Отиди на страница:
Поморийски, да не би да имаш списъка с офицерите от тайните служби , та си така сигурен че са българи?  |
Неверни Тома друже извиняавай за перефразирането но системата е една и съща ! Както ти го казваш за Първанов че е чист - аз го казвам за Цар Симеон по същия начин !  Неверния Тома [Златен] 26.06.2006 г. 12:48:59 "Най мразим да мислим" ама все пак се опитайте! Какво знаем достоверно: Първанов по поръчка на ДС /впрочем без да знае това/ е редактирал спомени на някой си от началото на 20 век. За това е получил хонорар. Смятали да го вербуват, но няма данни че са успяли. Друго? Другото са гадания колко хубаво би било за нас ако той наистина е бил агент. Ако не е бил, пак ще повтаряме че е бил по принципа на Гьобелс. Или ще повтаряме че всеки който е работил за социалистическа България е мръсник. Ами ще излезе че праведни са само просяците. Хора, мислете с главите си! "Най мразим да мислим" ама все пак се опитайте! Какво знаем достоверно: Симеон Сакскобургготски по поръчка на ДС /впрочем без да знае това/ е поръчал на Италианеца да построи Детска Болница . За това е получил хонорар. Смятали да го вербуват, но няма данни че са успяли защото е казал че има НС което решава въпросите . Друго? Другото са гадания колко хубаво би било за нас ако той наистина е бил гешефтар . Ако не е бил, пак ще повтаряме че е бил по принципа на Гьобелс. Или ще повтаряме че всеки който е работил за Царство България е мръсник. Ами ще излезе че праведни са само просяците-комунисти . Хора, мислете с главите си! |
| Сиби, удовослствието, както винаги, е взаимно. Не знам изобщо ще прочетеш ли това и дали има някакъв смисъл за хиляден път да го глозгаме тоз въпрозз, но: не става дума за решението на КС. Става дума за актовете на съответните областни управители, назначавани от премиера, с които в изпълнение на решението на КС се връщаха имотите и това стана точно при премиерстването на царя. Следват детаилите (ако имаш нерви), доколкото ги знам и с уговорката, че не съм спец в материята и не съм изучавал специално казуса. -- С решението, за което говориш, КС отмени закона, с който са били национализирани царските имоти. Това решение оценявам като положително, - макар че чисто технически то не беше добре изпипано в бързината на съдиите да направят мили очи и това породи ред проблеми. Имаше (и продължава да има) спор за действието на това отменяване. Според някои е нужен специален закон, който да уреди как да стане връщнето, а според други - действието на решението на КС е пряко - т.е. Сакскобурга просто взема броя на ДВ с решението на КС и вежливо си се нанася в имотите. Застъпниците на тази теза се позовават на прякото действие на конституцията и, съответно, решенията на КС, които стават част от нея (както често образно се казва, макар и не до там коректно), както и на факта, че с премахването на отменения закон просто се връща положението от преди него. Преобладаващото мнение като че ли (вкл и моето - отбелязвам го не защото е меродавно, а за да не ме подозираш, че просто мразя С2 и искам да го плюя) се скланя към тезата за прякото действие. Има обаче една малка каверзност и тя е, че комунистическият закон за отнемане царските имущества не ги посочва. Т.е. - не е ясно какво точно е отнето по него. Отнемането е оставено е на преценката на министерски съвет. --- (интерполирана история в мотор с кош): --- Някъде по времето на приемането на този закон баба ми с двете си щерки живеела поднаем в една къща в Лозенец. Беше професор по медицина. Един хубав за българския комунизъм ден, пред къщата спира мотор с кош, каран от милиционер. От коша скача млада жена и смело нахлува в двора. Обявява на слисаните обитатели, че горният етаж на къщата трябва да се освободи до края на деня, тъй като се отнема за нуждите на народната власт. Конкретната нужда на народната власт е там да заживее младата жена от коша на мотора. Постепенно става ясно, че другарката е секретарка на др. Трайчо Костов. Епилог: понеже всички боледуват, включително членовете на политбюро, номерът на секретарката не минал. -- Споменавам тази история, защото тя илюстира как е ставало отнемането - всички закони за национализацията са "блакетни" т.е. не изброяват конкретни имоти и обекти, а дават правото на изпълнителната власт да национализира каквото скимне на съответния функционер. Често пъти изобщо не се е посочвало по кой закон и на какво основание. Просто е пристигал мотор с кош, размахвал се е наган и т.н.