85% от българите имат собствено жилище без ипотека. Едва пет процента имат неплатени сметки. В същото време българите са най-нещастни в Европа – само 12% от нас смятат, че са щастливи и животът си заслужава. Преди нас са румънци, турци и европейците.

Отдавна не мога да разбера как един човек, който има къде да живее, може да е нещастен. Убедих се лично, че ню-йоркските бездомници са по-щастливи от всеки българин в Люлин 7. Имам догадки кое точно прави българинът нещастен.

Българинът е като костенурка. Той има коруба, черупка, едно малко апартаментче и като му стане напечено винаги има къде да се прибере. Сигурен съм, че костенурките не са щастливи вътре в корубите си. В името на сигурността, че цял живот мъкнат на гърба си ужасяващия товар на една съмнителна сигурност – винаги ще се намери някой да те вземе заедно с корубата и да те свари на супа – това костенурките и българите знаят много добре.

Българите са нещастни по две основни причини – не могат да живеят заедно и защото нямат никаква друга цел освен оцеляването. Къщичката, гарсониерката е символ именно на оцеляването, не на живота. Българите са нещастни заради страха си, че не могат да реализират мечтите си, освен това повечето българи нямат мечти. Мечти е нещо, което осъществяваш с другите около теб. У нас другите около нас са провалени и оцеляващи самотници.

Българите са нещастни и по друга причина – нямат правила. Социалистическият морал беше заменен с капиталистически разврат, който някои умни глави наричат свобода. Но ние имаме пример от вчера – либералните ни възгледи за това дали една майка може да си позволи да участва с детето си във Вип Брадър се сблъскват с фактите. Майката не може да се грижи за детето си нито във Вип Брадър, нито вън от него. Тя е Мис България, която дава да й пипат неизплатените цици пред очите на детето й – снощи видях това и не повярвах на свикналите ми с какво ли не очи.

На мен въобще не ми отива да морализаторствам – но ако ме питате защо едната майка Мис България е нещастна и плаче – аз знам отговора – защото детето търси баба си и защото детето нарича Киро Скалата - “татко Киро”.

Гледайки успелите и самоуверени нации разбирам, че Щастието се случва там, където животът е организиран в правила – в редности и нередности. Когато правилата паднат и либералността, включително моята, стигне дотам, че да объркаме детето на Мис България кой точно му е татко и кой точно го вади от басейна – тогава ще сме нещастни и ще разчитаме на късмета си.

Българите са нещастни и щастливи едновременно като малката Данайа, която няма ясно дефиниран татко, ясно дефинирана мама, но си има една Мис България със неизплатен силикон. Ние сме като малката Данайа, която разчита единствено на минаващи случайно рок –музиканти, за да я извадят от басейна да не се удави.

Нека тази дефиниция да не ни прави още по-нещастни. Нещастието се лекува. Но първо трябва да си признаем диагнозата.