Отиди на страница:
 Обаче за секса не разбрах - веднъж на един месец или веднъж на три месеца. Щото, все пак, не е без значение за психологическия, хъм, портрет. |
| >>><<< Сиби, веднаж на няколко месеца...сега да не му е светил човека...И ти кво ся, нали при тебе нямаш изнасилвач, па и не си от категорията " бабе", въпреки че синчето може скоро да ти тури едно почетно "баба". Аз вече като чуя баба, заставам мирно, отдавам чест и си викам, че моята е най фината баба на света....има снага на 18 годишно...такова и украшения като на 26. Прти това е миньонче със съответния миньон цокъл.Една по-голяма бръчка има, ама тя е отдолу и си седи върху нея... Редактирано от - sluncho6 на 20/2/2006 г/ 01:48:47 |
Слънчо  , не бе, съзрях това разминаване в текста - за психологическия портрет, изготвен  на престъпника геронтофил, било всичко проучено, включително и колко пъти прави секс - да речем - в годината  , та жена му по това го разпознала, включително, както и околните съседки със светещите до късно прозорци.Но въпросният заподозрян, не разбрах, веднъж в месеца ли го правел или веднъж на три месеца / и двата варианта са споменати/. Иначе, да, и двете ми синчета във всеки един последващ момент биха могли да произведат от мен една хубава баба. Обаче аз не се плаша от това, викам си, таман като го разхождам внучето в градинката, хората току се излъгали, че една майка просто си разхожда изтърсака! |
Чак пък склероза  . Аз си мисля, че авторът е оставил вратичка на заподозрения, за да се оправдае в къщи поради тези противоречиви доказателства.Ето кои: 1/ Прави секс веднъж месечно и веднага се обръща към стената и захърква, без да се замисли, че партньорът му се нуждае от нежна дума или поне да смени гумичката на чешмата в банята. 2/ ... За секса да не говорим - веднъж на три месеца и не само няма ласка след това, а и хърка като икарус. Лека милички.  |
Най-  добре е да се прави секс по национални празници , Коледа , Нова година, щото са по-често , инак най- добре е по време на пълно слънчево затъмнение за района в който живееш... няма начин да пропуснеш.... секса , де! |
| Да ме извиняват полицейските профайлъри, ама 3 бабички за 2 месеца си е повече от веднъж месечно. Генерал Спиритонов требва явно тук да се намеси. Само той може да пипне извратеняка. |
| От унеса му го изтръгна резкия звън на петолъчката.Генералът се сепна и очилата му подскочиха на носа. До този момент петолъчката не беше звъняла, но пък и той от скоро бе на този пост и в този кабинет. Пресегна се внимателно, поразкърши пръстите на дясната си ръка над слушалката и след като пое въздух дълбоко и го изпусна на тънка струя, с отсечено движение я вдигна. "Слушам, г-н Президент!" -излая той и се изпъна прав пред телефона. Гласът отсреща му обясни, че ситуацията е извънредна и се налагат извънредни мерки:"Няма кой друг да се справи. Само Вие" След кратка пауза добави "Знам го от опит..." и с едва сдържано вълнение завърши "Успех!". Генералът захлопна устата си цяла минута след като разговорът бе приключил. Когато се съвзе от изненадата на неочаквания разговор с най-важния човек в държавата, се зае с подготовката на възложеното му дело. От известно време се бе откъснал от полицейската работа, но стара максима гласеше, че няма бивш полицай. "Което е верно, верно си е! - се зае да докаже на всички генералът. Всички вестници бяха пълни с информация, имаше го дори психологическия портрет на изверга. Етанолий систематизира информацията от вестниците. Най-голямо внимание обаче, обърна на реконтрата в "Сега" - там пишеха неслучайни хора. "Прав е бай Цар" - поклати глава Етанолий, "три баби за два месеца не е 1 (една) баба за 1 (един) месец." Когато свърши с четенето всичко му се изясни. Дори вече знаеше къде да намери престъпника. Трябваше само да внимава да не го уплаши и разбира се да го изненада, когато онзи най-малко очакваше. Докато ровеше в скрина в будоара си преди да се преоблече, нареди на секретаря си да му донесе и докладва набързо пощата, за да я отупа надве-натри, че да не се задръства работата в службата. Оказа се обаче, че и това бил свършил - нямаше нищо за докладване освен да се реши въпроса какво да се прави с ошкуите, които поради рязкото затопляне на времето излизаха от употреба. След като се замисли за кратко Етанолий нареди да ги нахранят хубаво в стола и да ги завият да спят през лятото в гаража. Назначи и служител, който на всеки две седмици да им забърсва праха от носовете и изтупва козината. Щом отпрати секретаря се зае да се приготвя: свали костюма и си сложи дънки, пуловер и яке. За чорапите се поколеба - тъкмо бяха привикнали към формата на краката му и можеда да изкарат още пет-шест дни, но все пак скъпи черни копринени чорапи с жартиери на коленете не вървяха много на дънки. Със съжаление ги смени с бели хавлиени. Сложи си и маратонки. На главата монтира една оранжева перука и закрепи подхождаща й рижава брада. С големите тъмни очила се довърши. Гледката в огледалото го омагьоса и едва се откъсна от образа си. Пък и се уплаши да не вземе да си направи това, което онзи изверг правел на бабите. "Е, аз мога поне да си предизвикам известен кеф...