Отиди на страница:
от цялата работа, неможх да разбера - любовта ли е виновна за птичия грип или смъртта го генерира!?! |
| За Хайдегер и Аренд не е клюка, а важно обстоятелство от биографиите на двамата, за което са писани няколко книги. Една излезе в Ню Йорк миналата година. Арент била в Ню Скуул в Ню Йорк от войната до смъртта си в 70-те. Тя има едно есе "Хайдегер лисугера". След войната пак се срещнали и пак изпитали интерес един към друг. Но най-доброто писание за Хайдегер, което някога съм чел, е романа на Гюнтер Грас "Кучешки години", дето разгръща цялата епопея на края на Райха и падането на Берлин с превъзходна игра с хайгеровите термини - самият Хитлер и цялата нацистка военна машина и пропаганда заговарят с езика на "Битие и време", докато търсят избягалото куче на фюрера. Грас има и един разказ за Хайдегер след войната, в "Моето столетие", дето живеел в една планинска колиба в Шварцвалд и станал нещо като обект на поклонение. |
| "Битие и Време" е преведена на български език от Зашев и от почти половин година (може би и повече) е на пазара в България. Специалистът по Хайдегер в България не е Денков, макар да не отричам, че и той разбира от него. Дразнещо е някой да бъде норочван за "специалиста в България" по това или онова. От Хайдегер в България разбират много хора, друг е въпросът, че не на много им е интересно да "обговарят" темата. |
| Здравейте, скъпи колеги, Историята на любовта и приятелството между Хана Арент и Мартин Хайдегер е наистина много важна и много поучителна. На чист български език и във великолепен превод на Митко Денков може да бъде прочетена книгата "Хана Арент/ Мартин Хайдегер. Писма и други документи. 1925-1975". С., 2003, издание на "Критика и хуманизъм". Великолепно полиграфски и художествено направена от Веселин Праматаров. Съставител на книгата е документалистката и архивистката Урсула Лудц.Книгата е 350 страници и съдържа 168 документа - писма от много различни години, бележчици ( като например кратки любовни покани от Мартин до Хана : "Ела утре в 8.30 на нашата пейка" или "Довечера да се разходим в гората", става дума за Шварцвалд, разбира се), доста добри стихове и от единия, и от другия, но и някои доста маниерни и насилени стихове и от единия, и от другия, и други важни текстове. Между другото, чичо Фичо, май не си прав. Хана Арент го е обичала наистина. И това се вижда най-вече от голямото й есе, написано по повод на неговата 80 годишнина и излъчено точно на 26 септември 1969 г. по Баварското национално радио. Впоследствие публикувано в Merkur през 1969 с много допълнителни бележки и пояснения. Утре вечерта ще се опитам да намеря време да постна един откъс, от който се вижда как Хана Арент оневинява и извинява Хайдегер за - изключително краткото му - според нея залитане на Хайдегер по нацизма. Още по-междудругото в книгата се казва от съставителката Урсула Лудц, че госпожа Елфриде Хайдегер, достопочтената съпруга на великия философ, е била дълги години активистка на женската организация към NSDAP и че Хайдегер е бил подтикнат-принуден от нея да се впише сред първите немски ректори, подкрепящи нацистите. Така че, чичо Фичо, тази работа е много по-дълбока. В едно от първите писма на Мартин до Хана се чете следното: "Понеже Елфриде е болна от грип, няма кой да върти къщата"!!! Това един мъж с вкус не би трябвало да си го позволява! И това е - според някои - най-големият философ на ХХ век!? Не може да се оплакваш на любимата си колега и приятелка, че съпругата, която ти е родила две деца и те обгрижва битово всеки Божи ден, за да си пишеш великите текстове и да блестиш пред студентите и студентките, за кратко е болна от грип и не може да върти къщата!!! Моята женска и съпружеска интуиция ми подсказва, че госпожа Елфриде Хайдегер е била партийна активистка на нацистката партия само от ненавист към съперничката Хана... Защото повечето хора правят всичко, което правят, не от някакви идейни или идеологически убеждения, а от страст. А за прекрасния текст, написан от Хана Арент за 80 годишнината на Мартин Хайдегер, днес ще напиша само немската поговорка: Alte Liebe roestet nicht. Сиреч: Старата любов ръжда не хваща. Това е била нейната любов. Той е бил нейната любов, любовта на живота й. А любовта, както казва Свети Апостол Павел, всичко прощава и всичко извинява. А може и тя да е била неговата, защото и той умира скоро след нейната смърт. По това също - според мен - се познава истинската любов. Никой, който е обичал истински някой друг, не го надживява за повече от година. Чао до утре вечер. |
