Отиди на страница:
| Учудващо е все пак, защо при наличието на такива мастити икономисти сме отново най-бедната и застрашително изоставаща страна в Европа? |
Ми избери българското, ма лельо Куно. Купи си телевизор Велико Търново. Има една нова българска марка - Елит. Прави се в Китай. Защо ли? Щото тук не става. Нито има квалифицирани да произвеждат плазмени телевизори, климатици и др., нито има условия. Под условия се разбира всеобщата мъгла в главите на народонаселението, включително и на форумци тук. Загрижи ли се те за дълга на частните фирми и банки. Просто не можете да се отървете от нагона да се отъждествявате с държавата и да нареждате кой какво трябва да прави. Трябва вече да се примирите, че има независими от държавата. |
| Примерът на Йори е по-скоро изклюение. Типичното е банките да дават ипотечни и потребителски кредити, краткосрочни оборотни и последна грижа им са дългосрочно производствено инвестиране от което единствено може да има полза и растеж. За тази цел може да се ползва “излишъка” който не е паднал от небето, а прибран от джобовете на данъкоплатеца без да е мнго ясно за какво. Но при липса на средносрочна държавна стратегия какво да говорим за дългосрочна. Липсата на всякаква подготвеност за икономическо сливане с ЕС ще доведе до колизии. Излишъка ще се ползва за популиско увеличаване на пенсии и помощи и с вноските за ЕС ще се стопи. |
| Пеко, Няма проблеми лелиното и на ма ми говори, кой колкото му е възпитанието. Велико Търново не знам дали още правят, а и не съм виждала по магазините. За елит, както и за разни други стоки, дето уж били български много добре сам си отговаряш защо не съм си ги купила. Защоти мили мои, тези стоки НЕ СА произведени в България, те са произведени от чужда работна ръка в друга държава. А не тази на която и аз си плащам данъците. А ти се изразяваш с такова високомерие за народа си, че наистина ми е жал за майка ти, ако смята, че ти е дала възпитание. Елитаризма драги Пеко е едно от главните проявление на ниската култура и парвенющина. Чел ли си някога бай Ганьо, ако не си, не ти и трябва, само се виж в огледалото драги. Нямаме никакъв нагон мило дете, имаме загриженост за държавата си, ако са били напразни тревогите ни, още по-добре, но народа е казал: “три пъти мери, един път режи!” Надявам се да вдяваш смисъла на тази поговорка и тук. |
| В четвъртък г-н Хърсев е прочел данните на БНБ Справка - ей тук, след което е побързал да съчини сия статия, с цел да го не превари някой. Интересното в случая е, че постоянно ни се натрапва идеята колко аджеба сме виновни и мързеливи, как ЕС и Еврозоната ще ни вкарат у пътя, как сегашния дълг ще го плащат и внуците ни и пр. страхотии, а никой не отваря и лафче за разрушителната политика на сегашното правителство, за продължаващото обезценяване на трудът на наемните работници(около 1, 5EU/ на час срещу средно 5-7EU/час за ЕС), за тъпото управление на малкото останали държавни фирми, за сивата икономика съсипваща нормалния бизнес, за разкапващата се енергетика, транспорт, инфраструктура и бог знае за още колко неща! По въпросът за външния дълг толкова е писано в този форум, че дори и на най-върлите му привърженици им писна да обясняват елементарни неща! Има архиви на вестника, има специализирана и не чак толкова специализирана литература - четете бе хора, ограмотявайте се... Редактирано от - OLDMAD на 04/09/2006 г/ 15:54:26 |
