Отиди на страница:
| Добре заварил, Гиче. Никакви Хаваи, изберете българското! И не си харча спестявdнията- намират се благодарни данъкоплатци, сгодни хора, харни... |
Трябваше да кажеш: "Добре заварилА, Гиче". Сигурно си допуснал фактологическа грешка, Бирнико?!? Нищо, случват се такива неща не само у нас.  |
| Привет на всички!Особено на Вас г-н Бирнико.... много почива вашето съсловие , многооо... то не остана данък неприбран, кръстословица нерешена , вестник непрочетен ... сал едни вересии по последната страница , отбелязани с наплюнчен химически молив... Шанта е лисал и по-хубави неща, не е на годините на внучката ми , че да обявявам всяка негова дума за гениална.... От Шанта , щото е Шанта се чака мнооого повече ... е , и той е давал инак няма да е Шанта... |
| Така както си сипвате провадийска сол по i-раните, пак се сетих за безсмъртния поет Св. Витков с епохалната му констатация: Толкова косми, толкова нафта има в музея на космонавта... |
Форца , привет!!  Не го вземай неправилно , просто видях друг вариант на стихчето на Целунатия от Музата.., щото мойта ма хапе... Толкова косми, толкова нафта има само в музея на космонафта... |
| д-р сфирков се е опитал с свои думи да преразкаже/не употребявам термина плагиатсво от лиубов към чистият бг-език/един много стар виц за д-р иванов от центера по спермопрелива който по сиузет е абсолутно индентичен с файлетона на др-свирков особенно финала няма когато д-р иванов след като се е запознал с проблема на бездетната жена и след като и е презентирал семменният материял от ален делон и й ан пол белмондо и след като клиентката е заспала след таблетка приспивателно на финала разкопцавайки диукиана и просепва галиовно на ухо "а сега един дубъл и утре пак терапия" та мисълта ми колко е добре че д-р сфирков опресни малко спомена от годините когат онемасе здраван каса и зарадва младата си почитателка която сигурно тръпне в очакване |
Ей, Бирник, като продума за тия електрически изпразвания, та се сетих за братята Стругацки, те пък така паснаха тук не само на понеделника, ами и на твоите въпроси с техния си отговор и въобще, че не мога да се стърпя. Имам удоволствието да те поздравя с добре си се завърнал и точно с : Понеделник започва от събота По пътя към приемната на директора спрях в изпитателната зала. Тук усмиряваха един пуснат от бутилката джин. Джинът, огромен и посинял от злоба, се мяташе в кафеза, ограден с щитовете на Джан бен Джан и покрит отгоре с мощно магнитно поле. Изпитателите шибаха джина с високоволтни електрически изпразвания, той виеше, псуваше на няколко мъртви езика, скачаше, бълваше огнени езици, в своя гняв започваше да строи дворци и веднага ги разрушаваше, след това най-после се предаде и треперейки от тока, жално зави: - Хайде стига, спрете, няма вече... Ох, ох, ох... Нали виждате, вече съм съвсем кротък... Пред пулта за електрическо изпразване стояха спокойни немигащи младежи, всички до един дубли. А оригиналите се бяха струпали около вибростанока, поглеждаха си часовниците и отваряха бутилки. Бях шашардисан и не забелязах кога в ръката ми се появи чаша.Тапите изгърмяха в щитовете на Джан бен Джан и със съскане се разля студено шампанско. Мълниите стихнаха, джинът престана да скимти и започна да души. В същата секунда Кремълският часовник започна да бие дванадесет. - Момчета! Да живее понеделник! Чашите се вдигнаха. После някой, разглеждайки бутилката, каза: - Кой прави виното? - Аз! - Не забравяй утре да го платиш. - Какво? Още една бутилчица ли? - Стига, ще се простудим. - Хубав джин хванахме... Малко е нервен. ******** Една мъничка чаша обедно бяло вино с много лед за понеделниците и за укротените джинове.  |
Какво повече има да се желае от добрата фраза - изящна дантела, хамер, би попитал Марсел Пруст. Аз лично, нищо повече. На тия дето търсят началото, края и средата и нейно величество поуката от баснята на Лафонтен, бих казала, без да желая да ги засегна никак дори, че Лафонтен си е Лафонтен, Марсел Пруст си е Марсел Пруст. |
| "Трудно е да бъдеш бог"- каза си д-р Сфирков, напускайки операционната и отпраши с колата си към варнецианското крайбрежие .Имаше уговорена среща на чаши дейонизиран джин с един известен ловец на чернооки риби, назоваван с прозаичния прякор Валери Сибила, Бат Керпи |
Бирник, Марсел Пруст смятал, че тъй като преди него вече всичко е казано и описано от събратята му перо, то най-важното за големия творец е стилът и оригиналността му. Тоест, не КАКВО, а КАК ще бъде казано. Още от първия ред, най-много от второто изречение, написал той, читателят трябва вече да е разбрал : Ето, това е той - единствен и неповторим и да се остави на удоволствието от хубавата фраза. Напълно прав е, по мое скромно мнение. А щом ти се нравят Стругацки, ето още малко за тяхната злоботрошачка, там, където ухае на есенни ябълки и иглолистни гори: **** Целият първи етаж беше зает от отдел "Линейно щастие". Тук беше царството на Фьодор Симеонович, тук ухаеше на ябълки и иглолистни гори, тук работеха най-красивите момичета и най-славните момчета. Тук нямаше мрачни фанатици, познавачи и адепти на черната магия, тук никой не скубеше с пъшкане и с болезнени гримаси косми от себе си, никой не изричаше заклинания, подобни на неприлични скоропоговорки, не вареше живи жаби и врани в полунощ, при пълнолуние, на Еньовден или на нещастни дати. Тук се работеше за оптимизма. Тук се правеше всичко възможно в рамките на бялата, субмолекулярна и инфраневронова магия да се повиши жизненият тонус на всеки отделен човек и на цели човешки колективи. Тук се кондензираше и разпространяваше по целия свят весел и беззлобен смях; разработваха се, изпробваха се и се внедряваха модели на поведение и отношения, укрепващи приятелството и разрушаващи враждите; отделяха се чрез изпарявало и се сублимираха екстракти от мъкоутолители, които не съдържаха нито една молекула алкохол или други наркотици. Сега тук се подготвяше за практическо изработване портативна универсална злоботрошачка и се разработваха нови марки най-редки сплави от ум и доброта. |
