Отиди на страница:
| Калина Малина, Това, което казваш за философията се отнася за всяка наука или друг предмет на човешката дейност. Нормално е всяка наука да има свой стил, пък и термини, почти неразбираеми за околните. Едно е литературата, предназначена за специалисти, съвсем друго е по-популярната литература, която се чете от начетени интелигентни хора, имащи за цел да си обогатят познанията в една или друга област според интересите си. Аз просто споделих моите спомени от училище и се радвам, че вече нещата са се променили в положителна насока. Прекалено научният стил, несъобразен с възрастта на учениците може само да ги отблъсне от учебното съдържание. По моя преценка средното образование в България беше (сега не знам как е!) много добро... за отличниците. Останалите бяха принуждавани да се мъчат с неща, които ни най-малко не им ставаха понятни и с това засилваха нежеланието им да ги учат. Затова трябва да се въведат поне 2-3 нива на изучаване на даден предмет и всеки да си прецени за кое ниво му стигат възможностите. Така един ученик с интереси в областта на компютрите няма да се задълбочава в историята и обратно. |
Те и висшето образование искат да го скапят - бакалаври за 3 години, магисти за 5 години, ама с претупването за 4! Бахти накъдърниците! |
| Поредните простотии, на поредният Даскалски Министър! С типично Даскалско мислене! Кога най-сетне на тези хора ще им "светне" че целта на образованието е да даде знания и умения които да имат приложение в реалният свят, а не да се пълнят главите на децата със всевъзможни научни факти и теории от които 80% биват забравяни след не повече от 10 години. В никакъв случай не искам да противопоставям Точни със Хуманитарни науки - и от едните и от другите има смисъл. Въпросът е това което се научи наистина да има практическо приложение, а не да се учи само заради самото учение. В този смисъл изучаване на една "етика на поведение" да речем ще е от много по голяма полза от решаването на биквадратни уравнения или да речем "Теорията на относителността" или изучаването на едни "стопански изчисления"(проценти; лихви; бързи методи за събиране и умножение) ще са много по-полезни от да речем "мерене на глаголна температура" в дадено изречение или др.подобни! Спомням си и един доста смешен пример (отнася се за чуждите езици) от преди 2 години. Изпратха един от тъговските агенти в циганската махала да тъси длъжници в просрочие. Връща се и вика:"Там такива хора въобще не познават". На следващият ден го пращат с кола и шофьор и по една случайност шофьора знае турски и малко цигански. Като говори тъговският агент на бългаски - никого не познават, като заговори шофьора на турски или на цигански почват са се сещат и да ги упътват. Връща се шофьора и вика:"Трябва да ми пишат в автобиографията като чужди езици турски и цигански". Бе викам :"Я си гледай работата ще ти ги впишат!"."Гледай си работата ама на тебе ти пишат английски, френски, немски и незнам кво още, а на мене не ми пишат турският и циганският - Айде сега като знаеш толкова много езици що не отидеш в циганската махала да видим на кой от тях ще се разбереш с циганите! Пък и дай да видим на колко англичани, французи или германци си отпуснал кредити че да разговаряш с тях ..... и на колко цигани! Ама на търсят все със Западен език, а с цигански - не!". Голям смях падна! Майтап, майтап ама си е живата истина - навсякъде търсят с по 1 или 2 Западни езика, но като гледам на 90% от хората не им трябва чужд език за да си вършат работата! Същото е и с Образованието ни 70-80% от него е само теория без да ти потрябва във практиката! Като пример за образование бих могъл да посоча Американското. Може учениците им да са най-простите в света, но те са една от най-поспериращите нации в момента! ЗАЩО ?! Ами защото учат само това от което ще имат практическа полза! Ако смятат да отварят картинни галерии и да прдават изкуство - учат изкуство; ако смятат да стават брокери - учат финанси и т.н. не си губят времето с изучаването на науки които не са им потребни! |