... моят Истанбул
Отиди на страница:
И без българската църква също няма да е Цариград  : Това на снимката Фичо ли е? Който и да е, но така не се снима!!! Аз (варианти - аз и жената; аз, жената и детето) на фона на еди коя си забележителност  Манджа с грозде. Бе направо Бай Ганьо в банята - ехей, вижте ма мене, колко свят съм изръшнал....... Снимайте първо сградата, или каквото е там - от подходяща гледна точка, после човека от по-близо и по-близо до самия обект. Инак е грозно. Щях да ви го кажа това и в оная вашата снимкописна тема, ама много грозно заглавие сте й турили, та ме е срам да пиша там |
Я дръпни дедо от наргилето е по-пра`илно, ама карай  -- Чарли, тук не е фотографски форум, и всеки може да си пуска каквото намери за добре по темата. Ако те наляга скука, та гледаш да я поразсееш тук, опитай да намериш друг начин. Да пуснеш твои снимки, примерно. Тъкмо ще имаме възможността да получим един фото-урок аванта --  |
| Бе аз дадох линк къмто сайт дето може да се видят много по-харни уроци отколкото аз бих могъл да покажа. Това последното е добре А снимката дето я цитирах - то не е въпрос за фотографски умения а на елементарна естетика и култура. Хем църквата половина, хем човека в миниатюра, ама пък на - видно е - аз на фона на еди къде си! Такъв кадър и в семейния албум не стои добре, и навява същите внушения дето ги казах горе. |
| Сега, аз бих могла да възразя, или да добавя нещо към темата за АЗ + ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТТА. Семейният албум е нещо, дето можеш да си го редиш по своя си начин и нагласа. Той е ЛИЧЕН. Възможни са варианти - едър мой план, а отстрани е маркирана забележителността. Може и обратното, но тогава наистина е лично. И аз го правя това, аз не снимам никога само забележителности, защото не съм добър фотограф и не мисля, че мога да го докарам по-добре от многобройните фотоалбуми и картички, дето се продават на същото място. Задължително ми е - от всеки голям град, дето съм била, да си купувам по един такъв стандартен фотоалбум, те се издават даже по тертип. Та като се снимам на Трафалгара под Лъва, то си е повече за мен, да си го гледам - ей ме на, къде съм била. И дълго време след това снимката навява ЛИЧНИ спомени - това беше едикога си, бях с едикогоси, времето беше едикаквоси, прекарах добре или зле, яяя, колко млада съм била, яяя в какво настроение съм била, тогава бях с дълга коса и т.н. Простотията може да е само в това - излагаш ли такива снимки на показ изобщо, и под какво заглавие и в каква тема ги излагаш. Ако си откровен - нема лошо, може дори и да се пошегуваш с това - справка: една моя много стара фототема, (създадена от мен в един форум, откъдето се спасих чрез емиграция) - МОИТЕ КРЪЧМИ. Не беше пътеводител по европейските кръчми, такива има в изобилие, а беше разказ за това къде аз съм била и къде ми е било хубаво и защо. Елементарна честност, дреболия, ама трябва да се спазва. Иначе дразни - справка една прясна тема, дето някои и не щат името й да кажат. И аз съм на това мнение. Заглавието смени само бе, заглавието, и всичко ще е ОК. Такава е силата на думите. Редактирано от - Геновева на 24/09/2006 г/ 15:02:26 |
| И какво! Как, защо и кога да се снима? Как, къде и по какъв начин да се публикува? Зависи! Какво искаш да покажеш и какво искаш да разкажеш? Видях снимките на Чарлз Дарвин - да, става въпрос за изкуство. Но Black Swans ни прави съпричастни към едно красиво лично преживяване. Според мен текстът към този вид снимки е препоръчителен. Те са породени от преживяване и общуване с хората и средата, която е предизвикала в него желанието да снима. Радвам се, че се запознах с тези истории. И с останалите също. Жива, преживяна история на времето, в което живеем. |
