“Това включване, което в повечето случаи след успокояване на злостта и преди всичко след като донякъде са коригирани множество неверни слухове, се обозначава днес като “заблуда”, има много аспекти, а след всички тях и този на времето на Ваймарската република, която в никакъв случай не се изявяваше в тази розова светлина за живеещите в нея, в каквато се вижда на ужасния фон на последвалото я. Съдържанието на заблудата значително се различава от онова, което минаваше и би могло да се приеме по онова време за “заблуждение”. Та кой, освен Хайдегер, стигна до идеята да види в националсоциализма “срещата на планетарно обусловената техника с човека на новото време” – пък било и в случай, че е чел вместо Хитлеровата “Моята борба” някои писания на италианските футуристи, на които тук и там се позоваваше фашизмът за разлика от националсоциализма. Тази заблуда е несъществена с оглед на много по-решаващото заблуждаване, което се състоеше в това действителността да се отклонява в мазетата на Гестапо и в изтезанията на възникналите непосредствено след пожара в Райхстага концентрационни лагери в уж по-важните региони. Онова, което действително се случи през пролетта на 1933 г. бе изразено по незабравим начин от народния поет и певец Роберт Гилберг в следните четири строфи:
“Никой вече не ще хукне
с брадва къщи да разбишква –
просто нацията пукна
като чумна пришка.”
За късо време Хайдегер наистина прозря тази “заблуда”, след което рискува значително повече, отколкото бе обичайно тогава в немските университети.”

Това е бел. 22 към текста на Хана Арент за 80 годишния юбилей на Хайдегер.
В нашето издание “Хана Арент. Мартин Хайдегер. Писма и други документи (1925-1975).” е на с. 284.
Преводът е на Димитър Денков.