| Вулканът не пише, той изригва. Върху главите на любителите вулканолози. Дали съм съгласен - да, винаги с всичко, което изрича. Без това, разбира се: "Причината е че машината влиза в стойността на продукта само с амортизационните отчисления, текуща поддръжка и погасяване на кредита за купуването й, а основен дял имат материалите и по-малък труда. Изключения са само преносните мрежи, които се изплащат по-дълго" В стойността на продукта погасяването на кредита не влиза. Лихвите са вид финансов разход, който се отразява, но това е друг въпрос. Погасяването е част от кеш флоуто. И никога не се сумират амортизациите и погасяването при изчисляване на себестойността. Що се отнася до това, че основен дял имали материалите, то това е вярно само за някои случаи. Но при химия, енергетика, машиностроене, транспорт и пр., няма по-голямо перо от амортизациите. И не случайно всички манипулации с евтиния ток на АЕЦ са свързани със срока на амортизиране. Споменатите most wanted инвестиции не са основните известиции. И 16% рентабилност имат договорена за 3 години само купувачите на 3-те ЕРП-та, за огромна мъка на такива като мен, на които ДКЕВР дава между 2, 5 и 4%. |
Голема мъгла , другари  Я да се върнем към натуралната размяна, че тя ви е най-ясна П.С. Ганьо, от няколко години читава фирма за читав инвестиционен проект получава 5 до 10 годишен кредит. Е , разтакаването си е в рамките на 2-3 месеца де... |
| То положението било по-лошо, отколкото очаквах. Дата 30 юни 2006, външен дълг 16303.6 милиона евро, т.е. 20.727 милиарда долара. Повече от два пъти и половина нарастване на външния ни дълг от времето на Луканов. Увеличение за една година с 20% или 3.451 милиарда долара нарaстване само за една година. Подобен размер нямаше да страшен, ако икономиката ни работеше, но при сегашната неработеща икономика положението наистина е страшно. За съжаление в тройната коалиция продължиха тенденцията от 1997 година за бързо увеличение на външния ни дълг без съществено подобрение в икономиката ни, но чрез нарастване на дълга се получава една измамна вътрешна стабилност. Така ще бъде до определн момент, когато държавата ще фалира. Сега само за половин година сме платили 2.6 милиарда долара по лихви и главници. А сега като спрем нови блокове от АЕЦ-а и спре износа и на електроенергия съвсем ще го закъсаме. |
| Може ли някой да каже на колко възлиза външния ни дълг на момента.Не вярвам на това което излиза като официална информация от министерството на финансиите сумата според мене е силно занижена.Да не забравяме че един бивш вече министър на финансиите със своите машинации успя да го увеличи с почти милиард до този момент.Така че стягайте се братя и сестри яко плащане ще пада.Ще остане и за правнуците ни. |
| Чудя се дали Хърсев максуз се будалка или толкоз му е акъла по принцип. Погледнато отвънка няма никакво значение дали дълга е държавен или частен за икономиката. Въпроса е дали икономиката работи и произвежда повече отколкото потребява. Има си няколко много лесни начини за измерване и когато числата не са добри хората с право си кудкудякат да не каже сетне някой, че не бил чул. А пък тва дето чужди фирми и банки кредитирали клоновете си и нямало страшно мога само да кажа - Аржентина! Там като се обърна палачинката всички банки хлопнаха кепенците и братята аржентинци пиха по една студена вода. |
| Тук имаше некви цифри: Натиснете тук |
| Аре ся смешки - разходите по кредита не влизали в стойността на продукта - откъде тогава идват кинтите да се изплаща? Как се оформя счетоводно няма отношение към принципното ценообразуване. Most wanted инвестициите са си баш такива. И рекордния растеж на дълга няма как да е за инвестиции в химия и енергетика, щото те и накуп не струват колкото 2-та милиарда годишно увеличение. Тука един пример от живия живот - преди години се бях хванал с двама ортаци, та взехме за 50 бона една полуавтоматична линия да правим нещо си. Назначихме 3-ма човеци на 1 смяна и тя толкова БВП си и правеше - по 50 бона месечно. Обаче нещо не потръгна и след година я заебахме. След туй всеки си хвана своето и тея двамата нещо го закършиха. Преди 3 месеца пак ги срещам - единия затънал в кредити, едвам се крепи да излиза на 0, обаче 1 фирма западна му пуснала стоков кредит, той раздал стоката на вересия и от първите постъпления отърча та си взе нова кола за 60 бона на лизинг да не оди бос. Другия таман успял да договори некакъв дребен износ, па като вижда туй нещо с аванса дето му преведоха си зе на лизинг джип за 80 бона. Тука правим рекапитулация на инвестициите в машини, оборудване и транспортни средства: 1. 