
| След като имаме рубрика "Защо ли го прочетох", в която слагаме журналистически и прочие медийни скудоумия, е редно да имаме рубрика, в която да отличаваме най-добрите текстове, които са оставили най-силна следа у нас . Предлагам, първо да го оформим като предложения, в която всеки да добавя заглавия и да може да се гласува. След като се оформят предложенията, може да ги сведем до три-четири и да се направи анкета. Тематиката-отворена-важното е текстовете да са въздействащи и силни. Може и постинги. Текстове, за които няма линкове, се препоръчва да се анонсират, за да може да се запознаем всички. За настоящия месец номинирам два текста 1. Мръсносиньо-в-к Сега, автор Петьо Цеков-гласувам с 9 от 10 възможни точки Аргументи-блестящо написано, изразява сички наши тежнения. Натиснете тук 2. Не, не влиза прочута попзвезда-в-к Седем, автор Иво Беров-10 от 10-ако имаше 11, щях да дам и тях. Фундаментално, емоционално, вярно. Натиснете тук Редактирано от - Зе Мария на 08/09/2006 г/ 09:55:33 |
| А може ли да участват и анализи, посветени на България, на колумнисти от чужди медии, а не само български автори или прекалено ще се разводни темата? |
| Ми както кажете. Аз се съсредоточавам на политически, щото времето сега е такова. Но мисля, че няма лошо да сравним как пишат хората и как пишат у нас |
| Още едно отлично четиво! Натиснете тук "Ако Еразъм се беще родил българин"-в-к Дневник, автор Пламен Асенов Оригинален и задълбочен поглед , жив и приятен език, интересни размишления върху абсурдът, наречен бг политически живот-оценка 9 от 10 |
| Абе... не е лошо това на Беров, ама... да не беше Беров и да не беше в "Седем". Политически тенденциозно и пресилено. |
| Йезуит, аз пък се радвам, че е точно Иво Беров. Винаги съм го харесвала. И никога не ме е разочаровал. Като морална позиция. За мен е един от най-добрите ни журналисти. |
| Не, не знам, tupakmango. Попаднах в нета на едно интервю на Иво Беров с Деян Енев. Струва си да се прочете - Натиснете тук Редактирано от - Miranda на 10/09/2006 г/ 00:09:18 |
| Не можах да намеря оригинала обаче Пълната безсмислица на президентската институция |
| Още една пълна десятка от мен! Фундаментална статия, описваща вкратце всичко, станало у нас в последно време Натиснете тук Дясното и синьото не беше замислено като едно и също Проф. Исак Аврамов Не знам защо коментаторите упорито ни делят на леви и десни. Истината е, че голяма част от българските избиратели все още се делят на сини и червени. Червени са наследниците на бившите антифашисти и семействата на хора, заемали ръководни постове в партийната или държавната йерархия преди десети ноември 1989. Потенциалният им електорат е от хора, изпитващи носталгични чувства към жизнения стандарт и социалната сигурност от близкото минало. Червените по традиция се смятат за леви и се опитват да намерят поддръжка сред левите организации в Европа. По същество обаче ръководството им е дясно. Когато бяха на власт, левите прокарваха политика в интерес на крупните групировки и създадоха базата за едрия капитал. Поради естеството на поддръжниците си те се прикриват зад лява фразеология, обещанията на която изобщо не се опитаха да изпълнят, когато бяха на власт. Политиката им прилича на стария виц, според който Тито казва на шофьора си: "Давай ляв мигач и свивай вдясно." Трябва обаче да подчертая, че и синьо не значи задължително дясно.... |
| Ето в оригинал на немски един текст, за който напоследък се говори много: лекцията (по-точно: обширен откъс от лекцията) на папа Бенедикт XVI в университета в Регенсбург (където той е бил години наред преподавател по теология). Според мен дискусии от рода "прав ли е бил папата, обидил ли е мюсюлманите, трябва ли сега да се извини" следва да се водят само от хора, които са прочели целия този текст. И понеже такива хора май са много малко, си позволявам да го публикувам все пак тук (пък който може и желае - да си прави сам изводите).... Редактирам си мнението заради линка, пуснат в следващия постинг от Steppenwolf. Там е пълният текст, публикуван от Ватикана, и при това положение се обезсмисля копирането тук. Редактирано от - Юмжагийн Целденбал на 17/09/2006 г/ 15:38:49 |
| Целият текст е тук и няма нужда от заплащане, нито сега, нито по-късно. |
