Отиди на страница:
| "Неуравновесеността, която проявиха по повод на безобидните датски карикатури, е още един повод за превантивен удар над иранските съоръжения за обогатен уран." Допускам, че това е по-скоро ирония на автора, отколкото призив за превантивни удари по иранските съоръжения. Въпреки политическия и религиозен фанатизъм това би било груба грешка, особено ако се извърши от сегашната администрация на САЩ, и с нищо не би допринесло за укрепване на международния мир и сигурност. Освен това би подронило за пореден път международното право, тъй като не виждам как подобна акция би получила одобрението на Съвета за сигурност на ООН. |
| аз я съзирам Джимовата ирония, много ясно, въпреки троянците в моя компютър, как другите не я виждат, не знам. |
| Според един подръчен тълковен речник: дерзая, дерзаеш, мин. св. дерзах, мин. прич. дерзал, несв. Смело се стремя към нещо благородно, възвишено или ново. Обаче по-общото му значение е "държа се смело, дръзко; осмелявам се, дръзвам" (от рус. дерзать). |
| който си държи речниците под ръка, знае.... а ний, прости ще си умрем, чуфстваме го някак интуитивната, ама на... |
| А_така, тя, Геновева го е обяснила добре, но ми се ще да посоча (дано не се лъжа!), че първият форумец въвел ТОВА ПОЖЕЛАНИЕ, в "мъгливото минало" на стария Форум, е моята скромна персона.   |
кое пожелание, ако може да дръзнете да ми обясните, че съм много ядосана, пера си в момента компа....  |
| Благопожелания за успешно пране на Компа ти, Геновева. *** - Ми, за Пожеланието: - Дерзайте! Нали твоя милост обясни по-горе значението Му? А аз го въведох когато форумът бе още в невинната си фаза, тогава когато ставаха хубави приказки край огъня на някоя тема. Сладки спомени за хора и улици и пр. и пр. - времето преди да полази Филоксерата по крехките растения на добрите взаимоотношения... Дерзай! |
Аисе- добре че съществуваме и филоксерата не е ни затрила ! Радуем се че се сещаш за спаружените стари форумци дето се чудят каква глупост да измислят по цел ден ! И махни това ми нямат желание да пишат веке ?! Тук таме се яви некой и си викаме само здрасти на палец е по некая бира !  Ех времена ех нрави ?!?!  |
| Не съм го изпрала още, неговата.... Ех, не можеш да влезеш в една и съща река два пъти, но и така може, при повече дисциплина на духа... Дерзайте! И ние бяхме като вас и вий ще дойдете при нас, ако промените ъгъла на виждането. |
| И тук-таме някой "заведе" по някое дело за "откраднати" картини и тоалетна хартия и после - ни лук ял, ни лук мирисал. |
К'ва тоалетна хартия. Да не би арабите освен че са запалили посолствата да да откраднали и тоалетната хартия?  |
| А, не знам, Айсо нещо даваше зор за тоалетна хартия, щеше да завежда дело, свидетел имаше от "ПЪРВА РЪКА". |
| Taka e Геновева. Хубаво ме подсети за Реката. Нали знаеш - най-добре е този който има търпение да изчака на брега и как .... и т.н - май беше китайска мъдрост. Хубаво е, че го има Димитрий за да се радваме на по лежерно отношение дори към парливите въпроси - По света и у нас.  |
| Не мога да не се произнеса по терзанията с дерзаенето (по въпроса с тюрбаните на Геновева мога само едно вежливо "добър вечер" да дръзна). Тук вече беше дадена извадка от тълковен речник и бе проследена кореновата система на думата. Стана ясно, че Радой дерзаел сатирствайки инакомислено и иносказателно, докато теософската адска машина на буквализма под тюрбана на Людмила цъкала и че дерзаенето е нещо като ръгане на люти чушки в боба. От боба, пък, нараства обема (машалла! както казваше Радой на спирката на Плиска) и активността на някои части, което изисква балансиране със загадъчен тюрбан в шик разцветки. Когато, обаче, дерзаенето премине в ачик ачик изобразяване на пророка (едната маша на алах от възклицанието на Радой) и, при това, няма достатъчно боб, а лютите чушки се ръгат на голо, дерзаенето удря право в главата, а тюрбаните стават на адски машини. Буквално. Което ни връща при Людмила и войнстващия буквализъм. Явно трябва да почнем наново. -- Въпросът беше зададен от А-така, който/ято, вероятно след дълго слушане на бранническите тутурутки от заставките на едноименното предаване, което напоследък всеки петък излъчва от михраба на парламентарната трибуна, правилно е усетил/а, че "атака" и "дерзайте" (в най честата си употреба в публицистиката и нейния преден фронт - форума) са от едно семантично гнездо. Кукувицата, която обединява тези думи в едно гнездо, е понятието месия. С това сложно-съставно и алегорическо сучене покрай геновевения тюрбан искаме да кажем, че повелителното наклонение (о, любима граматическа категория: