Оркестър за сватби и погребения.
Отиди на страница:
| ...на 82 гоодишна възраст почина тенорът Никола Николов, започнал кариерата си във Варненската опера |
| На 58 години си отиде Вальо Стойчев признаван от всички за най-успешния театрален директор у нас... Натиснете тук |
| Днес се навършват 130 години от рождението на Елин Пелин. Да си го припомним: "Наше село е на баир. От връо се види доло, от доло връо се не види. У доло е реката, у реката дядо поп лови риба. У благ ден си я руча сам, у пости я пържат в механата с даскало. Едно време дядо поп и даскало се караа, караа - щеа очи да си изповадят, а сега от них по-големи приятели нема. Караа се они по две причини, да кажем: даскало мразеше попо, че не пие, попо мразеше даскало, че блажи. Па като зафана попо да пие, и они се сдобриа, та зеа заедно да блажат. У село има трима кметове, двама са у затворо - третият че иде, като дойдат они да го заместят." |
| Да не забравим да почетем и 170-годишнината от рождението на Васил Левски Редактирано от - gtch на 18/7/2007 г/ 19:11:27 |
| Колко хубави неща са ми свързани в живота с този човек, аз нали пречупвам всичко през личната призма... През 70 г. посетих за пръв път Прага и то за много дни, почти месец. Освен вълненията, които ми доставиха чешките приятели, да ме мъкнат по разни авангардни театри, още не покосени от цензурата, с едно българче четяхме всяка седмица програмите на кината и като видехме някой, по-така филм, се юрвахме, може и на края на Прага да е, ако филмът не се въртеше на премиера, то на Вацлавски намйести всеки може... Та някъде на едикво си на географията, мисля, в Михле или нещо такова много крайно, видяхме Мълчание-то на Бергман. И се юрнахме нататък, с едночасово тръскане в трамвай, в някакво тъмно кино, ако не бях с придружител, щях да умра от страх. А след това два дни, въпреки цялата весела бирено-пражка атмосфера бях толкова потисната от този филм, че си мислех - е, това ли са великите, така да те разтърсят, че да не можеш дни да дойдеш на себе си след това. Девствено съзнание на соцреалистическата закваска. После свикнахме, естествено. И сега, като прочетох за смъртта на този човек, друго не си спомням, не си спомням другите му филми, а само похода към това тъмно кино, опърпаните квартални кръчмета, покрай които минавахме, и тези два-три дни, дето прекарах като ударена с нещо по главата... Така запомняме великите, с нещо на пръв поглед много настрани от тях... Поклон. |
| Ооох, и него в Прага гледах. Blow up. Тия английски морави няма да забравя. А каква прелест беше Ванеса Редгрейв, а сега .... Гаче ли ний, наборите, сме станали по-красиви.  |
| Еее, прилича, ама си беше култов филм, и ни въведе в една друга стилистика, че то става дума за 70-те, нали? Още се повтарят тези фатки и в съвременното кино. Виж, Забриски пойнт хич не ме хваща. Вкус. |
Абе не знам какво значи култов филм, но си спомням, че съм го гледал до края, което не можах да постигна със "Забриски пойнт". И на Бергман филмите не успявам да доглеждам до финала, малко са сложни за мене.  |
| Ами понятието - култов, изглежда е субективно. За някакви твои лични точки на възприятие, дето нещо са отбелязали. А дали и не зависи от девственото ти възприятие, Мълчание го изгледах до края и на един дъх, а има и някои филми, от по-последните на Бергман, към половината вече ми става едно тежко, един байгън, ако мога да употребя таз народна дума, и си викам - че защо да гледам тази патология, на кого съм длъжна пък .... |
| За близо 30 години съм забравил режисурата. От пойнта помня забавения каданс на финала с музиката на Пинк Флойд, а от Професия репортьор - Джак Никълсън. |
| "Усмивки от една лятна нощ" и "Фани и Александър" са жизнерадостни филми. "Нощта" е много "атмосферен" филм. Това са моите предпочитания. |
| Исках първа да напиша новината за Сергей Антонов. Чух по ТВ, че преди няколко минути е намерен трупа му. След това ми се наложи да изляза и не проследих - ТАЗИ смърт какви коментари повдигна. Точно в тези дни, когато името му често ни идваше на ум, за паралел. Два дни или повече е стоял трупът му, потърсен случайно от разтревожен съсед. Да не дава Господ. Друго беше времето, еххх . |
 Отиде си големият български актьор Константин Коцев. Любимецът на няколко поколения почина на 81-годишна възраст. Няколко години той се бори с коварната болест Алцхаймер. Топла, завладяваща усмивка и завидна актьорска енергия. Така Константин Коцев очарова сцените и поколенията години наред. Много победи следват пътят му. През 1957 година завършва ВИТИЗ, а година преди това отбелязва първия си актьорски успех във филма “Две победи”. После идват “На малкия остров”, “Инспекторът и нощта”, “Случаят Пенлеве”, “Бялата стая”, “Топло”. Последната му проява на големия екран е в “Рапсодия в бяло”. Един от създателите на Сатиричния театър, Константин Коцев изписва култови театрални образи с кулминацията в “Дневникът на един луд” и последната роля в “Слънчеви момчета”. Константин Коцев обича своята публика и най-трудната му раздяла е с нея и със сцената. Незабравим! |
Сергей Антонов се представи пред справедливия Господен съд, където няма начин просто, да не бъде разкрита истината около атентата срещу "наместника"Му на земята Йоан Павел II.Вероятно никой журналист присъстващ на събитието, не ще може да ни представи тази истина!Дай Боже, повече Сергеьове да се преселят там, щото както е тръгнало-ще ни преселят нас!Спаси и сохрани!!!  |