Отиди на страница:
| Новков, Ако порасъждавате на тема как някои си купуват кали за над милион евро след година-две "бизнес", а други пишат статии за паница леща ще имате по-голям успех  |
| Халва-боза-чам-съкъс, статия писана за пари и си личи от 100 километра.Теми дъвкани и предъвкани, полу-истини и мъгляви предположения и всичко подправено с някакви философски постулати.Скучно и миришещо на мухъл приспивно четиво за чалгаджии.Айде стига му на тоя... |
| ГОЛЕМ СЛАДУР Е ТВА МИТЕ НОВКОВ И хитрец- измислил е как и той да се метне БееМВе - малко нескопосанко но са е наел да услужва на КОМУНО-КАПИТАЛИСТИТЕ; статийка по статийка зрънце по зрънце заедно и с другите педалчета съграждат ИДЕОЛОГИЯТА за новият БГ-КАПИТАЛИСТ. Ние требе само да забравим как стана сичко, или да измрем...време има |
| Евтина манипулация.Човечеца видял луксозно БМВ и се сетил за унищожението на държавата от хора като имащите БМВто, а авторчето му приписва чужди мисли(може би собствената си завист и мераци) и го залива с помия.Гнусно е да се пише поръчково за хонорар |
| дрън дрън ярина Ако и българите се обвинят в консуматорство, ще излезе, че консуматор е човек, де иска да има кора хляб на вечеря да не умре от глад. Новков целият ли си е един консуматор, или само в лице е пълен? _____________________________________ Какви са функциите на държавата, освен паразитиране на гърба на гражданите си? |
| Апропо, най големите консуматори са капиталистите така, че духа го търси у тях авторе.Доходите на останалите не им позволяват да го завъдят тоя дух у себе си нито да го носят.Та и заради тоя консумативизъм в стремежа си да си осигурят по голяма консумация окрадоха държавата и сме на тоя хал.Хубаво заглавие, но за друга статия. |
| Не е циник афтора, обикновен човек, който пише глупости е (нали не требе да охарактеризирваме афтора, а творбата по ботови повели, въпреки че нема спра да се чуда как тъпи мисли ще дойдат в умна глава и обратно). _____________________________________ Какви са функциите на държавата, освен паразитиране на гърба на гражданите си? |
| MILA ZORINA, /:/ "...След първобитнообщинния строй има ли общество, където всички да са равни-дори при социализма не бяха. " ......................................... ......................................... ..................................... Май, БЪРКАШ Равноправни с Равни?! Впрочем, и в първоботнобщинния стой, както и в днешния ден, хората НЕ са били РАВНИ- едни са били високи, а други- ниски; едни са били дебели и тежки, а други- тънки и леки; едни са били блондини, а други -брюнети..и т.н.! Друг е въпросът за "НЕравния Старт" на различните хора в Живота, па макар и в условия на Равенство на Правата/юридическите/! Ето, например, ВСЕКИ/а НЕ само журналистите и собствениците на медии!/ има Право, по Конституция и Закон, да търси, получава и разпространява лично Мнение и Информация! Да, ама НЕ всеки има тази Възмоност- НЕ всеки има собствена медия или журналистическа карта, например! От което следва, НЕравностойност на ОБХВАТА на разпространяването: Мнението и Информацията на човек без собствена медия и/или журналистическа карта стига до десетки, стотици, че и милиони, ПЪТИ ПО-МАЛКО хора, отколкото на човек, който има медия или журналистическа карта! Което, пък, води до НЕпълната и изкривявания на Информационната Среда! А до какво води това е очевиден примерът с ТВ "СКАТ" и появата на предавеното "Атака" на В. Сидеров -масовото разпространение на разлиично Мнение и Информация в общата Информационна Среда вкара НОВА / и различна!/партия в Парламента! Но, така е при Демокрацията: който има МНОГО пари- пИчели/както казва Хр. Стоичков/! А който НЯМА- "Духа супата...!" !!! Ерго, Демокрацията е Справедлива за тези, които имат много пари! Тя е и заради тях, де, а НЕ заради "демоса"! КАЗАХ!  |
| Докога ще се набляга в тая държава на парите, а не на възможностите? Възможностите и възможността да си разгърне всеки възможностите. Няма значение дали се дава или не превес на парите, ако обществото беше изградено на принзипа максимално разгръщане на възможностите на всеки, даже парите на тиквите щеха се влагат във възможностите на безпаричните, за да могат да се създават пари прим. Единият има пари, другият има възможности. А сега тоя де има пари, не знае какво да ги прави, защото единствена функция на парите за него е да бъдат откраднати. _____________________________________ Какви са функциите на държавата, освен паразитиране на гърба на гражданите си? |
