Оркестър за сватби и погребения.
Отиди на страница:
| г-н Чичо Фичо - не я познавам Роза, но това което сте написали и начина по който сте го написали както и начина, по които форумните братя и сестри реагират ме кара да мисля, че е била личност. Благодаря за което. Вие с Н. сте можели да бъдете и човеци. --- Вчера почина и Курт Валдхайм - имах възможността "на място" да проследя дискусията за наследството му - беше много противоречива. Редактирано от - проф. дървингов на 15/6/2007 г/ 16:46:08 |
| Рози, както и Real Life, Фичо, аз, беше от хората познаващи отлично прохождането на българските политически форуми. Тя знаеше добре и лично много от хората в тях, оценяваше ги нравствено и се бунтуваше срещу предателството, простащината, лъжата, подлостта, мръсотията, грубостта. Тя е и един от десетките хора пострадала от масовото спиране на достъпа до форума на Монитор на нормалните форумци от шайката на Болен Сидеров, който тогава беше там зам.гл.редактор. Разбирам добре интелектуалното безсилие и злост на Болен, като четеше политическата сатира на мониторци на безумните му и полуграмотни писания в този вестник. За мое облекчение тези неща са вече история за форумното братство, което не значи, че не трябва да знаем тази история. Напротив, истината за нея е най-силното оръжие срещу бъдещи виртуални безумства. Всеки форумец знае добре, че виртуалното пространство, за разлика от реалното, откроява човешката природа за броени часове в моменти на сблъсък и нужда от морален избор. Рози беше форумния лакмус за доброто и злото. В образа си на Кольо Мекицата всеки получаваше заслуженото си, според реалните му действия и постъпки тук. Пошлите бяха пошли, страхливците - страхливи, психически болните - болни и т.н. Политиката слабо я интересуваше, човешките боклуци бяха главния й интерес, смяташе, че трябва да получат заслуженото си. А ето и част от историята на мониторските спирания. Умишлено махнах всички конкретни форумни никове и оценката й за тях, досещате се какво може да мисли за всеки от т.нар. мои/нейни "врагове": Sent: Friday, August 23, 2002 9:17 AM > Poveche ot 2 meseza me durjat "otriazana"  .Sent: Saturday, August 24, 2002 6:37 PM Subject: Prati me na > nachalnata straniza Monitor . Tezi me kluznaha i ottuk. Ne stiga, che go > otvorih s 300 zora, ami i ne mojah da se izkaja pod sliokavizata na Lenka .> A az se vurnah kusno ot rabota- sled 4, skapana sum, sega me i iadosa bat ti > Petio (б.а. Петьо Блъсков) > Moje puk da me e pusnal na rabotata, ne moje vse pak da reje taka pogolovno, > nali? Ama znaia li go? Shto e v America, vse e bokluk e misulta mu.> Celuvki na vas! > Roza Sent: Sunday, August 25, 2002 12:17 PM Subject: Dano i toi ne e > kum niakoi ot moite provideri i da izskacha na zaglavnata straniza  .> Mersi ! Ako mi se mnogo priiska da kaja neshto na forumnata gniloch, > shte se vuzpolzvam s udovolstvie. Sent: Monday, August 26, 2002 7:37 AM Subject: Zdravei Nelince! > Snoshti biah u sestra mi - te imat dostup do Monitor, daje probvah edin > posting, ei taka... > No sestra mi e na drug provider... Sent: Monday, August 26, 2002 9:11 AM Subject: Re: Zdravei Nelince! > ... I daje izrazih opasenie, che monitorskite otrepki, unishtojili > foruma na Monitor, zapochvat da se promukvat vuv foruma na Sega. А иначе Рози пишеше и стотици други писма, а пътуването й до България и Париж, миналата година, беше сякаш нейното красиво сбогуване с всичко, което обичаше на този свят. Престраши се и... се качи се на самолета. Нещо, което я убеждавах да направи години наред.  |
| Виолета, предполагам, че написаното се отнася за постинга преди теб. Предполагам също така, че това, за което става въпрос, не те вълнува по една или друга причина. Но мисля, че каквато е да е причината за репликата ти, не би могла да оправдае простотията. Става въпрос за смъртта на наша обща приятелка, нещастнице! Всеки от нас, нейните познати и приятели, я преживява и търси утеха по различен начин. Когато нямаш какво да кажеш, по-добре замълчи, вместо да ръсиш простотии... Всъщност... защо ли ти казвам тези неща?! |
