Цветята от моята градина - 2
Отиди на страница:
| Геновева, в същата книга е описан точно твоя проблем с антуриума - засъхване на листата и при допир са като "хартиени". Причина - ниска влажност. Лекарство - ежедневно оросяване и поставяне в подложка със ситни камъчета и напълнена с вода. Добър метод за запазване на околната влажност е покриването с мъх на новопокаралите въздушни коренчета. Поливането - редовно. Пръстта трябва да бъде постоянно влажна, но не и подгизнала! Иначе може да го пресадиш и размножиш сега. |
Това е личната ми колекция от хиацинти ( зюбмбюли ) За съжаление една котка откърши петия вид още на пъпки и така и не разбрах какъв цвят е  Надявам се тази година да имам повече късмет ,     |
| Gowedokiller, растението с жълтите висящи цветове, за чието име си питал по-нагоре, е Пахистахис. Пахистахисът и Белоперонето си приличат до някъде, понеже са от един и същи род - Acanthaceae. Редактирано от - Каките на 02/3/2007 г/ 12:33:42 |
| Вярно, каките, благодаря, има много повече прилики от белоперонето и като цвят и като форма на листата |
| Сега пък саксия си търся голяма за тая моята пущина, антуриумката, дето й викат. Срам ме е да си призная, какво съм била направила с нещастното цвете. Като реших да го приготвя за присаждане, и виждам, о, ужас, че съм го оставила в долната му част увито в подаръчната хартия, какъв ти дренаж, какво ти отцеждане, брате. И аз като онез простаци, дето си държат с месеци вече изсъхналите подарени букети с фльонгите, хартията, пък дори и броката, щото то, красота голема ...  И таз хартия и тя овлажнена се оказа, от поливането ми, значи два месеца е седяло като в съгревающ (дето викаше баба ми) компрес. Та сега съм го оставила в старата саксия, ама вече се проветрява и му търся подложка с камичета, но перлит не може да се купи така половин кило на дребно, а камъчета за мозайка - нямам подходящ строеж наблизо, аз не живея в района на новостройките, към Манастирски ливади и подобни. Имам една иновативна идея за подходящ такъв материал - от силиконовата котешка тоалетна (неизползвана, сакън, разбира се), там са такива камъчета, ама знам ли те май имат други свойства, попиват водата, а не я пропускат. Освен това има опасност котетата ми, съзряли този материал на неподходящо място, да почнат да го ползват по инстинкт и предназначение, и тогава, ще стане едно хем поливане, хем наторяване, мамси джейс! Продължавам да мисля върху технологията, но важното е, че му пуснах въздух да диша, на горкото. Извънредно издръжлив и едър екземпляр се оказа, щом това е претърпяло, антуриумчето ми то... |
| В никакъв случай котешка тоалетна - не си ли забелязала какво става, ако сипеш малко вода вътре? Става си на бетон, а ако се прекали с водата - става на каша, и ефект - никакъв. Разходи се до някой от цветарските магазини, не може да нямат перлит. Ако си ходиш на вилата, виж за дребни речни камъчета (не повече от 1 см, но не по-дребни от 4 мм). _________________________________________ _ Господи, дай ми мъдрост, за да разбирам съпруга си Дай ми любов, за да му прощавам Дай ми търпение, за да се справям с настроенията му За сила не те моля, Господи, Че току-виж съм го пречукала, копелето |
| Заблуда си е, но например глоксиниите не наистина не понасят тютюнев дим. Може оттам да е тръгнало. _________________________________________ _ Господи, дай ми мъдрост, за да разбирам съпруга си Дай ми любов, за да му прощавам Дай ми търпение, за да се справям с настроенията му За сила не те моля, Господи, Че току-виж съм го пречукала, копелето |
| Котешките тоалетни са от два вида - това, за по-изостаналите коткари от южните щати - едното е Бенто, дето наистина става на каша, а сега има едни модерни, силикагел, някакъв такъв материал, дето са едни прозрачни топчета, някакси обезмирисват, но си остават твърди и прозрачни. Ама няма да експериментиран, обещавам. Аз отидох за информация в един цветарски форум и получих такъв комплекс за малоценност, с моите шугави саксийки, че повече няма да стъпя там. Но за краткото си пребиваване там видях, че революционната идея за замяна на перлита с котешка тоалетна не беше изказана от нито един от топ цветарите. Дали пък да не го патентовам...  |