т... -- Става дума за една много характерна особеност на комунистическия режим (както в БГ така и в СССР) и тя е че режимът имитира правовост и мимикрира терора като нормални правни процедури. За юриста това е изключително интересно явление, но за нашите общества после е много трудно да теглят разделителната черта между държава и партия, терор и право. Виждаме това и в лакооновските гърчове с досиетата. --- Парадокс: има конституции, в които са изброени всички основни права, включени днес в Европейската конвенция за правата на човека, има избори, парламенти, закони, има съд, но няма справедливост (нямам предвид социална такава). А ключът от него е в липсата на независима съдебна власт, която да следи за спазването на липсващите процедурни гаранции. Същите, дето писах за тях в предишния си пост. Главната от тях е разделението на властите, така че да се контролират взаимно с цел - избягване конфликта на интереси. При това положение и ножът и хлябът са в ръцете на партийният бос и той е който единолично и като последна инстанция казва какво гласи законът и конституцията. А едно телефонно обаждане от съответното място е равно на изменение в конституцията и закона. Отклонявам се твърде много, обаче. -- Та, когато една такава власт национализира (или приватизира/реституира) от мотори с кош, никога не се знае какво точно е основанието. Реституцията се случи на база актовете за собственост, а не на актовете за национализация - всички (простосмъртни) собственици трябваше да докажат (по различни методи) своето право върху претендирания имот и едва тогава го получаваха. Те не си получиха имотите директно, само по силата на реституционните закони. -- Може да звучи твърде техническо, но това е сърцевината на казуса с царските имоти. Решението на КС отмени един бланкетен закон и неговото действие (на решението) е също толкова бланкетно. Свежда се до следното - С2 има право на всички имоти, за които ДОКАЖЕ, че са били на баща му и са му били отнети на основата на отменения закон. Кучето е заровено в доказването. А по доказването може да се спори. И се спори: цялата история с това интендантство и неговият неясен статут. -- Противно на много захаросани стари градски песни, Царство Бг също не е било особено правово място. Това, че пристигайки в мотора с кош, комунягите са прилапали някакви имоти, които са заварили да се водят на царя и за които никой не е задавал много въпроси, не значи, че днес, по днешните ни закони и пред днешния съд, гражданинът Борисов, наследник на оня цар, би могъл да докаже собствеността си върху всичко, което се е водело на интендантствто и хората с наганите са взели като такова (ако изобщо са се питали като какво го вземат). Това доказване трябваше да се случи в съда и срещу гражданина Борисов трябваше да стои юрисконсултът на държавата и да повдига възражения. -- Това обаче не се случи. Просто нямаше гражданин Борисов. Имаше Негово идеосинкретично Величество, лидерът на едноименната партия и премиерът, който по странното си умонастроение беше назначил, примерно, Олимпи Кътев за областен. Олимпи не само не повдигаше възражения ами беше щастлив да целива ръка. -- Те това, Сиби, е и конфликтът на интереси, за който глаголя. Вместо гражданинът Борисов да докаже собствеността си пред съда в справедлив процес, в който интересите на държавата са защитени от служители, които не се чувстват зависими от предендиращия имотите, имаше премиер, който си получи по втория начин от сервилни чиновници това, на което може би имаше право. А може би и нямаше. Ние, гражданите на тази държава, които й плащаме данъци и на които Царят обеща честност във всичко, никога няма да можем да сме сигурни, че държавата не е била измамена. --- Аз не съм свързвал никакви очаквания със завръщането на С2 и не съм особено потресен от това негово действие. В интерес на истината - очакванията ми в 2001 г. бяха доста по-мрачни от реалните резултати в края на мандата му. В този смисъл - аз съм на сметка. Знаех, че е шмекер, но той взе че свърши и някаква работа. Открадна няколко ценни предмета, както се очакваше, но поне изми съдовете. Обаче хората, дето се тълпяхТЕ да го посрещаТЕ и дето и до ден днешен се прихласваТЕ по номерцата му, определено не заслужавате такова отношение. За имотите не ми пука грам. Все някой щеше да ги гепи. За това, обаче, че така безочливо се погаври с наивната вяра на толкова хора, не се прощава. Макар и да не съм бил един от тях, знам как се казва такова поведение - НИЗОСТ --- Редактирано от - Вежливия Лос на 27/06/2006 г/ 01:35:54 |
всички закони за национализацията са "блакетни" т.е. не изброяват конкретни имоти и обекти Който го не е мръзело от обща култура да прочете напр. Закона за национализация на частните индустриални и минни предприятия, не мое да не знае, че към закона имаше едни огромни поменици, дека изброеваха поименно сите предприятия - къде 7000 бр. След тва за секо предприятие беха изработени Нарочни баланси, като в тех беше описано целото имущество до последен пирон. Така че, ограбването на народа са извръши "професионално", за да не пропуснат нещо. По ограбването на златото са беа специализирале еврейски служителе на Дръжавна сигурност, като капитан академик Жак Натан в Пловдив и пр. Даваха и "разписки" на роднините на утрепаните за законно ограбеното, а за останалото са "договаряха" да го делат за Бот да прости. На некои от заграбените имоте унищожаваха и актовете за собственост. по таа причина Връховния съд даде тълкувание по закона "Лучников", да са връща заграбеното. Ако некой немаше документе, чожеше да доказва със свидетили и пр. По тоа случай на Фичо моем да му кажем само  къде 9-тия кръг. |