| SIR LANSELOT, /:/ "...Параграфе, Кой дава толкова много пари на ахтака и на тв СКОТ за да "пичели"? " ......................................... ......................................... .................................... Който ги ИМА, бе! Също, както стои въпростът/ти/и с парите на ДРУГИТЕ медии и партии! А парите на "Атака" въобще НЕ са толкова МНОГО! Многото пари са у партиите, които са УПРАВЛЯВАЛИ България досега (снимка: натиснете тук) |
| Не е вярна статията, или поне на 70 на стоте! Всичко, случило се у нас е напълно закономерно. Случва се поради А-общите механизми, движещи обществените отношения и заложени в темелите на демокрацията и човешките души още от нейното създаване Б-общите недостатъци на демокрацията, силно усилени в послено време от някои обстоятелства, от които авторът хал хабер си нема-поне не е писал, де. В-специфични нейни МЕСТНИ проявления, дължащи се на определени интереси от страна на тези, на които се падна да я праят. У нас де факто работеща демокрация почти не е имало-имаше различна по степен авторитарно-олигархична власт с елементи на демокрация. Специфичната българска реалност. Провал на иеята за обществена справедливост, компрометирана всякак Г-специфични черти на душевния склад на нацията, по Льобон. Това категорично на последно място, с най-малко влияние. Социално-психологическо обяснение, описано изцяло от Вилхелм Райх, Ерик Фроми редица други, доказващо закономерността на случилото се, извън специфичната българска реалност. Репресиите на тоталитарното общество, моделиращи фрустрати-комплексарипо Хофър; емоционална чума-по Райх, всъщност авторът описва стопроцентов поразен от нея ; , некрофилия, анален характер, агресия и нарцистична депресияпо Фром и т.н Консуматизмът е закономерено следствие както на демокрацията, така и на тоталитаризма-той не е характеристика на строя, а основна черта на МАСОВИЯ ЧОВЕК. Сриването на ценностната ситема, когато новите ценности не са се утвърдили, а старите не действат, води до познати неща. Садистът-комунист Чекатило се развихри след сриването на системата, защото рухна неговия вътрешен свят. Евиленко е само началото, предупреди в еноименния филм неговата жертва-професорът, психолог. "Като него са милиони, идат." И така обясни нагледно и просто описаната от Райх Емоционална чума. За съжаление, статията се върти около наивната литературна интерпретация , с цел да обясни сложното -просто, на познатия от двеста години цитат на често цитирания от нас македонски учен Санде Токвилевски. Налага се препечат, щото край нямат недоразбралите и недоучилите „душата на демокрацията е толкова добра, или толкова лоша, колкото лош или добър е морала на нейните граждани и съответните демократични принципи.” Демек, човек винаги страстно се стреми към свобода, и в същото време тъси признание чрез равенството с другите. Там, където всички са еднакво свободни и в същото време социално равни, заработва един уравнителен механизъм, който цели отнемане имуществото на този, който има повече. При тези егалитарни условия нараства недоверието между хората, нараства тенденцията на подчинение на общественото мнение, или това, което се приема за такова. По този начин се разпространява напрежение, което все по-силно отдалечава обществото от идеалната представа за човешко общество. От подбудата за свобода произтича подчинеността спрямо законите за равенство и "огромния натиск на душата на масата върху духа на отделния човек". Отношението към гражданските добродетели и задълженията на политическите институции не е стабилно, в същото време расте и "склонността към благоденствие", което води до все по-очевидни проявления на стремежа за задоволеност. Докато предците ни познаваха само егоизма, при егалитарната демокрация се разпространява един нов феномен: индивидуализма Понятието за републикански граждански добродетели се колебае в полза на един индивидуален стремеж към щастие. Предразположеността на индивидуализираното, лишено от корени масово общество към реална диктатура, която е в състояние да прерастне от егалитарното единство в контрол над убежденията и възгледите чрез механизмите на колективния натиск, предречена от дьо Тьоквил просто е вече факт в днешно време Демократичните режими формират определен тип "демократично същество", по аналогия с "ренесансовия човек" или "хомо совиетикус" (съветския човек). Системата на демокрацията лишава гражданите от критично мислене и да ги доведе до състояние, в което те уж оценяват самостоятелно събитията и стойностите, а всъщност копират позициите и вкусовете на масите.