
| Странниче, привет, ... Мы летали под богам, возле самаго райя, он поднял се чуть выше и сел там, но а я до земли долетел... Встретили летчика сухо, в райским аеродром, он садился на брюхо, но не ползал на нем... No komment... |
Колко тъпоумие се е изляло под тази информация. Не мога да си представя след още няколко години какво ли ще се пише...и ще останат ли хора, които освен да изливат помия, да знаят нещо друго за Висоцки... ![]() |
Ех, братлета! Не сте ми оставили какво да пусна и аз. Може би, като по-млад, "Дом хрустальньй?" или "Ноль Семь"? ![]() |
| Като цяло форумът е описан добре в "ЧУЖОЙ ДОМ". Аз също не се цепя от колектива. То май цяла България е такава... Тъжно... |
| Ето ако някой иска да слуша и чете: http://www.kulichki.com/vv/ |
| Ей го на още един си, направил зъбите ефтино в България и си ги показва, щот си захапал езика с тях и затуй "писателства" много руско "говорящи" му се виждат у форума? ПЖП това педагогическо ж. п. училище ли ще е, като псевдонимон...що ли? Пфу демокрация от треугольницы... Ха Ха. |
| .....FL, Припева на песничката, която Висоцки е писал със сигурност се отнася за теб. Реших все пак да ти я припомня: ... А если туп как дерево родился баобабом и будеш баобабом тысяч лет пока помреш...... |
| поклон пред големите! за другото (специално за Висоцки) работата малко ми напомня като на наш "тато" той бил в нелегалност, ма накрая се оказва, че никой не го търсел! в ширещата се следвоенна престъпност и корупция и то в нечувани размери(като самата съветска държава) едва ли ако партията е пожелала, е нямало да му пресече тежък камион житейския път.... пък и както знаем, повечето талантливи са слабохарактерни и като усетят малко слава и цамбурват стремително в небитието надолу с главата! и роли в киното имаше и песните му се пееха от масите(ей как звучи: културно - масово |
| ЛИРИЧЕСКАЯ Здесь лапы у елей дрожат на весу, Здесь птицы щебечут тревожно. Живешь в заколдованном диком лесу, Откуда уйти невозможно. Пусть черемухи сохнут бельем на ветру, Пусть дождем опадают сирени - Все равно я отсюда тебя заберу Во дворец, где играют свирели. Твой мир колдунами на тысячи лет Укрыт от меня и от света. И думаешь ты, что прекраснее нет, Чем лес заколдованный этот. Пусть на листьях не будет росы поутру, Пусть луна с небом пасмурным в ссоре, - Все равно я отсюда тебя заберу В светлый терем с балконом на море. В какой день недели, в котором часу Ты выйдешь ко мне осторожно? Когда я тебя на руках унесу Туда, где найти невозможно? Украду, если кража тебе по душе, - Зря ли я столько сил разбазарил? Соглашайся хотя бы на рай в шалаше, Если терем с дворцом кто-то занял! 1969 |
| Впрочем тази песен издирвах под дърво и камък, Перко, и никой не ми се притече на помощ, въпреки че я имаха по компутрите си. Даже Вефка обеща да я извади и тя там. Таквиз са форумци...сал един Наум, който на всичко отгоре и не харесва Висоцки, я издири из сайтовете някъде. Хвала му. ![]() |
| Ей, много обидчиви тез комунисти, почти колкото мюсюлманите. Изказал се Доктора за министъра, те обидени в един глас пищят колко бил велик Висоцки. Ами Доктора нищо не е казал за Висоцки. Няма какво да опровергавате по тази линия. Опровергайте го и докажете, че Партията е обичала Висоцки, че е издала е песните му приживе, че не сте слушали апокрифни записи като мен, а по радиото са го пускали редовно, че всеки път като е имал проблем му е оказвала необходимата подкрепа, че не са сваляни постановките му и му е дадена свобода да твори както на всеки друг пролетарски поет. Що се отнася до приятелството между министъра и Висоцки, сигурно е вярно, щом казвате. Присъствието на нахални репортери на това толкова лично поклонение е срам за репортерите. А акцентиранетто точно на това събитие на първа страница пък е срам за вестника и явна покана за проявяване на долни страсти във форума. |
| Кайли, не съм видял, че я търсиш. Поздравявам те! :-) Пък за Висоцки, (понеже знаете, че не се превземам)Само Две думи: Стиховете му не се нуждаят от музика, те (не) са и музика, те са послания, но такива, които да достигнат до сърцата на онези, до които трябва да достигнат, и да докоснат в душата ни онази, тънката и най-чувствителна струна, от която най-много ни боли. Някои - отвръщат главата настрани. Други провикват се бойко, че той е наш, или пък -ненаш баш. Но, не.. той се е опитал да събуди, куп умрели, но красиви пеперуди, хванати във паяжината на беловласt и дърт ...* Другото е глума и не гълтайте сапуна. Е, накрая всеки вика: да бе, има нещо, но какво е то??? Поздрави от Аборигените, но онези, дето са засмените *пеак, сигур. |
| След 2 дни, на 25ти януари, Висоцки щеше да бъде на 68 години. Не за пръв път Стефан полага цветя на гроба му. Талантът яено няма партийна принадлежност. Някой хора би трябвало да си спомнят ежемесечните хумористични предавания на Стефан Данаилов по радиото отпреди 20ина години и каламбурите му: Стефан Делон и Ален Данаилов. Но всеки месец винаги имаше запазено място за песен на Висоцки. Стефан така и обявяваше: А сега запазено място за Владимир Висоцки. Без излишни думи. А относно Висоцки, мисля, че една дума е достатъчна - той беше явление. И всички разсъждения за него наистина са излишни. Той не може да бъде обяснен. Или го харесваш или не. За колко хора може да се каже същото? Поклон пред паметта му. |
Някой има ли текста на онази песен, в която Висицки ни представя обществото като екипажа на един караб, намиращ се сред бурното море и предупреждава, че ако някой падне зад борда да очаква спасение от тези на палубата, защото онези на мостика са "вперед смотрящие" и не биха го забелязали? Много отдавна я търса и бих бил благодарен ако...![]() |