| То по наше село продават и котешки тоалетни, дето може да ги изхвърляш в канализацията - май че на са основа дървесни стърготини. Ама моите маци разбраха, че на вън е по-лесно и по-приятно, и конкурират броненосеца и скънка в ровене из поляната. Като е толкова зор за камъчетата, ето друга идея - не може да нямаш стари керамични саксии. Пукнати там, отчупени или нещо такова, дето не ти харесва. Донатрошаваш ги на парчета с указания по-горе размер, и ги използваш. Целта на задачата е тавата да е пълна с материал, който хем е порест, хем не поема водата за постоянно. Иначе идеята отива на кино. Ето защо котешките тоалетни не стават. _________________________________________ _ Господи, дай ми мъдрост, за да разбирам съпруга си Дай ми любов, за да му прощавам Дай ми търпение, за да се справям с настроенията му За сила не те моля, Господи, Че току-виж съм го пречукала, копелето |
| Не знам за вас, но аз лично дренирам самите саксии. Т. е. преди да сложа пръстта на дъното на саксията слагам това, което имам под ръка - обикновено дребни речни камъни, но когато липсват - парчета от стари саксии, счупени керемиди, дори черупки от орехи или кайсии.Тях ги покривам с обикновен пясък и чак тогава добавям пръстта. На тази която продават в магазините нямам никакво доверие, затова събирам собственоръчно пръст от горния почвен слой под някой бор, вярно води се малко кисела, но понася на повечето растения напук на това, което пишат в дебелите книги. Тогава наливам саксията на воля, докато се напълни подложката и не ме притеснява, чв водата се задържа в нея 2-3 дни, все пак тя е далече от почвата и не подгизва, а запазва висока въздушна влажност около растението. |
| Това, за дренажа на саксиите, сме го забравили май, едно време, като ги нямаше тия пластмасови саксии и си работихме с обикновени глинени, си беше задължително да слагаш по две-три керемидки на дъното. Но това, за солидния дренаж, ми звучи. Предполагам, става дума за плътен дренаж - изцяло, без пръст, с гореописаните материали, някъде към 2-3 см. или повече? |
Пускам част от колекцията на лалета:          Тази година ако цъфнат всичките, обещавам да направя по-хубави снимки. |
| Ма верно ли силикагела може да се хвърля в канализация? Не го пише никъде това, а аз му слугувам да го изхвърлям навън. Понеже - каменинова тръба и специални съседи, треперя му на тоз канал, преди пет шест години им предложих аз да поема смяната на канализацията на двата етажа под мен, отказаха да пуснат майсторите у дома си. И нашта не е лека, в тия стари уж престижни кооперации, сите сме на изживяване, ама все пак се надяваме най-свесните да останем последни ...  Говедоубиеца, що всички тези хубави, вече разцъфнали цветя са заобиколени от гола пръст, ако ги разсаждаш - разбирам, ама ако за вече готов продукт - нещо тревица отстрани, туй онуй, дизайн, ландшафт ... Впрочем, лудо-старо се изтрило май, щото не по тема, с тез канализационни детайли, а аз сама да си говоря за тях... нейсе. Редактирано от - Геновева на 04/3/2007 г/ 12:46:34 |
| Геновева, засега ги разсаждам всяка година, още не бях решил къде ще им е постоянното място, защото воювах с тъщата за части от двора, на които няма да сади чушки и домати. След като си извоювах 2/3 от двора от тази година правя проект за оформянето му. Тревата вече е разхвърляна, тази година се надявам да се заформи накаква прилична морава и всичко това да добие някакъв друг вид. |