Тьоквил предсказа избуяването на медийните манипулации и демагогията на нашето съвремие. Речено просто Там, където свободата е реалност, масите се стремят към равенство. Там, където има равенство, към свобода се стреми едно малцинство. А демокрация та е броене на гласове. Страстта към равенство е отчасти стремеж към анонимност: да бъдеш един от многотов колектив Тогава никой не може да те посочи, да те съпостави с другите и да покаже твоята малоценност. Онези, които смятат своя живот за съсипан и преминал напразно, казва Хофър, мечтаят за равенство и братство повече, отколкото за свобода. Ако те настойчиво искат свобода, то е, за да постигнат уравняване и еднообразие. Онези, които най-шумно плачат за свобода, често се чувстват най-малко щастливи в едно свободно общество; фрустрираните, потиснатите от собствените си недостатъци хора обвиняват за своите провали съществуващите ограничения. В действителност тяхното съкровено желание е да дойде краят на "свободата за всички". Те искат да премахнат свободната конкуренция и постоянните изпитания, на които е подложен всеки индивид в свободното общество. Равенството без свобода създава по-стабилна социална структура, отколкото свободата без равенство. Механизмът на това е изяснен от Фром. Ако ги накараш да избират-малко пари, но постоянно-вм, риск и ногу пари, винаги масовия човек ще избере сигурността. Ако трябва да се избира между сигурност и социални права-изборът ще е същия, между просперитет и клифтене за пет кинта-пак така Човечеството е консервативно. Винаги се е съпротивлявало на всичко ново, на всичко което го вади от инерцията. Има закон за съхранение на енергията-той важи и за човешките души. Винаги се ходи по линията на най-малкото съпротивление. Периодът на Ваймарската република за повечето от германците е време на недоволство и фрустрация. Привикнали към команди отгоре и уважение към властта, германците установяват, че хлабавият и непочтителен демократичен ред внася само объркване и хаос. Те с изненада разбират "че трябва да участват в управлението, да избират партия и да се произнасят по политически въпроси." В същото време те копнеят за едно ново корпоративно цяло, по-монолитно, всеобхватно и славно дори от кайзеровия режим. Третият райх надмина и най-горещите им молитви. Един път установен, Хитлеровият тоталитарен режим никога не е бил застрашен от масово непокорство или бунт. Докато управляващата нацистка върхушка е в състояние да поеме цялата отговорност и да взема всички решения, не съществува и най-малката възможност за възникването на какъвто и да било обществен антагонизъм. Такава опасност би могла да се появи само при смекчаване на нацистката дисциплина и тоталния контрол. Онова, което Дьо Токвил казва за тираничното управление, се отнася и за всички тоталитарни режими - моментът на най-голямата опасност настъпва за тях тогава, когато започнат да се реформират, т.е. когато започнат да показват либерални тендеции Всичко, казано отук касае първа точка от причините-А Точка Б също важи за цял свят-медиокрацията, влиянието на меиите, ръчкащи инстинктите на масовия човек и моелиращи фрустратско мислене Медиите не са инструмент на демокрацията-тях никой не ги е избирал, а имат огромно влияние. Но за това сме говорили преди доста-вж досието Редактирано от - Зе Мария на 06/05/2006 г/ 14:30:38 |
| Писна ми, Всеки си има право на мнение и като че ли тази статия е проява на някакво мнение. Но така е само на пръв поглед - всъщност статията е като повечето статии, които понамирисват на промиване на мозъците или на платени анализи. Криминалната революция в България не е чак толкова сложна за разбиране, както и гнева на повечето хора в България. Преди 1989-та година псувахме тези няколко човека в мерцедесите, сега псуваме няколко хиляди, пак в тези луксозни коли. Защо? Ами поради чувството за справедливост, което е силно развито в българите. Преди 1989-та си имаше ограничения и на практика никой друг освен няколкото видни партийци не можеха да се возят в тези мерцедеси. Ние се чувствахме ограбени от тях. Но те бяха малко, а след 1989-та тези в мерцедесите станаха много и все престъпници, а и за да могат те да се возят в мерцедесите, ние станахме най-бедните в Европа. Не е едно и също дали десетина човека ще живеят на гърба ти или няколко десетки хиляди. |
