Отиди на страница:
Е това е човешки лик въпреки че е мюсюлманин ! Предполага и то много силно какво искат със всички тия действия които се правят от мюсюлманите ?!?!  Западът не трябва да отстъпва по въпроса за карикатурите, смята мюсюлмански интелектуалец 8 февруари 2006 | 13:41 Агенция "Фокус" Тунис. Западът на трябва да отстъпва по въпроса за свободата на словото що се отнася до публикуването на карикатурите с пророка Мохамед, заяви професорът по политически науки към Университета в Тунис Хадами Редиси, в интервю за италианския ежедневник “Ил Джорнале”, цитиран от АФП. “Не трябва да се отказвате от религиозната свобода и свободната критика. Ако отстъпите, това ще е края. Всички претексти вече ще бъдат налице. Няма да има ограничения”, заявява професорът. “Да е забранено на мюсюлманите да обиждат пророка е разбираемо. Но в този случай се иска да бъде забранено и за вас, западняците. Това е опит за налагане на Шариата, на ислямския закон, на целия свят”, настоява професор Редиси. Редактирано от - nesnaecht на 08/2/2006 г/ 14:18:43 |
Покрай упражненията по латински, да не забравите calor (топлина), dolor (болка) и functio laesa (нарушена функция). Така неусетно ще достигнете до Галеновото определение на болестното състояние, в което се намира днес цялото шибано човечество. Приятни занимания...  |
| параграфе, пак се опитваш да се измъкнеш по допирателната криейки се зад формализми. и в двата случая има смърт на деца, невъзмездена заради мудността, накадърността и корупцията на полиция и правораздавателни органи! това че едното е по невнимание, другото от страх, че има или няма замесени роми, едното се разследвало, другото било в съда и т.н. НЯМА НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ. питай родителите на убитите дали им пука че имало някакви формални разлики между случаите! но за атака тези детайли имат значение. защото за "индиго" са обвинени точно типа хора които спонсорират сидеров, а в пазарджик с инсинуации и разпалване на необоснована истерия и етнически конфликт сидеров печели пропагандни точки и отвлича внимание от престъпленията на своите покровители. там е разликата. сидеров стои далеч от борчетата, ченгета и мутрафоните чийто интереси обслужва, затова все търси някъде ромска връзка. ако няма такава - "народния трибун" не е заинтересован |
| Shadowin, Има неща, с които трудно можеш да се шегуваш. Помисли - утре хващат убиецът (убийците) на двете сестри от Пазарджик и тези зли хора казват: "Ами пошегувахме се!" Или педофил (не е задължително да е депутат) изнасилва някое момченце пред Парламента той казва: "Майтап бе!". Това, което за ТЕБ е шега, за ДРУГИЯТ може да бъде кръвна обида. Нали си спомняш оня епизод на "Умирай трудно", в който Брус Уйлис беше гол с един плакат "Мразя негрите!" на сред Харлем. Шега е, но зависи от гледните точки! |
| Трябва ли един народ да лети във вихъра на емоциите си или все пак разумът е по-важен. Философията ми даде това, че мога да правя доброволно онова, което други правят само под въздействието на страх. Аристотел Природата винаги е действала по един “щедър” начин, малко като “руския цар” – имаме много “материал” така че не щади средства. Разбира се изразът ми тук е доста идеализиран, но предлага някакво усещане за това, как протича еволюцията, бавен процес базиран на много време и много “материал”. Изначало водещ принцип е бил експанзионизма, колкото се може по-бързо да се усвои новата неразработена среда. С времето благодарение на доволно големият си обем, Земята дава подслон на много различни експанзионистични видове организми, но от момента в който и последната свободна ниша е била населена е започнала борбата за утвърждаване на “този, който може”. В природата основно действат два типа естествен отбор, които ще представя накратко: Единият R-отбор се основава на способността на даденият организъм да се самовъзпроизвежда бързо и при това мълниеносно да окупира нови територии, такива видове винаги да сравнително елементарни, те носят качества достатъчни им предимно за експресно достигане на възпроизводително състояние, в което те да успеят да възпроизведат максимално количество свои подобия, и разбира се на тях повече не им и трябва, щом средата им го