| Ооо, и ти си имал епична битка за морава, като мен, бравос! Аз пък воювах със зет ми, но то си беше една спечелена битка, поради превес в имуществените права. При скромен парцел от 700 м., предна част около 500 - отсекох: всички селскостопански упражнения - в задния двор! Тази ми констатация беше подкрепена от пазаренето с озеленителна фирма, които изкопаха, изравниха, изкорениха, насадиха и т.н. Получи се една доста добра морава, уви, само в началото, впоследствие се оказа, че нямам възможност да ходя всяка неделя да се грижа за други насаждения, осигурявам редовното окосяване най-малко, от доброволци, които прелъгвам да правят тегели с електрическата косачка подобно случая с оградата на Том Сойер. Докладвано ми е обаче, че при разговор с трети лица моравата не е наричана другояче освен "изгъзиците на балдъза ми". |
| Ковалски, в двора има задна част, на която спокойно може да се отгледа салата от всякакъв вид в доволни киличества за 6-членно семейство (ние сме 4-ма (условно, защото децата са малки) + 2-мата стари). За останалото необходимо количество пазара е пренаситен. А отпред мисля че къщата трябва да има по-естетичен вид, отколкото колчета с домати и разлистени зелки. Поставих въпроса на тъщата така че да избира или зелена морава или да си обработва сама двора. Имайки в предвид че вече е възрастна и трудно подвижна жена, познай какво избра? Редактирано от - gowedokiller на 04/3/2007 г/ 21:17:41 |
| Стига па ти с тая грешка, де! Грешка, та грешка, дудне, ама кой да го прочете и да го поправи, сестрите са по отделенията, на визитация... А с моя антуриум каква грешка стана, за една бройка да уморя добичето. Поливам аз, пръскам нещо, туй онуй, а тия кафеви петна се увеличават. По едно време, таман имам снимков матрял, рекох да ги пусна снимките в един цветарски форум. И що стана, молим ви са?!?! Там има щатни специалисти - съветници, та един веднага ми се обади, че цветето ми е болно от Антракнозис, ужасна дума, нещо като антракс, ама не по кокошките, ама по цветята. И ми даде и названията на няколко препарата за пръскане. Тичам аз по гуглетата, чета, попивам знания, ами то го хванало нещо като мана, милото. И за тази мана - абсолютна забрана за пръскане и влажности, който е имал лозе, знае кога се хваща маната. Пресаждам в по-голяма саксия, изрязвам всичките болни листа, тичам и до препоръчаната аптека, купувам препоръчаното ми лекарство - ридомил, разреждам по инструкции и пръскам. Взеха ми го и в института отговорниците за цветята в хола, и там имало кафяви петна, сигурно при тържественото връчване на подаръка некакви фунги гадни са прелетели, знам ли. Но пресаждането в саксията направих по препоръка на Фани. Една вечер, бая след полунощ, като слизах от таксето, видях волно разпръснати на тротоара строителни материали, нали скосяват всички тротоари по Раковски, та напълних торба с чакъл и пясък, и дренирах дъното на саксията по инструкцията. Вече нямаме болни листа, малко сме разредени като обем, но си цъфтим добре, допреди 2 седмици имаше даже цели 11 цвята, сега са по-малко. Та това с пустия антуриум. Тия от цветарския форум - големи маняци и ми създават комплекс за малоценност, като вземат да си разказват за саксиите, човек да се скрие под бюрото. А веднъж си броиха коя колко саксии имала, рекордьорката имаше 125!!!! И непрекъснато си разменят чепки и семена. Аз като писах за моя, че ще го разсаждам, едно девойче ми поиска чепка, с удоволствие обещах, колко му е, само че му писах да дойде да си го вземе, че живея в центъра. А тя ми пише, прати ми го пощата, в кутия, аз живея в Добрич. Малиии.... Ама го пратих де, приятно ми беше. Забелязала съм, понеже често ходя за справки по силно специализирани форуми - животни, цветя, болести, строителство, имоти и т.н., чудесната атмосфера, която цари в тези форуми. Няма обиди, няма гадости, хората се познават, споделят си, помагат си, даже и се срещат периодично, без от това да настъпват световни катаклизми. И далеч не са само местни - има и участници от чужбина. Дълго мислих за причината, поради която тези форуми като атмосфера силно се различават от т.нар. медийни форуми, ама няма тук да си споделям мислите. Не му е мястото, поради отбелязаните вече типологични разлики - вж. по-горе... |