... моят Истанбул
Отиди на страница:
| Абеееееее....... снимки, щрак-щрак Нищо особено, даже твърде зле; а пък за страхотно, поне донейде си сверете малко часовника тук >> Натиснете тук |
 Ашколсун , "Кара юрдек" !  Продължавай ! Ако имаш снимки от крайбрежието , пусни ги ! Бил съм в Истанбул преди повече от 40 години и спомените ми са се поизтрили!  |
| Хубава тема и хубави снимки. В момента гледам панорамата на Чарлз Дарвин. Не бих могъл да бъда критик, на всеки със своите постижения. В края на краищата не правите състезание и класиране, а давате възможност другите да видят нещо през вашите очи. За това - сърдечно благодаря. И аз съм ходил в Истанбул. При първа възможност пак ще отида. Има ли смисъл да казвам защо? |
| Ама нямам нищо против всеки да си показва снимките бе Просто такива квалификации страхотни снимки! в случаи като този са .... айде, неуместни  |
Снимките са чудесни. Ма няма сега да се обясняваме защо. Кой разбрал се кефи.  Виж неуместно е наистина да препращаш към други снимки, които нямат нищо общо с темата. Редактирано от - Simplified Solutions на 23/09/2006 г/ 13:37:56 |
| Мдам, ако се абстрахираме от фотографската страна на въпроса, може пък да е чудесно че се показва нелицеприятния образ на Турция В този смисъл и аз се кефя Но забележката ми е защото, правилно или не, чета похвалките ви като насочени към фотографските умения на автора, та затова ви ориентирах къде може да си сверите часовника  |
| Снимки като снимки - на едни се харесват, на други - не. Нормално е. Искаше ми се и малко текст към тях да напиша под тях, но такъв форумски мързел ме е разтресъл, че и ред не написах. На черно-бялата снимка, от предната страница, с един усмихнат дядо на стол -това е в Каракьой, едно изключително интересно място с лабиринт от малки сокаци, със стотици железарски работилнички и сергии с вериги и всякаква железария. Това е в двора на някаква сграда, с подобна на византийската архитектура стил - двуетажна правоъгълна сграда, с голям вътрешен двор и асмалък. Изключително красив и елегантен градеж, на около пет - пет и половина века, с великолепна тухлена аркада и на двата етажа - всичко е работилнички сега. Този дядо си седеше на стола и се усмихваше, а някакъв мустакат чичо вика - снимайте го Речено-сторено, а докато снимам, мустакатия чичо се появява с поднос и на него две чашки с ароматен чай и две шекерчета - да сме се подкрепили Нямах нищо с какво да почерпя. Извадих кутия "Булгартабак", а чичото викна - "нееее, йок, не". В мига, в който някъде изчезна, дядото с дяволит поглед ми направи знак да му дам цигара Мустакатият му е бил син и не му давал да пуши. Дядото разправя, че бил от "Арнаутлука", но не разбрах там ли е роден или е потомък на изселници. На другия ден минахме отново, и дядото си беше пак на столчето - кротък и усмихнат. Носехме му шоколад. Другият дядо, до Джам галерията се оказа някакъв полиглот, но за съжаление имаше само два зъба в устата и нищо не му разбрахме - нито от английския, нито от френския, нито от немския и гръцкия, на които езици така гордо нещо говореше, та даже и поезия някаква рецитираше . Но му запомних името: бай Мурад. Бай Мурад разправяше, че отивал да пие чай в Джам галерията, пред която е сниман, щото там му били приятели, та ни покани и нас. За съжаление бързахме, тъй като пък ние се бяхме запътили към един наш стар приятел, който ни очакваше Момичето със забрадката и красивите очи: това е до един магазин за секви шапки. Зяпаме витрината, то се доближава, и казва: "бир лира, бир лира"... направих отрицателен знак, а то започна досажда на продавача, който го изгони. В един момент го чувам да мърмори тъжновато: "еее, никой не ми дава една лиричка"... "Откъде знаеш български?", питам. "Ми аз съм от Руситу", ми отговаря жизнерадостно. "А какво правиш тук?". "Ми прося" Оказа се, че е наше моме, цигане, на тримесечен тур из Стамбул. Разказа на бързо кой дава, кой не дава, кой колко дава, къде спи, колко струва хотела, как идва, как си отива, по колко изкарва на ден - абсолютно откровено, по детски.Снимано е с праисторически Зенит, "Зенитар" 16 мм, лентата е Кодак200, и Канон 350 Д, с китовия обектив. Редактирано от - Black Swans на 23/09/2006 г/ 16:03:22 |
| Много го обичам този град. И тази тема. Ако е дал Господ тази есен да отида за ден - два, ще снимам мойте места там. П.П. Прибирам се. В къщи имам полвин бутилка Такирдаг. Така ми се прииска да си го припомня на мирис и вкус. Редактирано от - Йори на 23/09/2006 г/ 16:51:33 |
И без българската църква също няма да е Цариград : Гледка от терасата на църквата:  А това е махалата около църквата:  |
| Екзархийски дом в истанбулския квартал “Шишли”  Редактирано от - kara74 на 24/09/2006 г/ 08:59:47 |
| Сладкарница "Бяла Фурна".Нарича се още "Българската фурна" създанеа през 1836 г от Георги Стоянов. Натиснете тук Натиснете тук |
