Отиди на страница:
Ето защо този страх да не запали пердетата... напълно основателен... Сиби, ти по черните ютии ли си падаш?  "Ю, ти и Сибила" - от продуцентите на "Аз, моя милост и Айрин", с участието на Джим Кериз, Джон Холмс и, разбира се, Сибила  |
Ооо, Фортиции  За твое голямо учудване, си падам по състава Дуран Кулак - близост на ток и вода и никакви въглища, Джон Телър китара и Ник Родс - клавишни. |
Подгряваща група в състав : Форца Нато - барабани, Фортиций - перкусии, Фортисимо - тъпан.  И рукоплещет восхищенный зал. |
| Всички изброени благодарят за аплауза! Продължаваме концерта: Песенка гладиатора изп. Ръсил Кроу из едноименния филм на Балтийската киностудия Гладил Илия с ютия (3х) ох аман-аман, на пътя, на кръстопътя. Отдолу иде Сибила (3х) ох техеран-техеран и си на Иля говори. Гладни ме, бачо Илия (3х) ох ереван-ереван със твойта жежка ютия. Гладиола ще стана (3х) ох льоман-льоман в саксия в твойта килия. Не мога, либе Сибило (3х) ох пропан-бутан, че ти е гладна ... предполага се - душата, но точно тук злите легиони на още по злия цезар идват и отвеждат Гладиатора, прекъсвайки грубо песента му. Пусти-опустели... |
А, чудо на чудесата - бях чувала за говорещи китари, като тая на Джими Хендрикс, ама за говорещи тъпани - чак днес. И какъв текст написали - изумително.  |
И аз това викам, Фуле,  , ногу остроумен тоя, говорящия тъпан. Дааааа.Ъхххх, и страстен, прав си, друже Перемянов!   Редактирано от - Сибила на 30/1/2006 г/ 14:19:05 |
Беше права. Ютията в чантата не беше включена. Не беше включена, но беше заредена. Това беше истински "Walther P88 Compact" - 9мм с 10 патрона в пълнителя и вероятно и един в цевта. Предпазителя беше вдигнат. Никелираната цев проблясваше съблазнително от чантата. Дървената лакирана дръжка сияеше топло и подканящо. Истинктивно свих пръсти около дръжката. Завладя ме приятното усещане за власт. Изпитах непреодолимо желание да изпробвам оръжието. Вдигнах го бавно и го насочих. Главата на Ицо беше наистина подходяща мишена. Прицелих се внимателно. Някъде в далечината чувах уплашени гласове. Някой ме викаше по име, но реалността беше някъде далеч. Тук и сега бяхме само аз, пистолета и мишената. Целта се раздвижи. Бягаше. Охо, значи задачата ставаше по-трудна - изискваше повече концентрация. Прицелих се внимателно, обрах луфта. Оръжието беше перфектно. Спусъка не бе нито много лек нито прекалено твърд. Такъв баланс и прецизност. Възхитих се на немските майстори. Задържах дъха си и плавно натиснах. Буум! Перфектно! Толкова лек откат за такъв пистолет. Мишената беше поразена. Право в десетката. Малка черна дупчица (9мм) се появи между учудените очи на Ицето. Докато падаше видях и дупката отзад на тила му. Огромен кратер зееше там. Някаква жена истерично пищеше. Погледнах я. Това беше Данчето, цялата опръскана с някаква розова пихтиеста маса. Миризмите на барут и кръв се смесиха с цигарения дим и съвсем замъглиха съзнанието ми. Поех жадно въздух за да им се насладя. Нещо мръдна в другия край на стаята. Мернах го с крайчеца на окото си. Беше се скрил зад новата ни кафе машина. Или поне така си мислеше. Глупак. Около 2см от темето му стърчаха над машината. Познах прическата на Жоро от търговския отдел. Буум! Скалпа му отлетя и декорира стената като нов вид релефна мазилка. Същата розова пихтиеста маса се разхвърча из цялата стая. Нещо ме шляпна по челото. Забърсах го с лявата си ръка. Беше парче кожа заедно с космите. Захвърлих го и се огледах. Данчето продължаваше да пищи в ъгъла. Пешо от снабдяването се промъкваше незабелязано към вратата. Нещастник! Мислеше си, че ще се измъкне. Буум! Буум! Куршумите го удариха отзад в областта на бъбреците. Огромна яма зейна отпред на корема му откъдето излязоха. Бъбреци и черва се смесиха в една кървава дроб-сърма и се посипаха обилно по пода. Пешо се просна на пода и започна да се гърчи. Около него се разнесе миризма на фекалии. Явно единия от куршумите бе отнесъл дебелото му черво и го бе попилял из цялата стая. Гнусното копеле. Явно пак бе вечерял боб с кисело зеле. Осмърдя пейзажа. Изпразних пълнителя в главата му докато тя не се превърна в крвава каша. Едно око се изтърколи, оцеляло по някакво чудо от куршумите и спря в краката ми. Настъпих го яростно и го размазах въху мокета. Огледах се. Само Данчето стоеше вцепенена в ъгъла. Вече дори не пищеше. Пуснах ютията в чантичката и, отидох бавно до нея и и я подадох. - Ако някой някога пак те ядосва, само ми кажи. - казах спокойно, изтръсках дрехите си от парчетата мозък, кожа и кости и се отправих невъзмутимо към работното си място. |
