Отиди на страница:
| Да, не съм се изразил правилно... Аз не съм съгласен с повечето писатели, които си мислят, че талантът им е даден от Бог и затова са богоизбрани на тази база. А и творците като цяло, току изпращят някоя благодарност към Бог, че имат талант, който им позволява да са това, което са - т.е. богати и известни. Да, талантът е от Бог, но той няма нищо общо със спасението на душата, каквато е нашата задача на този свят. |
| Творците (писатели, художници, композитори) са "пипнати" от Господа. Те творят не заради нечие одобрение, не заради тиражите и признанието, а защото просто не могат да не го правят. Това е мисията им на този свят. По правило са лоши търговци и не могат да продават добре творбите си. По правило не живеят охолно и не се оплакват от ниските си заплати. Защото нямат никакви. Това важи за творците, не и за "занаятчиите". За тях да се чете обратно! |
 хунвейбин говори може би за мисъл форма и че мислене на недуховно извисен не се дава и ще стане смешен ако наруши правилата  |
| хунвейбин – “качеството да се мисли , единственото качество което различава човека като животно от всички животни.” Не! Абсолютно невярно, плод на самоизмамата на човека, че е, как беше, “върха на хранителната пирамида” Мисълта не е привилегия единствено на човека и това отдавна се признава от хората на науката. Единственото, различаващо човека от всички животни (от всички живинки!) е противоприродният му начин на развитие. Бог ни бил създал – така казваме ние...  |
| Четейки статии от БГ писатели по различни въпроси на житието-битието, донякъде почнах да мисля, че те разсъждават така: Ама нали аз имам талант (признат, например, от членовете на СБП, които са ми приятели, както и от един-двама независими експерти), най-вероятно даден ми от Бога (модерна интерпретация). Следователно, щом Бог ми е дал нещо толкова важно, Той трябва да ми осигури условията да го развия. Т.е. аз трябва да успея, неизбежно е. А останалото е мрънкане заради неуспяването. Редактирано от - цуцурко на 08/08/2006 г/ 18:09:19 |
| Искам да ви попитам: Защо говорите и обсъждате творците като някакво компактно цяло? И като някаква професия “която може или не може да храни”? Вярно, това не е от днес и вчера. Стара поговорка си има “Цигулар къща не храни”. Ами много поучителната приказка за Мравката и Щуреца? Между другото, сега тя би трябвало задълбочено да се изучава още в първи клас – съдържа цялата философия на “съвременните правилни принципи на живот”. ... Човекът се бил отделил от животните, когато започнал да мисли и да се труди. Глупости! Човекът е тръгнал по свой път, когато на някой му хрумнало (от вътре му дошло!) да разкаже през дългите зимни нощи в пещерата някаква ловна история, друг започнал да я рисува за по-нагледно с въглен от огъня, а трети не се сдържал и се разтанцувал, издавайки някакви напевни звуци... Тогава сме започнали да ставаме хора! А кога сме тръгнали обратно е друга песен. Истината обаче е, че наследниците на ония, първите, все още задържат човешкото у нас... |
| До Пейчо Пеев Прав си, разбира се! За съжаление, може би! Историята е пълна с творци, които не са имали достатъчно за ядене дори, но са създавали изкуството си така, както са го разбирали. Те са имали усещане за мисията си. За мнозинството са били просто луди. |
| Графе, прав сте, несъмнено, но как да направим разграничението на истински и фалшиви в групата на първите, за това ни е приказката... Например, в този вестник "писателят" Деян Енев се изказа за "писателя" Коелю, не твърде ласкаво. Дотогава не бях чел почти нищо от двамата, та взех и прочетох, просто за да направя сравнение на каква база разбираме кой е "истински" и кой е "чалгаджия", примерно. Неочаквано излезе, че "чалгаджията" Коелю (макар и да не ми хареса стила му, което пък може да е от превода) някак си говори и пише малко по-истински от "истинския" Енев. Поне на мен така ми прозвуча. И, също толкова неочаквано, оказа се, че световното мнение е на моето мнение Виж, за БГ гилдията не съм сигурен... Редактирано от - цуцурко на 08/08/2006 г/ 18:35:58 |
| творецът е по.чуствителен, с повече сетивност, но ясно различава добро от зло, ами библията е написана в поетичен стил....луд, смешно, живее в собствен свят, неговото творчество е процеп към душата му, лесно могат да го наранят, затова е иносказателен, за напреднали добри, там в творчеството ще разбереш колко високо е летял, някакси трябва да усетиш сетивноста му, тогава виждаш през витрина, не ключалка Редактирано от - Пейчо Пеев на 08/08/2006 г/ 19:09:13 |
| цуцурко, ще се опитам да Ви обясня как е при мен. Предупреждавам! нямам претенции за рецепта. И вероятно ще стане дългичко, за което се извинявам предварително. Преди всичко, единственото, което определено игнорирам и не чета, са критиките и анализите на творци и произведения на изкуството. Пишещите подобни неща ми приличат (образно казано) на ония рибки, които плуват около акулите.  (Надявам се да не обидя някого от форума!). И наистина, с какво ще ви помогне знанието, че едикой си творец пише (композира, рисува) в стил едикакъв си (кръстен от “рибките” )? По-добре ще почувствате произведението му? Или, че от този роман са продадени най-много екземпляри в света през годината?