Отиди на страница:
| Не на чалгата във всичките и разновидности.Не може да си бял човек и да слушаш чалга.Чалгата е опит да се асимилира културно българския народ, примитивна музика за примитивни хора... |
| И аз съм против чалгата, ама като я харесват поне 42, 7% от народа, какво да се направи? _______________________ Безплатно е само сиренето в капана за мишки. |
| Рядко тъпа статия. От къв зор непременно трябва да се бръкнем за да може Азис да си покаже задника по 'Евровизия' ? А т'ва дето само чалгарите разчитали на гласовете си направо ме уби. Тоя да не бърка опера с чалга. Разбирам да беше казал на циците, щеше да име некаква логика. |
| В dir.bg някой даде линка с вече излъчените от няколко страни песни за конкурса на Евровизията, дано го попълнят и с останалите. Нямам никаква представа от българските песни обаче. Има ли ги някъде, в някой линк? От това, което чух в горния линк останах с впечатлението, че проблемът е, че тези песни са създадени под натиск, а не са продукт на свободно вдъхновение. Сякаш селекционната комисия във всяка страна е седнала в заседателната зала и сякаш ги чувам по време на брейнсторминга да дискутират какво да се направи, за да спечели страната. Едни например решават, че, тъй като единственото световно явление някога произлязло от конкурса на Евровизията е ABBA, то песента непременно трябва да е епигонство на тази група. По-добре да прилича на нещо и да спечели, отколкото на нищо да не прилича философства комисията. Такъв е дизайнът на песните от Малта, Естония и Белгия например. Като чуеш АВВА ти си привиждат северни сияния, но и Малта се курдисала там. Малко дразни английският на певеца, но иначе не е зле. Белгийската звучи страхотно от гледна точка на поставения й проект. Най-близо до оригинала е Естония и също звучи страхотно. Както казах даже за взели и йониката с характерната бленда (е, няма го Стиккан Андершон да установи мярата, но нишо на този свят не е съвършено). Обратно на очакването, вместо да предизвика дипли на северни сияния, норвежката песен е като излязла от съботна служба в синагога. Освен че Норвегия първа публикува във вестниците си карикатурите на южната си съседка, сега май и по музикална линия й удря едно рамо. Песента също не е никак лоша и си е в типичния еврейски тъжен стил, дето ти иде да си скъсаш косите от мъка. Южната им пък съседка, на пук на всички, се представя с ретро от ония добрите времена на западната цивилизация – няма да ви уйдисаме на циганизацията, туркизацията, арабизацията, гърцизацията и чалгосването, макар и пазарът вече да го бил изисквал и било имало някаква си борба за някаква си награда в Евровизията. И Джони дето обича Кони няма шанс да бъде изместен от Smarty дето си мисли, че е цар и се е натрапил на купона. Защото Smarty не може да играе туист като Джони и doesn’t feel the groove (нищо че на Джони карикатурите му не са смешни и е малко смотан). Иначе песента като цяло, за жанра си, е страхотна и мисля, е в тройката на този конкурс. Та така, датчаните и тук бамбашка. Всички нещо чалга, техно -- аре па ние туист. Да ви напомним времето, когато беше добре тук и ги нямаше досадниците. На заседанието в друга група страни пък като че ли се е взело решение да се надпяваме. Да вземе например Румъния. На такъв може да излезе само Азис, най-големият глас в историята на българската поп-музика. Има нещо притъпено в гласа на румънеца, но ще е достоен конкурент на Азис. Азис, за пръв път в българската поп-музика, може да се бори за европейска, ако не и за световна сцена. Той обаче има проблем, който не се корени нито в етническия му произход, нито в сексуалната му ориентация (ако приемем, че PR-ът му правилно я отразява). Проблемът му е, че излъчването му е каспичанско и костинбродско. Провинциално. Този проблем е поправим. Какви ли не чалгаджии е видял светът, които, поставени под строг контрол от талантлив водач са излетели в небесата. Какво ли би бил Мик Джагър, който, като си помисли човек, не е и кой знае какъв певец, ако го нямаше Кийт Ричардс да въвежда дисциплината. Видяхме какво стана от Пол Макартни като се изплъзна изпод контрола на Джон Ленън и Джордж Мартин. Какво е Пол Макартни след Бийтълз – нещо, прогресивно превръщащо се в нищо. Така че и на Азис това му е проблемът – разни кузовци, музовци и пейнъри до никъде няма да го доведат. Светът трева не пасе и хич и не иска и да знае за велинградска естетика. Има и една друга група песни, дето на заседанието е решено да бъдат като на Бритни Спиърз, Бакстрийт Бойз и подобните