50 бона - произведен БВП за 150 и продадена за 20 2. 60 + 80 - БВП = годишна застраховка + табела х колко години успеят да изплащат. Веднага се вижда че инвестиция Nr 2 е 2, 8 пъти по-рекордна + рекордни печалби от митниците. Растежа на БВП е наистина по-хилав, но в Европа ще се оправи Индексът на рекордния растеж на БВП не е никакъв майтап. Преведено на народен език показва че икономиката е ресурсоразхищаваща. Тъй като в началото на измерването му беше 1, 07 а вече достигна 1, 45 следва да се помисли за индекс на растежа на индекса на рекордния растеж |
Йори имаш ли приблизителна представа каква рентабилност е договорена в Марица Изток и за какъв период  За амортизациите в енергетиката нещата не са съвсем прецизни. Има подотрасълчета където амортизациите са сравнително малки и "материалите" са голям дял (хайде да не казваме кои ) има и обратните случаи. Съвсем вярно е, че ниските производствени цени на АЕЦа и на ВЕЦовете (там не са ниски но както и да е) са благодарение на нереално ниски амортизации (на парно, вода и прочие също), но сравнително ниските цени на доста ТЕЦове са от доста грубо нарушаване на екологичните норми което ще приключи след по-малко от 4 месеца. Та по темата е това, че след като реалните амортизации ги няма, едно реално счетоводство би описало като скрити задължения всички инвестиции които тропат на вратата и от които няма бягане. 3-4 млрд евро в Белене, 2 млрд евро в Марица Изток, 1 млрд евро в затворените блокове в Козлодуй, 200-300 млн евро в Топлофикация София, още толкова в останалите топлофикации, още толкова във ВЕЦове и така нататък само в един отрасъл. Доста голям процент от това ще се включи във външния дълг. При наивници минава номера с частния дълг, другаде не минава. Примерно някой прави централка (неутрално да кажем вятърна) взема частен външен дълг. Държавата обаче му гарантира изкупуването на продукцията за 15-20 години напред и то при цени гарантиращи повече от прилична печалба. Мастити финансисти обясняват, че взетият дълг си е частна работа, други от тоя десен обясняват колко е важно да се гарантират инвестициите. Никога не се изказват в съседни статии или дори в съседни броеве.  |
| Абре, момци, стига стесе излагали. Иначе дълбоко неуважавания от мен Емил Хърсев този път го е казал вярно. Публичният дълг (гарантиран от държавата) намаля до незначителните 5 млрд евро и по-малко (без значение какво си дрънкат невежите за операциите с външния дълг), а този дето расте е дългът на бг фирми към чужди кредитори. Той не е държавно гарантиран и при неплатежоспособност от страна на фирмите данъкоплатците в бг няма пряко да бъдат засегнати. А расте, защо фирмите инвестират в производтвени мощности, които са дългосрочна инвестиция, която се самоизплаща.Толкоз по въпроса и стига вече спекулации. |