повеляваш и тя се накланя) "дерзайте!" най- често се явява скрит (вкл. за известно време от самия автор, преди ангели в бели престилки да му възвестят по-особената му мисия сред форумния народ) цитат на библейски изречения. Срв. напр. "В света скърби ще видите, но дерзайте - Аз победих света" (Й. 16:33). Всеки уважаващ себе си месия и пророк често използва риторичния похват дерзайте, с който се обръща към своята аудитория от рибари и камилари, за да въведе някоя по-позитивна и обнадеждаваща мисъл. Това е характерно за риториката на месиите: първо те плашат апокалиптично, а после ти викат "нема `се плашиш копеле". Истинските месии плашат, но после обещават утешение. Единствено лъже-месии, които планират лично да организират някой апокалипсис (а не просто да го използват като литературен или драматически похват за постигане на катарзис) завършват с "атаката продължава" и никога не предлагат никакво утешение. -- Обобщение на казаното до тук: "дерзайте!" възпроизвежда иронично библейски стилистичен обрат, намеквайки за наивността на вярата на адресата и увереността на локутора, че ако интерлокутора продължава в същия дух, сам, от развитието на събитията, ще се увери в дълбоката си грешка- най-вече и най-първо за това, че не е повярвал веднага и безрезервно на локутора, а е имал абдалщината да вярва на собствения си тюрбан, дето си е най-елементарна чалма. Т.е. преведено на нормален език, този, който на форума Ви каже "дерзайте!", застава в месианска поза, поглежда в бъдещето и Ви казва: щом не ми вЕрваш, трошИ глАва! Ма има да си хапеш после лактите и да се псуваш, че не послуша бачо си (...). И ще видиш ти, че не само камилата, но и камиларя. Че и рибаря барабар. -- Остана ни да изясним смисловите връзки между месиите и цветята, както и да кажем нещо за тюрбаните в Индия. Някъде в тарапаната от задължителните под писмата от България 1 демонстрации на умение за работа с речници и справочници, някой именит (никовит?) ползвател на Гугъл (не е ли иронично, че пророк на повтарящия мантрата "търси" Гугъл е точно слепият Борхес, който написа на гроба си "И не бойте се", защото, дори да загубиш битката при Малдон, островът си остава на място и реката винаги помни твоята дързост; Борхес, дето после стана прототип на един сляп библиотекар фундаменталист, тровещ любителите на плуралистични идеи, образи, миниатюри, винетки и карикатури с трактата на Аристотел "за смеха", дето, ако не беше загубен от Византийците, най-вероятно щеше да бъде спасен от арабите [но който е чел Поетиката, знае, че и в "За Смеха" е ставало дума за постигането на катарзис]) вече спомена връзката между тюрбан и лале (тюльпан на руски от френски). Месиите побеждават света, както животът (дори този на цветята) побеждава уж винаги надделяващата по законите на темодинамиката ентропия. Побеждава се с дързост. А дързостта се нуждае от надежда. Знаейки всичко това, един бивш принц, след като напуснал прекрасните градини, устроени от баща му, за да скрият ентропията, застанал на брега на Ганг при Бенарес и просто вдигнал високо едно цвете и не казал нищо. (явно хич не е понасял буквализма) Не знаем дали след пробуждането си Буда е носил тюрбан, нито дали цветето е било Лале. Знаем, че европейците за първи път видели лалетата да украсяват тюрбана на Султана. По тази причина, нарекли Лалето (което ние, като истински левантийци, имаме привилегията да наричаме с оригиналното му име) Тюлпан. Султанът пък се пробудил за любовта към прекрасните лалета под влиянието (главно под формата на водене на войни) на персите, които са ни научили на почти всичко, което не сме научили от Аристотел. Първоначално на Запад луковиците на лалето били толкова скъпи, че били ползвани като валута, наред със златото или шафрана (не произхождаше ли и той от едно цвете на надеждата?). Както сега се използва за политическа валута уранът. (интересно защо всички забравят за златото, което представлява цветето на мълчанието) И когато най-сетне поредният дързък западен Александър отново удари персите, ще загине не едно лале на надеждата. -- Но вие дерзайте. Вместо да се дзверите срещу Скат, си купете луковица лале и я посадете. И в края на февруари, вместо да плачете навзрить чернилами от политическата слякоть, ще видите мълчаливата проповед на живота, който побеждава зимата като един зеленострък Фанфан. Защото, надеждата винаги побеждава ентропията мира сего. А шаренията - радиоактивния буквализъм. Редактирано от - Вежливия Лос на 09/2/2006 г/ 02:39:08 |
| TULIPE - Лале! Имаше и "черното лале"(жерар филип) - а лалетата са в Холандия на днешно време !  Дерзайте  |