им кахърни, но с весел ритъм и подскачащи момченца песни. Такива песни сега били вървяли. Айде да не ги изреждам, че ме мързи пак да ги прослушвам и да ги търся. Една песен, която се откроява на общия фон е полската и то заради първия и втория си дял. Там певецът изгражда жестоко (изключваме тривиалния увод), за да стигне до бриджа, където изведнъж пропада в мегатривиално мотивче. За кво беше тоя напън? И дамското гласче, и то допринася да се скапе пейзажа. Полският звучи също жестоко, но някакви “служебних прошбах” се прокрадва. Дано не е това, което си мисля. Има и песен, която просто си е песен и това е на Ирландия. И нея леко сме я чували, но е приятна и добре изпята. Няма да се спирам на песни от Съветския съюз, като тези на Кипър, донякъде на Словения и не знам какво още, че вече ги забравих. Словенецът също е конкурент на Азис, но гласът не прави песента. Една съветска песен не може да бъде спасена и от най-добрия глас. Виж, човек без глас като Стинг може да те гръмне, но това се дължи на онези компоненти взети заедно, дето правят шедьовъра. А той по схеми няма как да се пръкне, трябва вдъхновение, трябва талант. Засега, преди да съм чул и останалите, се спирам на датската, полската, ирландската, албанската, белгийската, естонската, малта и т.н. Нещо такова, приблизително така подредени. Айде, ако ми дойде музата, пак ще драсна ред, а може и два. Редактирано от - Бивол по калдъръма на 27/2/2006 г/ 23:05:11 |
| Линкът, за който споменах в горния постинг, изчезна при редактирането. Опитах се да го пусна наново тук, но не излезе даже и преди редактирането. Не знам защо. Ето го без таговете: http://eurovision.free.bg/audio.htm Редактирано от - Бивол по калдъръма на 27/2/2006 г/ 22:57:28 |
| Нищо българско не може да спаси тоя боядисан мангасарин! Този брой да не е посветен на мангасарите бе, се-гащници? |
| Азис спаси българската "Евровизия" С визия като Азис ще се спасим в Азия, не в Европа. Лошото е, че чалгата като продукт се радва на огромен пазар в България. Единственото и добро дело беше, че измести сръбското от заведенията. Но това не е прави по-европейска. |
| Аз пък съм слушал Дейвид Ковърдейл в София и също ми е достатъчно и не ща повече. Обаче иначе записите му си ги харесвам и не ми пука много че не може да пее на живо. |
Добре, че бе Азис. Човекът се появи на сцената в зала 1 на НДК за малко, пусна мощния си глас, след това се прибра отново зад кулисите[/blue] Думи нямам! Азис и пеене, мощен глас и т.н.  Автора, земи се  Редактирано от - bot на 28/2/2006 г/ 10:44:30 |
| Форумци, Колкото и да се опитвам да я разбера тази ваша анти-чалга реторика, все не мога. Може би съм тъп, селянин - ориенталец по душа?...може би съм просто един образован български емигрант в чужбина, който тотално е загубил връзката с родната си страна?.... а може би съм просто прекалено отдаден на моята професия, за да разсъждавам "нормално" по други теми? Може би! Но... все пак позволете ми да попитам: какво толкова лошо има в това да се слуша чалга? Нима не живеете в свободна страна, в която всички хора са равни независимо от пол, раса, религия, сескуална или чалга ориентация? От къде идва тази псевдо-култура, която възвеличава мамини синчета като Графа, примерно, а плюе чалга певци, които се слушат от цялата страна? "Проста музика" било, ще кажете, напомняла за Турция и ориенталските обичаи... Чудя се, ако разбирахте английски (или African-American вариантът му), какво ли щяхте да кажете за американският РАП? Когато зададох този въпрос на един свиреп "анти-чалга" деец (ама иначе лют про-американски фен, четящ превода на думите на Буш с такъв плам, така както дядовците ни са чели думите на Ленин и Сталин).. та като го питах какво мисли за РАПът и се оказа, че рапът било "друго"... Чудя се защо ли е друго? Защо ли Еминем и Тупак са по-"други" от Райна и Гергана... Дали защото не ги разбираме? или пък защото ни се виждат едни такива по-готини, по-добри, само защото са някак чужди и не ги разбираме точно какво говорят...? Или защото безпаричието и злобата са проникнали толова надълбоко в душите ни, че ни пречат да вложим елементарна мисъл и вместо това предпочитаме да се оставяме на течението на бушуващата енергия от омраза към всеки българин, който дръзне да се "прояви" по някакъв начин.... Седя си тука - някъде близо до родното място на the fuckin' son-of-a-bitch who talks shit и не мога и не мога да разбера защо трябва да мразя чалгата. Но както и да е... аз така или иначе нищо не разбирам, ще кажете... - даже се и страхувам от една дата, една партия и един човек (03.03.2006 , Атака , В. Сидеров). Какво толкова може да се случи? Те, "чалгаджиите", са толкова тъпи ориенталци, че нищо не могат да направят. Ние сме по-умни от тях, а и не слушаме чалга - ние слушаме Буш.. Какво ни пука? |
