Отиди на страница:
Фльорца България!  Добре, че на работното си място не си посегнал към 12-годишното пешеходче Йохни Валкер Скоч - щяха да те вземат за педофил...  |
| Из мониторинга на електронните медии в дните след събитията: - Ако искате да научите как с помощта на нотариуса Г.З. и митничаря Т.П. Йорданка Китова, по прякор Бони Ютията и Христо Кладов, по прякор Ицо Клайда, извършиха най-малкото три убийства и успяха да избягат с касата на работодателя си през ГКПП Станке Лисичково, не пропускайте “Путкрито” с мен, Валя Ахчиеба. - В неделя, в 19 вечерта, ЕбиТиВи Репортерите ще ви разкажат кое накара двама млади професионалисти да прекрачат границите на закона и да се превърнат в страшилище за колегите и част от новата офисна култура. Да потърсим заедно добрата новина. - Стои ли дългата ръка на ГРУ зад извършените в столичен офис убийства? Отговорът на този и други въпроси очаквайте от писателя Виткур Суровов в Куритаров Трай в Развей, България. |
Фортиций, днеска си неудържим  Новината не остана подмината и от "ТРЕТО УХО" на КАНАЛ 2003 - Имаме ли зрител на телефона? - Да. - Слушам. - Ало? - Чувам Ви. - Ало? - Говорете, господине, не съм глух, напротив - предавеното е "Трето ухо"! - Госпожица съм. Нали сте гадател, уж? - Знам, че сте госпожица, исках да ви изпробвам. - Може, но ще Ви струва 50 лева. Стандартен, разбира се. - Как се казвате? - Псевдоним ли? - Не - името по паспорт. - Аз нямам паспорт - с личната карта съм. - Добре, по лична карта. - Данчето. - От къде сте? - От Долни Богров. - Благодаря Ви за обаждането, следващия моля! |
| ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ПРОДЪЛЖЕНИЕТО Ути се задържа в стаята около час, максимум два. После Данчето направи няколко курса към столовата като пренасяше тенджери и тигани над които се виеше ароматна пара. Накрая пренесе и самия Ути и всички бяхме поканени на тържество. Зарязахме работата и се отправихме към столовата. В този момент, с вой на сирени пристигна и генерал Етанолий Спиритонов - директор на СДВР и гений в решаването на заплетени случаи и най-вече в откриването на държавни глави. - Стой! Никой да не мърда! - извика още с появяването си генерала. Всички замръзнаха като заковани от строгия му но справедлив глас. - Съобщиха за стрелба в сградата. Къде е местопрестъплението? - Месопредложението? - изломоти възторжено Ути (и за него генерала беше кумир както и за 99% от населението) - Мола, гус'ин генерал, заповядайте в столовата. Там е месопреядението. - А, Ути! - зарадва му се на свой ред генерала, който почти не бе слагал нищо в устата си след едно безпаметно пиянство миналата седмица. Стомахът му издайнически изкурка. - Добре. Първо ще похапнем, после ще разследваме. Всички дружно се отправихме към столовата. Пиршеството продължи почти до вечерта. Намерил се сред това изобиле от храна - костно-мозъчна яхния, пържени дробчета, супа от чревца, панирани езици, шницели, пържоли, кюфтета, филета и всякакви деликатеси, генерал Спиритонов не смееше да прекъсне Веселбата. "Работата няма да избяга" - тази мисъл натрапчиво изникваше в ума му всеки път когато се сетеше за какво е дошъл и най-накрая той с удоволствие и се предаде. След като беше изядено и последното парченце мозък, след като беше оглозгана и последната костица, генерала се изправи и каза: - А сега, да се залавяме за работа. Заведете ме на мястото на стрелбата. Данчето притеснено го поведе по коридорите към стаята за почивка. НА вратата се разминаха с чистачката, която тъкмо излизаше. - Здравей, како Дочке. - поздрави я генерала и влезе в стаята. Данчето го последва. Чистачката ме дръпна за ръкава и прошепна поверително: - Приятел, следващия път като решиш да се забавляваш, обаждай се малко по-рано. Едвам сколасах тоя път. - Извинявай, како Дочке - смотолевих виновно. - Забавих се докато убеждавах Ути да дойде да ни гостува. Няма да се повтори. Обещавам. - Този път ще ти се размине само с двойна тарифа - рече сурово