позволява, достатъчно е да спомена бактериите, някои от които с около хиляда гена могат за едно денонощие да създадат потомство, надвишаващо броя на цялото човечество днес, за сравнение генома, (съвкупност от всички видове гени в един организъм) на видът Homo Sapiens Sapiens има над 30000 гена, без да броим дори още по-голямото разнообразие на протеома, (съвкупност от всички видове протеини в един организъм) на същият този вид, който надхвърля 400 000 белтъка. В крайна сметка на бактерията не са й нужни толкова гени нито белтъци, защото нейният път в еволюцията е предопределен да се множи в свободни пространства. От друга страна човешкият вид с огромното си количество от качества сравнено с бактерията, има друг път в еволюцията от тип К-отбор, който е основан на уменията на организмите от този вид да се приспособяват добре към средата на обитаване, което пък им/ни дава време да съзреят по-бавно от колкото бактериите делящи се на всеки 20 минути, но пък им позволява да издържат конкуренцията на бактериите, защото в крайна сметка и бактериите и ние се борим за един и същи тип хранителни вещества. Обемът на средата в която живеем и особеността на абиотичните ресурси позволяват колебания в превеса на определено място ту на единия тип видове, ту на другият. А и в крайна сметка това са два екстремни примера, като огромното многообразие от видове се разполага някъде по средата на тази стълбица, тъй като гризачите сравнени с бактериите са по-скоро представители на К-отбора, докато сравнени с хората са по-скоро представители на R-отбора, явно относителността не е само в квантовата физика. Разбира се първите многоклетъчни организми за времето си са тръгнали по пътя на устойчивото завладяване на средата на обитаване и е трябвало постоянно да се защитават от видовете, които бързо експанзират и изразходват средата. Постепенно търсенето на защитни механизми е довело да възникването на системи от сетива и анализатори, които наричаме иначе: Нервна Система. Нервната система на определено ниво е позволявала не само реагиране на светлинен сигнал или друго механично дразнение, а и създаването на памет и елементарни реакции (рефлекси), които да позволяват ефективно справяне с не чак толкова голямата сложност на средата. Много първични видове, многоклетъчни организми имат своят арсенал от рефлекси. Постепенно увеличаването на броя видове и усложняването на средата е наложило развитието на креативност и все по-ефективна адекватност към дразненията на средата. Най-сетне се е появила и рационалната мозъчна дейност която разбира се не е типична само за човека, но днес най-ясно изразена при него. В еволюцията на живите видове някъде по средата между елементарните рефлекси на механично дразнене и рационална дейност се е утвърдила и емоцията като един вид рефлекс за самозащита но все пак рефлекс базиран на някаква първична мисловна дейност. Тя не е свойство на нашата мозъчна кора, (на практика основната разлика в мозъка ни от останалите видове), а на по-стари в еволюционно отношение дялове на мозъка ни. Съхранила се е до днес, защото често не пречи, дава усещане за комфорт понякога, а когато ни кара да ни боли главата, все се намира нещо, което да ни успокои. Все пак както и всеки по-първобитен рефлекс, тя емоцията е по-ефективна в условия на свобода и позволяваща експанзионизъм. Позволяваща да бягаме някъде напред в пустото и спокойното. Уви, времето минава, човечеството наближава критична граница, където социалните проблеми не са тези на първобитния човек. Социалните взаимоотношения стават все по-сложни и някои общества са ги решили с налагането на религии, които пледират за толерантност и смирение. Дали основано на първичен страх от определена сила или на силата на нашето рацио, едно е факт, а именно човечеството има нужда от осъзнаване на реалностите, има нужда от един или друг път на регулация на междуличностните отношения. Всеки има право да избира дали да избере пътя на страха, който все пак се явява ефективен, някои общества и до ден днешен успяват добре да се контролират в условията на сравнително разредена населеност на районите които обитават. (Чувам в Дубай и данъци не плащали, макар напоследък все по-упорито да се говори, че