Отиди на страница:
| Тук някои много са се изсилили, запъртъшки Начело с чичето Дофтур. Онова другото чиче (от Манхатана) започна по-смислено да пише ама това чиче Дофтур съвсем се видиоти. Разбира се, че Висоцки беше свободолюбив дух, бохем и песните му бяха нестандартни за онова време. Но той от системата не е бил много спъван, ако не се брои по линия на пиенето. Беше си в "Таганка" (ако не се лъжа), ожени се за Марина Влади. По тая линия може да е имал някои неприятности. Но не съм чувал да се е оплаквал.Идвал е много пъти в България. Доста хора го познават. Разбира се песните му се приемаха, като десидентски, въпреки, че в тях нямаше нито една десидентска дума. Просто беше разчупил запарения дух на Брежневска Русия. Той беше от първото поколение, което не беше воювало и разбира се това определяше внасянето на нов полъх в СССР, който беше все още под влияние на войната. А какво е обичал или мразел той сам си знае. |
Dedovec  ,Корабли постоят - и ложатся на курс, - Но они возвращаются сквозь непогоды... Не пройдет и полгода - и я появлюсь, - Чтобы снова уйти на полгода. Возвращаются все - кроме лучших друзей, Кроме самых любимых и преданных женщин. Возвращаются все - кроме тех, кто нужней, - Я не верю судьбе, а себе - еще меньше. Но мне хочется верить, что это не так, Что сжигать корабли скоро выйдет из моды. Я, конечно, вернусь - весь в друзьях и в делах - Я, конечно, спою - не пройдет и полгода. Я, конечно, вернусь - весь в друзьях и в мечтах, - Я, конечно, спою - не пройдет и полгода. Редактирано от - апсолютно на 23/1/2006 г/ 10:28:29 |
| АЗ НЕ ОБИЧАМ Аз не обичам изхода фатален и няма да ми писне да съм жив. И мразя се, когато съм печален, когато пея, а не съм щастлив. Аз хладния цинизъм не обичам /Не вярвам във възторга въобще!/, през рамото ми някой да наднича, писмата ми друг да ги чете. Аз мразя разговори полусмели, полунеща да шепнат с полуглас. Аз ненавиждам в гръб когато стрелят, когато в упор стрелят - мразя аз. Аз не обичам с клюки да се калям, а също и съмнението зло. Аз не обичам змийски да ме галят, с желязо да ми стържат по стъкло. Аз мразя ситите душички, свити, аз предпочитам истинския риск. Да бъдеш честен вече е събитие и чест е днес да бъдеш ти сплетник. Аз мразя счупени крила да виждам, изпитвам жал, но само към Христа. Насилието както ненавиждам, така и ненавиждам слабостта. И мразя се, когато се страхувам. Когато бият някой без вина. Когато във душата ми нахлуват и в нея храчат своята злина. Аз мразя - и манежи, и арени - там сменят милиона за петак. Дори след най-големите промени аз няма да ги заобичам пак. Владимир Висоцки . Превод от руски: Румен Леонидов |
| Браво на Ламбо! И снизу лед, и сверху, Маюсь между. Пробить ли верх, иль пробуравить низ? Конечно, всплыть и не терять надежду, А там за дело, в ожиданьи виз. Лед надо мною - надломись и тресни! Я чист и прост, хоть я не от сохи, Вернусь к тебе, как корабли из песни, Все помня, даже старые стихи. Мне меньше полувека, сорок с лишним, Я жив, двенадцать лет тобой и господом храним. Мне есть, что спеть, представ перед всевышним, Мне есть, чем оправдаться перед ним. |
| Да жертваш живота си за комунизмa е трудно, но с гордост ще го отдадеш, щом вярваш на дните му в утрото близко и тръпнеш по тях в неугасващ копнеж. Така да допуснем, че днес е в опасност този копнеж и родният край - кой честен строител на своето щастие ще се колебай? Знам - никой! От скелите мигом ще слязат зидарите с грапави здрави ръце, ще скочат работници, в масло омазани, стругари и шлосери от всеки цех; от варници, рудници в строй ще излязат огняр до огняра, миньор до миньор -и всички! всички с пламтяща омраза сурово-решени ще тръгнат в отпор! И трудно ще бъде срещу пристъпа вражи да паднеш в бой за комунизма, нали? Но много по-трудно е и много по-важно за него днес да се живей и твори! Това е то подвиг - напред да напираш, с воля и взрив да разкъртваш скали; преградата сетня с барут да минираш и път да откриеш към свежите дни! Това е то подвиг - да хванеш живота си, юздата да хванеш на своя живот! Впрегни с историята мъжеството си, издигай нагоре завод до завод! И стане ли нужда - тръгни на бой смело! До кокъла вражески щик удари! Прицелвай се точно! Сигурно стреляй! Победи! Живей! и твори!  |
| Ха вие да не сте очаквали нещо по различно от Ламбо. Прекарал по голяма част от живота си, учил и работил през комунистическия режим, народен артист учствал в много филми пропити от комунистическа пропаганда това е правил човека цял живот това знае чест му прави че не се отрече от миналото си за разлика от много други нагаждачи.... |
