Отиди на страница:
днеска всички пишат все за мен, (може пък така де е до велик ден)  --------------------------------------- Веселите музиканти, мойе да се кайе. свирйат на каквото им попадне.... (в случая на моя тромпет) E. Да ви е сладко, дръжте го обаче гладко! Редактирано от - Perkoles на 24/1/2006 г/ 17:16:21 |
| Уважаеми бай Цар, г-н Премянов, ще го уморим тоз човек, тоз генерал от въздържание. Какъв е този сух режим: подвиг-слава, подвиг-слава... без грам алкохол. Ега ти Етанолия, ега ти Спиритоновия... |
О-о-о компанията!!! К`ва е таа манифестация у Ре-то днес?  Или всички са натискат , белким в тарапаната са постоплят или да забършат нещо... греяната гроздова ша поправи всички недъзи...  ... да-а-а , аз сабахлям я започнах вместа кафе и къде обед вече имах смущения в говора и вървежа ма , ми беше все едно , щото и студ не усещах...Еле преди малко , като се освестих , взех от комшията , (той има трактор) малко нафта и запалих един парцал под компа до го размразя... е , на тръгна , ма съм изтървал повечето карагьоз...  Ама и на туй дето фанах - берекет версин... бе , май требе с лап-топ .... Поздравявам всички присъстващи с днешният Фторник!!!   |
| Драги княже, имате пълната свобода на действие. Ако искате дори можете да удавите горкия генерал в море от алкохол по ваш избор. |
| Нямаше ни бук тук, но посадих един във форма на чер.еша, но то излезе най-обикновена виш.на. Сега, подхранвам я с изкуствена тор, че да израсте по-брже (  |
| Усмивки от старите постинги (а бе, след като сте на батално изкуство, рекох си дай и аз да пусна един стар музикално-сценичен отрязък): Балканиада (Дадаистки сценарий за модерен балет) Увертюра. Ритъм на бавно болеро подклаждан от чифт тимпани. Самотен обой стене с андалузка настървеност, докато меланхоличните виоли напластяват звуков тапет, напоен с квинтоли в си бемол минор. Централният прожектор осветява малка пейка в центъра на сцената. На пейката с гръб към публиката е седнал синдикът Папазов, облечен в демодирано сако от мачкан лак, панталони на райета и маратонки произведени във Виетнам. Погледът му е насочен към небето с очакване.Между коленете си държи затворен чадър. Втори прожектор-водач осветява с черевена светлина дъното на сцената от където се появаяват три балерини -музите на българската покупателна надежда:Галантерия, Кинкалерия и Пасмантерия. Облечени в розови тутута и накичени с безбройни брошки, гайтани, гердани, обици и гривни с кичова помпозност. В унисон те разплискват розова вода от бидон за "Геторейт" и сипят конфети върху застиналия като паметник на надеждата синдик. Та! Да! Та! Да! - звукът, който Ви е познат от стартирането на "Уиндоуз" в изпълнение на дървенодуховата секция, пресича болерото и оповестява: "Танца на Гад Зееви". Кръшен кларинет захваща мелодия вплитаща в себе си загадъчността на стих от тора и енергичността на "Танца със саби" на Хачатурян. Блясват светлините на сцената и в пълен ръст изкача главния герой - Гад Зееви, носещ в ръцете си нещо наподоващо митичните скрижали на Мойсей от илюстрациите на стария завет, но с марков надпис "Тошиба". Танцът е гротескен и въплъщава в себе си студенината на Носферау, мощта на Мефистофел и гъвкавостта на змията-съблазнителка от райската градина. Тумба, думба, думба…звънци, дайрета… кларинета прминава във форте. Синя светлина облизва дясната страна на сцената от където излазват двама приватизатори в карнавални костюми. Единият е облечен като огромен гъз, а другия - като пръскачка за "син камък". Извършвайки безброй теманата те се приближават до Гад Зееви и символично приемат нещо като голяма сума, под звуците на мазно валдхорново соло. Трите музи на българската надежда подскачат радостно и съблазнително се увъртат около главния герой. Танц на надеждата. Влизат група стюардеси в униформи на авиокомпания "Балкан" и танцуват развявайки шлейфове с трикольора на националния превозвач под звуците на бодра музика с фоклорни елементи (Смес между "Хава негила" и "Дунавско хоро" . Тряс…тимпаните