинното си протеже вътре и Иван Зографски се окъпа в лъчите на зрителския интерес, което, не знам, дали е било достоен край за един такъв интересен живот. А и за кого е важно, впрочем, с какво ще го запомнят живите - за отишлия си, или за неговото обкръжение, въпрос маргинален според мен. |
| Богомил Райнов Натиснете тук |
| Бог да го прости! Отиде си един ерудиран, интелигентен човек. С даден му от Бога дар слово. И запази тези си качества до последния си миг. Скоро няма да останат хора, които да го помнят. |
| „Господин Никой” не само е „един ерудиран, интелигентен човек”, а е гениално ерудиран и интелигентен философ. Загубата му като личност е голяма, а като творец е несравнима Философията му е универсална защото идеологията и географията са подробности от пейзажа. Г-н Никой е един и същ при капитализъм и комунизъм, в Ленинград или Лондон. Дълбок поклон.. "Инспекторът и нощта" (1963), "Бялата стая" (1968), "Господин Никой" (1969), "Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1971), "Голямата скука" (1973), "Един наивник на средна възраст" (1976), "Реквием за една мръсница" (1976), "Тайфуни с нежни имена" (1979), "Инспекторът и нощта" (1964), "Пътища за никъде" (1966), "Господин Никой" (1967), "Черният роман" (1970), "Голямата скука" (1971), ), "Умирай само в краен случай" (1976), "Третият път" (1977), "Черните лебеди" (1977), "Само за мъже" (1979), "Вълшебното огледало" (1982).. .. ..или островът на съкровищата. |
(Nyama nishto po-hubavo ot loshoto vreme, 1971) Metodi Andonov   Редактирано от - Gan(ю)гоТрий на 08/6/2007 г/ 22:15:04 |
| Днес си отиде добрата ни форумна приятелка Рози - Роза Моллова, от Марлборо (предградие на Бостън). Биолог (от ПУ), лаборантка в клиника за забременяване. Бори се геройски с рака на гърдата две години. Рози пишеше в този форум като Лора в 2002 г., а по-рано беше и в Монитор като D.D. В Монитор много ме ядосваше - един от малкото форумци, който успяваше. Остро перо беше. На 11 септември 2001 ни написа писа хубаво писмо и веднага станахме приятели. Срещнахме се за пръв път на другата есен при тях на морето в Сейлем. Беше млада - малко над 45, руса, синеока, хубавица - бивша атлетка, с огнен характер. Много пушеше - нервно, цигара от цигара. Остави мъж и две деца - голямо момче студент и момиче в гимназията.  |
| Малка поправка - Рози почина точно 3 години без 3 дни след като й поставиха диагноза рак на гърдата на 16 юни 2004. Беше в 4-та степен. За мен, и за нея, беше загадка, че въпреки редовните си прегледи и мамограми (имаше генетическа обремененост на близък в семейството), установиха ракът й едва в 4-та, последна степен. Беше Д.Д. от Монитор/Лора и Кольо Мекицата от Сега. Пишеше бързо, умно, рязко, с ясно очертани морални критерии за хората около себе си, с безупречен правопис и с добро познание на френската култура/език/песни/традиции. Рози е съученичка от френската гимназия в Стара Загора на форумната Сибила. Спяли са дори в една стая в общежитието там. Това, което стана с нея е наистина трагично. Тя направи всичко традиционно и нетрадиционно за да се пребори със състоянието си. Утешител и помагач на стотици хора като нея. Разказваше им личния си опит, спестяваше им разочарования с нещо нашумяло като лечение, но безперспективно. Енциколопедия на борбата с рака на гърдата. Работеше през тези 3 години, включително до ноември миналата година, когато започна вторичното й усложнение в кръвната й картина. Според известен наш пловдивски онколог, който разгледа резултатаите й през февруари 2007, подобно усложнение е изключително рядко, но се случва при боледуващите от рак на гърдата. Благодаря й за изключителната човещина и топлота, за стотиците писма, когата тя или аз сме били в трудни моменти, за навероятния й майчински инстинкт, за топлината, за хвалбите, за обичта й към моите деца (също като моята към нейните), за безупречната й нравствена преценка. Рози любеше и мразеше по ботевски, чисто. Редактирано от - Нели на 15/6/2007 г/ 07:13:24 |
| Мир на праха и ! Аз я загубвам за втори път ! Има нещо симптоматично - Даниела - млада , Роза - млада , б.б с един инфаркт.... Подбирайте си приятелите , момчета и момичета ! А и тия цигари ... Редактирано от - Чок觧 на 20/6/2007 г/ 11:35:37 |
| Не познавах Роза, но се солидаризирам с форумните й приятели. Подобна загуба е много тежка за всички близки на починалата. Бог да я прости! |
| Ричард Рорти (4 октомври 1931 – 8 юни 2007) От рак на панкреаса. От същата болест си отиде и Жак Дерида. Редактирано от - Йошида на 15/6/2007 г/ 00:22:21 |
| Милата Рози! Обичам си я, прекрасем човек и приятел! Мир на праха й!   Трудно е да се разделиш със скъпите за теб хора. До последно се надяваш я в подобрение, я в погрешна диагноза; да стане чудото... Ето я Рози от август 2006: Az se chuvstvah mnogo dobre v BG i Francia, minahme stotici kilometri za tezi dni, ne se spriahme, osobeno v Pаrij se poburkahme da vurvim. Po celi dni, ot sutrin, do kusno, kusno vecher...Obichame Parij, niama drug takuv grad na sveta... Почивай в мир, мило момиче! |
| Бог да я прости. Биолог ли? Мислех, че е завършила физика. Мир на праха и, малко хора имат нейния дух и енергия. Обаче това се оказва недостатъчно. Кой знае какво наистина става. Дали не гледа вече отнякъде отгоре? Ужас, смразяваща реалност. Два дена не съм на себе си. Редактирано от - p-k Lukash на 15/6/2007 г/ 16:57:10 |