
| За авторските права над човешката слепота Искам да си представите нещо. Но не просто да си го представите, а да се опитате наистина да го почувствате, сякаш се е случило на вас. Ето така. Една сутрин се събуждате от обичайния си нощен сън, разтърквате очи, насъбрали умора в просъница и ги отваряте за света. За да откриете, че сте загубили зрението си. Завинаги. Как мислите дали това ще е най-нещастния ден в живота ви? Не знам. Не искам и да разбирам и не пожелавам на никой на тази земя, да го разбира. Но сред нас има хора незрящи в общоприетия смисъл на думата, но понякога много по-виждащи от нас за неща, за които ние оставаме слепи. Сутринта на 15 май, цялото интернет общество се събуди разтърсено от шок. Новината бързо обиколи множество интернет блогове, проправи си път в десетки форуми, и предизвика лавина от бурни емоционални реакции. ИК ‘Труд’ заплашваше със съд специализирания сайт за незрящи http://www.bezmonitor.com, създаден и поддържан от слепия Виктор. Причината? - наличието на текстове от класически произведения, адаптирани за слепи, на които ‘Труд’ твърди, че притежава правата върху преводите. Истинската причина? - Алчност до загуба на човешки черти. Файловете, които съдържат тези книги, макар да могат да бъдат четени и от нас, виждащите, са неудобни за това (а и кой човек със здрав разум би седнал да чете дебела книга на монитора си?), но пригодени за специализирани аудио програми, които го правят за слепите. Същите аудио програми, които Виктор е създал и помогнал на znam.bg (собственост на Труд) да адаптират и на своя сайт. Благодарността на Труд - съд за пиратите! И тук идва смешното, трагичното и жалкото. Закона за авторското право в глава пета ‘свободно използване на произведения и точка осем гласи, че това е възможно за ‘възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен на него метод, ако това не се извършва с цел печалба’. От Труд обаче се позовават на друг член от същия закон, че това накърнявало интересите им и искат от слепите да пращат смс-чета за правото да четат български класици като Елин Пелин и Ангел Каралийчев. Опитите на Виктор и десетки други хора да обяснят на Труд, че това, което правят освен, че е със съмнителна законност е крайно аморално изпратени чрез електронната поща срещат студени, безсърдечни и нечовешки отговори. Na latinica. Има ли гражданско общество в България? Има ли някакъв останал морал при прехода към капитализъм? Обича ли някой все още истински дълбоката душевност завещана ни в книгите? Има ли смисъл да задавам тези въпроси? За нещастие на всеки един от нас може да се случи да остане инвалид, но не това е най-страшното, най-страшното е, ако позволим да се превърнем в морални инвалиди. Изпитвам болка - истинска физическа болка, скрита някъде дълбоко заради това, в което се превръща човешкото общество по света и не ме е срам да призная, че докато ежечасно следя реакциите на стотици хора по интернет, се разплаквах на два пъти през изминалите дни. Но все още вярвам, че всичко зависи от нас - хората, защото онези другите едва ли могат да бъдат наречени така. Вярвам, че всичко зависи от теб! Какво мога да направя аз? 1. Бойкотирай всички издания на ИК “‘Труд” и всички книги на издателството до оттегляне на обвиненията и официално разрешение творбите да бъдат върнати отново на сайта http://www.bezmonitor.com 2. Изпрати на своите контакти в чат-програмите съобщение за тази аморална постъпка с линк към http://protest.bloghub.org/ 3. Прати писмо на ИК “Труд”’, за да ги уведомиш за своята позиция по въпроса. 5. Ако имаш личен блог или друг сайт, напиши за това, което се случва. 6. Пусни тема във форумите, които посещаваш. 7. Информирай всички медии, които ползваш. 8. Настоявай да получиш отговор от тях! 9. Информирай официални организации за защита правата на човека и за защита правата на инвалидите за този нечовешки акт на ИК “Труд”. 10. Разкажи на своите близки, познати и приятели. 11. Не се отказвай, не забравяй и не отстъпвай от своята позиция. 