Отиди на страница:
Гиче, вече казах, че го възприех като абсолютна художествена измислица - дето се вика - приликата с действителни лица и събития е съвсем случайна, за ученето, сега съм сериозна, много учене ти предстои, но що е време - все е пред теб.  |
| Бях в отпуска. И още съм - само се премествам на друго място за втора смяна. Пътьом минавам покрай дома си. Помня как го оставих преди седмица-две обрасъл с летни бурени. Толкова бях свикнала с тях, че дори си имаха имена. Та натоварена със спомените от морето и очакванията от планината профучавам покрай оградата. Някой бе изтръгнал бурените, бе прекопал земята, заобикаляйки старателно цветята. Сега дворът изглеждаше доста пуст. Цветята също си имаха имена. Безименни бяха само новите зелени стръкове, които напираха отдолу като едва показващи се постоянни зъби. Не съм сигурна какво ще стане от тях - нови красиви цветя или нови плевели. Ще видя като се върна уморена от почивките.  |
Гиче, тая риба на пещ не става, то да не ти е шаран или некво друго блатно чудовище?  Бе що не зема да ви врътна утре по един карагьоз на скарата - и да ви събера сичките на Трета буна - на бяло вино?  Наздраве! |
| Защо уморена, Исяко? Нали отиваш да почиваш на друго място - един вид ще караш "втора смяна". Иначе, дали плевели или нови цветенца ще изникнат от земята в двора ти, защо се безпокоиш? Пак ще ги кръстиш поименно и всичко ще си бъде постарому. Лошото щеше да предстои, ако имаше само една гола земя, върху която не никне нищо, защото почвата е камениста, напр. Или дворът ти беше инванзиран от слепи кучета, които изравят всичко по пътя си и оставят огромни дупки, цели кратери след себе си... Нищо такова не се е случило, да. Почивай с отпусната душа. в.ред: хубаво е, че се отби, макар и за кратко. Тва беше като глътката вода, която утолява неистнова жажда; като поета доза въздух, след дълга кома и т.н.  Редактирано от - Гичка Граматикова на 04/09/2006 г/ 17:43:29 |
Валери, сакън, само не карагьоз, байгън та байгън! Мадам Исяко, това е вече литература! Обичам  , приятна почивка! |
Абе, Сиби, щом канят на хапване и и пийване така ли се отказва? Пък ти кат не искаш риба да ядеш, ще вземем свински вратни или там каквото обичаш. Аз пък искам да опитам тоз проклет "карагьоз". Само за него се говори и все с каня когато съм в заведение да си поръчам и все забравям. А, ако лично Поета ще го пече на скара, одма тръгвам. Бирата е от мене.  |
Сибила,  любимият поет на НДК-то има едно стихче "Ще те накарам да се влюбиш". Е, като кусаш карагьозец с лимон, Трета буна ще ти се стори като Чикаго през трийсетте - всеки пие и се кандилка, въпреки че по масите пиене няма, а като дойде ред да се плаща, се вадят пищовите. Наздраве! |
| Два бързи шот-а и ви оставям на спокойствие до края на месеца... Покана за по кана Попитай виното какво е, за да "облечеш" подходящият за него дрессинг. Захапване за хапване На партито не бързай да си първият в менюто. Редактирано от - И ся ко? на 04/09/2006 г/ 18:04:59 |
ед пиенето...Валери, никога така не ми се е отщявало да опитам нещо, дето още не съм го опитвала и то само заради пуста нахална реклама, с която ми прекъсват през 15 минути "Апокалипсис сега", например. Прах за пране "Ариел" за упорити петна - е, няма да си купя пък. Ако ще да направи и покривката за маса - цвят екрю - на прапрабаба ми снежнобяла. Нарочно. И карагьоз няма да си купя, бидейки върл фен на рибни вкусотии. Пак нарочно. В името на сладкото усещане на свободата да избирам какво да харесвам, какво не напълно самостоятелно. |
| Мдаа, некои писачи и мен на карагьоз ми мязат вече, изключвам поета на карагьоза, пряко ангажиран в рекламата.  |
 Мне, не ми ареса...освен, че е стар виц( за което бирникът трябва да се погрижи), е далеч от шедьоврите сфиркови, по които сме свиркали...тфю |
Виж, лаврак може, Док - на пара в кора от сол /дали провадийска/?/  - един пръст дебела.После - разчупва се кората, отстранява се, да не ти разправям какво пиршество те очаква - божествено. Хайде - и една рецепта от мен, макар никога да не съм я изпълнявала, тя е някакво висше готварско изкуство - тънка магия. |
| Малиийййй... лаврак на сладка провадийска солчица! Кеф. И булката реже салатката... Сибила! Добре де, за теб ще бъде лавракът! |
Тая рецепта е може би друга, Валери, лавракът е цял обвит в сол - един пръст дебела кора - става кафява като карамел, после се разчупва от поне двама души помощен персонал с помощта на няколко вида инструменти, включително и чук. Цялата церемония /ритуал/ е изключително атрактивна /трае десет минути/ за наблюдение от околните, присъства и главния готвач. Остана ми светъл спомен от това приключение. |
| Имаш пред вид Туз да леврек : Натиснете тук |