Така, де , ако въобще се захващам, да има за какво." Провери оръжието си на кръста и грабна големия черен чадър от окачалката. Покатери се на прозореца, закрепи се внимателно и отвори чадъра. Пое дълбоко въздух (много ги умееше тези работи) и .. полетя надолу. След малко благополучно се приземи, подчинявайки се на земното претегляне. Стана чевръсто, изтупа си задника и сгъна чадъра прилежно. Немедлено се отправи към изхода, който бе известен само нему. И как нямаше да е , като сам си направи дупка с една ножица в мрежата на оградата. Мястото на среза бе избрал внимателно така, че да не се вижда от служителите. Когато излезе на булеварда и службата остана зад гърба му погледна компаса си и пое на североизток. Първо с автобус, после с още един, който смени с трамвай, а сетне - пеша. Крайната му цел бе един квадрат - много точно го виждаше във въображението си: блок 487, срещу него блок 395, залепеният за него и перпендикулярно разположен № 391, само на четвъртия не можеше да разчете цифрите. Затича се. Тича дълго и добре , че имаше добър тренинг. Накрая , почти без дъх стигна до мястото. Това беше. Сигурен бе. Спря на място, докато възстанови дишането си. След минута-две се успокои и пое към детската площадка, закътана между четирите блока от мисловната му схема. Две самотни фигури имаше там - възрастен мъж, който общовзето отговаряше на вестникарско-полицейското описание и баба, чиито задни части, обути в розови прашки бяха полузарити в пясъка, а горната част на тялото й (повдигната доста нагоре от въпросните задни части) бе с тениска и червеното зимно яке на М-тел. Бабата ревеше и удряше ръчички в пясъка: "Не искам, не искам...!" Около нея бяха разпилени търкалата на дървено сметало. "Няма да смятам! Няма пък!!!" - виеше тя, а дядото тропаше с крак и ревеше, колкото му глас държи: "Колко баби са за две баби за три месеца? Казвай, или ще те насиня!" и размахваше ярко син маркер. Етанолий поклати глава и набра дежурния полицейски номер, за да приберат изверга на топло. Май трябваше и бабата също... |
| ІІ ВАРИАНТ "Етанолий смята сам" Точно върху тази математическа зависимост се съсредоточи генерал Спиритонов. Ами да - 3 делено на две е по-голямо от едно. Елементарно господин премиер или господин президент, както нееднократно бе произнасял Етанолий. Порови из секретното си тефтерче и откри това, което му трябваше - името и най важното: адреса и ЕГН-то на приятелката си от целодневната детска градина, която посещаваха заедно през 1950 г. Тя щеше да свърши чудесна работа. Посети я в панелката й в "Люлин-4" в момент, когато тя съзерцаваше едно вълмо сребристи косми, останало по гребена й. Усмивка на доволство бе изписана върху лицето й. На въпросителния му поглед отвърна със сластна въздишка и му разказа история, пълна с любов и чудатост: "Трети месец нощем, като задремя, входната врата на жилището се отваря (аз я заключвам, но тя се отваря) и при мен се явява Ангел (съпруга ми дето се помина на милениума), фърля ме на одъра и прави с мен каквото си ще (и както аз много обичам). Кога аз се затръшкам от харно, той скокне, сресва се с гребена ми и изчезва навън. Е това само ми оставя" - посочва Славуна вълмото по гребена. Ченгето у Етанолий се обади - подуши вълмото, погледна зачервената баба Славуна и разбра къде е грешката в психопортрета на Чудовището. Невярно беше, че прави секс веднъж на месец или на три месеца. Аритметиката беше друга - първия месец - една - втория месец - две - третия месец - три или общо четири баби за три месеца. Другото го установиха медиците-експерти - трите баби се бяха споминали от свръхдоза (секс), а Славуна - е, тя беше друго нещо... А кой беше Чудовището - и на този въпрос отговора бе във вестниците. "Кой точно?" - Трябваше само да се умножи 7 (броя на дните на седмицата) по 24 (колкото са часовете в денонощието). [/b][/center] |
Княже,  Като една същинска Агата Кристи си от розовия и период. Само дето там най-често убиеца излизаше авторът (Виж "Алиби" . |
Аха, Алиби или Убийството на Роджър Акройд - всъщност - д-р Шепърд. Да ме извинят тия, дето още не са чели този фамозен роман. Агата Кристи имала розов период като Пикасо ли? Не знаех. |