нямало как, увеличаването на популацията си изисква административните решения, които изискват някаква оптимална доза бюрокрация). Основния проблем на религиозният път е, че често, (по-скоро винаги) е базиран на нетърпимост към други религии или арелигиозни индивиди. Което пак го превръща в своево рода експанзионистично решение, защото “благодарение” на религиозните конфликти се редуцира регулярно числеността на популация и отново се създават условия на експанзионизъм в който религията да продължи кръговрата си. Разбира се религиозният път може да съществува в този си вид, само докато има и други религии, а когато всички станем от една религия, ще трябва да възникнат секти за да има все някаква причина да се избиваме. Това уви е единственото относително устойчиво решение, което предлага религиозният път на организиране на едно общество. Сравнително елементарен, опростен за да може да бъде разбран от всеки човек, той има своите предимства. Особено, когато нуждата от мислене в обществото не е особено крещяща, като например когато се предпочита доброволната смърт за религията … какво по-добро може да си пожелае дадената религия?! Така относителната човешка глупост позволява едно привидно устойчиво решение. Разбира се, казвам глупост в комбинация с относителност, защото колкото и елементарен да е даденият човек извършващ подобно дело, той все пак прави някакво относително добро дело за популацията си, забележете, че не казвам за вида си, а за популацията си, за разликата малко по-късно. Та относителната глупост се явява особен вид профилактика за даденото общество или популация на езика на науката. Ето защо и до ден днешен тази практика продължава да съществува. Липсата на родова памет, липсата на внимание в много общества позволява многократно да се повтарят едни и същи грешки, липсата на ефективна комуникация още повече опосредства това явление, дребни грешки се забравят много бързо, но днес сме свидетели на постепенното бледнеене и на големи грешки. Аз лично бях потресен да видя, че две тийнейджърки в САЩ пеят във възхвала на дейността на Адолф Хитлер, като се аргументират, че и той искал да направи нещо добро за хората, някъде бях чул, че въпросният човек е предлаган и за Нобелова Награда за литература. А днес един канцлер при това от женски пол се яви и обеща на нацията си, че ще я извежда до една от водещите три нации в Европа. Аз лично бих й казал да се успокои, защото нацията й си е водеща, ама не знам до колко изобщо би я интересувало моето мнение, защото тя си има схема за печелене на избори и там моите пацифистки приказки не пасват много. Видях и млади германци да се радват на думите й и да казват, че това е добре, защото Германия имала нужда от обновление и това бил начина. Чудя се, какво ли са си мислили младите германци през тридесетте години на 20 век. Какво да се прави в определени ситуации, младите хора имат нужда от някаква гордост, особено, когато в училище дълги години са ти набивали, че принадлежиш към нация виновна за една ужасна война, пак грешка, но този път на т.нар. победители. Но отново това са грешки в относителен характер. Някой може да счита за грозно, но в древен Картаген са убивали малки деца, и казват, ги принасяли в жертва на богове, не съм сигурен, доколко причината е била недъгавостта на тези деца и доколко просто липсата на прехрана, фактът е факт, макар и по този жесток начин, хората са си решавали проблемите. Е имало Картаген докато римляните не решили да го премахнат. Не знам докъде защото ги е дразнела тази практика и докъде поради други си там техни проблеми, но макар често да можем, да се убедим, че човешката история е много кратка за да можем да си правим изводи, този пример категорично не е сред тях. А напротив позволява да се види, че когато едно общество или популация, (да се върна към любимия ми език), та когато тази популация не намира начин да си реши проблемите по по-ефективен начин, винаги идва някой друг и й ги решава “по-добре”. В случая римляните доста ефективно и кардинално са решили проблема с препитанието на Картаген. Дали е можело и иначе … не се наемам да отговарям, но има една поговорка, че по какъвто път тръгнеш, такава смърт те настига. Нещо като – който нож