Оркестър за сватби и погребения.
Отиди на страница:
| На днешна дата (по нов стил) през 1894 г. в Одеса, в семейство на търговец, е роден Исак Бабел (Исаак Эммануилович Бабель, първоначална фамилия Бобель; 1894 – 1940) – голям рускоезичен писател, драматург, преводач, журналист, червеноармейски кореспондент, кавалерист в легендарната конница на Будьони, член на редакционния съвет на Държавното издателство за художественна литература, автор на знаменитите сборници «Конармия» и «Одески разкази». Арестуван е през 1939 г. по обвинение в «заговорническа терористична дейност и шпионаж в полза на Франция». По време на разпитите е подложен на жестоки изтезания. Принуден е да потвърди, че е водил «антисъветски разговори» с литератори, артисти и кинорежисьори, като Ю. Олеша, В. Катаев, С. Михоелс, Г. Александров и С. Айзенщайн, както и че под разлагащото въздействие на троцкистите умишлено е изопачавал действителността, дискредитирайки по този начин съзидателната роля на Партията. Бабел също така подписва документ, че през 1933 г. чрез Иля Еренбург е установил шпионски връзки с френския писател Анде Малро, комуто е предавал секретни сведения за състояниeтo на Съветските военновъздушни сили. Военната коллегия на Върховния съд на СССР осъжда Исак Бабел на смърт. Присъдата е подписана лично от Сталин и изпълнена на следващия ден. Трупът му е погребан в общ гроб в Донското гробище в Москва. През периода 1939 – 1955 г. името на Исак Бабел е заличено от съветската литература. През 1955 г. започва реабилитацията му, с активното съдействие на Константин Паустовски, който познава много добре писателя и запазва за него най-топли спомени. След 1956 г. произведенията на Исак Бабел са върнати в съкровищницата на руската литература. През 1957 г. е издаден сборник с негови произведения, с предговор от Иля Еренбург, който нарича Бабел един от най-изтъкнатите писатели на ХХ в., блестящ стилист и майстор на новелата. Творчеството на Бабел оказва огромно влияние върху мнозина големи писатели, като Илф и Петров, Олеша, Катаев, Паустовский, Светлов, Багрицкий, и получава широко признание в Русия, а произведенията му са преведени на десетки чужди езици. (по материали от Уикипедията ) Тук на картината се вижда последният портрет на Бабел, нарисуван от художника Арам Ванециан през 1939 г., малко преди ареста на писателя.  А тук има чудесно есе на Елиас Канети за Исак Бабел: http://liternet.bg/publish18/e_kaneti/i_babel.htm | |
Редактирано: 7 пъти. Последна промяна от: Даскал Цеко |
Присъдата е подписана лично от Сталин и изпълнена на следващия ден. Трупът му е погребан в общ гроб аз пък останаф с впичитлението, дека го е изял. Сталин. Лично. Бабел де...  |
Rogatia 13 Юли 2017 21:52 аз пък останаф с впичитлението, дека го е изял. Сталин. Лично. Бабел де... Сталин не, то ТИ лично би изял трупа, ако Сталин ти беше наредил. |
| ` | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: atlantis |
Да живее!  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Simplified Solutions |
Почина актьорът Владимир Толоконников  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: миро505 |
| Даскал Цеко , изтрий си моля те коментара - наистина е гнусен , да не казвам по-груба дума ! Атлантис , изтрий и ти твоя , моля те ! През периода 1936 - 1939г , германското разузнаване подхвърля множество фалшиви документи , уличаващи военни и политически ръководители на СССР в предателство . Едни от тях , като Рокосовски , са успели да се защитят и оправдаят , но не малка част не са успели -едни са разстреляни , други - осъдени на дълги години затвор . Страната е била пред навечерието на Световна война и са се стремяли всячески да се очистят от вътрешни предатели и шпиони . Но покрай сухото е горяло и мокрото , за съжаление в големи количества . Само който е живял в този период там , само той може да прецени истински обстановката тогава . Сталин не е водил разследванията , разпитите , делата - те са били хиляди на брой . Той се е доверявал на съдии , комисии . Впоследствие се е оказало , че много от тях са се престаравали , често за да се издигнат в службата . Глупаво е , просташко е да се преписва всичко на Сталин , а истинските виновници да се крият зад него и да остават ненаказани ! |