12. Пиши до българските институции - Народно събрание, Правителство, Президентство. Ако имате предложения, пишете на helpbezmonitor@gmail.com Едно към едно: Уважаеми господин Виктор Любенов, Книгоиздателска къща “Труд” ООД е изключителен собственик на правата за електронно разпространение на творчеството на Елин Пелин. На вашия сайт са качени “Ян Бибиян на Луната”, “Страшен вълк” и “Цар Шишко”. Правата върху “Приказките” на Ангел Каралийчев също са откупени от издателство “Труд”. КК “Труд” притежава още правата върху преводите на следните произведения, качени на вашия сайт: a.. Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война от Ярослав Хашек, превод Светомир Иванчев b.. Баскервилското куче от Артър Конан Дойл, превод Тодор Вълчев c.. Приключенията на Хъкълбери Фин от Марк Твен, превод Невяна Розева d.. Повести и разкази от Антон Павлович Чехов, притежаваме правата върху 13 (тринайсет) от публикуваните от вас разкази e.. Винету от Карл Май, превод Веселин Радков f.. Пътешествията на Гъливър от Джонатан Суифт, превод Теодора и Боян Атанасови Ползването на тези произведения без писмено разрешение накърнява нашите права и според ЗАПСП се счита за пиратство. Приемаме, че тяхното публикуване на вашия сайт е грешка. Все пак, за да уредим отношенията си, ви предлагаме да свалите от вашата страница веднага всичко от тези автори. С уважение: /Никола Кицевски/ Повече информация: http://protest.bloghub.org http://www.bgtopidiot.com/archives/14 Честит 24-ти май. |
| Док, то има чалъм за справяне с тази ситуация - сайтът е дот ком, момчето може да го метне на някой руски или корейски/китайски сървър, и да им се хили на тия от Труд (те друго не заслужават). |
| Пътят към ада винаги е покрит с алчност. А ако намеренията наистина са добри, бог е милостив и те хваща в последния момент. Та това клише не е верно. Ми превърнаха всичко в нищо лично, просто бизнес, това сега се набива на очи, щото има хора без очи. Ама всички сме в това положение. 451 по Фаренхайт _____________________________________ Най-после правилното деление: на досиестници и на свободни граждани. |
| Фани, нещата не опират до мятане. Първо, зависи от хостинга, т.е. къде се намира сайтът, а не от това дали е .com, .net, . org или .bg. .com може да е както в Щатите, така и в Русия, България, ЕС и т.н. Второ, авторът на сайта им е известен и е български гражданин, т.е. могат да му търсят отговорност съобразно българското законодателство. Въпрос на принцип е. Да искаш пари от сляп, че е сложил на сайта си българска класика с цел да бъде прочетена (чута) от други слепи си е кощунство. |
| Не съм юрист, но бих препоръчал по-скоро преговори и намиране на някакво компромисно решение. Още утре обещавам да питам подписалия писмото Зам.Гл.Редактор г-н Никола Кицевски. |
| ИК "Труд" са изразили своята позиция, редно е да видим доводите им: Отворено писмо от КК “Труд”. Уважаеми Господа и Госпожи, Преди човек да заеме крайна позиция е редно да се запознае с фактите такива, каквито са, или поне да изслуша и двете страни. Доста се изписа в Интернет пространството през последните няколко дни. Срещу нас бяха повдигнати обвинения, отправиха се заплахи, поставиха ни се условия и т.н. Чуха се мнения от едната крайност до другата. В темата бяха въвлечени хора, пряко свързани с издателството. Беше направен опит да се даде още по-широка гласност на проблема и да се въвлекат водещи български медии. Но не това беше най-притеснителното… Езикът има семиотичен характер – всеки може да тълкува казаното, както му изнася. В тази връзка, ние от издателство „Труд” решихме да отговорим на казаното до тук, с цел да се избегнат по-нататъшни спекулации с проблема, и с надеждата да се влезе в конструктивен диалог. Прави се огромен проблем от нещо, което всъщност е никакъв проблем: Как се представят нещата в Интернет пространството: 1. „Труд” забранява свободното разпространение на определени текстове. 