| Изобщо не се отнася за постинга преди мене, макар, че и там ми се струва невъзможно да не изказваш политически пристрастия, а да громиш пошлото в хората. А Сибила много добре знае какво имам в предвид и да не се прави на ощипана. Този въпрос ме вълнува, вярвай ми приятелю, защото съм го изпитала на гърба си. Редактирано от - Виолета на 16/6/2007 г/ 18:18:26 |
| По-добре морални сентенции отколкото нивото на каруцарски език. Достатъчно интелигентна си за да ти обяснявам мненията си и съвсем не съм длъжна. Защо трябва да мисля, задължително като теб и толкова ли не можеш да го приемеш като призив към повече толерантност приживе. После е ми се струва пресилено. |
| Постфактум! Богомил Райнов е Фигура! Чичо фичо не става и за фигурант - за него и приживе нищо! Редактирано от - Духът на spasovden на 16/6/2007 г/ 19:56:59 |
И аз като Лукаш още не мога да се съвзема, но горните пошли препирни/простете, не се познаваме, а си позволявам да ви съдя едва ли не / ми помогнаха някак да се постегна. Ето я МОЯТА Роза, Роза, която аз познавам и мисля-най-истинската: / до мен след завръщането си от Бг и Париж -август, 2006/ *** ...... Az, da ti kaja chestno, taka da ne se chuvstvam dobre tuk, che pochnah vse da placha. Ne che mi e tolkova zle fizicheski, makar da ima ogromna razlika mejdu tova kak se chuvstvah v Bg i tuk, a niakak se chuvstvam zle emocionalno. Ama nikak ne mi e dobre. Chovek tuk se chuvstva samoten . V BG, hora po ulicite, smiah, muzika, makar i chalga, a tuk - nishto...I I. se chuvstva taka. N. veche se zasreshta s priatelki i ne e zle. No nie s I. sme vse oshte kato tzapnati s mokur partzal. Hodim tuk-tam, no ne ni e hubavo, ne e kato v BG. Pochnah seriozno da se zamisliam dali shte mi davat moite pari, koito mi davat sega, kato ne rabotia, ako ne sum v tazi durjava. Ako gi davat, 1400$ chisto sled danuci na mesec, ehe...No N.ne moga da ostavia, estestveno...Samo si govoria i si mechtaia...Misulta mi e - v Bg se chuvstvah kato novorodena, tuk se chuvstvam kato parcal, nikakva energia za nishto, tujno i tupo mi e...Drugata sedmica shte imam scener na kostite, shte izchakam resultata i shte si trugna na rabota, shte vidim kolko shte moga da karam. S tazi nova sgrada, koiato razbolia polovinata raboteshti v bolnicata, ne se chuvstvam comfortno i tova e. Mnogo hora napusnaha, neshto ima v tazi sgrada, mirishe na kofti daje. .................. V nedelia zavedoh decata na edna izlojba v Boston, na choveshkoto tialo, s istinski tela, balsamirani po niakakuv nachin. Misleh, che shte e interesno, mnogo ia reklamiraha i beshe i skupa - po 24$ na chovek. Nishto i polovina, gadno, nepriatno, prosto si izgubihme vremeto i parite, nito te, nito az haresahme neshto. Sled Luvura, sled Parij, sled Bulgaria, tazi izlojba ni se stori postna, poshla, nikakva...Moje bi ne triabva da hodim nikude pone 3-4 meseca, vsichko blednee. Shte ti izpratia malko pomoriiski i parijki snimki. Decata siaeha tam...Tuk e tupo, tupo, che drunka... Celuvki i psihi kak si? S mnogo obich- Roza *** СБОГОМ, МОЯ МИЛА РОЗИ! Нямам просто думи, това е, потресена съм, смазана съм...Така, както ти нямаше за мен, когато П. си отиде...Почивай в мир! |
| За хората които имат близки болни от рак. Ето какво можете да направите за тях, което да им помогне или поне да облекчи мъките им, че после каквото и да правите сте безсилни. Ново лечение Цитотрон. Натиснете тук В България има ваксина против рак на шийката на матката. Поне така съобщиха по медиите. Да, ама само се експериментира и са избрали освен нас, Румъния и Малта. Честито, европейци. Редактирано от - Виолета на 18/6/2007 г/ 07:47:40 |