много натуралистично, дайте още страст, ако може...| Ни бизон, ни индианка - дрема като на стоянка, а да тресна нема к'во с мойто огнено дърво - опнат и изпънат лък от корав и парен бук. Говорящия тъпан, резерват "Белица" |
Ето сега се сещам, че по-красиво можеше да се получи с истинска ютия - държейки я за кбела и размахвайки я като боздуган. Щеше да има малко повече строшени черепи, повече мозък щеше да хвърчи наоколо, но пък щяхме да пропуснем красивата сцена с червата.  Моля, ако има желаещи да разработят и този вариант. Да се насладим на всички възможности. П.П. Специално за мадам Блонд, сцената можеда завърши със страстна целувка (а защо не и нещо повече) между лирическия герой и Данчето на фона на димяща та топла кръв по пода и стените и парченца мозък капещи едно по едно от тавана. |
| не, така ще се чувствам като в картина на Салвадор Дали... Премянов е по на прав път, но с тая обсесия за буко, на буко, под буко хммм |
| Твоя е от бук варен моя пък от дъб червен. И от кожа на бизон аз направих си кондом Та на всички да е ясно - вече действам безопасно, че лани от една лъвица окапа моя кат' мекица. Ташунко сКапа, пак същия резерват |
- Ако някой някога пак те ядосва, само ми кажи. - казах спокойно, изтръсках дрехите си от парчетата мозък, кожа и кости и се отправих невъзмутимо към работното си място. КУЛИНАРНО ПРОДЪЛЖЕНИЕ В този миг вратата се отвори. Там стоеше Ути. Изпълваше с кулинарно достолепие касата, като тесто найлоново пликче. Влезе усмихнат, проследих погледа му, който вече се беше вторачил в споменатите парчета мозък, кожа и кости. - Може, нали? - попита той. Надежда се четеше в очите му и се разливаше по клепачите. - Разбира се - подканих го аз. Ути извади едно платнище и го уви около себе си. Винаги ползваше пъстроцветни престилки. Тази беше на родопски кравайчета и елхови клонки върху фон от черешово сладко. Наведе се с лъжица от алпака с дървена дръжка от литовски ясен и започна да събира сръчно в чугунен тиган. - Ще стане чудесна гозба - заключи преди да пусне в тигана последното парче пресно мозъшко. - Имате ли котлонче? Данчето се съвзе - Ути за нея беше класа над Звездев, като Слави над Лено. Преди още да довърши фразата и да отпие, тя му подаде служебното. Ути завъртя кранчето на газта, извади кибрит с известна фолк певица, драсна първата, изпречила му се клечка, и запали котлона. Приятна миризма на чесън изпълни офиса. - Така - слагаме малко олио "Папас", за да не правим реклама, щипка сол "Поморийски солници", пускаме мозъка и кожата, последната накълцана на по-ситно, щипка черен пиперец и запържваме. Минута, максимум десет. После доливаме бяло вино, ако нямате може и розе, и пускаме костите. Варим половин час, максимум два, на бавен огън. През това време си пийваме ракийка. Докато си пийваме в чиния, може и две, разбъркваме малко кисело мляко, два жълтъка, може и четири, и чаша брашно, може пакет. Отливаме от костно-мозъчния бульон, разбъркваме и сипваме всичко в тигана. Засичаме още две, максимум двайсет, минути, през това време пийваме джин, след което сваляме от котлона. Сервираме горещо с водка. Или коняк. Наздраве! |
| Другарю, за да сме по-близо до реализъма, репликата трябва да е следната: - Така - слагаме малко олийце "Папас", за да не правим рекламичка, щипчица солчица "Поморийски солничета", пускаме мозъчето и кожичката, последната накълцана на по-ситничко, щипчица черен пиперец и запържваме. Минутчица, максимумче десет. После доливаме бяло винце, ако нямате може и розенце, и пускаме костичките. Варим половин часче, максимум двечки, на бавно огънче. През това време си пийваме ракийка. Докато си пийваме в чинийка, може и две, разбъркваме малко кисело млекце, два жълтъчета, може и четирки, и чаша брашънце, може пакетче. Отливаме от костно-мозъчното бульонче, разбъркваме и сипваме всичко в тиганчето. Засичаме още две, максимум двайсет, минутчета, през това време пийваме джинче, след което сваляме от котлончето. Сервираме горещичко с водчица. Или коняче. Наздравенце! |