... моят Истанбул
Отиди на страница:
Е, няма да се разплача!Отдавна преминах годините на силните спортни страсти , а и ритнитопковците са професионалисти и играят за пари!Пък съм и левскар!Честито на "каруцарите"(в Турция файтони е нямало)  А да видиш в Поморие какъв "стадион" правят на централния плаж!?t |
| Пауне за кво ги показваш тези минарета!Да не би да имаш желание да скочиш от високо и да се наденеш! t |
Орхан Памук получи тазгодишната Нобелова награда за литература. Това е първия Нобел за Турция. Поздрави на комшиите.  България 0т 1981 г. е също сред страните с нобелови лауреати по литература с името на Елиас Канети, който е роден в България, но живял в Англия. И Памук е роден в Турция, но живее в Германия. |
| Последното не е точно така - от известно време Орхан Памук си е у дома в Истанбул. Т., обаче, твърди, че Яшар Кемал, който бил номиниран преди години, е по-добрият турски писател. Първите коментари при комшиите са, че Орхан Памук е писателят, преводите на чиито книги са по-добри от оригинала. Т. ми мърмори зад гърба, че има такава работа - че писането на Памук е сякаш предназначено за чуждия читател. Като знам колко различно го възприемаме (писането му ), след като го четем Т. в оригинал аз в превод, може и да е прав моя човек. Обаче наградата си е събитие и, въпреки скептичния домашен коментар, гледам приятно му е на Т.. Та честит да им е Нобеловият лауреат.  |
| Съгласна съм. Аз също коментирах пред Фичо, че книгите на Памук на английски звучат толкова, как да кажа...noble, че направо не е за вярване. Не съм чела Яшар Кемал. Съгласна съм, че във всяка Нобелова награда има и малко политика. Предполагам, че съдебния процес против Памук е допринесъл за избора. Политическа коректност, европейски цености etc. BTW, нгарадата е изключително полезна за Турция в процеса й за приемане в ЕС. В книгите на Памук наистина има много благородство, спокойствие и национално... примирение. Памук приема страната си такава каквато е. Не я ругае, не я обижда, простоя я рисува. Известен възрожденски романтизъм има в "Името ми е Червен". Фактите звучат пресилено и естетизирано. Поне на английски. Признавам, че заради изброените неща не успях да я прочета докрай (за разлика от Сняг, прочетох я на един дъх). Ф. ми се смее и казва, че няма да ми каже кой всъщност е убиеца. |
| Ами трябва да се пише като за "световния" читател, не за домашния, тъй се става Нобелист. Един от американските отзиви на гърба на "Беним адъм Кърмъзъ" беше нещо като "Pamuk narrates his country into being", създава я на световната нобелова литературна карта. Един ден и България ще се създаде там в цял ръст, засега доволстваме с няколкото страници от "Спасения език" на Канети за Русчук и как ходили на море до Варна. * И аз знам, че бил в Истанбул, така беше описано в статията в сп. НЙ-ркер, ама в Уикипедията пише, че сега Памук бил в Ню Йорк, визитинг професор в Колумбия. Той бил вече студент стипендиант там три години в 80-те г. Редактирано от - Чичо Фичо на 13/10/2006 г/ 04:38:16 |
Да му е честита на Орхан Памук наградата  Аз лично мтого се впечатлих от "Името ми е Червен" - точно преди две години я прочетох и писах нееднократно тук, във форума. След това изчетох и "Черна книга" и "Бялата крепост". Втората си признавам, че ми досади... Купих си и "Сняг", но още ми стои до леглото без да съм я започнал.Инак вчера изтече още една новина, която е свързана с горната - решението на долната камара на френския парламент да се инкриминизира отрицанието на геноцида над арменците от зората на ХХ век. Все още не мога да проумея факта на яростното отрицание (и вчерашните реакции) на случилото се от страна на турските политици и една немалка част от обществото  |
| Най-добре е да се прочете какво самият Орхан Памук разказва за себе си. Click here Горещо препоръчвам.  Да, Нобеловата награда е престижна, но в никакъв случай не е критерий. Преводимостта също не е критерий. И Орхан Памук май е доста различен от впечатлението, което медиите (родни му и чужди ) създават за него. Във всеки случай съвсем не е мъченик. И никога никъде не е емигрирал. Edited by - Simplified Solutions on 13/10/2006 г/ 10:01:02 |
ето нещо от епохата на "Червен": Гробищата във втория двор на Сюлеймание, където са и тюрбетата на Сюлейман Кануни и украинката Роксолана (Хурем). Не малко източници сочат, че Роксолана е запазила християнската си вяра - Сюлеймман до толкова е бил влюбен в нея, че заживява моногамно, а след кончината й - почти монашески, до смъртта си. Джамията Сюлеймание е построена на мястото, където е била разположена една от най-импозантните византийски базилики - Светите Апостоли, където са били погребвани византийските василевси. Мехмед Фатих, след превръщането на Света София в джамия, обявава Св.Апостоли за патриаршеска катедрала, но Сюлейман я разрушава, за да построи тази джамия. Строена е от Мимар Синан, еничарин, за чийто произход спорят българи и гърци, а и грузинци. |
| Арменският Истанбул: Натиснете тук |
| Памук описва отлично комплекса на турците спрямо събитията с арменците. В неговия град Карс, където се развива действието на "Сняг", имало музей на арменското клане. Човек като влезел вътре разбирал как...арменците колели турците, обяснява той. В това има частица историческа истина. Истина е също, че и турците са бесели арменците. Нашето ВМРО, например, се е учило да хвърля бомби от арменски терористични организации, които в 1906 едва не убили на прием султан Абдул Хамид като влезли в мястото на събитието с каляска пълна с взривове. Жертвите били много, истинско чудо е, че султанът останал жив. Историята, за съжаление на шепа български чалга историци, е нещо много шарено. Ние, българите (арменците, руснаците etc.), не сме единствено и само добрите. Те, турците (американците, сърбите, гърците etc.) не са само лошите. Всяка държава си има по малко от едните и от другите. Тез ще покажат бесилки с окачени на тях терористи, отсрещната страна ще покаже още по-страшни снимки на разкъсании тела от бомбите на онези, дето висят на бесилките. И така... Истината е, че светът става реално по-добър само с постепенното поправяне на човешките нравите (Пушкин, Капитанската дъщеря). BTW, той става по-добър дори като четеш и разбираш приказните истории на наградения Памук. |
| Някои от снимките толкова ми харесват, че е твърде възможно да ги предложа за публикация във пресата. Може ли да се теглят от форума и как да ги подписвам с името на автора? |