| Мила ми ML, виждам, че си получила писмото ми за Рози. Нека не вадим заключение от едно нейно писмо за това какво точно чувстваше тя към България и Америка. Едно знам от имейлите й за цели 6 години и многото ни разговори по телефона - най-големият й страх беше да не си отиде веднага след диагнозата и роднините й да решат да върнат децата й в България. Тя ги заклеваше да не правят това и се молеше за 10 години повече живот. Господ й даде 3. Вярно е, че България и Париж миналата година я очарова безкрайно. Лично аз много се радвах заедно с нея. Рози имаше страх от пътуванията в самолет и не си беше ходила много, ама много години в къщи. На всеки емигрант му харесва да си бъде за 2-3 седмици извън ежедневието, повярвай, и да си види старите приятели. Аз го правя по веднъж, а понякога и по няколко пъти на година, и не е престанало да ми харесва. А за нея това беше, ако не се лъжа, първото пътуване от 8 години. Бях й предложила тази година да си избере със спиране в Рим, или Амстедам, или Милано, а тя ми каза - не, категорично не, искам си пак Париж и Айфеловата кула. И децата го искат.  * Сибила, знаеш, че обичам у хората преди всичко тяхната искреност. И доброта. И правилната им нравствена ориентация в заобикалящия ги свят. И лиспаста им на греховна суетност. Разбира се, че сте си говорили с Рози за форума. Знаеш го отлично. Но нима подобно нещо има смисъл да се изяснява след като нея вече я няма? Това е най-ужасното, нея я няма вече. Ако искаш да помълчиш, имаш това право. Тези, които борят чувствата си с думи имат също своето право. * Виолета, ваксина за рак на шийката на матката има от поне една година в Америка. Всяко момиче над 15 години може да си я направи без проблеми. Лъжа е, че се експериментира в България, Румъния и Малта. В България ще са щастливи, ако се осигури проект за безплатна ваксинация от този вид рак. Надявам се скоро да стане. Лично аз съм готова да работя безплатно за да стане реалност подобно нещо у нас. Има много фондации, които се грижат тази ваксина да достигне до жените в Азия и Африка, и кой знае защо не разбират, че Източна Европа се населява от бели/доста образовани хора, но нивото на достъпно здравеопазване е такова и доходите в такива размери, че източноевропейците се нуждаят от подбни проекти точно толкова много, колкото и всяка бедна страна от 3-я свят. Ако ме питаш защо се нуждаем, ще ти отговоря кратко. Защото в България все още няма национална антиракова програма, както има във всяка западна държава, и никога не е имало. Върху такъв проект работи не държавата, не здравното ни министерство, а само една пациентска организация - АПОЗ (Асоциация на пациентите с онкологични заболявания), с председател г-жа Евгения Адърска. При това работи здраво, упорито и с много хъс. За да има такава програма трябва да се знае не само точното количество болни от рак, и да се следи тяхното правилно лечение, но и да се направи някакъв бъдещ очакван модел на развитието на тази болест у нас. Писала съм и по други поводи - в САЩ заболеваемостта от различни видове и степени на рак е межди 20 и 25%. Според данните събрани от АПОЗ (забележи, от АПОЗ, а не от МЗ) в България те са 5%. Лично аз се съмнявам, че цифрата е толкова малка. Отдавам го на национална особеност (българите научават, че някой е умрял от рак след като видя некролога му), създаденото чувство на предопределеност за такива хора у нас, криенето на болестта от самите пациенти, не ходенето на доктор, липсата на профилактика, отказ от лечение на болни, искане на подкуп за започване на лечение и т.н. За моя радост последното, отказ от лечение, е почти невъзможен в 2007. Докато беше практика в 2002, когато умря приятелката ни Дани Георгиева и в България и й отказаха химиотерапя с Гемзар под предлог, че била стара, на 42. И е невъзможно отново заради организацията на Евгения Адърска, АПОЗ. АПОЗ има достатъчно авторитет да поиска аргументи за отказа на лечение на всеки онкоболен в България. Винаги съм казвала, че гражданските организация у нас ще спасят държавата ни, а не обратното - държавата гражданите.