Отиди на страница:
| Какво е това ГУРМЕ - вижте сами: Натиснете тук |
| пушка надцевка... горната изгърмена... долната заредена и готова за срелба... фрнск пшк... курмето пак е гурме, ама за продукт се използва курица... |
| Докато Величко се носеше по софийските улици, в операта бе настанала истинска суматоха: районът беше отцепен, зад всяка колона на входа бяха заели позиции яки мъже със слушалки в ушите , полицейски коли се надпреварваха да пристигат в подкрепа на колегите си. Генерал Спиритонов щеше да кацне с хеликоптера на СДВР всеки момент... В залата цареше истински хаос. Заставената да остане по местата си публика бе сменила настроението си от екзалтирано-възторжено след финала на операта, през смутено-уплашено - при появата на освирепелите gard-ове, които в един миг бяха останали без body-то, което им се водеше на съхранение, до пълно вцепенение, което впрочем, доста устройваше въоръжените служители. Разплаканата президентша кършеше ръце отчаяно: "Боже мой, пак изчезна!!!", хълцаше неистово без да е в състояние да помогне с каквото и да било... Времето минаваша, претърсени бяха всички ъгли на залата; мястото на оркестъра, който отдавна си бе заминал; всички подстъпи за сцената; дупката за суфльора... Нямаше и следа . Зрителите вече бяха изтръпнали и по-истеричните се чустваха заложници. Наложи се да търсят под седалките.За целта отцеждаха оперните фенове ред по ред, като ги тарашеха поединично на изхода. Постепенно залата се изпразни. (В това време Величко - също. Нейде. По софийските улици). Генерал Спиритонов пое ръководството по разплитането на случая, но и той бе обзет от паника: нямаше ни най-малка представа какво да прави. Докато трескаво се оглеждаше, погледът му попадна на бинокъла, който се мандахерцаше от врата на разреваната президентша. "Ами, да!" -светна в очите й надежда, докато му го подаваше. "Само Вие можете да помогнете" - разпозна в генерала откривателя на мъжа си. С разтреперана ръка Спиритонов нагласи уреда пред очите си. направи панорамен оглед - нищо. После пак и пак. Реши, че ще трябва да огледа ред по ред. При шестия отгоре надолу, по средата видя нещо остро като връх на обувка. С припълзяване достигна мястото, като душеше. Първоначално едва доловима, миризмата от познат афтършейв го водеше неотклонно. С разширени трептящи ноздри и на четири крака той достигна до притежателя на шпицарката. Попипа внимателно (и с нужното уважение). Нямаше съмнение - отново бе открил Президента. Събуди го нежно... Останалите в залата зрители аплодираха възторжено благодарствената прегръдка на президентското семейство с генерала. С насълзени очи откривателят на държавни глави потърси тихо място, за да докладва на топ прокурора Мори сМелчев хепи енда. |
| >>><<< Реконтрата си е хубава, унесено хубава... нали искате унесени реконтри маави летературна! ..... Или аз съм си перверз или сте сички перколез.... Кой каквото си посял, аз се женим за "ко ся".. Изработвам си висулка... Че ме земеш ли ма, булка? ... Обещавам, обещавам с тебе много да фнимавам кротко да те занимавам обещавам, обещавам.. >>>> |
С насълзени очи откривателят на държавни глави потърси тихо място, за да докладва на топ прокурора Мори сМелчев хепи енда. А какво по-тихо място от уютните тоалетни на Операта? Още повече, че от вълнение крачолите на Спиритонов се бяха поизпотили и едри жълти капки падаха в служебните му кубинки. Почувства облекчение, когато затвори зад себе си вратата. В този миг месинговото "М" на нея се залюля зловещо, завъртя се около пирона си, а после внезапно се закова. Спиритонов не можа да види това. Лявата или дясната чиния? Мисълта му пулсираше в ушите. Инстиктивно се насочи към лявата. Партийната дисциплина беше все така жива в него. Разкопча колана си с петолъчната катарама. Свали отривисто пластмасовия цип. Завъртя се кръгом и се стовари върху дъската. Нещо под него пропука, но Спиритонов нямаше време за това. Извади новия си "Сименс Ц25", дарение от пожарната служба на Фрайбург и набра номера. Оттатък се чу сигнала "Свободно". Да - каза генералът. В този миг, както беше отворил уста, за да му докладва, вратата, онази с месинговото "М" се отвори. Някой влезе. Спиритонов се вцепени. Вероятно- помисли си той - е изтекла отново оперативна информация? Долови мириса на вражески лосион за чувствителна кожа. Замалко да се издам - мина през главата му. И си замина. Генералът сигурно чакаше нервно. Тогава се сети. Спиритонов беше отличникът на школата в Симеоново. По физическо възпитание. Свали отривисто апарата надолу, поизправи се и започна да предава. Костваше му значителни усилия, но газовете от зелевата салата, с която беше гарнирал на обяд двете кюфтета, зазвучаха радистки. Тире-тире-точка-точка-точка-тире-тире-тир е-тире. Вече не чувстваше лосиона на врага. Но беше щастлив. Думата "Слушам" беше изпратена. Спиритонов пусна водата. После затвори апарата. Някой в съседство псуваше гневно. |