| Айде, пак философският факултет е на първа линия. Нищо не разбрах от статията, но няма да искам вредни. Все пак, доколкото схванах, чрез езика аз възпроизвеждам самия себе си. Езикът, това съм аз. Нещо по-лошо. Аз произвеждам реалност, в която пребивават "Стоянов, Първанов, Иванов и Доганов" и различноста им идва не от ролите, които изпълняват или са им вменени, а от "препояването на моята мисловна дейност". Само в тази реалност на клишета, на опростяване, "на надеждата, че всичко ще се промени", на невъзможноста да променя самия себе си са възможни, и Филчев, и Григоров. Общо взето, скука. Редактирано от - Мурко на 19/2/2006 г/ 02:06:04 |
| Дискусията наистина се "отвя" в посоката "Бог е любов". Докато авторът се е опитал с философски аргументи в стил Хайдегер да ни обясни ставащото у нас, използвайки по-скоро работите на "ранния" Хайдегер. Може би има смисъл да се обърнем за баланс и към "късния" Хайдегер - към интервюто му в "Шпигел", дадено през 1966 и публикувано чак след смъртта му през 1976 г., все пак един вид "лебедова песен". Тук давам някои откъси с мисли на "късния" Хайдегер от това интервю: За демокрацията: "За мен е решаващ въпросът, дали днешната техническа ера може изобщо да бъде свързана с някаква политическа система. Нямам отговор на този въпрос, и не съм убеден, че това е демокрацията". За света и промяната: "Философията няма да може да подпомогне каквато и да била непосредствена промяна на сегашното положение в света... Тук може да помогне единствено Бог. За нас остава единствено възможността в мисъл и слово да се готвим за Божието пришествие, или за упадъка, в случай че Бог няма. Защото в отсъствие на Бога ние ще загинем." За ролята на философията: "Философията е изчерпана." (тук Рудолф Аугщайн, издателят на "Шпигел", пита резонно: "А какво застава на мястото на философията тогава?" - "Кибернетиката" - отговаря Хайдегер, без да му мигне окото... ). Цялото интервю го има в платената част на сайта на Spiegel, безплатно може да се намери например Натиснете тук Редактирано от - Юмжагийн Целденбал на 19/2/2006 г/ 14:55:58 |
| и така Хайдегер плю в окото на нашите философстващи безумци. _________________________________ Приватизацията е майка на мизерията. |
| Една размишляваща: "Историята на любовта и приятелството между Хана Арент и Мартин Хайдегер е наистина много важна и много поучителна. Утре вечерта ще се опитам да намеря време да постна един откъс от който се вижда как ..." Хммм... Понеже интуицията ми подсказва как довечера ще има поредна порция захарен сироп по темата за нежната връзка между двата философски ума, нека да пусна пък аз един откъс от една друга нежна връзка между два философски ума - същия Хайдегер и бившата му студентка Елфриде Паули, впоследствие г-жа Хайдегер. Писмото е писано от съпруга Хайдегер до съпругата Хайдегер на 18.10.1918. Няма да го превеждам, за да не обвинят сайта на форума в разпространяване на антисемитска пропаганда: "Die Verjudung unsrer Kultur u. Universitä ten ist allerdings erschreckend u. ich meine, die deutsche Rasse sollte noch so viel innere Kraft aufbringen, um in die Hö he zu kommen. Allerdings das Kapital!" Който иска, може да прочете още доста допълващи (и изясняващи) картината неща, ако хване книгата "Mein liebes Seelchen! (Briefe von Martin Heidegger an seine Frau Elfride. 1915-1970)". Нова е, от миналата година - така че още не е преведена на български. Но пък според мен е най-добре Хайдегер да се чете в оригинал на немски... Все пак е изтекло известно време от епохата на Карл V, и немският става вече не само за разговори с коне, нали така... Редактирано от - Юмжагийн Целденбал на 19/2/2006 г/ 15:35:59 |
Ери, права си, че го обичала, и как не - тя била бабиното умно момиченце от затънтения Кьонигсберг, и то еврейче, той - вече звезда, но на мене тя ми е сто пъти по-симпатична от него. И след войната пак се харесали за малко. И "Heidegger the Fox" (1953) не е написано съвсем с неприязън.
