Д-р Звездниковs Project !
Отиди на страница:
Хъм... И ся к'во ?  |
| Какъв е този проект и тази тема? Ще се псуваме ли тук или за ядене и пиене ще си говорим? _______________________ Перде на обикновено око се лекува лесно. Перде на третото - само с лоботомия. |
Когато е напусто, празно няма
| Е-е-ей, открили сте ми моя тема? Колко мило - мерси, благодаря, тенк ю! Ама как се сетихте?! И ся кво? -Сега ще пишем! Първо името на труда? Или поне номера. ОПУС № 1хх. >> Предлагам, "Падащи звезди" - роман. Не го приемайте без критика. Дайте ваши предложения, нека има повече. Заглавия хубави много - хиляди. Бих дал примери но да не се състезавам със себе си... Нека романа почне от село. И непретенциозно: едно момче и т.н. Селският живот е богат, защото има природа. Един недостатък на досегашните ви писания, е че всички се увличахте по героите и забравяхте на каква сцена са. ~Без декори не може! Понякога ТE правят драмата. Забравихте ли DEUS ex machina? За да ви насърча, ще отбележа че литературата включва всичкo, което е (вече) написано. Накратко- всичко е литература. КАКТО: всичко е изкуство! |
| На мен "Падащи звезди" ми харесва. Подходящо е за романс с руръл сетинг, може да се въведе някаква местна легенда, "самодива пере на кладенеца при пълнолуние", нещо такова. И самодивата да стане идеала за жена на момчето и после образ-символ на преследваната мечта, евентуално. Само с деуса екс махина трябва да се внимава - да бъде оставен за най-накрая, където всъщност му е мястото. |
| Да го не засилите пак към онуй там, к'во беше..."sex и други сладки" ? То май само едно "едини и пиенье" в главите ви! Предлагам заглавие: - "Киселец и коприва"  |
| От 222-ма души, само 8 писали? Храбър е българският народ, няма що. Неговата храна е най-лоша, работата му най-тежка, живота му най-нещастен... И не вярва, че може да каже нещо освен в кръчмата или дома на масата? Не дай боже да напише нещо. Мъжете спират да пишат след казармата, ако тогава са писали едно-две писма, за двете години. Ама иначе. . . елате ни вижте. Не забравяйте, че всичко е литература, дори да напишеш рожденните дати на децата си в семейната библия. Давайте предложения за ИМЕТО на романа или произведението, пък каквото стане. НИЕ го правим! Може и да не стане съвсем `българска работа`, кой знае? Ели е съгласна с моето предложение и вие веднага се хващате. А знаете ли я, коя е Ели? После да няма пак конспиративни теории?! : Да има някои излъгани, подведени, грубо използвани?? Тя общата работа, вълци я яли, ама все пак когато трябва. На Ели остава честа да напише раздела за момата-самодива. Аз само ще и кажа местноста. Ето: казва се 'Въртопа', под връх Вежен. Река със същото име се спуска стремглаво надолу сред огромни скални морени и се бие бясно, бърза запенена в долината. Оттам нагоре почват буковите гори. Диво, усамотено място. Σ | Скоро ще почна пролога. Всичко трябва да има план. Ще дам името на китното подбалканско селце, започващо с Л. Някои щтрихи за Източна Румелия. Природа, забравена история, трябва да се спомене и тази непозната по света, България. > Този роман ще го четат много хора по всички континенти! И ще виждат Балкана и нас?! -- Нали сте ербап? Никакво място за скромност. Не му е времето. |
Това за многото хора от всички континенти малко ме стряска... /me is a local girl  Да подразбирам ли, че сезонът е лято, защото само тогава има падащи звезди и ходят самодиви? А времето на действието? (минало, настояще, бъдеще?) |
| Е, не го приемай толкова буквално, ElR. За звездите и самодивите, де. и идиотите във вип-бро си мислят, че са звездни, па се тръшкат като мангалите на Централна гара. Самото заглавие ми се чини банално-претенциозно ... |
| Ами Старши, дай предложение за име - нали това говорим? Епизодът за падащите звезди ще бъде незначителен и то към средата на книгата: просто символ. Падащи звезди, могат да значат и много други неща покрай една природна гледка... А може да остане само като заглавие на 26-та част, например. А-а, всяка част трябва да има име, като есе. Така може лесно да се индефицира и авторът, по нея. После романа се сглобява, като филм. Отделните части и герои се преплитат?! Да, Ели, сезонът е лято! Този партикулар сезон. Иначе за роман се изискват всички сезони и то по няколко пъти. С облаци, гръмотевици, дъжд и всичко останало. Обърнете внимание на спомените на героите. Те естествено, могат да си спомнят за минали сезони и събития, да мечтаят и планират за бъдещето, както и да се връщат назад във времето, натюрлих. А за континентите не се бойте. Достатъчно е да изпратим само по една книга на всеки един от тях. ~ We are covered! Още едно нещо: към средата на романа някои от героите ще пътуват по света. Или поне ще имат контакти с екзотични елементи, i.e. пътуващи аборигени. Това налага употребата на езици с чужда транскрипция. Именно така се създава истинския международен роман (може и повест) + цитиране на поезия в точно подходящи моменти. Когато в село - имена на местности, върхове, реки. В град: имена на квартали, известни сгради, като музеи, паметници; имена на улици, дори номера на тайната любовна квартира (трети етаж), например. И изглед от нея. Значи, бил си там, тя съществува. §) Това създава автентичност! Всичко е предвидено. Например действието се развива един момент в Париж, на рю Вожирар? Това налага френски. И ако може цитат от Бодлер с препратки към Монтескьо? Малко гръцки (за да го четат в Гърция), румънски и т.н. Също латински - без него не може. Само не почвайте с руски - дори да е Анна Каренина. -Благодаря! |
| Рю Вожирар не беше ли от Тримата мускетари, където Портос отиде да обядва у прокурора, пък си остана гладен? Имаше описание на една варена кокошка, много неапетитна. Иначе на чужди езици знам само един израз, Файдасъ йок, но не знам как се препраща към Бодлер. |
| И аз не знам откъде изкочи Рю Вожирар, Ели? Може и плас Мери де Лила, южният корнер под цъфналите люляци (лила). ~Какво място, а? Но не трябва да е непременно препратка към Бодлер. Ларошфуко има по-добри попадения. Или... Не знаеш ли какво е казал героя на Лермонтов, Печорин на Грушницки, за княгиня Мери; на остарял вече френски: Je meprise les femmes pour ne pas les aimer, car autrement la vie serait un melodrame trop ridicule. -Сибила? |
| Пействам тук един образец, който ме изпълва с комплексирано благоговение. Който може - нека да го следва. Отбелязала съм най-впечатляващите за мен моменти. "Колкото повече го гледаше, толкова повече Елен осъзнаваше, че мъжът пред нея е привлекателен. Онова, което я впечатли най-много, бяха, разбира се, очите му. Те не бяха тъмнокафяви или черни, както предполагаха тенът и косата му; те бяха светли, почти жълти, със зелени петънца около зениците. Явно баща му е бил (или все още е) синеок. Съдейки по изпъкналите вени на ръцете и челото му, най-вероятно Виктор Марков бе нулева кръвна група. Имаше доста издадена адамова ябълка." Емил Андреев, Стъклената река |
Щом не е написано, че Виктория Маркова е с издадената напред адамова ябълка, то нема страшно. Останалото са некои моменти, навяващи на мисълта, че авторът е работил като санитар в предтворческия си период  |