| Благодаря за корекцията, Тодаре. Цитираното от теб мое обобщение е неправилно. Наистина не съм спец по материята, както писах. Не зная дали цитираният от теб списък е бил част от закона или е съставян от МС. Що се отнася до закона за царските имоти, доколкото зная, наистина е бил бланкетен. Отделно е имало и списък на имотите, но той е съставян от МС. Самата стойност на списъка на МС като източник, доказващ на право на собственост, е под въпрос най-малкото. Не навлязох в тази тема, защото щеше да стане твърде техническо. -- Основното е, според мен, че за да си върне имотите С2 трябваше да докаже правата си върху тях (вкл със списъка на МС). Това трябваше да стане, така че държавата да може да защити своите интереси (а именно да запази тези имоти). Не твърдя, че не е имал право на тези имоти. Твърдя, че не са спазени процедурните гаранции. -- Стопанисването на държавното имущество (вкл. варденето срещу претенции) по Конституция е възложено на МС, а МС се ръководи от премиера. Няма как държавата да си защити имуществените интереси, ако основната фигура, натоварена с тази защита, се явява същевременно претендент за имотите и, на всичкото отгоре, назначава областните управители, с чиито актове се деактуват имотите в полза на премиера. -- В този казус боравим с две природи на С2 (ако ползваме христологичната терминология) частна и публична. Като частно лице, С2 твърди, че има право на някакви имоти. Ние не знаем дали това е така. Може и да е. Проблемът обаче е със публичната му природа. Докато си преследва имотеца като частен гражданин, С2 е и премиер. А от премиера на РБ ние очакваме да пази държавното имущество. С едната си природа пази, а с другата лази. Това и в христологията го няма, дип става дума за Божество. -- Лека Редактирано от - Вежливия Лос на 27/06/2006 г/ 02:55:04 |
Лосе Вежливи, прочетох го  .Дълго си писал и както винаги умно. .Благодаря ти, че си си дал този труд, наистина бях любопитна за мнението ти по въпроса за царските имоти, не си спомням някога да си го развивал. А малко са форумците, чиито мнения наистина ценя и уважам, макар и, често се случва, да не съм съвсем съгласна с тях. За мен беше важно да разбера, че не упрекваш Царя в "грабителство" и "кражба" на имоти, които не са негови, а имаш съмнения и реплики по процедурата, по които те са му реституирани. Конфликт на интереси, казваш. Но тогава целият наш "демократичен" преход е белязан точно от този конфликт на интереси, създаден от смесването на различните качества на един и същи човек, който като висш държавен чиновник продава държавна собственост на себе си / или на свои близки/ вече в качеството си вече на частно лице. Така беше разграбена България. Ако Царят има грях поради обстоятелствата, които изброяваш, то той е несравнимо по-малък от греховете на хора, които придобиха за жълти стотинки богатства, които никога не са притежавали. Неговите поне са си негови, в това съм напълно убедена. Аз никога не съм вярвала, че той е в състояние да направи за 800 дни чудесата, които обещаваше. Може и да имал искрени намерения, може дори сам да си е вярвал. Но в една идеална среда, която да му създаде условия за това. С човешкия материал в наличност в България, това не беше възможно. И това няма нищо общо с неговата НИЗОСТ, а само с околната. Благодаря ти още веднъж, чудесен си! |
 НДСВ намеси Берлускони в Савойския скандал Може ли Васил Божков да вози италианския премиер? [ 2006-06-28 ] В. "НОВИНАР" Бившият италиански премиер Силвио Берлускони бе замесен вчера в Савойския скандал. В разговор в студиото на НТВ със зам.-председателя на НДСВ Пламен Панайотов беше направена аналогия между италианския бизнесмен Пиерпаоло Черани и българския - Васил Божков. Пламен Панайотов заяви, че Симеон наистина е ползвал самолета на Черани, но по молба на Берлускони. Панайотов не пожела да отговори дали това би означавало, че българският бизнесмен Васил Божков, който има собствен самолет, може да вози Силвио Берлускони по молба на Симеон. Панайотов обясни, че няма нищо нередно в това Берлускони да използва услугите на бизнесмен. Той каза, че самолетът е частен, но е пратен от държавен ръководител на страна член на Европейския съюз... |