* Извинение за дългото обяснения, но ужасно ме дразят нашенските подхвърляния, че някой ни използвал за опитни зайчета, нещо, което прочетох между редовете на уважаемата Виолета. Време е да погледнем на света с детските си очи. Да не виждаме световен заговор в подадената приятелска ръка, да не плюем хората, които ни помагат, да сме благодарни на човечността, която съществува в света, незвисимост от нейната националност. Ако трябва да показвам и доказвам нещо, да опонирам на ML, може би трябваше да публикувам невероятно топлите писма на Рози за хоарата от клиниката в която работеше. По време на първата й химиотерапия те събраха няколко хиляди на ръка и просто й ги подариха. А след това месеци на ред се изреждаха да дежурат в къщата й като чистеха и готвеха за децата й и нея, возеха я на лечения, взимаха Н. от училище. Ако някой нямаше възможост да го правят у Рози просто готвеха в къщи и й го оставяха сутрин, преди работа. Рози се топлеше от тази загриженост и десетки пъти ми е повтаряла, че е щастлива, че е болна тук, а не в родната ни България. С което не искам да обидя когото и да е от форумците. Това, което казвам, е това което ми пишеше и говореше Рози. В действителност, Рози обичаше работата си, колегите си и невероятната доброта и съпричастност на околните към проблемите й. Напълно разбирам писмото й, което е предполагам след октомври 2006, когато стана кръвното й усложнение в следствие от рака. Тя се почувства предадена от съдбата на която се уповаваше след услията, които положи за да направи дълготрайна ремисия. Разбира се, че е тежко, сиво и безнадежно да лежиш всекидневно по болнични стаи и да ти преливат безкрайно кръв и плазма, вместо да правиш следващи планове за пътувания с децата си по света. Но аз помня обичливата и благодарната на всяка човешка подадена ръка Рози. Редактирано от - Нели на 18/6/2007 г/ 10:46:08 |
What cancer-related vaccines are currently available in the United States At this time, two vaccines have been licensed by the U.S. Food and Drug Administration to prevent virus infections that can lead to cancer: the hepatitis B vaccine, which prevents infection with the hepatitis B virus, an infectious agent associated with some forms of liver cancer; and GardasilTM, which prevents infection with the two types of human papillomavirus (HPV) - HPV 16 and 18 -- that together cause 70 percent of cervical cancer cases worldwide. Gardasil also protects against infection with HPV types 6 and 11, which account for 90 percent of cases of genital warts. There are no licensed therapeutic vaccines to date. However, several treatment vaccines are in large-scale testing in humans. Натиснете тук |
| Чоки, извинявам се, че се намесвам. Вярно, тя е и моя приятелка. И това, което казва Нели е абсолютно вярно. Причините не са важни. Просто скъпото ни момиче вече го няма, това е смразяващата истина... |
| Сибила, точно това направих, смирено обуздах езика си обръщайки се към теб. * Не знам какво точно искаше да ни докаже уважаемият Heat, давайки ни линк към нещо написано на 23 март 2003. Нека поясня, ваксината за рак на шийката на матката бори точно human papillomavirus и както пише ето тук: натисни тук е вече в официалния календар за имунизация на децата в САЩ. Лично аз съм готова да направя всичко възможно той да стане част и от официалния календар за имуназация и на българските деца. |
| Скромната ми особа искаше само да каже, че няма ваксини срещу рак а срещу някои разновидности на хепатит и подобни. Има научни изследвания които предполагат, че тези вирусни неща могат да спомогнат за появата на някои видове рак. Дадох препратка към държавна агенция в САЩ а не към търговски сайт рекламиращ продукцията на собствената фирма. Заболелите от неща като рак и намиращи се в крайни стадии се хващат и за най-малката сламка и има шанс да прочетат тук нещо което не е вярно. Съжалявам, че темата е крайно неподходяща, но съм виждал какво става с такива хора и при най-малката фалшива искрица надежда . Това е единственият ми мотив и не искам написаното да се персонализира за когото и да е. |