| Естесвено, че няма голяма разлика между чалгата и рапа. По мои наблюдения почитателите на двата вида забавления съвпадат - щом се ръсят простотии и се тресат цици са там. Аз лично нищо нямам против чалгата, само не разбрах що трябва БНТ да харчи парите на данъкоплатците за да лансира заголените бутове на Азис на европейската сцена, както предлага автора. Редактирано от - Ку-Ку на 28/2/2006 г/ 07:21:37 |
| Мечо, какво точно искаш да съобщиш, че не ми стана съвсем ясно. Доколкото разбирам, тези, дето не слушат чалга не говорят английски, слушат рап и четат преводи на речите на Bush. Това ли е посланието? |
| Tedy bear, ти ял ли си нещо , което предизвиква у теб погнуса?Предполагам, че доброволно не.Чалгата е средство за духовна асимилация от мангалите, като сборно понятие.Ти гледал ли си филма "Време разделно"Там башибозука напада селата , за да ги потурчва, и отпред вървят едни юнаци дето надуват зурни.Голям кеф.И когато виждаш , как български момичета хвърлят гюбеци , ти става болно.Защото в тая чалга пищят същите тези зурни.Това е просто културен шок.А колкото до рапа-shit, merde или sheisse, это все равно. |
| "И когато виждаш , как български момичета хвърлят гюбеци , ти става болно." Herr Fuehrer Vasko, Защо ли на никой американец не му става болно като вижда американските момичета да си кършат тлъстините на 2PAC? Нима очакваш, че една нация трябва да е съставена само от (псевдо)-културни граждани, които ходят на опера, театър, четат Шекспир, Достоевски и Кавка? Не смятам, че го очакваш - дори напротив. Искаш да се открояваш, нали? Само ще ти кажа, че девизът"аз съм интелигентен, бял и културен, а те са тъпи, черни и некултурни", не те прави умен, а по-скоро подсказва една характерна за комунизма снобарщина, която е естествена проекция на липсата на реални обществени знаци за "успял-неуспял" - такива каквито съществуват в западния свят. Не че имаш вина, че тези знаци не съществуват в българското общество, но това е друг въпрос... |
| Авторът не е прав. Мария Илиева има страхотен глас и пееотлично, ама за кво й е тая афровизия, при положение че там ще я сравняват с идоли като Слави Трифонов и Азис |
| Мен американските девойки не ме интересуват.А ти задавал ли си си въпроса-еди кой си е успял-но на каква цена, с цената на какво? Дали е успяла една МАДАМ или дилър?Извинявай, аз забравих, че за някои хора само парите имат значение. |
| Е, да - прав си! Далеч по-лесно е да се открояваш с идеята за изначално превъзходство - на расова, етническа, религиозна или културна основа. Цената на успеха е висока - прав си. Но не мислиш ли, че цената на снобарщината и дискриминацията е дори по-висока? |
| Има огромна разлика между чалга и рап. Рапът е съвременното народно творчество на афроамериканците. Това е своеобразно продължение на народните песни, които, както разказва Анджела Дейвис в изследванията си, черните роби пеели в плантациите, за да могат да посрещнат несгодите и да крепят надеждата си, че ще бъдат свободни един ден. И до днес си спомням как до нас, малко по-надолу от Jefferson Market, преди да се пресече Greenwich Avenue, на площадчето под библиотеката, която е била женски затвор и е била обитавана даже и от споменатата Анджела Дейвис в бурните й години, всяка вечер се събираха голяма група младежи, почти изключително афроамериканци. Тези почти деца споделяха един с друг в стихотворна форма, под формата на рап, проблемите си, мечтите си, любовните си трепети. Очевидно бяха се подготвяли в къщи, защото рап-разговорът течеше без прекъсване. Някои с очевиден талант, други по-малко. Както е в живота. Всички слушат, докато някой разказва как майка му днес загубила работата си, а баща му пак пиян се върнал в къщи. Чиниите неизмити, няма време, защото и той работи. После друг подхваща. Прането седи в пералнята. А в съседния двор алчни предприемачи пак ще строят нещо и отрязали две дървета. В каменна джунгла ли ще се превърне този град? И парите ни все за войни ли ще отиват? и така нататък. Рап-разговорът градира от проблемите около нас до глобалните и космическите, ако щете. Теренът е свободен да се изкажеш. Спонтанният Хайд-парк е налице, но подчертан с непреодолимия ритъм и движения и начин на изказ дошли от гетото, прелетели над Манхатан