Чок觧 16 Юли 2017 10:08 Не се ли досещате, че, ако приложим същия подход, Хитлер ще се окаже само един посредствен художник и приятел на животните ? |
| Прочетохте ли новината за Шумахер или е някаква уйдурма жидовска? Никъде на е отразен в газетата. Георги Любенов от БНТ направил гаф! Обявил, че Шумахер е умрял, опровергава се след час. Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/obshtestvo/georgi-lyubenov-ot-bnt-ss-strashen-gaf-obyavi-che-shumakher-e-umryal_news529545.html | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: nicho |
| Даскала е подходил идеологически правилно подкован, от пламенни пролетарски позиции. Идеологическата мая на справчицата за тов. Бебель е заквасена в правоверната фурна - DW. Автор е някой си Д. Либерман, каквото й да означава това. Вкратце - людоеда грузин Джугашвили собственоръчно затрил одеския еврей Бабел. След кратка разходка из паяжината по различни източници, може да се направи обоснован извод. Тов. Бебел е от породата болшевики, за които един друг одесит - А. Вассерман казва: "Способни да рушат, но неумеещи да строят." От тази прослойка, ако може така да се изразим, произлизат плеяда бележити автори, като Эйхе, Роберт Индрикович, на "разстрелните списъци", които засега са единствените намерени документи, които е подписвал Джигашвили, в качеството си на член на Политбюро. Впрочем те са подписвани от всички останали в него. Така че реакцията ми бе в отговор на очевидния фейк в Либерман-даскаловото житие. Всеки, който се е занимавал поне малко с историята на репресиите в Русия и СССР, би си задал някои въпроси. Да бъде арестуван и съден през 1939г. и разстрелян 1940г., някой в СССР, са възможни малко варианти. 1. Набъркал се е в някоя гъста каша, пък дори и немного съпричастен (привет Чоки) 2. Вбесил е с нещо, някой големец, ама много голям, тук даже Будьони не играе, както се заглавичква Дойче велето. Пък и какво му е пречело на маршала да клъцне писателя с шашката още през 1920г.? Дори да е решил да отмъщава за нещо, станало преди 20 години, на Будьони не му достига власт, империум да го наречем. 3 Действително др. Бебел е извършил някакво "геройство", което му е докарало нещастната съдба. Интересно, че по това време индентично е сполетян от същото и др. Ейхе, справка за когото може да си направи всеки сам. Даскале, аде ся ми проводи петтях гроша за ликбеза. |
 Вместо реквием за Георги Байданов! На 16 юли 2017 г., Стара Загора се прости с един от преданите си синове, останал ѝ верен и влюбен в нея до последния си земен миг – Георги Байданов! На опелото в Катедралния храм „Св. Димитър“ извършено от четирима свещеници, дойдоха да се простят десетки негови ученици и приятели. До последния му пристан беше изпратен заслужено с дълги аплодисменти. Георги Байданов – една легенда в просветата на Стара Загора премина в отвъдното и остави най-ярките дири в сърцата и душите на близо три поколения – от баба до внуче – все ученици от гимназия “Христо Ботев“! Урокът по химия, в който формулите и валенциите имаха най-интересното определение с езика на метафори и сравнения, правейки ги удобни и достъпни за разбиране и научаване, се усвояваше в едно с обоснованите доводи и факти от убедителни примери за етичност, морал и достойнство. Целият му педагогически опит е фокусиран върху строгостта и взискателлността към младите хора, за да създаде у тях и да издигне на пиедестал честността, трудолюбието, скромността, уважението и толерантността… Енциклопедична личност, еднакво добре владееща