| Геновева, целта на автора не е откровено споделяне на лични хубави моменти. Целта му е послание. Тя е непостижима без точно това заглавие и затова мисля, че искаш много от него. |
| За информация на emidim - черно-бялата снимки над моя постинг е Галата Кулеси. Миналата година живяхме на 100 метра от нея. На един от ъглите на площадчето има типична истанбулска баничарница - кър пидеси (тутманик), бьорек (бюрек в България, бурек в Черна гора , цигара бюре(г)и, баница от юфка (нещо като нашата млечна баница) Темата е чудесна, някои от снимките на Блеки са просто шедьоври. Наистина ще е хубаво да пише коментари към всяка от тях. Не обръщайте внимание на форумните душевни импотенти, така ще намалите броя на завистливите им постинги. |
Ама аз не за автора бе, има си хас!  Споделих някои генерални съображения и лични принципи, повлечена от една странична дискусия, нема лошо, то се е разбрало за какво иде реч. За който е разбрал, де. |
| Кара, последната снимка от втория линк прилича сладкарница Мадо на Истиклял. Страхотни неща продаваха вътре. Град голям, веднъж не стига да го видиш. Като заговорихме за сладкарници - почитател съм на турските сладкарници vs. гръцките и на турската кухня vs. гръцката (но съм определено за българската vs турската ). В сладкарството в Истанбул има повече фантазия и по-малко захар. Гръцките захарни изделия са еднообразни, баклавите им са замръзнала захар без мекотата и сочността на турските. |
| emidim Казах вече - нямам нищо напротив всеки де си показва снимките. Линка който дадох - това не са мои работи, просто като пример когато се хвърлят суперлативи, за сверка на часовника. Колкото и както снимал Black Swans - ОК, забележките ми са не към него, ами към последващите дитирамби. Нело Ако тъй продължаваш да снимаш, по-харно си заври обектива знаеш къде, по по предназначение ще го потребиш, хем пък и по-малко ще го оцапаш  |
| Мадо си е Мадо, Беяз фърън си е Беяз фърън. Истанбул не е град за един тур. После аз примерно знам Беяз фърън в Суадие, щото е току до свекъра и свекървата, ма не туй е важно, а историята на Бялата фурна, нали? И за туй, че Карата ни я припомни, благодарско от сърце.  Ако ще си говорим пък за сладкочите, може да се повторя, но два са, за които мра - фърън сютляч и екмек кадайъфъ с каймак. Сигара бьореи (г-то не се произнася ) е баничка с формата на пура. И въобще баниците не се правят от вид юфка, а корите за баница така си се наричат - юфка. Стават недоразумения.  Редактирано от - Simplified Solutions на 24/09/2006 г/ 20:41:36 |
Извинявам се, че не пиша текст под снимките, но нещо не ми иде някак, напоследък две изречения на кръст не ми се пишат  Инак така го бях замислил - снимки плюс текст, ама .... Бил съм в 18 държави, безброй градове, но никой град не ми е подействал така пленително, както Истанбул. Верно, не съм бил в Лондон, Ню Йорк или Санкт Петербург, но до този момент Истанбул е града, който ме плени. Спомням си преди пет години какво мърморене измърморих, когато трябваше за първи път да отида - планът беше за Атина и южна Гърция, но се провали, и Истанбул се яви резервен вариант. От тогава - 2001 год., та до ден днешен, всеки Великден се посреща там. С нищо не мога да го сравня.... Просто видях как тамошните християни - нашите българи (прекрасни хора) и малцината гърци, празнуват Възкресение - празник, а не яйцечупене в църквата от леко подпийнали хора. Както и да е. Тази година се запознах на живо и с Кара Благодарско, адаш, за топлото посрещане  Архимандрит Сионий и отец Ангел отслужват Пасхалната Св.Литургия в двора на Екзархията.  Разпети петък, гръцката църква Ая Триада, площад "Таксим". |