вади от нож умира. Та както казах, начини за решаването на един или друг проблем винаги има много, въпросът е само, какво търсим и дали имаме нужният потенциал, в момента в който го търсим, за да го намерим. Все пак, трябва винаги да помним, че при липсата на контрол, всяко нещо което до вчера ни е помагало, утре може да се обърне срещу нас. Живите организми на този свят съществуваме в едни много уникални условия, условия, които само малко по-различни да бяха и нямаше да може, да ни има. Ако например, енергията на “Големия Взрив” не е била точно колкото е била за да може хем да се образува вселената, а не веднага да колабира в себе си. Или енергията на електрона например, не беше точно колкото е, за да може да обикаля по стационарни орбити около ядрата на атомите. Или пък способността на въглерода хем да образува 4 валентни връзки, хем да е достатъчно малък за да позволи гъвкавостта на полимерните молекули на негова основа. Или пък кислорода да има този си глад към електрони. Или пък ъгълът между валентните му връзки и свободните му електронни двойки да е точно, какъвто е, та да имаме водата като този добър разтворител, какъвто е, (ако не за друго, поне да си измием ръцете преди ядене, не че карам някой да си мие ръцете). Или пък просто леда не беше по-лек от водата, та да предпазва от замръзване целият водоем и така защитава от студа организмите във водата… . Примерите нямат скоро край, само на някой да му се пише, а на друг да му се чете. Все пак има огромно количество книги, които могат да обогатят съкровището ви от познания и примери, и книги които нито имам желание, (в смисъл не бива), нито възможността да ги обобщя тук. Едно е сигурно, животът ни е относително крехък баланс на физични, химични и биологични сили, за които само можем да сме доволни, че да били точно такива, каквито са се оказали. Днес във все по-усложняващата се социална обстановка на Земята става ясно, че трябва да обръщаме сериозно внимание и на социалните сили, които регулират обществата ни. Не за друго, просто ако изберем път различен от този на древен Картаген. Ако ли последният ни устройва, тогава наистина няма за какво да се тревожим, то вече и решението е ясно, остава само да си чакаме часа. Все пак за хората, които не се ласкаят от такава съдба, си позволявам да препоръчам да наблягаме на анализирането на социалните сили в нашите общества и може би преосмисляне на едва ли не обожествяваното значение на думата “емоция”. Да красива дума, дума, която ни носи и много хубави моменти, дума, която несъмнено описва съкровени моменти от живота на всеки един от нас. Нарекох по-рано емоцията рефлекс, който има своята роля и ние не можем, нито пък бива да го отричаме, даденият вече пример със сложния баланс между всичко, което на мен позволява днес да пиша тези редове, а на друг утре да ги чете бе, за да покажа, че нашият свят е, свят на баланс между убийствени в чистият си вид сили. Баланс, който да ни напомни, че може би трябва да се отнасяме и към рефлексът емоция с предпазливост. Може би трябва да й се наслаждаваме в определени моменти, просто защо все пак ни е като солта в манджата, но да се пазим в други моменти от нея, щото и солта в големи количества си води негативите. Все пак трябва да признаем, че дори гнева на бясно куче си е емоция, а ние хората сме надарени с по-голяма мозъчна кора от бесните кучета, все трябва да има някакъв смисъл, нали. Може би си струва да дадем възможност на природата да продължи работата си върху мозъчната ни кора, тя горката се мъчи над нея вече няколкостотин милиона години, все ми изглежда, че не може да й се противопоставяме и насила да се правим на по-тъпи от колкото сме. Нека пазим ясно съзнание и не се оставяме на емоциите си да ни владеят във важни моменти. Нека имаме разумът да контролираме емоционалните си пристъпи в определени ситуации. Нека не се мразим лесно и не повече от колкото е необходимо. Майка ми и баща ми са от две съседни села някъде из България, в селото на майка ми, казват че са по-умни от тези в селото на баща ми, там пък обратно на свой ред. Аз като плод на междуселската комуникация не съм сигурен каква позиция да заема, а още по-повече, че нещо ме смущава и в двете позиции. Така