| Имам един въпрос по повод връщането на царските имоти. Спорът сега се върти около това дали тези имоти са били на Царство България или са били лични на царя, та да му се върнат. Законът след 9.ІХ.1944 г. е бил за конфискация или национализация /не знам точно/ на имотите на царя и семейството му. Моля някой да го назове точно. Ако е бил такъв този закон, той по същество провъзгласява частната собственост на тези имоти. Защото ако тези имоти са били на Царство България, а не частни и са се ползвали от царя и семейството му, то след прогласяването на Републиката би следвало по силата на замяната на устройството на страната от царство в република имотите да преминат към републиката без закон. Защото по логиката на този закон би трябвало всички подземни и надземни природни богатства, водите и пр., пътищата, мостовете и други съоръжения, задоволяващи нуждите на царството да са били частна собственост на царя и семейството му, а за тяхната национализация закон няма. А законът за национализацията на индустриалната собственост и едрата градска собственост има предвид изземване на частна и лична собственост от нейните притежатели физически и юридически лица по списък и конкретни нарочни баланси. Не съм сигурен, но мисля, че железниците никога не са били частна собственост, а са били на Царство България. С какъв акт са станали собственост на Репуликата след 9.ІХ.? Както и гори, мери и редица други имоти и комуникации, споменати по.горе. А личните им имоти днес би трябвало да се връщат съгласно ЗВСОНИ, по реда, предвиден за всички граждани, т.е- след доказване на собствеността. Така че бъркотията с царските имоти е заложена още в закона за конфискацията им, защото не може да се конфискува нещо, което е било на Царство България, т.е. на държавата. Друг е въпросът за натегачите Татарчев, Г.Марков и следващите ги, които водени от цареподанически подбуди са поискали отмяната на този закон и дообъркаха нещата. В крайна сметка не е работа на областните управители да тълкуват закона и решенията на КС. Интересно, след като КС само отменя закона, но не дава тълкуване за процедурите, кой е органът, който би трябвало да дава тълкуване? Редактирано от - hamer на 30/06/2006 г/ 17:30:00 |
| Съдът остави под домашен арест част от “Бандата Савойски” Симеон официално уведомен, че е следствен Магистратите предполагат, че той ще се възползва от правото да не им отговаря В. "МОНИТОР"-01.07.2006 Потенца. Румен Михайлов Кореспондент на “Монитор”, Италия ... Прокуратурата в Потенца е изпратила преди седмица официално известие до бившия български премиер Симеон Сакскобургготски, че срещу него се води следствие за корупция - научи "Монитор" от източници, близки до Съдебната палата в южния италиански град. За сега магистратите нямали отговор на посланието и вече били склонни да смятат, че разследваният ще се възползва от правото си да не им отговаря. Според същите източници съдия-следователят Хенри Джон Уудкок, който работи по т. нар. афера Савойски, възнамерявал да разпита г-н Сакскобурготски, но не бил сигурен дали той ще приеме да отговаря на въпросите му. След два дни заседания вчера Съдът по предварителния преглед в Потенца разпореди мярка за неотклонение "домашен арест" към някои от лицата, разследвани заедно с наследника на италианската корона Виктор Емануил Савойски за създаване на престъпно сдружение, за корупция, измами и експлоатация на проституция. Досега те се намираха в затвора на града и адвокатите им бяха поискали тази мярка, тъй като деянията на заподозряните в престъпление не били от голяма обществена опасност. Освен това съдът се произнесе и по териториалната компетенция на няколкото "направления" на "аферата Савойски". Като най-тежко и поради причини на "произход", разследването за евентуалното създаване от Виктор Емануил и компания на сдружение с престъпна цел от мафиотски тип остава в Потенца. По-нататъшното дирене за доказване на уликите в корупция и изнудване на политици и бизнесмени се премества в Рим и Комо, където отива и това за експлоатация на проституцията. Във вчерашното решение на Съда по предварителния преглед не е фигурирало името Симеон Сакскобургготски. Това кара запознати с неговия случай правни експерти да предполагат, че за магистратите в Потенца той е от второстепенно значение, съпоставен с всички останали чисто "италиански следи" на "бандата Савойски". В Съдебната палата обаче преобладава мнението, че "казусът Симеон Български" ще бъде третиран и занапред в Потенца, тъй като бил свързан именно с оставеното на нейната компетенция деяние на Виктор Емануил и хората му - "създаване на престъпно сдружение." Предполага се, че засега "българският случай" е "стопиран", за да бъде развиван на спокойствие в бъдеще. Според източниците на "Монитор", изявленията на предприемача Пиерпаоло Черани пред "жълтото" издание "Новела 2000", оневиняващи напълно Симеон Сакскобургготски, въобще не можели да се смятат за "сериозни" и вероятно нямало да бъдат взети под внимание от съдия-следователя Уудкок при по-нататъшната му работа. |