| Гневът се предизвиква и от още нещо пак в резултат на чувството ни за справедливост - собствеността, която всъщност е в основата на това кой да се вози в мерцедес. Публична тайна е как малка криминална група от хора присвои почти всичко от обществената собственост в България, а останалата част беще подарена на чужденци срещу жълти стотинки и дребна комисионна. Комисионерите - това бяха и са политиците и близките около тях кръгове наместили се в властта. Естествената реакция на нормалния човек е гнева, но засега отделния човек е безсилен срещу държавната машина, която защитава както комисионерите, така и останалите мафиоти. Липсва организация и организатори, които да насочат в някаква приемлива посока този гняв. Хората засега се люшкат от партия на партия, в търсене на справедливост. Първо беше СДС, после се върнаха към БСП, после пак СДС, след това повярваха на НДСВ, сега се появи АТАКА, но въпрос на време е да стане ясно, че и те едва ли са това, което търсим. Сега се появи и ГЕРБ. Всъщност на нас ни трябва не толкова партия, колкото нещо като профсъюз, който да ни организира срещу безумията на властта. |
Кайли, свят на притежанието, на вещи и възможности, богат си ако притежаваш, какво| Значи дотук никой нищо не е разбрал, дори Наум? Статията ви крива?! Плачете за "коричка хляб". -Театрали! Ровете още, всичко на гърба ви пада. Оправдавайте се. Една свястна дума не можете да схванете... ми ще си плащате като попове. Все чакате някой да ви даде - а те постоянно ви карат да се бъркате? ~ Surprise! _____________ (не можахте и не можахте да разберете какво е това капитализъм, все си карате по вашему) |
| Боя, се , че ти не си нещо добре разбрал, д-ре. Хората по цял свят са еднакви. Поставени в едни и същи условия реагират почти еднакво. Не специфичният български консуматизъм води до гнева, а устройството на масовия човек. Тази черта не е патент на демокрацията, нито на тоталитаризма. Консуматизмът на американците или немците не е по малък. В Германия през 30та, в Русия през 17та и Куба през 59 е било същото. Но в САЩ не се гневят, а са конгломерат от най-различни нации. Защо? Писна ми, Чувството за избягала справедливост, за нарушен обществен договор между гражданина и властта всъщност е другото име на глада за вяра и стремежа към равенство. Всъщност, описано е още от Паскал "Човек би желал да бъде велик, но вижда, че е малък; би желал да е щастлив, но е нещастен; би искал да бъде съвършен, но вижда, че е изпълнен с недостатъци; би искал да е обект на любовта и уважението на хората, но вижда, че неговите прегрешения заслужават само омразата и презрението им. Объркаността, която намира у себе си, събужда у човека въображаемите най-несправедливи и престъпни страсти, защото той започва да питае смъртна омраза към истината, превърнала се в упрек и доказателство за неговите прегрешения" Друг е въпросът, че практикуването на властта, именувана като демокрация, у нас, дава отлични поводи то, чувството за справедливост, да избуи до гняв. Тук дилемата и акцента е в това, кое е първопричината. Пропуснах да отбележа, че концепцията за собствеността също е грешна. Няма демокрация, защото няма реална собственост, разпределена справеливо между ногу хора. Тя е у малцина, и оттам масата няма интерес да участва в политическия живот. Тя наблюдава апатично-интересът клати феса. Частната собственост ражала неминуемо и ежеминутно капитализъм, раздаваме я на наши, и капитализмът е наш Грешно, Марксистко-ленинско разбиране. Редактирано от - Наум на 06/05/2006 г/ 15:05:59 |
| Авторът волно или неволно е нацелил един много деликатен елемент от психологията на българина. Само дето не го е казал. А той е : 95% от българите искаха и искат демокрация, ама в смисъл да си приказваме и пишем свободно. А всичко останало трябва да е като при Бай Тошо. Българинът не можа да вдене с кухата си лейка, че демокрация и пазарна икономика осначава някой тънещ в охолство (без значение как си е направил парите) и някой умиращ от глад (без на държавата да й дреме за него). И посланието на статията трябваше да бъде следното : всеки, който не е доволен от това, което става в БГ-то, от мутри, крадци и измамници в БМВ-та - да гласува за БКП и експроприация на експроприаторите! |