де, кой не прави грешки и глупости, никой не е застрахован или поне не аз. Един ден се прибирам у дома, бях студент (на 18 години), живеех в общежитие, беше зима, а поради незнамсикакви причини ни беше изгорял бушона в стаята, а той беше общ и за съседната, бяхме по три момчета в стая, алтернативата да се топлим един друг просто не стоеше на дневен ред, и понеже портиерката на общежитието не искаше да дава ключа на стаята с ел. таблото, решихме да я разбием и да си оправим бушона. Познайте кой я разби, не че се гордея с това, днес не бих го сторил, но тогава не му мислих много, изглеждаше ми справедливо. Все пак имаше си последствията, че някои тарикати използваха подписа ми да разбия вратата за да оберат по-късно през нощта, каквото си искат от нея, а аз трябваше да отговарям за всичко. Понякога се случва така и затова е добре човек да успява да контролира “справедливия” си гняв, просто статистиката доказва, че често има последици, за които не сме предполагали в бързината и “справедливостта” си. Та както казах глупости всеки може лесно да извърши в гнева си, но съм благодарен на човека който прояви разбиране към мен тогава, а може би някой сега ще каже, сега: - А-а-а, аз не! - Добре де, вие сте по-съвършени от мен. Всеки човек си има слабите моменти, всеки е ходил на изпит в не най-добрата си форма и тогава как силно ти се иска още малко да имаше време, ама няма-а-а. Изобщо винаги трябва да се съобразяваме с конюнктурата. От друга страна, фактът че сме правили някакви глупави грешки или в определен момент не сме били готови за нещо, не означава непременно че сме лоши хора, поне на нас не ни изглежда така. Е да за някой от вън е друго. За това трябва да имаме и толерантност към младите хора, които правят определени грешки, и да съзнаваме, защо е станала дадената грешка. Има си ситуации и ситуации. И отново идва нуждата от разум, и обмисляне, а не от простата гневна реакция. Като се замисля, колко ли пъти войни са били на косъм и колко ли пъти трябва да благодарим на знайни и незнайни хора, които са намирали начин да сдържат гнева си. Вярвам, че живота може да е хубав, знам че е труден понякога, но младите хора трябва да се борят с младежката си припряност, а възрастните с предразсъдъците си. Вярвам, че плодовете от тези старания са едно добре функциониращо и прогресиращо общество или популация по научно му.  Апропо, щях да казвам защо одеве, казах: “за популацията си, а не за вида си”. Еволюцията винаги действа първо на ниво популация и чрез нея на вида като цяло. Ето защо възникването на пагубни тенденции в една популация може и да не окажат такова влияние на целия вид. Не напразно саморазрушителните популации на общества – като при някои древни народи – са изчезвали, но все пак нашият вид продължава да се развива. Продължава казах да, но все пак прогрес постигнат преди появата на “MTV” и “Coca Cola”. Преди някой да ми пее непрекъснато по радиото, че никой нямал право да ми казва, какво да правя и че мога да си правя, каквото искам. Защото аз все пак считам, че не мога, нито пък бива да си правя, каквото си искам, иначе … къде ще е разликата между бясното куче и мен – човекът? |
| Има един аспект на които не се обръща никакво внимание защото т. нар. цивилизовани страни са длъжни да знаят всичко за всички, да се съобразяват с всички, да проявяват търпение, толерантност и разбиране към всички. Снощи слушах обаче едно предаване по радиото, от онези в които се дискутира някаква тема а слушателите могат да се обаждат и да участват в дискусията. Темата беше - национална идентичност или какво ни прави датчани, какво ни кара да се чувстваме датчани. Преобладаващите мнения бяха, че е нарушена националната идентичност на хората. В тяхната култура, датската, няма респект към авторитети. Позволявали са си винаги да поставят под съмнение, да осмиват или отхвърлят авторитета на когото и да е - на папата, на краля, на собствения си елит, на чужди държави които са били модел за поведение в една или друга епоха. Смятат това за свое право извоювано през вековете. Благодарение на това им качество са една от първите европейски държави които са разчупили старите норми и са позволили на жените и на малоимотни и безимотни да гласуват. Смятат, че това лежи в основата на демокрацията. А именно - свободата на словото. Засегнатите могат да търсят, а и да намерят справедливост в съда. Сега датчаните се страхуват да говорят открито за отношението си към някои прояви на фанатизирания ислям. Кой ще компенсира тези щети. Никой, защото няма да се заоплакват шумно и кресливо, няма да палят сгради или заплашват с бомби. |