науката, изкуството и човеколюбието… Беше наследил възрожденския дух на предците си с целия консерватизъм на възпитанието, получено от майка му, дядо му и баща му. Живееше скромно и аскетично. Години наред в оскъдица, защото събираше парите от скромната си учителска заплата, за да преоткрие света във всичките му дестинации в четирите посоки на света… А в края на живота си събираше всяка стотинка, за да се грижи за свой болен ученик в продължение на 5-6 години. Мнозина знаят историята на Емил Пионов, който като студент отключва заболяване и след загубата на родителите си попада в обсега на т.нар. “имотна мафия“, която за кратко време му отнема жилището, за да го настани да живее в изоставена каравана в горите над Аязмото, без средства, без документи… И един ден Байданов среща Емил – гладен, занемарен, болен… А в това време вече самият Байданов е пенсионер и работи в училищния стола, за да помага, безвъзмездно, на кухненския персонал при почистването и изхвърлянето на казаните с отпадъци. След срещата с Емил започва да събра в буркан недокосната от децата храна и я носи вкъщи. Всяка сутрин в 6 часа Емил чука на вратата му и Байданов го посреща в малката кухничка. В един голям тиган, накъсва на залъци цял хляб, залива го с манджичката от стола и го слага да заври на котлона. Още горещо Емил го изяжда и си тръгва по пътя… и така всяка сутрин в продължение на близо 6 години! През това време Байданов започна да търси начин на Емил да му бъдат издадени лични документи, да му бъде уредена пенсия, явяване пред ТЕЛК и поредица от тежки административни задача, които чужд чоек трудно може да направи за някого, без да е специално оторизиран за това. Муждувременно откри родственик на Емил, който дойде до Стара Загора, подписа документите, минаха през съда, Байданов получи попечителството над Емил и родственикът си замина по пътя. А Байданов продължи да се грижи. Следваха няколко много тежки години, през които с неимоверни усилия той успя да настани Емил в дома за душевно болни в Радовец. Искам да ви рязкажа още за това настаняване. Но преди това ще се върна малко назад. Когато Байданов успя да възстанови документите на Емо и отидоха да получат пенсията му, вече с натрупване – някъде около 360 лв. Байданов му ги подава и влиза, за да уреди още някакви документи. Когато излиза от учреждението вижда, че Емо вече е срещнал „приятелите“ си, които са го довели до просешка тояга и вече са успели да му вземат пенсията до стотинка!!! След този случай Байданов се разпореждаше с пенсията. Всяка сутрин, когато Емо си изяждаше порцията от големия тиган, той му даваше и 2 лв. за цигари. Всичко това пунктуално биваше описано на голяма амбалажна хартия ден по ден… Остатъкът от пенсията внимателно се събираше. И когато вече се обадиха от дома в Радовец, че Емил може да бъде приет – бяха събрани парите за такси до там и за закуска по пътя. Доброволец за таксито се оказа мой познат, който в последния момент имаше ангажимент, но прати своя колега Цветомир, който срещу сума, покриваща само разходите за горивото ни закара. Качихме Емил на таксито и потеглихме за там. Спряхм да пием кафе в Тополовград и без да спираме повечесе озовахме в Радовец. Там ни посрещна гостоприемна управителка, която възкликна: “Господин Байданов, вие сте втория случай в цялата ми дългогодишна практика, чужд човек да настанява самотен болен в институцията. Това е много трудоемко и сложно. Прекланям ви се!