Като прочетох "Реконтрата", се сетих за две неща. Първо - един стар виц - Пиян музикант казва замечтано на сервитьорката: "Дон-ницети ... една водка". Второто, за което се сетих е че има и други произведения от бук - например, налъми. И те цъфтят и се разлистват като посочения инструмент. Само че налъмите ще цъфнат, когато българските полютици започнат да милеят за родината си (или обратното - не зная кое при цъфтежа на налъмите е причина и кое - следствие).  |
| >>><<< Между пръдните днес се открояват и люлякови въздишки...Бай Кар, Княже, Премянов>>>    И ся ко..  .давай дата... |
| >>><<< Между пръдните днес се открояват и люлякови въздишки...Бай Кар, Княже, Премянов>>> И ся ко..   . |
| Генерал Етанолий Спиритонов беше скромен човек. Не беше очаквал славата, но тя се стовари на главата му с пълна сила. От удара го заболя. Огледа се стреснато. Не. Това не беше славата. Беше просто Слава Геройска - репортерката от Нощна Телевизия, която го беше хлопнала с микрофона по главата. Отнякъде изскочи оператор и му светна един прожектор в очите. - Как се чувставате като герой - тикна тя микрофона в лицето му. - Ъъъъ... Герой е силно казано. Просто си върша работата - заломоти объркано Етанолий. - Е, недейте да скромничите. Все пак, Вие вече за втори път намирате президента - продължи нахалната репортерка без да обръща внимание на опитите му да се измъкне. - Вижте. Сега искам просто да намеря жена си. Тя също беше на представлението. Елате утре в кабинета ми. Тогава ще поговорим - Етанолий безцеремонно отблъсна журналистката. После се насочи към охраната на изходите и се обърна към група полицаи. - Ей, вие там. Да сте виждали жена ми? Та беше тук в залата. - Видяли са я да излиза малко след края на представлението, г-н генерал - отговори му един млад лейтенант. После каза тихо няколко думи в радиостанцията си и се заслуша в отговора. - Един патрул докладва, че малко след това е качила в колата си маестро Величко. Отправили са се към околовръстното - докладва за резултата от запитването той. Етанолий се вцепени от чутото. Самия Величко! На околовръстното! "Там дупките са най-големи" - помисли си тъжно той. - "Голямо друсане ще падне. Горката ми кола..." После се отърси от вцепенението си и затъраси из навалицата младата репортерка. - Елате с мен в кабинета ми да ви покажа там какъв микрофон имам - обърна се усмихнато към нея. После се намръщи на оператора - Вие не сте поканен. Къде тръгнахте след нас? |
| E, по-добре късно, отколкото още по-... Голям кеф е Re: днес. Великолепни, адмирации! А Интернетя накъм Варна ще да е замръзнал - ни Керпи, ни Кей Джей... Дано поне имат достатъчно гроздова за сгряване!  |
| След като снесе динята, Перко подгони динозавъра, който тичаше и се смееше, че ще му завре още една. Обиколиха два пъти двора, Перко изостана и започна да кашля като огнедишащ змей. Очите му станаха като циците на Лоло Ферари - едва се удържаха в орбитите си. От тежките напъни снесе още една диня. Тя тупна на земята и се пръсна. Семките й се разпиляха и от тях мигом поникнаха нови дини. -Айде, на берекет да е! - провикна се динозавърът от другия край на двора и се шмугна в близката варница на ТПК "Лох Нес". Дините узряха и дойде време да ги обират. Оказаха се твърде тежки. Като ги чукнеш и отвътре чукане ти отговаря. Родата на Перко се зачуди какъв е тоя странен сорт. Счупиха една и от нея се показа малко динозавърче. Жените запищяха, а децата се скриха под полите им. Динозавърчето се хвърли към Перко и започна да суче през дюкяна му. Перко онемя, защото малкото му прегриза гласните струни, които доктор Сфирков му бе пришил, за да можеше свирката на буля Перковица да бъде в съпровод на вокал, докато Перко перкусионираше по бузите й. -Леле, този ми съсипа музикалната кариера! - изстена Перко и съсипан и извади наръфания инструмент. От него бе останало само коженият му калъф, в който беше завито парченце сирене, защото Перко ходеше един път в годината на баня. Инструментът му беше и капан за мишки. |