чистачката. Мислено си отдъхнах. - Но следващия път сам ще си чистиш лайната. Успокоен влязох в стаята при генерала и Данчето. Колежката стоеше вцепенена от изненада. Генерала се щураше насам натам като гламав. Стаята блестеше като нова. Нямаше и следа от случилото се тук само преди няколко часа. - Аха! Намерих го! - Извика генерала и се наведе под масата. Стиснах здраво дръжката на ножа в джоба си. Генерала се изправи. В ръката си дъжеше картонена тръбичка, разкъсана в единия си край. - Пиратките са забранени - сериозно заяви полицейския шеф. - Мога да ви наложа глоба за това. Но зариди доброто угощение, днес ще се разминете само с мъмрене - вече доста по-меко продължи той и размаха показалец пред носа ми. - И да не се повтаря повече! Ясно?! - Да, да - виновно замънках аз - А ще пийнете ли едно кафе. Имаме нова кафемашина... |
А за твое сведение аз съм дедофилка! Фльорца България, много интересна информаци, многоо интересна...  |
| - Да, да - виновно замънках аз - А ще пийнете ли едно кафе. Имаме нова кафемашина... РОМАНТИЧНО-ПРИКАЗНО ПРОДЪЛЖЕНИЕ Генералът приел лекомислено предложението, защото не подозирал какви пъклени планове крои злодеят. А той, щом се оказал сам зад старата, скърцаща с цедката си кафемашина, глухо се изсмял с проядените си от гъгрици и кариес профундис зъби. Зловещи пламъчета проблеснали в очите му, но бързо угаснали, опушвайки едва забележимо гъстите му и страшни вежди. Под кафемашината били струпани стъкленици в различни цветове - от малки, колкото нокът на невестулка, до големи като кулата на замъка, гледана от двеста разкрача. Сграбчил злодеят една от стъклениците - червена, 330 мл, от новопазарско стъкло, отушил корковата й тапа и сипал в чашата на генерала три капки. Чашата се изпълнила с дим, затресла се, после всичко потънало в мрак. Злодеят бил пуснал кафето. Когато било вече готово, изпил утайката от цедката, схрускал я по-точно, а пълната с черна течност чаша поднесъл на клетия генерал. Щом отпил, генералът веднага потънал в сън, същият от който министерството му не се било будило вече петнайсет години. Продължавали да спят и пазачите по митниците на кралството, войниците в хеликоптерите, бирниците, занаятчиите, даже фолк певиците хъркали песните си непробудно. Само хотелиерите още се крепяли будни, но чувствали с върха на ските си, че Морфей слиза по лифта. братя Грип, "Приказки", 1870 |
| А докато пиехме кафенцето, в пушкома влетя леля Дочка с вдигаща пара чиния в ръцете. - Г-н генерал, на Вас най-напред ще дам да опитате от кървавичката. Току що я свалих от огъня. Този път сложихме съвсем малко оризец - имахме много карантия. Генералът боцна веднъж, опита, после пак, и му се услади. Въпреки че добре беше похапнал от яхнията, изяде цяло парче кървавица. Вече идваше краят на работното време. Генералът се понадигна. - Аз да тръгвам вече. - Почакайте, г-н Генерал, така и така сте ни дошли на гости, да Ви покажем производството. Цехът беше на долния етаж. Влязохме и гордо показахме на Генерала при какви европейски условия се работи при нас. Цяла бригада художници-приложници бяха свели глави над работните маси в чистото, добре проветрено и осветено помещение. - Ето, г-н Генерал, това е нашият цех за производство на бижута от слонова кост. Като съпътстващо производство са детските мартенички, също от кост. - Слонова кост ли, че откъде я внасяте? - веднага наостри професионално уши Генералът. - Нищо не внасяме, местно производство. - Местно производство ли, че къде у нас слонове? - Абе като му лепнеш етикетчето, кой ти знае слонска кост ли е, човешка ли е. -пошегувах се аз. Генералът се засмя гръмогласно. - Ето Ви това пликче - подарък за съпругата Ви. Току що излезе изпод ръцете на най-добрия ни майстор. Редактирано от - Velikancho на 30/1/2006 г/ 17:40:46 |
, | На мене ми е от череша .. Що пък да не те начеша? Ако , пък не стане работа - в къщи ша начеша бабата... Приятна вечер приятели любезни , живи и здрави!!!!!     |