и кацнали точно тук под светлините на Greenwich Village. Горе, разбира се съм подбрал нарочно извадка оттук оттам, за да прокарам мисълта, че рапът не е само за насилие и секс, въпреки че на повърхността май това се набива като основен мотив. И наркотиците, и дните в ареста, и това, че гаджето е напуснало, безработицата, отчаянието, депресията, гневът към несправедливия свят ... Всичко това изказано предимно със седемте забранени думи и на един ебоникс, дето често ти трябва преводач, за да разбереш за какво иде реч. Но това е езикът на който младите от Бронкс и Харлем общуват и каквито и забрани и регулации да се измислят, той ще си остане тяхното средство за комуникация. Нима след 10 Ноември цялата преса у нас не възприе тарикатския език на който си говорехме, предимно софийските “копелета” и “свалям гадже”, “купон” и да не навлизам по-нататък, че ще наруша тона, си стана част от най-официалната лексика, а уж беше наш таен език, за да се различаваме от гадните възрастни конформисти. Така както, когато учиш чужд език най-напред научаваш “мръсните” думи. Младите мъже винаги ще използват определен начин на изказ, дето няма да е по вкуса на пуританите. Хормоните кипят и вербалният изказ някак компенсира неосъществения нагон. Ако обаче не акцентираме върху този жаргон, не решим, че това непременно разваля младите хора (защото те, смесвайки се с други млади хора неминуемо се “развалят” и ще научат, за ужас на пуританите, че не щъркелите донасят децата) и го отнесем само към особеностите на младостта навсякъде по света, то не може да не открием под привидно циничната покривка еманацията на автентичното, понякога много талантливо, народно творчество, за което споменах в началото. Това си е тяхното, присъщото им, то извира от тях, не им е натрапено. Те го желаят и спонтанно го създават. Онези в музикалния бизнес, които имат нюх веднага усетиха това масово народно течение и го канализираха в бизнес поток, така както само в щатите може да се случи. Онези с нюха нямаше да го приютят и отгледат, ако то не беше вече присъщо на масите, ако масите нямаха нужда от него и нямаше да го купуват. И, което е най-интересно, запазиха неговата автентичност (иначе май няма да върви), със всички неизбежни цинизми и привидни призиви за насилие, които дразнят пуританите. Кой мъж на младини не се е дул и не е праскал на сън крушета на съперниците, за да привлече вниманието на онова там момиче? Е ли рапът адекватен за България? И да и не. Адекватен е само дотолкова, доколкото е израз на канализираната младежка агресивност. И понеже модата днес е точно така да се демонстрира, при това и с широки гащи с пет джоба, смъкнати под пъпа, да се видят боксерките, това е положението. Иди обяснявай, че тази мода е кофти. По наше време ние си отреагирвахме в Магарешкия рай със “Сутрин щом стана сурата си измивам ..” или “На Париж по булевардите ...”, натискахме гаджетата и пафкахме ардата напук на даскали и други загрижени. Нека дойдеше някой да ни обяснява, че тази мода е кофти ... Рапът не е адекватен за нас, ако тематиката е от Бронкс или Спаниш Харлем. Каквото и гето да има у нас то е друго. Някак и бедността е различна, колкото и парадоксално да звучи. Има си дълбока народопсихология, исторически насложени особености на културата и кой знае още какво, което ги прави някак различни. Нито гангста културата е налице у нас (да не се бърка с мутрите), нито начините на сваляне на мадами са тези, ако щете и облеклото не пасва, колкото и глобализиран да е светът. Някакси, Мишо Шамара не става. Ъпсурт не стават, не са ми автентични. Все едно Бойко Борисов с надписа LAPD на шапката. Смех. Или руснак да се прави на американец. Сега обаче поглеждам нагоре и гледам, текстът без да съм се усетил доста набъбнал, затова спирам, без да съм казал и дума за чалгата. За чалгата може би в друг постинг. Нека само това да спомена засега – чалгата не е съвременното народно творчество на българина. Чалгата е още едно средство, привнесено, неприсъщо, натрапено, за унищожаване на народа ни. |
| Е, каза каквото каза, но аз лично не разбрах на къде биеш - къде е разликата с чалгата? Сравнението на съвременният рап с оригиналната черна музика, която можеш да видиш и чуеш доста рядко (виж Black Geek) e според мен доста разтегливо. От Black Geek до 2PAC разликата е от земята до небето - може би не по-малка от разликата между Райна Балканска и чалга-певицата Райна, т.е. огромна. Така, че моля те поясни какво имаш в предвид... и за предпочитане в малко по-concise стил. |