Оркестър за сватби и погребения.
Отиди на страница:
| Дарби, Просто няма какво да ти кажа, защото и аз съм в отбора! Нищо не води до утеха! Скърбя и за теб! Да видим времето... Как и дали ще ни помогне. Поне с мъничко.... |
| >>><<< Преди пет дни си отиде от този свят майчицата ми.Без нея светът стана по-сиво място. Моята също, по същото време. Мама беше на 98.5г, затова тук написах 100-1.5. Обезводняване. Това беше причината. Вода можеше да пие само с лъжичка.  |
| Брадатко, Слънчо, Приемете искрените ми съболезнования! Благодаря на писалите тук съфорумци за съпричастността. |
| И аз споделям мъката ви. В буквалния смисъл - мама си отиде преди две седмици. Вече съм пълно сираче. Дали да не сменим темата с нечия сватба? Няма ли ергени в този форум... |
| Преди 70 години на днешната дата българското правителство с министър-председател Георги Димитров с Решение на Министерски съвет дава категоричен отказ България да получи американска финансова подкрепа по плана "Маршал" за възстановяване на Европа, след Втората световна война. На 2 юли първо отказва СССР, а България просто сляпо следва примера на господаря си. Този факт в продължение на десетилетия бе премълчаван от социалистическата история. Решението обаче е поредното красноречиво доказателство, че страната ни остава под диктат в Съветската зона на влияние, а Георги Димитров е най-отявленият проводник на политиката на Сталин и Кремъл за България. Ако държавата беше приела финансовата подкрепа, от която се възползваха 16 западноевропейски страни, днес България сигурно щеше да изглежда по друг начин. |
| На 9 юли 1850 г. в Сопот е роден Иван Минчов Вазов - български писател, поет и драматург, наречен „Патриарх на българската литература“. "И аз на своя ред ще си замина, трева и мен ще расне над прахът. Един ще жали, друг ще ме проклина, но мойте песни все ще се четат. ... Те жив са отклик на духа народни, а той не мре, и дор сърца туптят от скръб и радост в наший край свободни, и мойте песни все ще се четат". Януари 1913 |
| Днес, сутринта, в 10.35 по време на операция, която трябваше да острани парализата на задните крака, се спомина кученцето ми, Кочо, на 13 години и 7-8 месеца (понеже е взет от улицата, точната дата на раждането му не е ясна). Отиде си едно изключително жизнерадостно и любвеобилно същество. |
Достолепна възраст за кученце. Дано припка със здрави крачета някъде из безкрайните небесни селения. Добре е, че го почете. Пък и със стария ти ник.   |
 Бонго приеми моите съболезнования. ------ Опитах се да подремна, но не можах, защото се сетих за мъката на една приятелка, чиято единствена сродна душа, кучето Джинка днес я напуснало завинаги. Стана ми много мъчно и влезнах във форума за да се поуспокоя малко и те ти друга болка. Тази на Бонго. Няма да се успокоя. |
| Съчувствам Ви, бонго-бонго. Надявам се сега Кочо да е в рая за кученца (трябва да има такъв!) и да припка свободно (Firmin най-добре го е казал). Същото се отнася и за Джинка, за която пише atlantis. П.П. Хващам се, че чета само Теми на форумците, и то няколко. Нямам "стомах" за друго, камо ли за политически теми. |
| Съчувствам ти, бонго! Бог да приеме милата душица | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: hamel |