| Ха сега оставихме, майор Авакум Сергеев и почнахме Висоцки, а мисля, че освен да си го тананикаме, слушаме и спомняме по нощите, друго не бива да правим, мир на праха му, много сте дребни със своите сини скаутски връзки, че да си Го присвоявате.." опятьпошла морока про коварны зарубеж... Нет ребята демокраДы только чай...и по една Столичная /рашЪн/ водка, я къв "студ сибирски" е навън... Със здраве... |
Поклон бе идиоти  Висоцки е велик, никой от вас не може да се мери с него. На нормалните - бъдете здрави и повече Гимнастика  |
***** е "бате Серго". Многократно използван в различни партийни форуми да разиграва етюди в полза на *****, за да манипулира партийния актив да гласуват за тях. На турски подходящото определение е "*****". В културните среди ври и кипи по повод подаряването на киноцентъра на щатски ционисти, кинодейците най-сетне разбраха, че са прее..ни отгоре и отзад, а той се скрил като лалугер. Вместо да се бори с всички сили и средства в полза на развалянето на срамната и вредна сделка. *****!  Редактирано от - bot на 23/1/2006 г/ 11:41:12 |
| Протопи ты мне баньку, хозяюшка, Раскалю я себя, распалю, На полоке, у самого краюшка, Я сомненья в себе истреблю. . Разомлею я до неприличности, Ковш холодный - и все позади. И наколка времен культа личности Засинеет на левой груди. . Протопи ты мне баньку по-белому - Я от белого свету отвык. Угорю я, и мне, угорелому, Пар горячий развяжет язык. . Сколько веры и лесу повалено, Сколь изведано горя и трасс, А на левой груди - профиль Сталина, А на правой - Маринка анфас. . Эх, за веру мою беззаветную Сколько лет отдыхал я в раю! Променял я на жизнь беспросветную Несусветную глупость мою. . Протопи ты мне баньку по-белому - Я от белого свету отвык. Угорю я, и мне, угорелому, . Пар горячий развяжет язык. Вспоминаю, как утречком раненько Брату крикнуть успел: "Пособи!" И меня два красивых охранника Повезли из Сибири в Сибирь. . А потом на карьере ли, в топи ли, Наглотавшись слезы и сырца, Ближе к сердцу кололи мы профили Чтоб он слышал, как рвутся сердца. . Протопи ты мне баньку по-белому - Я от белого свету отвык. Угорю я, и мне, угорелому, Пар горячий развяжет язык. . Ох, знобит от рассказа дотошного, Пар мне мысли прогнал от ума. Из тумана холодного прошлого Окунаюсь в горячий туман. . Застучали мне мысли под темечком, Получилось - я зря им клеймен, И хлещу я березовым веничком По наследию мрачных времен. . Протопи ты мне баньку по-белому - Я от белого свету отвык. Угорю я, и мне, угорелому, Пар горячий развяжет язык. . 1968 |
| Нашите политици до такава степен са се подредили, че дори и да направят нещо свястно, вече само отнасят псувните. В случая паметта на Висоцки ни най-малко не го заслужава. У нас го разбират и помнят, както в никоя друга страна по света. Което си е направо феномен, напук на имперските и тоталитарните напъни и едновремешни, и сегашни. ПАРУС А у дельфина взрезано брюхо винтом. Выстрела в спину не ожидает никто. На батарее нету снарядов уже. Надо быстрее на вираже. Парус! Порвали парус! Каюсь, каюсь, каюсь... Даже в дозоре можешь не встретить врага. Это не горе, если болит нога. Петли дверные многим скрипят, многим поют: - Кто вы такие? Вас здесь не ждут! Но парус! Порвали парус! Каюсь, каюсь, каюсь... Многие лета - тем, кто поет во сне. Все части света могут лежать на дне, Все континенты могут гореть в огне, Только все это не по мне. Но парус! Порвали парус! Каюсь, каюсь, каюсь... Каюсь, каюсь, каюсь... |
| Все пак е показателно, че Маиор Деянов носи цветя на гроба на Висоцки (нищо лошo), a не на гроба на Моцарт в Залцбург; на гроба на Карл Орфф в Мюнхен (композирал Кармина Бурана) или на Морис Равел (Болеро) в Париш. Кръвта вода не става. Редактирано от - Kapitanot на 23/1/2006 г/ 12:50:57 |
| За голямо съжаление дотолкова му стига културата на министъра на културата. *** Интересно, защо не отиде да се поклони на гроба на приятеля си Висоцки ПРЕДИ да го направят министър. *** Министрите нямат приятели, а интереси. |
| Колкото и да ви е неприятно, Ламбо е един талантлив актьор. Всички го свързват с "На всеки километър", една скудоумна и доходоносна за времето си комунистическа лигня. Интересно ми е защо не свързвате с "Черните ангели" един също така забележителен български актьор, който сега е "от другата страна" - Йосиф Сърчаджиев? Колкото и да ви е неприятно, Ламбо беше човекът, който на един конгрес обърна чугунените глави на своята партия по посака към НАТО. А колкото до Висоцки, и той като всеки голям творец не е на тези или на онези. Дори такава политическа проститутка като Любомир Левчев, го смята за свой, щото и той, Любо Левчев се изживява като дисидент. Ми да, малко по-особен, но и той борец, дисиденствал чрез близостта си с Людмила. |