99,
Отиди на страница:
| Eх, река Лета, река Лета, древногръцката река на забравата, спокойна мрачна река е тя. Повече мрачна или повече спокойна, питам се. |
| Виж, към другаря Павел Бец от кварталната организация в кв. Манастирски ливади полковникът изпитваше някакво брезгливо, как беше по български, гнусливо чувство, макар същият да се падаше роднина по сватовство на др. ген. Бонев - "бати и генерало", мина му през ума мимоходом. Дали защото Павел напоследък се беше покръстил в мормонската вяра и пълнеше интернетните форуми с некви огняроинтелигентски, ню-ейдж, хм, да, бредни, бълнувания де, или защото навремето се бил отказал от баща си, за да бъде осиновен от некав гражданин на Геферето, уж бивш нацистки офицер в България - полковникът нямаше време и интерес да рови. По туй време Девятников, още в разцвета на годините, беше на следдипломна специализация в Ясенево и не съвсем в течение на текущите разработки на Пегеуто. Дразнеше го и невпечатлителността на Павел - от толко казване от толко хора тъй и не запомни, че не се пише "илюзий", "емоций", "радиостанций". Толко невпечатлителен май беше само бае Тошо, дето тъй упорстваше на "комунизъма". Как може такъв чукундур да е разузнавач? Наскоро полковникът се беше включил в един чат с Павел, за да му му драсне анонимно: "яйцо верно ли си толку тап или генялно се преструваш?" Полковникът семиотичен полиглот нарочно беше почнал да пише и в интернета на радомирски диалект, за да дразни ген. Бонев. Редактирано от - Чичо Фичо на 03/06/2006 г/ 15:57:20 |
| Освен това полковникът питаеше - грех-не грех - лична неприязън и към още един другар, който кой знае защо много държеше да му казват "старшината", макар всъщност да беше пенсиониран като подполковник. Друго за него не знаеше и не мислеше, че има какво да се знае. Редактирано от - Чичо Фичо на 03/06/2006 г/ 15:41:39 |
в ладия Харонска пътува към Ада една глава конска! Господи прости раба твоего Чича АлбертФича! |
| Че то вече си има рецепта за закриване на теми, ако ще и на технологията на лозовите сърми да са посветени. Стига да се удостои с атлантическо внимание, слабонервните наскачват, преминава се към надлайване .... и хоппп, катинарчето, като процедурен резултат!  Така че, автори на теми, тъй като сте лишени от техническа възможност да триете, байте, да не ви среща атлантическата мечка .... |
| Хубаво Геновева, за да не се заключи темата заради мене, въпреки че първопричината е както винаги: - толерираното Говно се завира като глист в цепнат хемероид - както винаги безнаказано... ... Ще си изтрия постинга след 20... 30 мин. Освен в моята тема, вече някой го е препостнал на друго място. А Оня е хубаво да си вземе хапчетата, че нещо пак е превъртял напълно. Охлювите са на мода, дори СЕГА го пише днес, но Плужеците - никога! Редактирано от - Eisblock на 03/06/2006 г/ 21:53:05 |
Ако беше само ти, Айси, с мед да те храни човек, ама на много бици действа туй червено...  , темперамент, кво да го правиш... този темперамент прави почти хипотетично удоволствието от едно неосъществимо пълно мълчание, това е най-страшният ефект, обратното доставя огромно удоволствие, хем не можете да го разберете това, хем няма колективна воля за изпълнението му, поне в един-два експериментални случая. Ами тъй ще си караме, вий - срещу Пикадора, аз - от ложата... И на, уж мъже, а от изкуствени засади хич не отбират. П П. Сакън, не го трий, пак ще ми излезе име на джандарин... а аз само кротко и тъжно констатирам... Редактирано от - Геновева на 03/06/2006 г/ 22:05:28 |
| Геновева, Права си за Биците, спор няма. Би била изненадана, така като сам съм изненадан от себе си, че едно Нищожество може да предизвика перфектно и най-спокойните хора. Чудя ти се на спокойствието в ложата, въпреки че в нея има и определни педали и лостове - поне така си мисля, а те стоят неизползвани! Не бих влизал сега във философстване, най-вече, че самата дума предизвиква в мен спазми и опасност да си изпусна вечерята на пода. Но се поставя - така или иначе - извечният въпрос дали човек да подмине злото, дори то и да е само едно бясно, безстопанствено псе или да го облекчи от страданията му - някак си. РАзбира се въпроса е само виртуален. Поздрави и лека вечер. |