| Какво мисли главата под забрадката? Франк Дрийслер, в. “Ди цайт” 17 Септември 2006 . За забрадките на мюсюлманските жени изглежда вече е казано всичко. Изминаха осем години откак провинцията Баден-Вюртемберг отказа назначаването на кандидат-учителката Фереща Лудин поради това, че носи забрадка. През последвалите години се разпали горещ спор относно предполагаемата опасност от ислямско заграбване на властта в немските съдилища, ток-шоута и публицистика. Политически случаят е решен, почти всички провинции във Федералната република издадоха забрани за носене на забрадки в училищата. Юридически дискусията продължава в следващия рунд с успеха на една от тъжителките против новата разпоредба за облеклото в провинциите. . Поглеждайки назад, най-учудващо в този дебат е преди всичко следното: колко малко внимание всъщност се обръща на главите под забрадките, за които очевидно става дума. В този четвъртък фондацията “Конрад Аденауер” предложи първото обхватно изследване относно мисленето и нагласите на мюсюлманските носителки на забрадки в Германия. Четейки го, човек трябва да се запита от какви източници всъщност черпят така наречените си познания застъпниците на забраната. Защото, погледнете моля: мултикултурното общество е много по-хомогенно, отколкото се предполагаше досега. . Запитаните жени мислят и чувстват не по-различно от средните немкини. . Целият текст: Натиснете тук |
85% от българите имат собствено жилище без ипотека. Едва пет процента имат неплатени сметки. В същото време българите са най-нещастни в Европа – само 12% от нас смятат, че са щастливи и животът си заслужава. Преди нас са румънци, турци и европейците. Отдавна не мога да разбера как един човек, който има къде да живее, може да е нещастен. Убедих се лично, че ню-йоркските бездомници са по-щастливи от всеки българин в Люлин 7. Имам догадки кое точно прави българинът нещастен. Българинът е като костенурка. Той има коруба, черупка, едно малко апартаментче и като му стане напечено винаги има къде да се прибере. Сигурен съм, че костенурките не са щастливи вътре в корубите си. В името на сигурността, че цял живот мъкнат на гърба си ужасяващия товар на една съмнителна сигурност – винаги ще се намери някой да те вземе заедно с корубата и да те свари на супа – това костенурките и българите знаят много добре. Българите са нещастни по две основни причини – не могат да живеят заедно и защото нямат никаква друга цел освен оцеляването. Къщичката, гарсониерката е символ именно на оцеляването, не на живота. Българите са нещастни заради страха си, че не могат да реализират мечтите си, освен това повечето българи нямат мечти. Мечти е нещо, което осъществяваш с другите около теб. У нас другите около нас са провалени и оцеляващи самотници. Българите са нещастни и по друга причина – нямат правила. Социалистическият морал беше заменен с капиталистически разврат, който някои умни глави наричат свобода. Но ние имаме пример от вчера – либералните ни възгледи за това дали една майка може да си позволи да участва с детето си във Вип Брадър се сблъскват с фактите. Майката не може да се грижи за детето си нито във Вип Брадър, нито вън от него. Тя е Мис България, която дава да й пипат неизплатените цици пред очите на детето й – снощи видях това и не повярвах на свикналите ми с какво ли не очи. На мен въобще не ми отива да морализаторствам – но ако ме питате защо едната майка Мис България е нещастна и плаче – аз знам отговора – защото детето търси баба си и защото детето нарича Киро Скалата - “татко Киро”. Гледайки успелите и самоуверени нации разбирам, че Щастието се случва там, където животът е организиран в правила – в редности и нередности. Когато правилата паднат и либералността, включително моята, стигне дотам, че да объркаме детето на Мис България кой точно му е татко и кой точно го вади от басейна – тогава ще сме нещастни и ще разчитаме на късмета си. Българите са нещастни и щастливи едновременно като малката Данайа, която няма ясно дефиниран татко, ясно дефинирана мама, но си има една Мис България със неизплатен силикон. Ние сме като малката Данайа, която разчита единствено на минаващи случайно рок –музиканти, за да я извадят от басейна да не се удави. Нека тази дефиниция да не ни прави още по-нещастни. Нещастието се лекува. Но първо трябва да си признаем диагнозата. Мартин Карбовски, Дарик Радио Редактирано от - bgtopidiot на 22/09/2006 г/ 22:37:14 |
| Ваше Топовие, вижте там с кавичките нещо не се получава... Нещо от рода на: -"С'я, ти мен уважаваш ли ма..."? |
| Не те разбрах, Ваше Лудомладие, сериозно. В смисъл, че е трябвало да сложа кавички ли? От граматическа гледна точка си прав, но не се замислях, просто турих Мартин Карбовски отдолу като автор и източника съответно. Ся остава и Зе Мария да ме скастри, че четивото не е от тоя месец Ами така си е в българската журналистика, не се бълват хитове всеки месец, така че не е лошо да си припомняме и други текстове. Редактирано от - bgtopidiot на 22/09/2006 г/ 22:32:20 |