| Сандьо, ти трябва да пишеш - имаш потенциал! Колко много си написал? Голямо търпение, това става за страница от учебник. Трябва да се пооправи малко, защото има близки неща, които могат да се взаимо-заменят; от не дотам запознатите с наука. Също "Биг Бенг" не е универсално призната и слава богу? Но е интересно. От популяризатори на науката и живота (добра комбинация при тебе) винаги е имало голяма нужда. Спомняш ли си Карл Саган? Много ерудирани хора са се изразявали лично в мое присъствие, че той едва ли не е повърхностен и ...?! А е просто гений! Това го знаех още от самото начало. ~~Намери си издател! |
| "който сее ветрове, жъне бури!!!" как ли биха реагирали, някой от по-горните "не-терористи", ако във Ал-Джазира излезе колаж на Христос с Разпятие набутано в трибуквието му????? да поставим въпросът в коректна светлина, та да се смеем през сълзи!!!  |
Докторе, още tumor (oedema) и rubor.  Чудно ми е, след като карикатурите са публикувани през месец септември м.г., защо сега се реагира? Друг е въпросът за съответствието между действие и противодействие. |
| Кратка забележка към P. Пертов - всичко, което казвате е по принцип вярно, но не съм убеден, че примерите пасват към проблема, такъв какъвто се вижда от западните страни. Пропускате важната подробност, че карикатурите са публикувани в датски вестник, разпространяван в Дания, а не в арабските страни. Въпросът е доколко трябва да се позволява на догми от другия край на света да опредлят нашето еведневие. Дацкият вестник не е побликувал карикатурите като платено съобщение в арабски масмедий с цел усмиване на исляма, а просто е изразил начина, по-който те вивдат тази религия и го е направи в собствената си страна, където това мнение се споделя от много хора. Ако сега се отстъпи ще означава внасянето на чужди догми в Европа. Естествено трябва да се внимава при общуването с различни култури, но в случая с Дания няма такова общуване - датски вестник за датски читатели. Тук трябва да се сложи ясна граница - респекта към другите е важен, но той не може да определя обществаените отношения в собствената ти страна. В противен случай някой ден move да се окаве, че е обидно за някого вените да ходят с открити лица - тогава каво би трябвало да следва? PS: Извинявам се за латинските букви, но късно забелязах липсата на бутона "кирилизираи". Останала е само смяната на режима на клавиатурата...
Редактирано от - bot на 08/2/2006 г/ 16:01:06 |
| Толкоз приказки се изприказваха против Хънтингтън и неговата статия "Сблъсък на цивилизациите?", че не се усетиха критиците му как от лаф на лаф, от карикатура на карикатура и от майтап на майтап и той сблъсъкът на цивилизациите цъфнал. Всъщност май точно за сблъсък на цивилизациите става дума. И не на майтап. |
Бот, благодаря за кирилизацията и за инфо-то!
Редактирано от - bot на 08/2/2006 г/ 16:20:42 |
| За Атакистите: София. Зам. председателят на партия „Атака” и български депутат Павел Чернев е пребил членове на политическия съвет на Български национален съюз (БНС). Това съобщиха за Агенция “Фокус” от БНС. От там твърдят също, че още четирима души са помогнали на Павел Чернев в боя. Инцидентът е станал снощи, след като Андриана Митева (27г.), и Ивайло Дачов (35 г.) от националистическата организация са излизали от телевизия СКАТ след тяхно участие в коментарна рубрика на медията. Членовете на БНС са били поканени, за да обсъждат отзвука от убийството на двете момичета от Пазарджик и отношението на младите патриоти към това. Свидетел на побоя станал и водещият на дискусионното предаване. Депутатът му поискал сметка защо допуска хора от Български национален съюз да участват в СКАТ, заявявайки, че това кой говори по тази телевизия определя „Атака”. “В продължение на двадесет минути четиримата биячи, предвождани от Чернев нанасяха удари в областта на главата, краката и тялото на Ивайло Дачов, докато петият държеше Андриана с извити ръце с предупреждение, че ако вика ще бъде „изкормена”, съобщават още от Български национален съюз. Потърпевшият Ивайло Дачов каза пред “Фокус”, че е подал жалба в полицията. След сблъсъка с Павел Чернев той е със средни телесни повреди и комоцио.  |