| Може би д-р Сфиркоф е бил вдъхновен от класиците: "Валентине Терешковай, для пальот касмический, падарил Хрушчов Никита *** автоматический" (не съм сигурен за дателния падеж) |
| Вече тридесет и шест дни бяха отминали откакто Гичка Граматикова и Варнелий Станков бяха предприели околосветско пътешествие по Канале Гранде и накрая се виждаха заветните брегове на родната Варнеция. С последни порещи водата движения двамата влюбени стигнаха местния плаж, където се наложи на нимфата да извади едвам дишащия гичеловец, отстъпващ й по сила и издръжливост и двамата се пльоснаха по лице на жаркото слънце пред погледите на изненаданите туристи и гости на града. Към тях мигновено се насочиха спасителите на плажа, които без да питат се опитаха да им приложат изкуствено дишане, съчетано с характерното притискане на диафрагмата за изкарване на водата от белите дробове. Или по-точно казано, спасителите се сбутаха, кой да направи изкуствено дишане на Гичка, която съвсем спокойно си почиваше със затворени очи, а бедният Варнелий свил се надве наистина се нуждаеше от помощ, но никой не му обърна внимание. И докато спасителите се разправяха помежду си, морската сирена, която беше първенец в училищния отбор по 100 м. съчетано плуване, грабна под ръка варненския поет и го замъкна към Бистрото на Керпеденчук, който беше общ техен приятел. Доктор Сфирков вървеше с наведена глава и подритваше безцелно с краката си малките камъчета, изпречели се на пътя му. Той беше угнетен и доста умислен. През последните дни му се бяха случили няколко неприятни неща и сега той търсеше разтуха, разхождайки се по гл. улица на морския град, а прогладният вятър разрошваше игриво буйните му побелели коси. Гларусите пееха тъжна песен, песен която отпращаше дългото лято и това още повече разстрои лекарят. Той реши да се отбие в Бистрото на Керпеденчук, където да изпие една студена бира и да се смеси с познати хора, с които да размени някоя и друга дума. Когато наближи входа на Бистрото, д-р Сфирков забеляза, че има доста хора насядали на теферич, а самият Керпеденчук хвърчеше като изтребител покрай масите, приемащ с гготовност поръчките за прословутата си риба "Каразьоз", приготвена на пещ, по оригинална дядова рецепта. В момента, в който погледите на двамата мъже се срещнаха, Керпеденчук промени изражението на лицето си, което от вердо с широко зейнала усмивка, стана студено и намръщено. Докторът несигурно запристъпи към стария си приятел. Последният се опита да се скрие от евентуална среща с нежелания си гост и бързо се шмугна в кухнята си, преди Сфирков да е успял да го заговори. Междувременно всички клиенти се извърнаха и посрещнаха с неодобрителни погледи и едвам свържащи възклицания минаващия покрай тях доктор, който се почувства дълбоко засрамен сякаш го бяха изтипосали на центъра на стар френски площад и следваше прощална церемония преди гилотината да се надвеси застрашително над главата му. В този момент Сфирков зърна Гичка и Варнелий, които се задаваха от другата страна на морската градина и пътищата им се засекоха на входа на Бистрото. Редактирано от - Гичка Граматикова на 04/09/2006 г/ 15:23:25 |
| >>><<< Всъшнос както е казал брата стругарски - "Трудно бьит Богатьим когда понедельник начинается в суботу" ... Днес тука на сащарите ни е безработен ден (нещо като първи май там), та сядам да поработя...Ще ви следя с едно ухо... |
Здравей Графе, здравей слънчо, разхождахме се с дакела в гората до нас, наистина ухае чудесно, радвам се да ви видя в този толкова весел литературен понеделник!  |
Ми, кат си тръгнала да поздравяваш мене що ме пропускаш? Виж, колко чинно се включих в литературния понеделник, който няма кой знае какъв отзвук, ама токова е времето сега. Ще мине и то.  |
Гиче, прочетох го, художествена измислица пар екселанс. Не познавам истинския д-р Сфирков угнетен, - от неговата камбанария всичко е толкова безгрижно, а туй за гилотината, надвиснала над главата му вече ми дойде в повече, дори и на мен, прочелата солидно количество Стивън Кинг. Шегувам се, разбира се. |
| И ся ко? Авторите на реконтри не изпозват ли хиперболични похвати, за да подсилят сюжетите си; и защо трябва да приемаме буквално нещо, което е толкова абстрактно и почива на няква фикция? По-горе си го казала сама и други са те подкрепили. Примерът е много важен в тази насока, според мен, пък и аз искам да се уча именно от най-добрите. Няма да се откажа, да знаеш. Редактирано от - Гичка Граматикова на 04/09/2006 г/ 16:33:49 |