| Туй за психологическия портрет си е върхът! Тук имаше некакви скечове по телевизията, та съм запомнила един: Хванали племе диваци една баба-мисионерка, вързали я и танцуват около нея. По едно време се чува едно: "А-ха-а-а, ау-у-у!" (абе нещо, дето го вика Тарзан) и един бял див Тарзан разгонва диваците и отвързва бабичката. Бабата му благодари: "Ти ми спаси живота! Сигурно щяха да ме изядат!" Тарзанът отвръща: "А, не, тези не ядат жени, а осъществяват ритуал на плодородието. Всеки от тях щеше да прави любов с Вас." На което бабката му отговаря: "По-добре да си беше гледал работата вместо да ме спасяваш!" |
Етанолий поклати глава и набра дежурния полицейски номер, за да приберат изверга на топло. Май трябваше и бабата също... Докато чакаше полицаите да дойдат, Етанолий се отпусна на една пейка между люлките и катерушките, така че да може лесно да наблюдава заподозрения без самия той да бъде видян. Още веднъж се възхити сам на себе си колко предвидливо от негова страна да се дегизира преди да излезе. С тази оранжева перука и брада, а и с изкуствения нос, който си сложи по пътя насам нямаше никакъв шанс някой да го разпознае. "Детективската работа изисква анонимност" - мъдро заключи Етанолий. - "А добрата дегизировка, в случая, е половин свършена работа." Слънцето се показа плахо иззад облаците и напече зажаднялата за топлинка земя. Приятно затоплен и унесен в мъдри мисли за трудностите на полицейската работа, както и в мечти за предстоящите похвали и награди за успешното разрешаване на заплетения случай, генерала бе задрямал на пейката. Тъкмо сънуваше финала на речта си при награждаването, когато нахален груб глас измъкна насила от залата за пресконференции и го върна в реалността: - Ставай извраетно копеле такова. - изкреща някой в ухото му грубо го разтърси за реверите. - Мммм??? - недуомяващо измърмори Етанолий и се огледа мигайки на парцали. Някаква сиво-синя стена срещу него се рамърда и отново грубо го разтърси. - Пипнах го гусин капитан - се разнесе някъде отгоре и генерала бавно вдигна глава. Аха, полицаите бяха дошли най-после. Но защо този сержант го будеше тъй брутално? Та нали туко-що беше разрешил случая вместо тях. Още замаян Етанолий се оглеждаше плахо. - Браво, сержант! - чу той някъде зад себе си. - Отбележете в протокола, че сме го заловили докато дебне поредната си жертва. Чак сега генерала разбра каква грешка е станала. Погледна към пясъчника. Бабата все още седеше там, но от възрастния мъж нямаше и следа. Явно беше усетил приближаването на полицията и се бе омел навреме, а тъпите ченгета бяха решили, че той е престъпника - Ама аз не съм... - опита се да протестира той. - Няма аз, няма мас! - прекъсна го грубо капитана - Арестуван си. Ако имаш да кажеш нещо, ще ни го кажеш в районното. Знам ги аз такива извратени типове като теб. Слагат си перуки и изкуствени носове и дебнат беззащитните бабички в градинките. Не ща да слушам никакви оправдания. - и капитана доволен залепи устата му с широко лъскаво тиксо. - Ммм мм ммм ммммммм - продължаваше отчаяно да мучи Етанолий докато го натъпкваха грубо в полицейската кола. "Добрата дегизировка, в случая е шибана работа" мина през ума му точно преди вратата на полицейската Лада засилена от старателния сержант да му разбие носа. |
| Аритметиката беше друга - първия месец - една - втория месец - две - третия месец - три или общо четири баби за три месеца. Княз Балконски , познавам един професор по математика, който веднага би ти завъртял двойката заради този логически извод . Baj Car, |
| Розовият период на Агата Кристи се отличава с едно, максимум две убийства в роман. За разлика от аленият такъв, където покрай основното едно -две убийства се премахват случайни свидетели или се създава група жертви с цел маскировка на мотива в местността. Двата периода водят наименованието си от цвета на кръвта, по и около жертвите. В розовия период тя е малко, главно венозна, поради по-добро планиране, свързано често с имитация на самоубийство. В аленият, както вече сте се досетили, е артериална, плод на заколване, намушкване и пр. практики за създаване на атмосфера и голямо количество трупове за нуждите на съспенса. Редактирано от - Йори на 20/2/2006 г/ 15:55:43 |
| Драга аце , доколкото съм разбрал от повествованието на княза, баба Славуна е участвала и трите месеца по веднъж и така се получава за 3 месеца 6 пъти с 4 баби. |
| Хайде да смятаме! Всеки месец с баба Славуна. Вторият месец плюс една баба, която се свръхдозира до края на същия месец. Третият месец плюс две баби, които също се свръхдозират през този месец. Драга Аце, при тази аритметика май бабите излизат, а? |
Bai Car, дори го чувам как мърмори: "Математиката не е мнение  !". Княз Балконски, сега вече е по-ясно , стига останалите баби да са различни ...Редактирано от - aце((тон)) в кафето на 20/2/2006 г/ 16:08:30 |