| Полковник Девятников с досада захвърли папката с донесенията на агент "Вайсщок", която случайно беше отгърнал вместо наръчника на агитатора. С крайчеца на окото си беше зърнал пак онова най-отгоре за изпадналата изпод сакото тоалетна хартия. "Идиот!" - мислеше си гневно полковникът - "и такива ги вербувая у Пегеуто! Две ролки тоалетна хартия, каде онио бил крил под сакото и ги упущил! Значи имАл още неколку ролки под сакото каде не ги упущил! Абе теа у Манастирски ливади имая ли ватерклозети бе, видели ли са тоалетна хАртия бе? Ма как се "крия" неколку ролки тоалетна хАртия под сако бе? Абе тоа верно толку ли е тап или..." Полковникът, разбира се, знаеше източника на "информацията" на агента - пенсионираният капитан от Пегеу и бивш касиер-домакин на ПП Ню Йорк - не на консулството, както упорито пишеше в донесенията тъпият като твърдо сварено яйце агент. Капитан Людмил Симеонов завърши кариерата си в странство, след като бе арестуван в незаконната лавка, която държеше на партера на жилищния блок на ПП, докато изнасяше десетки кашони уиски и цигари, купени без мито уж за дипломатите от ПП, и ги товареше на камионетката на познат български магазинер. Всяка седмица Симеонов молеше някой дипломат да подпише заявка за "лична консумация" до доставчика на безмитна стока, оставяше няколко кашона в лавката за продажба на служителите, останалото пласираше на едро. Цената на бутилка приличен скоч без мито беше пет-шест долара, в магазина вървеше от 26-27 долара нагоре. След ареста си кап. Симеонов, въпреки, че районният прокурор се отказа да му повдига обвинение, бе предсрочно върнат в София и пенсиониран - сега се тешеше в задушевни разговори с агент "Вайсщок" по анцуг на пейката край съоръжението за тупане на килими в кв. "Манастирски ливади". Понякога присядаше до тях и старшина Бойковски от с. Горубляне, друг бивш кадър на Пегеу, служил над 20 години като втори шофьор из посолствата на България в Москва, Аман, Вашингтон и ПП Ню Йорк. Сближаваше ги и немилостта на жените им. Симеонова верно беше особено вредна, но и трите беа си *** май... - изчерви се леко полковникът. Той всъщност си беше доста чувствителен - циничната маска, която надяваше за форумите, понякога му тежеше на душата. "Без джебни, па и теа орли у дома... ех, момчета." Редактирано от - Чичо Фичо на 04/06/2006 г/ 08:18:34 |
| Всъщност агентите хич не бяха за жалене - благодарение на съпругата си, парашутирана от роднината генерал за известно време в консулството в Мюнхен, славещо се в средите, близки до Пегеуто, като "печатницата за пари", агент Вайсщок сега се ширеше в мутробарокова обител в "Ливадите", Симеонова пък беше струпала три-четириетажна прогимназийка към с. Железница. Виж, джобни наистина нямаха. Агент Вайсщок не помнеше откога не беше работил. "Па я се скапвам от работа" - мислеше с огорчение полковникът. |
| Проф. Кискинова се обади, че няма да дойде - била канена вечерта на три рождени дни, една годявка, един прощъпалник и едни 40 дни. "Бабината ти" - с досада положи бакелитовата слушалка полковникът. Закусчиците пропаднаха - трябваше сега да се поръчва гарнирана пита тип неаполитанска за другарите. "Е, тогаз и една котелка наливно пиво да викнем..." - размечта се той. Мечтанието се прекъсна от нов телефонен звън. Павел Бец му съобщи, че се налагало вечерта да замести заболял панелист на конференция на църквата на Иисус Христос на светците от последните дни по основния за тях въпрос за вечността на брака. Полковникът се досещаше, че вечността на брака вълнуваше и самия Бец по лични причини. Съпругата на агента беше бивша жена на бивш главен секретар на МВР - чия ли жена щеше да бъде тя във вечността? На главния секретар или на Бец? Вариантът многоженство/многомъжство бил решение на проблема до някое време, но заради приемането на щата Юта в съюза на Съединените