|
| Чичо Фичо: "... тя била бабиното умно момиченце от затънтения Кьонигсберг, и то еврейче, той - вече звезда... И "Heidegger the Fox" (1953) не е написано съвсем с неприязън.... И "Heidegger the Fox" (1953) не е написано съвсем с неприязън." Хммм... Хубаво казано. А я да отворим Библията на подрастващите умни момиченца и да прочетем какво пише там за лисиците и за розите: "... Малкият принц отиде да види пак розите. - Вие въобще не приличате на моята роза и още не сте нищо - каза им той. - Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Сега сте такива, каквато бе моята лисица. Беше само лисица, подобна на сто хиляди други. Но я направих моя приятелка и сега е единствена на света. Така и тук. Макар родена и израснала преди епохата на библията "Малкият принц", малката принцеса на философията е опитомила лисицата, и това вече не е коя да е лисица-антисемит (като стотици хиляди други), а е Нейната Лисица. А милионите евреи, които са се сбогували с живота, защото не е имало кой да ги защити - и защото такива като лисицата са писали още през 1918 г., че е налице едно масово "поеврейчване"? Какво казва библията на Малкия принц по въпроса? "Хубави сте, но сте празни - продължи малкият принц. - За вас не може да се умре." Така е. Любовта към ближния е абстрактна. Ближният е едно множество, за което могат да умират само балами като Исус или Левски - но те затова са Исус и Левски. А останалите? Те си избират една от милионите рози или една от стотиците хиляди лисици и тя става най важна и единствена: "Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза." Ето това е - "защото е моята роза". Това е основното в този вид философия. А, и нещо за евреите, които били унищожени в концлагерите, говорехте? Ами те са съдействали сами за унищожението си, не сте ли чели? Ами прочетете, Хана Арендт, "Баналността на злото". Там го пише черно на бяло. Важното е да не пишем политически некоректни неща и да сме против антисемитизма по принцип. Е, когато любимият е антисемит, то е друго нещо. Защото той е твоят антисемит. Защото тъкмо него си слушала да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. А умрелите са си умрели - какво толкова. В крайна сметка този, който умре по-рано, ще е по-дълго умрял, нали така... |
| Целденебал, едва ли някой е писал повече тука срещу антисемитизма от моя скромност, споменавал съм даже и за помощта на еврейските общини в Германия за собственото им изтребление, както е разказано от Арент в "Баналността на злото". На филма "Пианистът" също видяхме, че еврейска полиция натовари определените за избиване евреи на влака, тя ги налагаше, и един от полицаите в суматохата спаси нашия герой пианист по някакви лични причини, и останалите от семейството му отпътуваха. * Но Една размишляваща казва нещо по-интересно. * За мене Арент е най-симпатична не с "баналността на злото", която теза не споделям и много повече симпатизирам на героя на Камю в 'Чумата", и не даже с хубавите си анализи на тоталитаризма, дето пък по-ме кефи "Авторитарната личност" на Адорно, и романите на Солженицин, Оруел и Хъксли, че и "Д-р Фаустус" на Т. Ман. Арент според мене е най-велика там, дето и Адорно дава фира - в оценката си на Америка, американската революция, отношението на социалния въпрос и въпроса за доброто управление. * М. Вебер и Арент са двамата велики немски познавачи на Америка - странно, че са само двама, все пак има 29 милиона американци от немски произход, втората по численост група след тия с ирландски произход, 33 милиона (може да се посочва повече от един произход). Иначе според мене (не съм познавач) немската култура още има плакатна представа за Америка (Гюнтер Грас с уж избягалия в Америка дядо-милионер на налкия Оскар; образа на окупатора в "Тенекиения барабан"; филмите на Вернер Херцог - като оня за продавача на плодове, дето заведе проститутката в затънтен степен щат и живееха в къщичка на колела; или Ерих Кестнер с образа на Холивудския бос в "Малкия мъж и малката мис"...) |