Не, това не е за мен! Противоречи на моето разбиране за изкуството: Творецът твори, защото не може да не го направи. Във всички случаи, без изключения, той създава нещо, което самия той не знае напълно какво съдържа. По много проста причина – истинската творба не е “предмет” с точни параметри. Всеки, който се докосне до нея, намира и нещо свое. Всеки! И точно това авторът няма как да го знае. А това е и причината да няма “големи” и “малки” за читателя. Творчеството е абсолютно лично – много повече откъм “потребителя” (пфу, че дума, ама не намерих друга, която да обедини читател, слушател, зрител!), отколкото откъм автора. Не сте ли се изненадвали, че “Ви хваща” някакво стихче напр.на напълно непретенциозен непознат автор? Да, и тук идвам и до Вашия въпрос. За мен отговорът е много лесен: има ли в това произведение нещо “мое” значи за мен е стойностно. Авторът, стилът му, признанието му, тиражите му, парите му, характерът му, житейските му дела – това не ме интересува! Камо ли да чакам “реклама” за да знам дали да харесам или не… В сегашно време сигурно не е проблем да са направи пълен анализ примерно на Деветата симфония. Тактове, брой ноти, повторения, съотношение на тоновете и т.н. – и съответна програма за компютър. Е, ще се появи ли втора Девета симфония, сред като напълно отговаря на първата? Не зная дали това, което написах е разбираемо – дали съм успял да кажа каквото искам. Но едно е да го мислиш, съвсем друго да го кажеш достатъчно ясно – все нещо от “разбира се от самосебе си” е останало скрито някъде… Редактирано от - Графът на 08/08/2006 г/ 20:32:25 |
| Между уникални дарби и творчество , разликата е много голяма , огромна. Да се говори за творци и творчески личности , в областта на изкуството , това също е една от големите измислици , много голяма измислица. Каква творческа задача решават-да съчиняват измислици и това е творчество.Господ да опази човека от тези творци. -------------- Графът-“ от теб чувам , че животните мислят и още по- голямата новина , как човека бил , , върха на хранителната пирамида”.Това е някакво недомислие , приемам го за грешка? Голяма загадка е човека , човешката мисъл , това което представлява мозъка Пламен Кафадаров Така си написал? "Мисля следователно съществувам!", но ТОва станало в някаква кучешка страна, където смятали, че:"Пес звучи гордо!", и било абсолютно забранено на децата да се дават бонбонки PEZ, защото били уронващи авторитета на хората.. ---- "Мисля следователно съществувам!", това е мисъл на Рене Декарт.Заличи си написаното , наглостта и простотията.Това е по достойно , отколкото да виси , като такъв мръсен парцал-написаното? |
| Графе, молим те, стига с тоз Форестър, разбрахме че си гледал филма, разбрахме че си чел Дж.Селинджър, а стига толко... Кажи нещо свое! Аз се прекланям пред оригиналната мисъл, пред оригиналния и точен изказ, пред "дълбоководни течения"...но типове като М.Карбовски с тяхната "кенеф-бомбастика" ми стигат! Че и отгоре! На туй отгоре - комерсиално! С броене на сребърниците... Ако човек има да казва нещо "неказано", то той намира начин да го каже! Дори и недодялано... И най-важното- некомерсиално! |
OLDMAD, това, което преди малко съм написал не е за първи път. Същото като съдържание трябва да го има из архива на Скайфорума преди 2-3 години. Ако държите, мога да Ви го потърся. Но аз нямам претенции за “гениални оригинални мисли”, това оставям на други. Просто казах моите принципи по въпроса и моето отношение към творците. А те (принципите), очевидно, не са ми “паднали от небето”...  Между другото, благодаря, че ми напомнихте за Дж.Селинджър – сигурно вече няколко десетилетия не съм го поглеждал без никаква причина. И ето ви още едно мнение за разнообразие (не е от “филма” ):“Но бих желал да се върна на своя строго личен въпрос - писането. Има някои въпроси, които човек в моето положение дори не си задава. Жан-Пол Сартр например е посветил цяла книжка на въпроса "за кого пишем?". Интересен въпрос, но би могъл да бъде и опасен и аз във всеки случай съм благодарен на съдбата, че никога не ми се е налагало да разсъждавам върху него. Да видим в какво се състои опасността му. Ако си изберем, да кажем, някоя обществена класа, на която искаме не само да доставим наслада, а и да й въздействаме, тогава най-напред трябва да насочим поглед към собствения си стил, дали е подходящ като средство за оказване на подобно въздействие. Писателят лесно може да бъде обзет от съмнения: проблемът е в това, че неизбежно ще се заеме да наблюдава себе си. Пък и откъде би могъл да знае какво е точно желанието на публиката, какво ще є хареса? В крайна сметка не може да попита всеки поотделно. Пък и би било напразно. Може да изходи единствено от това как той си представя въпросната публика, самият той какви изисквания є приписва, върху самия него какво би оказало въздействието, което той иска да постигне. За кого пише тогава писателят? Отговорът е ясен: за себе си.” Имре Кертес, унгарски писател, лауреат на Нобелова награда за 2002 г. |
графе, критикът е съавтор, или поне така трябва да мисли по рецептата на том сойер за боядисване на огради, най.страшната критика е липсващата  |
| щеше ми се да напиша, но така и не можах.. а то започваше така: "да бъда, или да небъда, да пиша, или да не пиша, да чета, или да не чета"... ... нищо, може би един прекрасен ден... |
| За лека нощ (снимка: натиснете тук) |
| перколес, няма да пиша, полетя ли и другарите по мен, не, няма да им отразявам човекопробните мисълчици, не ме мародерят един месец, правя нобел |