Това са Атака , трябва по-бърже да влезе свалянето на имунитета и на СЪД ?!?!Мутри и нищо повече ! ПП- Къде е параграфа , Костадинка Кайлито а бе сите да дадат обяснение ?!?  Редактирано от - nesnaecht на 08/2/2006 г/ 16:42:24 |
Че Атака са тикви, това е ясно - ма че 20 минути са били някого и след това той е могъл да оди и за да подаде жалба - ей тва не го вярвам... Може би са го били внимателно, даже поучително... |
“Да е забранено на мюсюлманите да обиждат пророка е разбираемо. Но в този случай се иска да бъде забранено и за вас, западняците. Това е опит за налагане на Шариата, на ислямския закон, на целия свят”, настоява професор Редиси. Нищо подобно. Това е нещо съвсем обикновено, добре познато и прието от всички. Нарича се култура на общуване или простичко [/b]добро възпитание. То се свежда до елементарното - "аз няма да ти казвам, че си пелтек, но и ти не ми говори за моята гърбица". |
| Калки не си го разбрал какво е написал човека . Случва се като четете бръже ?!?! А тука са си с право Датчаните от вестника да им покажат арабските вестници със какво се занимават ! Даже и ирански вестник ще публикува карикатури за да защити правото на слово ?!?? Ма моля ви съ не разбирате че популизъм извира отсекъде при тая цяла афера подкрепяна нема да казвам за да не кажете че са комунисти от всички страни обединявайте се ?!?! Датският вестник “Юландс Постен” може да препечата карикатурите на Холокоста от иранската преса 8 февруари 2006 | 16:49 Агенция "Фокус" Копенхаген. Редакторът на датския вестник “Юландс Постен”, на страниците на който се появиха карикатури на ислямския пророк Мохамед, заяви, че може да препечата карикатурите на Холокоста от иранската преса, предаде АП. Вчера, най-популярният ирански вестник “Хамшахри” обяви, че ще организира конкурс за карикатури за Холокоста в отговор на карикатурите на пророка Мохамед, публикувани в западната преса, предаде “Йедиот Ахронот”, позовавайки се на съобщение на Фарид Мортазави, редактор във вестника. Според информацията вестникът има намерение да оправдае публикуването на карикатурите с правото на свобода на словото. |
| Този номер с отстъпването мое си го завреме не'нам къде. Аман, от преклонени главици, които се чудят защо виждат пръстите на някого зад гърба си, а усещат друго! Аман, от дивотии! Няма такова нещо, като някой има интерес от създалата се ситуация! Има: "Някой умен умело ще се възползва от ситуацията!" Ситуацията е, че една култура подчинена на Исляма ражда и използва терористи, които открито застрашават определен начин на живот. Другото е политическа коректност и западната цивилизация е склонна да я практикува като толерантност до момента в който има място за компромис. Когато мястото за компромиси се стесни достатъчно, перото става сабя. Истината е, че конфронтацията с една общност ескалира и сме в условия на война от дълго време. Мит е, че Ислямът е добричка и безобидна религийка, мит или на политическата коректност, или на заблудени овце, които никога не са имали понятие управление. Ислямът е невинен за екстремистите, колкото и Научният комунизъм за действията на комунягите. Това е остатък в главите ни от социалистическата култура на безотговорност, защото както Кърмилницата раждаше кадрите в името на светлото бъдеще, така и Исляма си ражда лидерите и героите, които на свой ред изпращат ония с коланите. И както във всяка битка, основна цел са лидерите и ценностната им система, така и тук Ислямът ще бъде атакуван. И ако лидерите и доктрината не еволюират, не се реформират и не се съобразяват с реалностите, ще трябва да се изправят срещу свободните хора...пък тогава ще видят какво Аллах им показва. Тази карикатура е тръба - тръба за всички мислещи мюсулмани. Никой не може да спечели битката за тяхната религия, освен те самите, а и никой няма намерение да я печели. Никой няма да гради тяхната общност и всичко си е в техните ръце. |