
и мене Стамбул ми хареса. Обаче, видех и нелицеприятната му страна...просто объркахме маалите и се набутахме в адски грозен и мизерен квартал надолу към Златния рог се падаше. инак Цариград ти трябват години да го опознаеш. Мойто девойче нема умора и ми се подуват краката като тръгнеме да обикаляме. По 16 часа сме ходили. Аз да добавя, че на тоя Великден пътувахме с влак до Стамбул. Нямам време сега да ви опиша какви циркове бяха. Въобще балканските граници са зашеметяващи. Пръвенствено българо-сръбската, разбира се. ![]() |
Хубав град Истамбул - и аз ходих, и аз видях. Имам незабравими спомени оттам и много снимки също. Но няма да пропусна да спомена и за едно трайно усещане, което през цялото време имах - че този многовековен световен град не е на турците. Това може да ви звучи дори глупаво, но когато разглеждах огромната "Св.София" се засили до натрапчивост. А ранната многогласна и гръмогласна песен на мюезините в 5 часа сутринта ни будеше неумолимо и си казвах - по-бързо да си се прибирам - на спокойствие. От сайта на "православието": На 29 май 1453 г. войските на Мехмет II Фатих (Завоевателя) пробиват сухоземната отбрана на Града и го завземат. Султанът - както някога кръстоносците в 1204 г. - дава на войските си три дни за неограничено плячкосване. Тъй като градът е превзет с щурм, неговите църкви са плячкосани и обърнати в джамии. Трудно можем да си представим какви невъзвратими загуби за духовната култура на Православието е донесло това унищожение. До нас са достигнали само отделни бисери, като църквата на манастира Хора. Ала тук са оцелели само мозайките и стенописите в храма, но не и иконите (включително чудотворни), иконостасът, светите мощи, утварите, богослужебните книги, библиотеката - една от най-богатите в Града, архивите, кондиките, гробниците, сградите от манастирския комплекс. Не е оцеляло най-важното - живото духовно предание в този манастир. Днес останките от Втората Ромейска империя грабват въображението на посетители и поклонници. Но дори и най-силното въображение не може да възстанови вътрешното богатство на изгубения Цар-Град. Истанбул е един многомилионен модерен мегаполис. Но това вече не е Градът. Това не е вселенската столица на Първохристиянското Царство - Ромейската империя. Не е вселенската столица на истинната християнска култура - единствената култура на Истината - каквато е бил в продължение на повече от хилядолетие. Георги Тодоров Вестник "Култура", брой 44, 19 ноември 2004 г. Натиснете тук |
| Благодаря за пожеланието, Керпи. В този 21 век, с тези късни женитби, кариери и отлагане на раждане на наследници, това е най-хубавото, което може да си пожелаем. * Каруцарю, на турско-българската гранца ни държаха "само" 2 часа. Какво му чакаш? Ако ни пускаха за 10 минути пътуването от Истанбул до Пловдив щеше да е 4 часа и хората да не забелязват, че влизат в друга държава. Целта е да забележиш и оцениш благоволението на съответната страна. |
| Ето уличката, която най-много си харесахме на път за "Топ Капъ", може да сме били и в особено настроение, но ни се стори невероятна прелест. Суджук чешме: Редактирано от - Сибила на 25/09/2006 г/ 18:36:11 |
ако не се лъжа уличката на Сибила е вдясно от Топ Капъ и води на брега, където се събират доста рибари, сеирджии и тийнейджъри с книга в ръка |
| Хер Каруценхаузен, не е към Златния рог, а надолце, към Мармара, в района на Теодорината църква Св.Св.Сергий и Вакх и Соколлу паша джамия. Това там са бивши християнски квартали - гърци и арменци най-вече. Ако се разшеташ повече, ще видиш голям брой църкви. Тези квартали са изоставени на няколко етапа, последният от които е през 1974 година. Сега са населени с доста мрачни типове, и на мен там не ми хареса - не толкова заради мизерията, колкото заради погледите на обитателите. Иначе ако минеш отдолу, под жп прелеза, излизаш до древните стените на Константинопол и един прекрасен крайбрежен парк, където има готини кафененца и един полупотопен кораб, край който бяха заснети и сцени от прекрасния филм на Нури Джейлан - "Отчуждение". |
| Не си прав, драги Блеки. Именно към златния рог беха тия коптори. ЖП гарата е точно откъм Мармара и в обратната посока и там наистина има приятни места. Оттам където се набутахме жп линия няма, уверявам те. Беше безобразна мизерия, а за погледите на индивидите съм съгласен - доволно враждебни. За мен предстваляваше интерес нарасналия брой жени с фереджета (не говоря за забрадките), както и немалкото мъже с талибански бради. Както карата каза в последно време фундаменталния Ислям настъпва с бързи темпове. Четох публикации за настъпванетому и сред офицерския състав на стожера на светската държава - аскера. Нека напомним, че до момента Турция е единствения успешен опит за налагане на светски национализъм и първия сравнително успешен опит за модернизация на ислямско общество. Считам Мустафа Кемал за един от най-прозорливите и волеви държавници на 20ти век и предполагам, че изобщо не му е било лесно в тази среда и сред тия консервативни нагласи. Сред масовия българин се е наложила представата за идентичност между Османската империя и днешна Турция и не е доизяснени фундаменталните разлики в държавната идеология, устройството и практиките на властта преди и след 1923 г. |
| Привет Каруцарю! Аз да ти кажа много лесно ще минете Бешикташ.Имат проблеми, много контузени и не са чак кой знае кво. Обаче кавартала Бешикташ е много красив квартал. |
| Стадиона им беше някак странно разположен. Дано не бъркам, ама не беше ли на склона на хълм? Малиии, запалихте ме за една малка екскурзия. |
| Който може - отива на екскурзия, а аз мога много скромно да посетя след няколко часа ресторанта бивш Интрига, а сега Роза Мара, изцяло турска кухня, до СДС. Ще го разгледаме и дегустираме след преименуването му поне дали има разлика. В състав - концертната дружина, вдъхновени от концерта на майсторския клас на Кабаиванска. Добра комбинация ще се получи. Дето вика Емили Дикинсън - ако пчелата не пристига, мечтата стига. Ей го на тук ресторантчето. Редактирано от - Геновева на 28/09/2006 г/ 17:40:44 |