Отиди на страница:
Една от най-добрите авторки на разкази в съвременната ни литература. А какво се случва в нея - вижте в Knigi NEWS - http://knigi-news.com |
| Не и Здравка Ефтимова. Моля ви. И не разбрахте ли, че организацията Artists Without Frontiers ("Писатели без граници"  , Лондон. е просто един уеб сайт, където дори и г-н СТОН, който и да е той може да се регистрира и да стане член. |
Прочетох само първите няколко реда. "Жените се втурват да тичат" не принадлежи към добрия стил. Те просто се втурват към нещо. А това, че приличали на облаци - справка "Облак в гащи" /Маяковски/. Снобка, заразена с проказата на англосаксонците... |
Стончо, И ако тази е една от най-добрите авторки в българската литература, аз мисля, че тази "литература" трябва просто да бъде забранена. Такъв стилно надробен и идейно безличен разказ отдавна не съм чел. |
Singin' in the Rain Да, наистина, чувстват се някакви чужди езикови и стилови западни влияния, не бих казала, че са точно англосаксонски - Малко Франсоаз Саган, че дори, ако щете, и Клаус Кински с "Автобиография". Употребата на сегашно време за описание на минали събития. Типичен френски навик, но ето малко Кински като пример: "Преместваме се от "Виа Немеа" в "Касиа Антека" на същата улица, на която живее Доминик, но нея я виждам само още два пъти. Първият път в жилището на Карла Гравина, жената на Джан Мария Волонте. Карла е болна от грип и пази леглото. Посещаваме я с Доминик." В българския език подобна замяна в повествованието - на минало със сегашно време не е много типична, макар и да не е изключена. Същото е при забелязаното от Чилинго странно за българския език навръзване на двата глагола "втурвам се" и "тичам" : "втурвам се да тичам". По естественото е: "втурвам се да бягам". Може би пак френско влияние : глаголите "тичам" и "бягам" имат един и същ глагол като съответствие на френски език - "courire". Но това, естествено, са само мои предположения. |
Много сте лоши. Според мен сте загубили способността си да четете непредубедено и да се наслаждавате на това, което четете. На мен разказа ми хареса и го прочетох на един дъх, докато ме валеше априлски дъжд и му се наслаждавах мокра и усмихната.  |
| О! Отново Здравка Евтимова. Ще бъде ли прекалено самоуверено да предположа, че в следващия брой ще прочетем Палми Ранчев? От разказа прочетох само първите 10 сантиметра и го оставих. Може би като се пенсионирам ще си умирам да чета за умиращи пенсионери, но сега нещо неам-нерви-дет-съ-викъ. Ясно е, че г-жа Евтимова я влече минорната тоналност на живота и не можем да искаме от нея да пише хуморески, но какви са мотивите на редакцията да ни я поднася толкова често? Иначе с известна почуда установих, че не е била нито строителна бояджийка, нито сервитьорка в гаров ресторант, което е едно приятно отклонение от обичайното съдържание на антологичните биографии. |
| Елинор, мойта версия е, че дори да е работила като "общ работник", женският род при обявяването ще й изиграе лоша шега, та затуй ни го спестяват. Иначе, да е БГ автор, без да е бил "общ работник" - не може, само това съм разбрал от Антологията.  Редактирано от - цуцурко на 19/08/2006 г/ 16:54:59 |
Далеч съм от мисълта да коря редакцията, че ни "поднася" това или онова, именно защото ни го поднася . Безплатно и на тепсия. На харизан кон зъби не се гледат. Още малко ще поискаме да ни плаща, че четем. На мен ми беше интересно да чета за любовта на старците. Не е лошо човек да се подготвя малко по малко за среща със старостта, зимата, в която не ми се ще всички радости на живота да са или недостъпни, или пък, ако старците си ги позволяват, да бъдат одумвани с насмешка отстрани. Животът е дар Божи, но кратък - първо младо , после старо вино, а накрая -тъжна бира от горски плодове. Докато портретът не се прибави към колекцията снимки, красящи коридорите на починалите господа. |
| Не знам защо не харесвате разкази за пенсионери или предпенсионери, ами и те са хора. После глаголното време им виновно - в това гадно дъждовно време те ми гледат молятисе глаголното и глаголствуват. А и самата Здравка има претенции че любовта на тоя била суха или такава а на оня инаква. Ми то си има лубриканти и сайтове дето показват по-така пози за разнообразяване и осочняване на любовта. Похвално е и това, че учи френски и може да превежда и на френски за да си докара някой лев повече и да не зависи от стари велосипеди. Хубаво прави редакцията че публикува разкази от цял свят и от различни преводачки. Госпожа Сибила сигурно също има какво да разкаже за любовта. |
| Сетих се още нещо, което ми направи неотразимо впечатление - накрая госпожицата завършва с "Накрая тримата, прегърнати, излязохме навън, на двайсет и четвърти юли, когато валеше най-щастливият дъжд над Брюксел от сто години насам." Това не може да бъде вярно, ако госпожицата е родена 1959 година както се твърди в бележката", но може да се приеме че е художествена измислица, както я наричат хората разбиращи от измислици. Тогава следва автоматично, че разказът е художествен. И. Среден пръст за тези, които твърдят друго. За мен е също много важно, че разказът е поучителен. |