в крещчендо оповестяват лоша вест. Стюардесите уплашено се свиват в дъното на сцената. Парарам, парарам…гъгнат тромбоните. Пффуууууум-изпърдява се тубата. От лявата страна на сцената излизат стачкуващите пилоти. Голи, само с по чифт пищови на бедрата си. Музиката започва да сгъстява напрежението. В унисон пилотите тропат с крака. Гад Зееви се вие, трите музи на българската покупателна надежда се мятат от едната страна на сцената към другата. Флейтата болезнено изпуска додекафонични пасажи, цигулките се задъхват в горния регистър, контрабасите гъгнат, челите писукат в паралелни квинти и само една самотна валдхорна ридае смислено в пастелно пианисимо. Гад Зееви играе танца на помирението. Пилотите се отеглят от сцената почесващи се по голите задници. Дълго и провлачено соло на фагот. Обърканите музи продължават да се мотат из сцената, чудещи се откъде духа вятъра. За съжаление вятър не духа. Лека по лека, Гад Зееви прибира бутафорните декори от сцената (направени от стеропор самолетчета, офиси и други подобни, иначе тежко движими в реалния свят имоти) докато остане само пейката с демодирано облечения синдик Папазов и празния бидон от "Геторейт". Виолончелите вият на умряло. Контрафаготът им отговаря с вяло избоботване. Сцената изглежда празна като офис на "Балкан". Прожекторите лека - полека намаляват интензитета на светлината си, до полумрак. Трите музи приканват зрителите да се качат на сцената. Изкуството слиза до масите, или по-точно масите се изкачват до изкуството. Оркесътрът започва да свири "Педровата зестра". Сцената заприличва на форумът на итернетното издание на вестник "Сега". Синдикът Папазов става и отваря чадъра си. Арфата сипе водопади от звуци във високия си диапазон… Гонг. Финал  |
>>><<< Керпи, закъсняваш, та отстина греяната...при тъова си прописал като символик, глем трее да четем 888 син вола...  (снимка: натиснете тук) |
| А наздраве, спасовден! И на всички други тук, де...не съм наминавал отдавна насам...ама много съм бизи(дет му викат тук) та затуй, де. |
| >>><<< Грациан, пъсни го това над чертата...заслужава си, а така в края на рабвреме в РБ няма да те чуят.  mi[kata mi umira...izlizam.... |
| Фуле, Бирник, слънчо, Керпи, бай Цар Добре, че се явихте за следобедната проверка, че сутринта, както беше тръгнало, имах чувството, че местно племе туземци си прави празнични прически, лепейки зрънца червен хайвер в сплъстени къдри и се залива с френско шампанско наместо баня, стягайки се за шумна забава край буен огън, стъкнат от отломките на луксозен кораб, чийто товар вълните изхвърлили на брега на туй нецивилизовано поселище. |
| Слънчо, а бе то си е само носталгичен преговор ( един от първите текстове които "публикувах" в този форум...и то щото гледам че сте на вълна "сценични изяви", та рекох...дай да го препостна това "чудо"...освен това тия дни ставам на 52 години, празнувам 10 годиншнина от интернетно-публицистична дейност, пет годишнина от участието ми във форума на "Сега", днес точно - 25 години бракуване...а бе изобщо юбилейни дни, та нали знаеш в такива моменти те избива малко ...на ретроспекция. |
| Като преглеждах пак мненията и аз като Дедото са сетих един виц , публикуван в наш седмичник: " Попада Зайо* в непозната гора . И като си подскача , гледа нек`ъф дзвер... - Ти к`во си бре- пита Зайо - Ми, к`во - лъвогаре- Баща ми срещнал майка ми заклещена на едно чаталесто дърво и я опнал и на.... родил съм се... - Тц-тц-тц - продължил Зайо и гледа друг дзвер.... - Ми , ти к`во си!? - Аз съм сърноведо. -!?!?! - Майка ми , се залюбила с едно говедо и... - бех мааму- рекъл Зайо и продължил. По едно време каталясал и седнал да си почине... а-ха да задреме и нещо голямо избръмчало и кацнало до него... - Ти пък какво си? - Какво , какво ... ми конска муха съм к`во са дзвериш? - Ебах ти разваратната гора -рекъл Зайо и хукнал да бяга..." _______________________________________ *- имената на героите са променени с оглед запазване на тяхната самоличност |
РИЯТНА И ТОПЛА ВЕЧЕР НА ВСИЧКИ!!! 