2. „Труд” пречи на незрящите да четат. Преди някой да продължи да чете нататък, трябва да изясни за себе си: той за електронното пиратство ли е, или против. Но най-напред си отговори честно: ще се зарадва ли, ако крадец влезе у дома му и му отмъкне компютъра? Ще каже ли, че това е справедливо? Защото интелектуално пиратство е да откраднеш труда на другия. Много лесно е да твърдиш, че произведенията на един автор – например Елин Пелин – принадлежат на народа. А дали твоят апартамент също не трябва да принадлежи на „целия народ”? Защото Елин Пелин се е препитавал чрез перото си. Той има наследници и им е завещал труда си така, както вашите дядовци са завещали къщите си. По същия начин, по който крадците на селскостопанска реколта накараха работливите български селяни да се откажат да сеят, интелектуалните пирати карат нашите учени, преводачи, писатели да не работят – защото трудът им не е защитен. Това е нашето мнение за пиратството – то е кражба на чужд труд. Но да се върнем на конкретния случай: тук на всичкото отгоре има и лъжи по наш адрес: 1. Че „Труд” забранява „свободното разпространение” на определени книги. 2. Че „Труд” пречи на незрящите да четат. Защо, ако някой си направи труда да прочете какво сме написали в писмото до всички, които са пиратствали наше съдържание, ще види, че нито първото, а още по-малко второто, е вярно, защото: 1. Ние искаме от всички да махнат от своите страници съдържанието, върху което притежаваме авторски права. Но им предлагаме, за да не губят нито те, нито който и да било от техните потребители, нещо много просто – да направят линк към нашата страница, където всеки ще намери това съдържание с едно кликване. Т. е. свободното съдържание остава, но то ще бъде при онези, които са заплатили правото да го ползват. Да имате нещо против? 2. Същото сме предложили и на г-н Виктор Любенов. Нещо повече, партньорите, с които работим по „Знам.бг”, „Сирма АИ” са направили специален софтуер, за да могат незрящите да четат съдържанието на нашия сайт. Проблемът с г-н Любенов е, че на неговия сайт съдържанието бе качено абсолютно както на всички останали – не в специален формат за незрящите, а така, както на всички други сайтове, които досега са го разпространявали без ничие разрешение. 1. За морала. Тази част ще си позволим, изобщо, да не я коментираме. Не виждаме как хора и личности, които не ни познават, си позволяват да коментират подобно нещо, и то в публичното пространство. 2. За правата. Всички много усърдно цитирахте части от ЗАПСП, но май никой от вас не си направи труда да провери какво точно пише там. Позволете ни да го направим за вас. Цитат: Възникване на авторското право. Авторското право върху произведения на литературата, изкуството и науката възниква за автора със създаването на произведението. Глава втора. Обекти на авторското право. Закриляни обекти Чл. 3 (1) Обект на авторско право е всяко произведение на литературата, …, изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е форма, като: … (2) Обект на авторско право са също: 1. преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби; … Раздел II. Имуществени права Видове имуществени авторски права Чл. 18. (1) Авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица освен в случаите, за които този закон разпорежда друго. (2) За използването по смисъла на ал. 1 се смятат действия като: 1. възпроизвеждане на произведението; 2. разпространението сред неограничен брой лица… 3. публичното представяне… 4. излъчването на произведението по безжичен път; 5. предаването на произведението чрез кабел или друго техническо средство; 6. публичното показване на произведение… 7. превеждането на произведението на друг език; 8. преработката на произведението… 9. 10. предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неогранчиен брой лица до произведението… (3) Използването по ал. 2, т.3 до т.8 включително е налице, когато посочените действия се извършват по начин, даващ възможност произведението да бъде възприето от неограничен брой лица. … Чл. 19. Авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид. Глава пета. Свободно използване на произведения. Допустимост на свободното използване Чл. 23. Свободното използване на произведения е допустимо само в случаите, посочени в закона, при условие че не се пречи на нормалното използване на произведението и не се увреждат законните интереси на носителя на авторското право. … 10. …посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, … Ако всички вие, които отправихте обвинения към „Труд”, през седмицата си бяхте направили труда да разгледате страницата на г-н Виктор Любенов, щеше да ви направи впечатление, че файловете са достъпни за сваляне от всеки един. Ние никога не сме се съмнявали в безкористните цели на г-н Виктор Любенов, в неговите