Отиди на страница:
| Песента на човека Един и същ на битието с урагана, аз шеметно се нося, дух из океана на тъмнина нестресвана от сън за ден, без нявга мигом негде да застана, напред самотно устремен. Живота и смъртта крила ми са предвечни, размахани задружно, - близки и далечни предели аз не виждам сред размаха свой; на мигновенията бързотечни изгубих тягостния брой. Къде отивам аз, терзан от знойна жажда? Мечта подир мечтата гине и се ражда... В тъма и сам - към светлина ли, към любов? Из хаосите явствен се обажда към мене нечий родствен зов. През тайната на димните потоци звездни, кръз ужаса на гробно млъкналите бездни, заслушан аз минавам, - бди тревожен ум, с надежда за минутите възмездни на стигнат край в безкраен друм. И може би в безкрая гоня аз граница, с напразно вярван сън за бъдаща зорница - слепец пробуден, сляп отвека и навек... И може би в заключена тъмница от своя зов аз слушам ек. |
 Трагичният край е бил неизбеженHа 20 август 1906 г., на екскурзията до Драгалевския манастир, Лора очаровала Яворов, вдъхновила го за едно чудно стихотворение “Стон“, по-късно със заглавие “На Лора” Четири години по-късно, край гроба на Мина в Париж, той отхвърля приближаването, любовта й “Тук тя ми откри и изрази своите чувства към мен... обаче трябваше да бъда искрен и да й кажа... аз се боя, ако свържем заедно съдбините си, че ще завършим злополучно.” За Лора любовта е въпрос на живот и смърт, и накрая побеждава. “Когато се завърнах в София, - разказва Яворов, тя започна пак да ме следи и да ме атакува. Поздрави, изпращани по специални лица, подаръци, задирвания, посещения в театъра и другаде не ме отклониха от решението ми – да не се поддавам. Но една зимна нощ... Една нещастна за мене зимна нощ, часът около 11 през нощта, се почука на вратата и останах просто смаян и вкаменен от това, що видях пред очите си, което не исках да повярвам. Лора, прегазвала сняг до колене, измръзнала, с наведена глава и усърнал поглед, стоеше насреща ми. Със задавен глас ме запита: “Ще проявиш ли и сега жестокосърдечие, с каквото не един път си ме дарявал, в тоя час да не дадеш приют на една слаба, нещастна жена, която има щастието да страда от любов към теб, коравосърдечния?” Тонът, погледът й, видът й ме сломиха и аз, братко, не издържах; прибрах я тази нощ. И тази нощ се предадох. Лора ме победи ” Наричат ги фатални жени, защо и как се появяват в живота не знам, някаква тайна на битието е, изпитание за наивност с любов ? но финалът е фатален Редактирано от - Пейчо Пеев на 14/04/2006 г/ 19:03:44 |
| ""Днес публичният отказ от истина сее разврат и печал. Безнадеждността, обхванала цели слоеве, е породена най-вече от него. Истината действа в реално време, отлагането й е противопоказно, понякога фатално."" По-добро определение за това, откъде произлиза онова: "кучетата се блажат, а керванът се върти" (може би не беше точно така поговорката, но това едва ли е важно в случая), не се среща често. Да сравняваш истината' за миналото на която и да е личност, за да извлечеш полза от това за лъжата в настоящето е много по-низко и мерзско, отколкото да изречеш само лъжата за настоящето. Много от джуджетата-червейчета днес, се крият зад обувките, зад ехото на постъпките на исторически личности, които е трудно да бъдат обяснени с днешното мислене, обстоятелства, настроения, вярвания, морал и надежди. Всеки от днешните елитни джуджета-червейчета се надява по този начин да остане в историята по някакъв начин. Няма начин! Oсвен като тор, върху която ще порастът Цветята на бъдещето.  P. |
Пейчо, много ти е мътна главата. Всичко е от нагона, който, ако бъде отхвърлен, още по-силно се вкопчва в набелязания обект, ако ще трижди по-големи хубавици да шестват наоколо. Нали го знаеш вица "Подръж камилата"? Лора е отхвърлена от Яворов и затова нагонът й към него става още по-яростен, подпомогнат и от нараненото самолюбие. А това за фаталните жени е чиста мистика. |
 СаломеГлавата на Йоан Кръстител е отдавна само череп някъде в пръстта... Тишина. Няма вече оргии. Няма вакханалии, устройвани от Ирод. Няма го самият Ирод. Но Саломе е още жива. Тя танцува, тя шества по света и обезглавява детското начало у мъжа. |
 чилинго, черпя те с Петият сезон на Роман Кисьов„И падат бели пера в снеговете...“ Т. С. Елиът Какво е това невероятно чудо - небивало събитие от сътворението на света? Каква е тази тайна, сбъднат сън, реализирано въображение?... Земята е облечена във бяло, бяло, бяло като сняг, като памук и пух от крила, като небесни светли облаци, слезли ниско под краката ни, покриващи пръстта... Като че ли цялата земя е Антарктида, но е топло и птиците пеят. Във въздуха танцуват бели цветове вместо снежинки, във въздуха танцуват бели ангели. Светлината на луната е като светлината на слънцето, а светлината на слънцето е седмократна. По земята стъпва Божият син, толкова достъпен, че ако поискаш, ще го докоснеш. Наистина, какво е това невероятно чудо, небивало от сътворението на света, каква е тази тайна, сбъднат сън, реализирано въображение?... Какъв е този неопределим сезон и всичко е така неузнаваемо - нито пролет, ни лято, ни есен, ни зима... И по земята стъпва Божият син, така достъпен... Иисус се приближи и рече: „Това е Петият сезон и не се заменя с друг. Той съдържа в себе си възраждането и новия живот на пролетта, топлината и пламъка на лятото, плодовитостта на есента и чистотата на бялата зима... Това е Петият сезон - Вечността.“ |
| Наука-религия , философия-теология, знание-вяра, разум-емоции , истина- лъжа Това са противоречивите пътищата по които представите са си пробивали път и са се освобождавали от спекулантите и варварите на човешкият дух. Религия , теология , вяра.Проблеми никакви.Шев и кройка за скалъпено и натопорчено поведение.Колкото по голям бързак си , колкото по близко се вреждаш до Господ , толкова порастваш като Господ.Палачите от инквизицията при това положение , трябва да ги приемем , че са с най голяма репутация и представителност , на този фалшив интелект, защото са носители на безусловната духовна диктатура на църквата. Интелектуалната метрополия на християнството е станала люлка в която се заражда прогреса , защото сред самите духовници става ясно , че те не трябва да са просто и прости фанатизирани прислужници.Търсейки истината за своя Бог , за големият Бог , те не са приемали , че Бог е някакъв свръх галактически човек , седнал на кресло във вселената и играещ на топчета с планетите.Нито са приели , ако съдим по Христос , че той е с мащабите на човек , но ръководи света от някакъв галактически команден пункт , съсредоточил всички природни и космически сили в лостове и пултове. За съжаление на това време , когато разума е промиван чрез вярата , арогантността е рано да се прати по дяволите.Винаги ще се намери тарикат , който знае как се свирепства върху обикновените хора чрез догми, за да се откаже да се накелепирчи от това злодейско занимание. `Kaily днес ни прати при , , царските саможертви" и ни качи по дърветата да брулиме банани.А в това дето го е написала , няма една вярна дума.Само бруленето на бананите е вярно и ефектният шум. |