... моят Истанбул
Отиди на страница:
нема значение. Сега се точа за тилт шифт Наистина трогателно, посипвам си главата с пепел.  Щом си такъв христиенин, че чак православния Великден редовно в Цариград прануваш, сигурно се покланяш и пред лобното място на един православен патриарх, пречукан от турците не много отдавна...  |
| Да, Царство му небесно на патриарх Григория... Писал съм в сий форум за това, вероятно доста преди да се регистрираш. Мето, твоето е заболяване. Разбирам, че мразиш турците, ама това не е мой проблем. Бих се радвал, ако това ти е последното обръщение към мен. Нямаме какво да си кажем. Редактирано от - Black Swans на 24/09/2006 г/ 22:49:35 |
| Жалко, че съм се регистрирал по-късно, пропуснал съм твои трактовки извън Карнегиевата анкета и асасините, вероятно репертоарът ти е по-разнообразен, отколкото съм предполагал. Изненадващо. В тоя низ на мисли, предполагам, че си посрещал Великден и в селища като Перущица, или Любенова махала. Или пък в Кара чифлик - също в Турция, както и Цариград. Не мразя нито един народ, но признавам, че не обичам държавата Турция. А едно от нещата, които наистина мразя е лицемерието. |
Отрадно е, че има българи като теб, които са посрещали Великден на толкова много места, свързани с националната свяст  |
| Метко, съмнявам се, че мразиш точно държавата Турция. Чини ми се по-скоро, че мразиш хората като цяло и себе си в това число. Да не говорим, че явно носиш горчивината от един спор с откривателя на тази тема преди няколко дни. Искаш ли истината - беше забавен в невежеството си, но хората си замълчаха тактично. Що сега се пъхаш сам между шамарите? Не търпявам кисели, подли, завистливи и душевно груби хора. Елементарно е - ако не можеш да се радваш искрено с някой за нещо, по-добре е да замълчиш, а не да пръскаш душевната си отрова връз всички ни. BTW, анкетата Карнеги е един от най-важните национални документи за българите. Тя, по същество, очертава националните ни граници и бърка в душите на много наши балкански съседи. Брат ми, запален историк (не по професия, хоби) ме разсмя с един свой коментар, когато синът ни влезе да учи в университета Карнеги Мелън - "браво, на вуйчо момчето, Карнеги е славно име за българската памет".  И не ми отговаряй, моля! * А сега да продължим с темата. Не мога да твърдя, че този парк е типичен за Истанбул, но на мен ми хареса много. Обичам контраста на розово и зелено, чистотата, която лъха от добре поддържаните паркове:  Дали съм пускала тази картина? Обреден костюм на момченце след обрязване. Момъкът беше много сериозен и гордо се разхождаше в приказните си дрехи:  На английски е хука, на турски (и български ) - наргиле. В това кафене пихме най-хубавия ми чай в живота. После си купих същия от пазара, за да си спомням за дните в Истанбул, но странно, вкусът не беше вече същия: Редактирано от - Нели на 25/09/2006 г/ 00:24:27 |
| За сладкишите. Онова кръглото, голямото, като баница, беше направено не от тънки кори, а наистина от юфка. От онази, дето някога я продаваха под името "домашна юфка". И вкусът си беше на юфка, а не на баница. Бях леко разочарована защото очаквах сочна баница със сирене, а получих нещо подобно на млечна. От детството си не обичам две неща - сутляш и юфка на фурна, щото ги даваха често за закуска в детската градина след следобедния сън и не бяха дори близки до качеството на нормалната човешка храна. Вече съм писала, в Мадо ме очароваха най-много едни кафяви баклавички, тестото е завито като сърмичка. Невероятни на вкус. Не им знам името, което и досега ме бъгва като си помисля за тях. Редактирано от - Нели на 25/09/2006 г/ 00:38:33 |
| За лалелите не знам, но лалетата много бързо умират. Не са сред любимите ми цветя. Обичам розови храсти, люляк, момини сълзи, кокичета, минзухари, фрезии (нищо, че са изкуствено създадени). |
| Това беше по повод парковете. Тази година в градът бяха засяти милиони лалета, от които 3 000 000 от Холандия. И много зюмбюли, които и аз обичам - спомен от къщата на баба... както и момините сълзи, божурите, десетките розови храсти, двата люляка - бял и лилав, хортензиите, невените, богородичките, димитровчетата .... |
| Би ми било трудно да пиша за "национална свяст", когато се хваля, че посрещам Великден в страна, където тероризират и убиват християнски свещеници. Още по - трудно, ако съм от християнска страна, където ислямските училища никнат като гъби, докато в любимия ти "Истанбул" на православната църква е забранено да отваря семинарии. Не ми говори за свяст, брато, щото явно твоята си я продал за една ока петмез. |
| Бе имаше една пуберска песен, започваше с "До, до, до"..., там се упоменаваше таз сладкарница.... само семиотична връзка, нищо повече.... |
| Кара , недей така сабахлям бе!!! Лигите ми потекоха ... много обичам сладко... Много такива сладки спомени имам от детството си , защото в махалата имаше една голяма турска фамилия ... не минаваше празник да не ни икрамят...много , мнооого отдавна беше това... за съжаление.. |
Ох, Кара, тази изглежда великолепно, но онази беше кафява на цвят, като мляко с много какао. Сочна, не много сладка, точно колкото трябва.  Керпи, още веднъж честито и за втората ти хубавица. |