| Че държавата я много зле, спор няма. Обаче от това не следва че във всяка една област сме зле. Напротив, едина област в която сме добре са държавните финанси. Бяхме много зле при Виденов, фалирахме при Луканов. Сега сме се измъкнали с много труд и това трябва да се оцени положително. Смисъла на този спор е следва ли да се промени държавната политика (валутния борд). Тези, които мислят, че трябва, всъщост се борят всичките 16 милиарда евро да станат държавен дълг и работят усилено да ни потопят обратно в Лукановото или Виденовото блато. Отрицателното търговско салдо е сериозно основание за притеснения по отношение бъдещето на икономиката ни. Частният дълг също, доколкото е еднин от източниците на финансиране на този дефицит. Следователно, големия проблем който следва да се обсъжда е как държавата да обърне тази тенденция, като същевременно не промени начина на управление на държавните финанси и ненамесата в частните. Останалото са комунарски фантасмагории. Видехте ли че при Живков и Луканов, дълга беше по малък. Дайте да се върнем там. Подкрепянето на една партия е нормално и човешко, но популизма и разпространението на простория си имат граници които не бива да се прескачат. |
Учудващо е все пак, защо при наличието на такива мастити икономисти сме отново най-бедната и застрашително изоставаща страна в Европа? Ами защото имено маститите икономисти като чукчата и шефа на бюджетната комисия са най-отпред. чукча, знам, че четеш само това, което пишеш. Но направи днес изключение и чукни на линка на doctora. Има интересни числа там. |
Така ще бъде до определн момент, когато държавата ще фалира. Сега само за половин година сме платили 2.6 милиарда долара по лихви и главници. А сега като спрем нови блокове от АЕЦ-а и спре износа и на електроенергия съвсем ще го закъсаме.   Ох, не мога повече... |
| Другия голям мит е как щели да се дигнат цените, за да си платим дълговете. Както винаги, смесването на истина и лъжа в едно изречение най-добре се харчи. Цените ще се вдигнат, но не и по тази причина. Цените ще се вдигнат или от пазара или където държавата се меси, и регулира и дава лицензии - като например в топлофикацията. Не, не защото фирмата е държавна, а ако била частна нам кво си. Все едно е дали е държавна или частна. Проблема е че от едната страна комисия утвърждава цената, а от другата народното събрание приема закон по който клиентите са длъжни да плащат независимо дали ползват услугата, и същевременно се грижи алтернатива да няма. И не се заблуждавайте, цената на парното при горните условия ще се вдига независимо дали имаме дългове или сме кредитори. Задава ли си някой въпроса защо българите плащат повече от другите за телефон, ток и вода? Но не примерно за самолет сирене и хляб? Само не ми казвайте, че хлебозаводите, мандрите и авиокомпанията нямат дългове. |
| Вулкане, Парите за изплащане на заема се покриват обикновено от амортизационните отчисления. Те не са разход и поради това не влизат в себестойността. Примерът ти буди уважение към опита ти. В моят опит аз започнах през май 89-та с още 6 съдружника и 7 хил.лв. капитал и без приватизация, с по 6 разработки годишно на управляващи устройства и машини за строителната и хранително-вкусовата промишленост, сега дружеството има активи за няколко милиона лева и храни около 100 човека. Всяка година са (преди няколко години дойдох в София и продадох дела си) на есенния панаир и са убити от работа - Натиснете тук. Аз също не стоя със скръстени ръце, но това е друг въпрос. БВП-то на страната за теб и мен вероятно е средноаритметичното на нашия опит.  Хийт, Примерът с рентабилността на вятърните централки не е удачен, според мен. Той не показва увеличаване на частния външен дълг чрез скрита държавна гаранция, тъй като държавата е подписала (както всички в Европа) документ и е поела ангажимент за % енергия, произвеждана от възобновяеми енергоизточници. Не го ли спази, ще ни струва много повече от 12-те стотинки на киловат. Които обаче не са далавера, защото до момента няма такава централка, която да си изплаща инвестицията според бизнес-плана си. Защо - тръгни по пътя за Бургас и виж колко от тези централи край Сливен и преди Бургас въртят перки. На 98% от територията на страната са неефективни поради недостатъчно часове вятър. А там, където го има - поради отдалеченост от подстанции и електропроводи. |