| Малките еврейчета са баш големи лисици. Все търсят по-така шабес-гои да ги онождат ид ги карат да правят услуги на юдеите и гадости на своите. |
Цеденбал  , разбрах! Говориш за двойния аршин. Така е! А "Малкият принц" е една много, много мистериозна и съвсем не детска книжка. |
Много е писано за мистерията "Малкият принц", както и за странния й автор граф, ето още нещо: Натиснете тук |
| Здравейте, скъпи колеги, Много съм впечатлена от вашия разговор. Юмжагийн, много интересни неща си написал. Макар че книгата с кореспонденцията и стиховете на Арент и Хайдегер я имах откакто излезе преди три години, съвсем наскоро я прочетох, защото общо взето ме е гнус да се занимавам с личния живот на известните хора, но тук случаят е много по-различен. Точно вчера се питах: "А тази Елфриде каква ли е била?", и ето днес Юмжагийн ни осведоми. И тя му е била студентка. Когато един мъж - университетски преподавател - се влюбва все в свои студентки, това според мен означава, че се влюбва не в тях самите, а в своето отражение в техните очи. Интелектуален университетски нарцисизъм. А прочита на писмата му до Хана Арент ми създаде точно това усещане: дори и да е бил голям като мислител, много е малък като човек. Едно позьорство, едно самолюбуване, едно непрекъснато оплакване от по-едри и по-дребни проблеми около семейството... И на мен като на чичо Фичо тя ми е много по-симпатична. Освен това, Юмжагийн, не можеш да я обвиняваш в корист, защото тяхната любов се случва преди той да публикува "Битие и време", и доколкото знам, по това време все още е бил неособено известен. Освен това тя не може да бъде обвинявана и в грижа само за личното си спасение и егоизъм, защото впоследствие цялото й творчество се върти около злото, причинено на толкова много хора... *** А що се отнася до най-първия упрек на Юмжагийн, да, така е Юмжагийн. Дискусията отново я отвяхме към "Бог е любов", защото точно тия мисли, дето си ни ги цитирал от интервюто в "Шпигел", ни показват колко е зловещ Хайдегер като социален мислител. Ако не демокрацията тогава какво може да спаси човечеството?Някакъв нов тоталитаризъм ли? *** И последно: ако искаме да сме прецизни в терминологията за буфонадата, трябва да кажем, че в нашенската ситуация имаме не триумвират, а куатровират, защото и Първанов управлява държавата редом с тримъжието Станишев-Сакскобургготски-Доган. И не виждам как и кога могат да се променят нещата. |
А защо да е бил зловещ, Една размишляваща,  , след като е написал това?За света и промяната: "Философията няма да може да подпомогне каквато и да била непосредствена промяна на сегашното положение в света... Тук може да помогне единствено Бог. За нас остава единствено възможността в мисъл и слово да се готвим за Божието пришествие, или за упадъка, в случай че Бог няма. Защото в отсъствие на Бога ние ще загинем." Напълно съгласна. |
А що се отнася до най-първия упрек на Юмжагийн, да, така е Юмжагийн. Дискусията отново я отвяхме към "Бог е любов", защото точно тия мисли, дето си ни ги цитирал от интервюто в "Шпигел", ни показват колко е зловещ Хайдегер като социален мислител. Ако не демокрацията тогава какво може да спаси човечеството?Някакъв нов тоталитаризъм ли? те това е върха за днес _________________________________ Приватизацията е майка на мизерията. |