добри намерения и желания. Оспорваме начина, по който това става. Ето един ред от страницата на Виктор Любенов: „И все пак… Ако някой се чувства ощетен по някакъв начин, нека ми пише, ще махна от сайтовете си онова, което го ощетява.» Писмото, което «Труд» пусна до него, е стандартно, всички може да го видите, и в него не са отправяни обиди или заплахи. Чест му прави фактът, че свали въпросните произведения още същия ден, за което «Труд» сърдечно му благодари. Нашите документи за тези произведения са изрядни и при необходимост можем да ги предоставим. През следващите няколко дни двете страни търсехме възможност за излизане от подобна ситуация. Поради една или друга причина такава не беше намерена. Защо? Може би е въпрос на лоша комуникация или на неразбирателство? Това, което не е достояние на всички вас, е, че «Труд» предложи да се направи ‘линк’ от http://www.bezmonitor.com към http://www.znam.bg, където са качени или ще бъдат качени тези произведения. Без да сме специалисти в АйТи сферата, считаме, че има възможност текстовете, при заявка, да се теглят от страницата ни и да се конвертират в аудиофайлове за нуждите на хората в неравностойно положение. Между другото, тази идея се появи и в дискусията на една от въвлечените в спора Интернет страници, но после бързо беше отхвърлена без да се изтъкнат основателни причини. Защо? Да не би, за да се постави едно от водещите издателства в България в неудобно положение? Моля, всички вие, които се чувствате съпричастни към проблема, да имате предвид, че основен актив на едно издателство са неговите заглавия, автори и преводачи. Разпространението им по неподходящ начин застрашава нашите интереси и дори може да се стигне до там, че да остави много хора без препитание – автори, преводачи, служители на издателството, печатари и търговци. Както виждате, ние сме само една малка част от един много по-голям процес, с много по-сложни механизми. 3. «Лошите от Труд». Е, със задоволство ще отбележим, че нито сме толкова лоши, нито сме толкова страшни. Нормални хора като всички останали – имаме семейства, и не си мислим, че сме застраховани един ден да не изпаднем и ние «в неравностойно положение». И так, както сме «лоши», няма организация или човек, които да се обърнали към нас за подкрепа, помощ или дарение и ние да сме ги отпратили. Дарявали сме и ще даряваме книги: на неправителствени организации, библиотеки и читалища. Правили сме, каквото сме можели и доколкото са ни стигали силите. През 2000 г. бяхме толкова «лоши», че записахме голяма част от нашите книги на диск и го предоставихме на Съюза на слепите в България (ССБ). Има една хубава българска поговорка: каквото повикало, такова се и обадило. Господа и госпожи, погледнете изписаното от вас за нас през седмицата, и преценете дали вие потърсихте начин за конструктивен диалог или просто се хвърлихте в несправедливи обвинения. 4. Извинението. Трудно е да се извиняваш за постъпки, които не са били извършени. Да се извиним на г-н Виктор Любенов? За какво? За това, че си потърсихме правата? Да, било е възможно да потърсим личен контакт с него, но стандартната процедура изисква първо да се уведоми страната официално, писмено и след това да се водят преговори. Няма как да предполагаме, кой е от другата страна и дали нарушаваме безкористните му цели… В „Труд” оставаме на позицията, че сме отворени за диалог и сме готови да си сътрудничим, но няма да допуснем разпространението на наши произведения в разрез със законите на страната. 5. Едно предложение: г-н Любенов, доколкото разбрах имате около 1500 абоната, които са незрящи и за чийто нужди сте изградили този сайт. Предлагам, да се свържете с партньорите ни от „Сирма АИ”, за да уточните технически как е възможно читателите ви да не бъдат ощетени, а да използват „Знам.