
| Имам въпрос: - "Опрашването" при лалетата дава ли някакъв резултат? Без майтап! Подариха ми от "къдравите" лалета, и тъй като съм стар "айдук", реших да се пробвам в ботаниката... Но дали ще сте получи нещо, не знам! Затова рекох да опитам тук (е, ако дадете и някакво направление...) ![]() |
| Въййй.. "Гавраджия" умора няма! Що така бре - моят интерес е чисто градинарски, без майтап! Дайте направление... И не ми отговаряйте! |
| Добре де, разбрах че нямате информация. Правил съм опити... Режат се две "разнолични" луковици, прилепят се и се стягат с "лико" от върба."Накисват" се за една седмица във вода и ако "покълнат" се засаждат в торна почва - а на другата година...каквото се роди! (айде да не споменавам за кокичета "накиснати" в мастило...) "Борсова" луковица от "къдравите" и "специални" лалета "движи" от $50 до $400...че и нагоре! При холандците майтап нема! |
| Колко съм ги мъкнала тези луковици на черни лалета от Холандско, подарък за близки с градинки! Те едни едри луковици, Кралицата на нощта ли беше сорта? Различна им беше съдбата. На Вакарел ги изяде поповото прасе. На други места не се хванаха поради лоша почва. Някъде, ааа, мисля в с. Радуил, Самоковско, се хванаха и доста сезони красяха градинка, ала с времето се омешват с други лалета, цветът им се променя, някои май и шарени стават. То като не ти трябва, опрашването много лесно става, и напротив - общоизвестен житейски принцип. Голям е възторга на невиделото пред холандските сергии за цветя - във времената преди инвазията на холандските цветарски фирми. А пазарът на цветята в Амстердам, еххх, скъпи спомени. Слизам си аз рано сутрин от една несполучлива визита в музея на Ван Гог - той бил затворен, че беше някакъв празник, по една уличка, пълна с магазинчета на златари и бижутери, слушалките на уокмена в ушите, звучи нещо класическо, така се получи, не нарочно, и стигам до реката, а там под навесите - всевъзможните цветя във всевъзможни формати. Японците награбили едни сухи букети - ама имаше букет от петдесетина сухи малки розички например, и други измишльотини, луковиците изложени в пакети по 20, 40 и т.н. На черните лалета луковиците се продаваха на единични бройки. Свежо, мирис на зеленина, по реката бавно се носят гемийките и екскурзионните параходчета. И виждам аз на ъгъла, срещу тези навесчета, масички на кафененце, сядам там, и за хармония с картината ми носят кафето в металическа старинна табличка, с всичките му атрибути там порцеланови допълнителни... И така, с лице към реката и гемийките, и цветята, дълго съзерцавам и попивам таз красота. Музея на Ван Гог го разгледах в следващи визити. А тази картина - няма да я забравя. Извинете за отклонението, за някои биологически периоди е характерно въпросното отплесване... |
| През чиито очи виждаш, него виждаш. Така е с този биологически вид, при други може да е другояче. Май се обзаведох със собствен птеродактил. Не че ми е сефте, ама си е ласкателно. Да не забравяме, че темата е за цветя, а не за птици все пак, но и те са Божии твари.. На всяко цвете - и по едно фтиче. Дето пее. |
| Птеро. не пеят - те грачат! Относно холандските "цветарки": - И ние си имаме една...кмета им "хариза" 120дка общинска земя с лавандула, близо до "Голяма косматка"+бившето "опитно поле" на общинските начални училища! Типично по нашенски - срещу мизерни левчета за общината и "едиколкоси" комисионна за некои "др. и др." |
Да, много се писа за холандските ни гостенчета, дето ни седнаха на масата. Ама и Чудомир е писал - Когато светът си събуваше потурите. Глобализация, тяхната... Хубаво си е обаче, отстрани, да съзерцаваш родината на индустрията за цветя, тази кукленска страна (с това определение се съгласи мой холандски колега), плодовете на индустрията са навсякъде и си е красивичко де, без дивата красота на родните ни планини, естествено. Ама и онези яркозелени равнини с купчините цъфнали цветя, храсти, плюс петнистите кравички, разлегнали се в правоъгълничетета на пасищата, оградени с електрическите пастири (те затова били толкоз дисциплинирани, чудех се, докато не ми обясниха причината). |