“ И имаше защо – Байданов премина през тежки процедури с органите на съда, на ТЕЛК – влизаше в административни и съдебни институции и учреждения и навсякъде го посрещаха негови ученици и всички до един му съдействаха, тъй като познаваха пословичната му честност, всеотдайност и безкористност и бяха сигурни, че никога не би злоупотребил! А след това управителката всяка година се обаждаше, за да поднови договорът с Попечителя. Това е само една малка илюстрация на хуманността му… Тук са хилядите съдби на децата, открили света на науката, на знанието и на мъдростта в часовете по химия и едновременно с това, научили за действието на законите на термодинамиката и необратимостта им, научили най-големите уроци по морал и нрвственост. Беше човек от друго време. Беше надживял предразсъдъци и предубеждения, чужд на всякаква суета – никога и при никакви обстоятелства не пожела да стане някакъв ръководител. Обожаваше музиката и любимото пиано, прекланяше се пред простите истини. Пишеше прекрасно и се отдаваше на неподправен хумор, осмивайки приятели, познати,човешки грешки и забежки в епиграми. Никога не осъди никого и за никого не каза лоша дума! Имаше мнение и позиция и пишеше на страниците на местния печат за всичко, което го вълнуваше. В гимназията, освен учител, беше човекът по подръжката… можеше да го видите в почивен ден да ремонтира счупения кран на водопроводната мрежа на улицата, за да се спре разхищението на тонове вода. И не ми говорете за разделно събиране на отпадъци! Това не е откритие на съвремието ни. Байданов организираше масови акции по събиране на хартия, метал и други вторични суровини, за да научи учениците си на икономии и на отношение и грижа към природата и суровините. Аскетизмът му надминаваше всяка представа за това. Остана верен на единствента си любов в живота, зародила се там някъде на Мазурските езера и недоизживяна и несбъдната, без да й изневери! С еднакво достойнство учеше, възпитаваше, работеше, ремонтираше, музицираше, свиреше, пътуваше и се грижеше за хората и за любимите си котки, които му се отплащаха с хитрост и котешка благодарност. Казваше за себе си: “Аз съм най-големия котколог!“ И наистина, и те го обичаха и го причакваха сутрин пред входа и вечер след концерт, за да го придружат до вратата. Днес осиротяха и котките, осиротя градът ни, осиротяхме и ние, г-н Байданов! Оставаш завинаги в сърцата ни, в сърцата на учениците си, които ще продължат с твоите примери да учат своите деца, на това, на което ги научи ти – да бъдат хора! Бог да те прости, Приятелю! Гинка Михайлова Натисни тук |
Днес - 17 юли 2017 г. - г-жа Ангела Меркел навърши 63 години. Господ да й даде сили за поне още един мандат!  Натисни тук |
Байданов  Беше и мой учител. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Butch |
| На 20 юли 1944 Claus Philipp Maria Schenk Graf von Stauffenberg взривява бомба в главната квартира на Хитлер, опитвайки се да прекрати онова безумие, неуспешно. |
проф. дървингов Job Wilhelm Georg Erwin Erdmann von Witzleben (* 4. Dezember 1881 in Breslau; † 8. August 1944 in Berlin-Plötzensee) war ein deutscher Offizier, zuletzt Generalfeldmarschall und während des Zweiten Weltkrieges Armeeoberbefehlshaber und Widerstandskämpfer des 20. Juli 1944.    - Roland Freisler (* 30. Oktober 1893 in Celle, Provinz Hannover, Preußen; † 3. Februar 1945 in Berlin) war ein deutscher Jurist, dessen berufliche Karriere in der Weimarer Republik begann und im Verlauf der Diktatur des Nationalsozialismus zu ihrem Höhepunkt gelangte. Von August 1942 bis zu seinem Tod war er Präsident des ab 1934 bestehenden Volksgerichtshofes, des höchsten Gerichts des NS-Staates für politische Strafsachen. Freisler gilt als bekanntester und zugleich berüchtigtster Strafrichter im nationalsozialistischen Deutschland. Er war verantwortlich für etwa 2600 Todesurteile in den von ihm geführten Verhandlungen, darunter viele Schauprozesse mit von vornherein festgelegten Urteilen. Beispielhaft dafür sind der 1943 unter Freislers Vorsitz geführte Prozess gegen die Mitglieder der Widerstandsgruppe Weiße Rose, in dem er die Geschwister Hans und Sophie Scholl neben anderen zum Tode verurteilte sowie die Prozesse gegen die Verschwörer des Hitler-Attentats vom 20. Juli 1944.   | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Новачка |