бг”. В заключения ще добавим, че това не е част от кампания срещу хора в неравностойно положение, нито сме имали за цел да нараним чувствата им или да ги засегнем по какъвто и да било начин, просто си отстояваме законните права. Прилагаме копия от писмата: Sent: Monday, May 15, 2006 3:59 PM Subject: za viktor Уважаеми господин Любенов, Оценявам, че сте свалили произведенията от вашия сайт и ви благодаря за коректността. Правата върху произведенията са на КК „Труд” ООД и не ги отстъпваме. Единственото, което сме готови да ви предложим, е да поставите линк към http://www. Znam.bg, за да не са ощетени вашите потребители. Повторното качване на текстовете на вашата страница, ще бъде знак за нас да си търсим правата по съответния законов ред. С уважение: Никола Кицевски Sent: Thursday, May 11, 2006 4:29 PM > Subject: Re: Re[4]: Za avtorskite prava, Viktoria. > > >> Бихте могли да пуснете линк към нашата страница с текстове, а при вас, в >> индексната страница, да присъства само заглавието. По този начин вашите >> потребители няма да бъдат ощетени. Sent: Thursday, May 11, 2006 3:07 PM > Subject: Re: Re[2]: Za avtorskite prava, Viktoria. > > >> Желаете ли да поставите линк към нашия сайт? С най-добри чувства: Целият екип на КК „Труд” 19 май 2006 г. гр. София |
| Ами какъв може да бъде?... Ако бъдем коректни, съмнявам се, че лейбълите на Рей Чарлз, Стиви Уондър, Хозе Фелициано или Андреа Бочели биха се съгласили да предоставят безплатно песните им специално за незрящи. Редактирано от - Doctora на 24/05/2006 г/ 19:20:54 |
| Опира до формат. Ако е в текстов вид - не може, ако е четимо само с "брайлов шрифт", то може. Това ми е пойнта. |
| Начи, има две основни причини, които ме провокираха за повдигането на тази тема и тук. Защо сайт, който е за слепи, няма преференции? Трябва да се регистрира като "сдружение с идеална цел" ли? Или фондация? От пръв поглед се вижда каква е целта на сайта. Вярно, че Законът вярва на факти, а не на погледи, но какво до правят тези хора? Появява се някой, решил да направи съответните улеснения, и веднага попада под ударите на авторското право. Второ, не съм специалист по авторско право (макар че едно време бях съдружник с първата частна агенция за защита на авторски права "Арете" , но нищо не разбрах, защитавайки ника) . Но все пак има давност при авторските права. Най-добре се вижда развитието в Мекката на интернет-литературата - сайта ww.lib.ru - доста нови произведения бяха махнати, но старите си стоят. |
| Старият закон за авторското право май имаше 50 г. давност след смъртта на автора. Елин Пелин, доколкото помня, е умрял 1949. Според мене творчеството му трябва да е в публичния домейн. Ако по някаква причина не е, публикуващият трябва да получи разрешение от притежателя на правата, може и пост фактум. В една цивилизована страна притежателят може да предостави правата за Брайл безплатно, или ако е аудио, държавата може да плати от своите социални фондове. Има някакъв проблем, но в цивилизования свят той се решава рационално. Гражданската активност винаги е хубаво нещо, макар да не споделям истерично-религиозните нотки в апела най-горе ("на латиница!" ) |
| Добре де кое е важното в случая - важното е тези 1500 незрящи и други със същия недъг, които биха се интересували, да могат да ги четат тези неща. Всяка възможност за това е добре дошла, така ли е или не? |
| Не е така, Степен. Единствено важно е дяволът отново да възтържествува. Законът, закрилящ парите и унищожаващ хората. Another brick in the wall за да се възцари.... _____________________________________ Най-после правилното деление: на досиестници и на свободни граждани. |
| Благодаря, Фичо, общо взето, и в моите спомени се мъжделееха тези 50 години давност и социалните фондове. Степпен, точно това питам, какъв би бил ефективният социален механизъм, решил подобен проблем, тъй като няма да е последният със сигурност. Няма идиот, който да чете Елин Пелин онлайн. Да го цитира - да, но това е друго. Каква е идеята на ИК "Труд" и какво печелят от цялата тази работа, освен 100%-ов черен PR? |
| Авторските права имат давност, определяна от закони и конвенции във всяка отделна държава. За текстове в повечето страни тази давност е 40 - 50 години, след което творбата става public domain. В Project Gutenberg повечето книги обаче са по-стари от 50 години. Според други, 70 години след смъртта на автора са подразбиращите се издателски права. Тук трябва да се има предвид, че терминът copyright не е идентичен на авторско право. То съдържа правомощия в полза на притежаващите авторски права върху проиведение едни от които са “правo на издаване” и нека да употребим българския термин (нали днес е 24 май |