щати в началото на миналия век бил изключен като опция. Над другите опций трябвало да се поблъска конферецията. Разбира се, отсъствието на Бец не растройваше ни най-малко Девятников. Минаваше дванайсет и всеки момент щеше да влезе момичето с менюто за обяда в стола - служителите от подполковник нагоре си го избираха предварително и имаха право да поръчват допълнения по свой вкус. Например тараторчето да е с повече чесънче, шкембе-чорбата - с повече оцет. Цоко обаче още не му беше изпратил по мейла тезисите за съдоклада си, което караше полковника да подозира, че няма да е подготвен. Впрочем Цоко всеки път, колчем жребият го посочеше съдокладчик на несменяемата първа рапира Девятников, не се подготвяше и после поднасяше некво идиотско оправдание - пак ходил на среща на випуска си от техникума, гледал мача, напил се и пр. Разбира се, никой и не очакваше сериозно каквото и да било умствено достижение от клетия Цоко, но упорито го туряха в жребия заради работническата му професия - "се пак сме работническа партия, баре един работник да имаме", казваха другарите. Имаха наистина и един селянин, белобрадия др. Авренски, но и той беше с интелигентска професия и даже с докторска степен по хуманитарните науки от Всесъюзната Академия Связи имени Буденного в гр. Новочеркаск. Политинформацията с една дума щеше да легне на неговите плещи. Както винаги. Полковникът въздъхна жертвоготовно и се задълбочи в изрезките от вестници. Редактирано от - Чичо Фичо на 04/06/2006 г/ 08:58:17 |
| Хм, историята е тръгнала в непредвидена от мен посока. Явно неразумно споменатата "папка" от последното изречение е провокирала нестихналите от предната седмица емоции. Извинявам се за грубата си небрежност и ще последвам мъдрия, както винаги, съвет на Геновева временно да прекратя публичното развитие на проекта. Междувременно можем да си говорим за друго или за идеи как да продължи сюжета, но "без връзка с виртуални лица и събития" поради деликатността на ситуацията. Апелирам към вашето разбиране :-) |
| Ама и що ти трябваше, да го правиш полковник, Девятку? Това е още по-голяма грешка от папката. Но поне темата върви! Едва ли ще може да се върне отначало... |
| Ели, разбирам хубавия ти стремеж да продължиш започнатото в колективния роман - Къща на село. Но... други бяха условията там, перата не бяха потопени в злъч, и атмосферата беше приятелска, може би защото улучихме промеждутък на отслабено внимание - вж. горния ми постинг. Сега, след като се удостоихме с такова, смятай, че духа от бутилката няма да можеш да върнеш обратно с плахи призиви нито за отказ от захванатата вече линия, нито с пренасочване на темата. Понеже сърбежът е много силен (обърни внимание на времето на последната редакция на последния високолитературен принос), а и лекарство няма - личното си виждане по въпроса съм изложила тук. Аз да съм на твое място, бих се оттеглила с поклон и бих оставила мястото да се развива като клоака, макар и в литературен вид, което не променя основното й предназначение обаче. Обаче не съм, нали? Пък и аз - пак лично - бих оставила Деветку на мира вече, той няма нужда от панихиди, достатъчно е витален. ****** Бе, аз пак с моите наставления, ама... имаше един вид детска шарка, дето трябва да пазиш детето да не разчесва сърбящите пъпчици, че остава белег. Голяма воля и внимание трябват да не реагираш на тоз дразнител, ама ако устискаш, белег няма да има. Иначе става лошо. Това, ако го разбираха слабонервните, щеше да бъде по-другояче, ама всички сме хора, де... човещинка, като те е налетяла шарката, гледай поразиите да са по-малки поне. |
Моля-моля, в синята папка нямаше никакви досиета, само изрезки от прогресивни вестници и един наръчник на агитатора от БРП (к) Едни графомани се опитаха да отклонят проекта към архетипичната тема на българските форуми "АФН n+1"  - но художествената правда ги тури на место. Действието се върна в изходното квадратче - полковникът на писалището изучава съдъжанието на синята папка. Минали са три часа от началото на действието. |